Р Е Ш Е Н И Е
№2265/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12 декември 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
при секретаря
Станка Журналова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2499
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Г.Р.П., ЕГН **********,
и малолетната С.О.П., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Г.Р.П.,
и двете в качеството им на наследници на О.С.П., ЕГН **********, представлявани
и двете от адвокат В.С.- пълномощник, обжалват Решение №1076 от 08.06.2023г. по
административно дело №1855 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г.,
XVII-ти състав, с което Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е
осъдена да заплати на Г.Р.П., ЕГН
**********, и на малолетната С.О.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Г.Р.П., и двете в качеството им на наследници на О.С.П.,
ЕГН **********, сумата от
10 200,00 лв., ведно със законната лихва считано от 13.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в
периода от
18.12.2016г. до 13.07.2022г. включително, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като исковата претенция е отхвърлена
до пълния претендиран размер на обезщетението от 35 000,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
в отхвърлителната му част поради незаконосъобразност, необоснованост и като
постановено при съществени процесуални нарушения, както и постановяване на решение
по същество, с което изцяло да бъде уважен предявеният иск.
Ответникът в производството-
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, не се представлява в съдебно
заседание. Чрез юрисконсулт Трифон Чолаков- пълномощник, по делото постъпва
писмен отговор с Вх.№15167 от 13.07.2023г. за неоснователност на касационната
жалба.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Светлозар Чераджийски, изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която оспорената част на решението е неблагоприятна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Производството по дело №1855/2022г.
е образувано по искова молба на О.С.П. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение
в общ размер на 35 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба (13.07.2022г.) до
окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в
периода от 18.12.2016г. до 13.07.2022г. (датата на предявяване на исковата
молба) в Затвора - Пловдив, или общо 2034
дни, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – “падат се под
3 кв.м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и студена вода в
килиите; в килиите има
мухъл и влага; през лятото е прекалено горещо, а през зимата прекалено студено;
няма достъп на чист въздух и естествена светлина; лоша хигиенна - наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът страда от хипертония, но не го лекуват;
паднали му зъбите и е с влошено зрение (4 диоптъра).
О.С.П.
почива на 20.11.2022г., за което е съставен Акт за смърт №1151 от 23.11.2022г.,
като негови законни наследници са: Г.Р.П.- съпруга, Поля О.П., ЕГН **********,
дъщеря, и С.О.П., дъщеря.
С
Определение №2010 от 09.12.2022г. като страна по дело №1855/2022г. е заличен О.С.П.
и вместо него като ищци в производството са конституирани законните му
наследници: Г.Р.П., Поля О.П. и С.О.П., малолетна (чрез своята майка и законен
представител Г.Р.П.).
С
протоколно определение от 31.03.2023г. производството по дело №1855/2022г. е
прекратено по отношение на П.О.П., предвид постъпила по делото молба с Вх.№6416
от 21.03.2023г. от Поля П., с която изрично е заявен отказ от иска на баща
ѝ О.П..
Протоколното
определение от 31.03.2023г. влиза в сила на 19.04.2023г. и производството по
делото продължава по исковата претенция на Г.Р.П. и С.О.П..
Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд
приема за установено от фактическа страна, че О.П. изтърпява наказание
“лишаване от свобода“ в Затвора - Пловдив през целия исков период от
18.12.2016г. до 13.07.2022г. (датата на предявяване на исковата молба) или за
период от общо 2034 дни.
Въз основа на нарочно становище
от 26.07.2022г., изготвено от П. Унджиян- ИСДВР (инспектор социална дейност и
възпитателна работа) в Затвора – Пловдив, е прието за установено, че в периода от
02.07.2019г. до 13.07.2022г. включително, обхващащ общо 1108 дни, само през 88
дни О.П. е настанен в спално помещение, в което не са му осигурени минимум 4
кв.м. жилищна площ. Съответно, за период от 1020 дни О.П. е настанен в Затвора
– Пловдив в условията на пренаселеност.
