Р Е Ш Е Н И Е
№ 627 / 25.8.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 56 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на лишения от свобода М.Ю.К., изтърпяващ наказание в
Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, отнасящ се за
периода от 01.11.2011 г. до 15.01.2020 г. (датата на подаване на исковата
молба), ведно със законната лихва от последната дата до крайното изплащане,
като твърденията са, че вредите са му причинени от бездействията
и действията на администрациите на Затвор – Пловдив и на Затвор –
Пазарджик, които са го е поставили в нечовешки битови условия и не е осигурявано
адекватно лечение заболяването, от което страда.
Ищецът поддържа жалбата си
лично и чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни
заседания. Излагат съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба. Счита, че исковата молба
не е доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за частича основателност на предявения
иск. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена но в минимален размер.
Предявеният иск е допустим.
Според представените справки ищецът в по-голямата част от процесния период
действително е пребивавал в Затвор – Пловдив
и в Затвор – Пазарджик, а именно в периода от 08.11.2011
г. до 17.07.2014 г. е пребивавал в Затвор – Пловдив, а в периода от 17.07.2014 г. до 15.01.2020 г. е пребивавал в Затвор – Пазарджик.
Искът е частично
основателен. Изцяло неоснователен е същият за периода от 01.11.2011 г. до 07.11.2011
г., в който ищецът не е пребивавал в нито един от двата затвора
Видно от представената
справка от началника на Затвор – Пазарджик и от показанията на разпитаните
свидетели е следното:
В периода от 17.07.2014 г. до
26.07.2014 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 207, с площ 21 кв.м.,
в което има 4 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в
килията е имало 7 човека. Следователно, като се изключи площа от 5,32 кв.м.,
т.е. площта, заемана от четирите двойни легла (която очевидно не може да се
използва за друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата
площ на килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 15,68
кв.м. През десетте дни от този период в килията са били настанени общо 7
човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,24 кв.м., което е почти два пъти под
минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 27.05.2014
г. до 11.09.2014 г. ищецът е бил настанен в спално помещение №
505, с площ 14,36 кв.м., в което има 3 броя двойни легла (едно над друго) с
площ 1,33 кв.м. всяко, без санитарен възел към килията. Следователно, като се
изключи площа от 3,99 кв.м., т.е. площта, заемана от двойните легла, то
останалата площ на килията е била 10,37 кв.м. В този период в килията са били
настанени 4 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя е била 2,59 кв.м.
В периода от 12.09.2014
г. до 27.11.2014 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 500, с площ 26,17
кв.м., в което има 7 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко,
без санитарен възел към килията. Следователно, като се изключи площа от 9,31
кв.м., т.е. площта, заемана от двойните легла, то останалата площ на килията е
била 16,86 кв.м. В този период в килията са били настанени 8 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя е била
2,11 кв.м.
В периода от 28.11.2014
г. до 17.09.2017 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 501, с площ 14,36
кв.м., в което има 6 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко,
без санитарен възел към килията. Следователно, като се изключи площа от 7,98
кв.м., т.е. площта, заемана от двойните легла, то останалата площ на килията е
била 6,38 кв.м. В този период в килията са били настанени 7 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя е била 0,91
кв.м., което очевидно е многократно под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 18.09.2017
г. до 13.06.2018 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 605, с площ 48,64
кв.м., в което има 10 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м.
всяко. Следователно, като се изключи площа от 13,30 кв.м., т.е. площта, заемана
от двойните легла, то останалата площ на килията е била 35,34 кв.м. В този
период в килията са били настанени 18 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя е била 1,96 кв.м.
В периода от 14.06.2018
г. до 20.08.2018 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 706, с площ 38,84
кв.м., в което има 8 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко.
Следователно, като се изключи площа от 10,64 кв.м., т.е. площта, заемана от
двойните легла, то останалата площ на килията е била 28,20 кв.м. В този период
в килията са били настанени 12 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя е
била 2,35 кв.м.
След 45 дни лечение
в периода от 30.10.2018 г. до 09.01.2019 г. ищецът е бил настанен в спално
помещение № 605, с площ 48,64 кв.м., в което има 10 броя двойни легла (едно над
друго) с площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 13,30
кв.м., т.е. площта, заемана от двойните легла, то останалата площ на килията е
била 35,34 кв.м. В този период в килията са били настанени 18 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя е била 1,96
кв.м.
В периода от 10.01.2019
г. до 13.07.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 811, с площ 22,08
кв.м., в което има 4 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко.
Следователно, като се изключи площа от 5,32 кв.м., т.е. площта, заемана от
двойните легла и площа на банята с тоалетна – 1,90 кв.м, то останалата площ на
килията е била 14,85 кв.м. В този период в килията са били настанени 8 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя е била
1,86 кв.м.
В периода от 14.07.2019
г. до 21.12.2019 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 503, с площ 15,12
кв.м., в което има 2 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко.
Следователно, като се изключи площа от 2,66 кв.м., т.е. площта, заемана от
двойните легла и площа на банята с тоалетна – 1,75 кв.м, то останалата площ на
килията е била 10,71 кв.м. В този период в килията са били настанени 4 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя е била
2,68 кв.м.
В периода от 22.12.2019
г. до 15.01.2020 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 813, с площ 15,53
кв.м., в което има 2 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко.
Следователно, като се изключи площа от 2,66 кв.м., т.е. площта, заемана от
двойните легла и площа на банята с тоалетна – 1,54 кв.м, то останалата площ на
килията е била 10,92 кв.м. В този период в килията са били настанени 4 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя е била
2,73 кв.м.
Следователно, по
време на престоя си в Затвор – Пазарджик от 17.07.2014
г. до 15.01.2020 г., т.е. около 5 години и половина, ищецът е населявал
изключително пренаселени килии, в които е разполагал с жизнена площ под 3
кв.м., под 2 кв.м. и дори под 1 кв.м.
Тъй като
ответникът, въпреки че носи тежестта на доказване, не представи никакви данни
за килиите, които е населявал ищеца за периода от 08.11.2011 г. до 17.07.2014
г., т.е. около 2 години и 7 месеца, в който ищецът е пребивавал в Затвор –
Пловдив (и тъй като съгласно практиката на ЕСПЧ се приема, че в такива периоди
положението не следва да се приема за по-добро от следващите периоди, за които
са събрани доказателства), съдът приема, че ищецът също е населявал
изключително пренаселени килии, в които е разполагал с жизнена площ под 3
кв.м., под 2 кв.м. и дори под 1 кв.м.
Тоест, в
значителна част от процесния период, а именно около 8 години и 1 месец ищецът е
бил подложен на значителното влияние на фактора пренаселеност, който дори и сам
по себе си е достатъчен да обоснове нечовешко и унизително отношение по
отношение на него.
Независимо от това са били
налице са били и други неблагоприятни обстоятелства по време на престоя на
ищеца в Затвор – Пазарджик, както се установява от справката и от показанията
на разпитаните свидетели:
В килиите е имало хлебарки
и дървеници, въпреки че през 2019 г е започнал ремонт на затвора. Не е имало
резултат от пръскането срещу вредители. В помещението за хранене е имало
плъхове. В значителни периоди от време ищецът не е разполагал с толетна в
спалните помещения, което безспорно значително е затруднявало облекчаването на
физилогичните му нужди. Имало е режим на топлата вода. Предвид тежестта на
доказване и практиката на ЕСПЧ следва да се приеме, че ищецът е бил подложен на
аналогични тежки битови условия и при престоя си в Затвор – Пловдив.
Видно от заключението на вещото лице и
от приложената по делото медицинска документация е, че ищецът е имал увреждания
на междупрешленните дискове, увреждане на лумбо-сакралните коренчета и
остеоходндрид на гръбначния стълб. Заболяванията датират от 2014 г., като са му
провеждани множество прегледни и консултации със специалисти, включително
невролози. Извършвано му е лечение, а именно – множество курсове с НСПВС,
витамини и седативни препарати. Бил е и хоспитализиран в неврологично отделение
на МБАЛ Пазарджик от 03.10.2018 г. до 08.10.2018 г. Приеман е и в стационара на
медицинския център към затвора. Ищецът посещава затворническата амбулатория
ежеседмично и получава перманентно успокоителни, а при обостряне и курсове с
обезболяващи, витамини, миорелаксанти и магнезиеви препарати. При прегледа на
ищеца от вещото лице, извършен на 11.06.2020 г. не се е установила негативна
тенденция в хода на заболяването и влошаване на неврологичната симптоматика. Не
е налице хипотрофия на мускулатурата на долните крайници. Ищецът без
затруднение изкачва стълбите. Медицинските препоръки към ищеца са да избягва
продължително заемане на една поза, да извършва редовни упражнения за
поддържане подвижността и силата на гръбначната мускулатура и да поддържа
редовна физическа активност, които препоръки са съвместими с престоя му в
затвора и изпълнението му зависи най-вече от волята на ищеца.
Според свидетелите лекарите в затвора
не са обръщали внимание на оплакванията на ищеца. Свидетелят Д. сочи, че
здравословното състояние на ищеца е лошо, а свидетелят Т., че „в месеца поне по 10 дни му се схващат
краката“.
При тези събрани доказателства съдът
счита, че твърденията на ищеца за неадекватно медицинско обслужване в затвора
са неоснователни и недоказани. Напротив, ищецът редовно е преглеждан от
медицинските служители при затвора и са му осигурявани консултации с външни
специалисти. Лекуван е многократно с медикаментозно лечение, като
здравословното му състояние е подобрявано и понастоящем липсва негативна
тенденция в хода на заболяването му. Трайната профилактика на заболяванията на
гръбначния стълб на ищеца зависят преди всичко от неговото желание да се
занимава с физически и спортни натоварвания.
Съдът не кредитира показнията на
двамата свидетели, като твърде общи, дадени са от неспециалисти и са негодни да
установят, че на ищеца не е оказана дължимата медицински грижа.
Следователно, множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори с изключение на недоказаното
обстоятелство неадекватно медицинско обслужване, а именно: значително
нарушение на стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите,
липсите на тоалетна в килиите и постоянният режим на топла вода несъмено сочат, че в процесния период от около около 8 години и 1
месец ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на
посочените неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност
преминават прага на допустимите ограничения на затворниците и представляват
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва отново да се има предвид най-вече периодът, прекаран от ищеца в
посочените по-горе изключително неблагоприятни за човешкото достойнство
условия. Този период е значителен – повече от 8 години, независимо, че не
всички посочени по-горе неблагоприятни фактори са били постоянно налични през
целия този период. При това положение съдът счита, че обезщетение в размер на 1
900 лв. представлява адекватно овъзмездяване за претърпените от него неимуществени
вреди, което при това е съобразено и реалната икономическата ситуация в
страната.
Основателен е и искът за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва
от 15.01.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до крайното изплащане
на обезщетението от 1 900 лв., предвид забавянето и
неизплащането до настоящия момент от ответника да дължимото обезщетение за
причинените на ищеца вреди.
С оглед изхода на делото и съразмерно на
отхвърлената част от иска е частично основателно искането на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът следва да бъде
осъден да му заплати такова в размер на 96,20 лв.
Ответникът следва да възстанови на съда
платените разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 366 лв.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на лишения от
свобода М.Ю.К., изтърпяващ наказание в Затвор – Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 900
лв. /хиляда и деветстотин лева/, причинени
му от бездействията и действията на администрациите
на Затвор – Пловдив и на Затвор – Пазарджик, които са го е поставили в
нечовешки битови условия в периода от 08.11.2011 г. до 15.01.2020 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 15.01.2020 г. до крайното
изплащане на главницата от 1 900 лв.
Отхвърля до размера 50
000 лв. над уважения размер 1 900 лв.,
предявения от М.Ю.К. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50
000 лв, отнасящ се за периода от 01.11.2011 г.
до 15.01.2020 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната
лихва от последната дата до крайното изплащане, като твърденията са, че вредите
са му причинени от бездействията и действията на администрациите на Затвор –
Пловдив и на Затвор – Пазарджик, които са го е поставили в нечовешки битови
условия и не е осигурявано адекватно лечение заболяването, от което страда.
Осъжда М.Ю.К., изтърпяващ наказание в Затвор –Пазарджик, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” разноски по делото в размер на 96,20 лв. /деветдесет и шест лева
лева и двадесет стотинки/.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” да заплати на Административен
съд – Пазарджик разноски по делото в размер на 366 лв. /триста шестдесет и шест
лева лева /.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез настоящия едночленен състав на Административен съд –
Пазарджик пред тричленен касационен състав на Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 6 от 04.01.2021 г. по адм. дело № 1147/2020 г. на Административен съд
- Пазарджик - ОСТАВЯ В СИЛА № 627/25.08.2020 г., постановено по адм. дело №
56/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.