Прието е за установено, че всяко
спално помещение в затвора е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един
от настанените лишени от свобода. Леглата са с размери 90 x 180 см., а шкафовете
са с размери 45 x 50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. В
спалното помещение лишените от свобода имат неограничен достъп до санитарен
възел с постоянно течаща вода. Затворът - Пловдив се отоплява с централно
парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от лишените от
свобода, настанени в същото. Никога не е имало проблем стаята да бъде
проветрена, всички прозорци са отваряеми. Във всяка стая има толкова легла и
дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в нея и съответно варират според
броя лишени от свобода в стаята. С постъпването в затвора на всеки лишен от
свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на
лишения от свобода, домакинът на затвора осигурява колкото комплекта са
необходими на лишения от свобода. Лишените от свобода имат право да получават и
от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в
ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода- в
пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките му. Има
възможност при желание да се използва и служебната сушилна машина.
През периода 03.12.2016г. –
07.03.2022г. О.П. е назначаван на работа, като за всички работещи лишени от
свобода има осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена
възможност да използват баня два пъти седмично, по утвърден от началника на
затвора график. Всички работещи имат право да използват служебната пералня и
сушилня по график, а останалите по изрична тяхна молба.
През
периода, през който О.П. изтърпява наказание “лишаване от свобода“, в Затвора -
Пловдив не са правени основни ремонти на стаите, в които пребивава П., но са
извършвани текущи ремонти, като се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела и други подобни.
Не се допуска да има счупени прозорци, като такива се подменят своевременно. През
2017г. е извършено боядисване на общите помещения за лишените от свобода. Дограмата
е подменена с нова (ПВЦ). Поставен е гранитогрес в общите умивални. Банята е
обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Банята се ползва от
лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден. След като О.П. е работил, то същият е имал възможност да ползва
банята всеки работен ден.
От страна на ГДИН се сключва
централен договор за ДДД дейностите (дезинсекция, дератизация и дезакаризация)
за обработка на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се
извършват по утвърден график, за което по делото са приети общо 26 броя заверени
копия на “протокол за извършени услуги“ и “протокол- инспекционен лист за извършена
ДДД обработка“, удостоверяващи изпълнени в Затвора - Пловдив (в това число 6
обработки на Затворническо общежитие (ЗО) “Хеброс“ и на ЗО “Смолян“) ДДД-обработки,
съответно през 2017г.- 4 броя; през 2018г.- 6 броя; през 2019г.- 5 броя; през
2020г.- 4 броя; през 2021г.- 5 броя и през 2022г.- 2 броя. Няма данни за
извършени ДДД-обработки през 2016г.
Относно твърденията, че О.П. е
имал здравословни проблеми, но не е лекуван, като доказателство по делото е
прието медицинското досие на П., ведно с докладни записки на д-р Петър Стоилов
и д-р Жанета Демирева, според които О.П. е със сърдечно заболяване –
хипертония, като при престоя му в Затвора Пловдив е медикаментозно требван и е
получавал редовно лекарства. Разяснено му е, че може да получава и лекарствени
препарати отвън. Последно е прегледан от кардиолог за промяна на терапията на
03.08.2022г.
В тази връзка, за нуждите на
производството по дело №1855/2022г. е изготвена и съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), приета без заявени резерви от страните. След анализ на представената по
делото медицинска документация, вещото лице Марин Костадинов Балтов дава следното
заключение:
О.С.П. е страдал от: ХИПЕРТОНИЧНО
СЪРЦЕ БЕЗ (ЗАСТОЙНА) СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. ИДИОПАТИЧНА ПОДАГРА. Във връзка със
заболяванията, от които е страдал О.П., е бил необходим редовен прием на медикаменти,
каквито същият е приемал редовно, като са му били предоставяни от лекаря на затвора.
Лекарят на затвора е следял неговото състояние. Артериалната хипертония и подаграта
са заболявания, от които страдат много хора по света. Условията на затвора не
са причина за тяхното възникване. Видно от доклада на лекаря при затвора, П. е
получавал редовно медикаменти, които същият най-вероятно е приемал. Били са
извършвани консултации със съответните специалисти и е давана изписаната
терапия редовно. Въз основа на съобщението за смърт на О.С.П., вещото лице Балтов
заключава, че същият е починал най-вероятно от инфаркт на миокарда. Инфарктът
на миокарда настъпва въпреки провежданото лечение с медикаменти за високо
кръвно налягане. Същият не може да се избегне каквото и лечение да е
провеждано. Инфарктът на миокарда много често настъпва при запушване на
коронарен съд от атеросклеротична плака, тромб или при спазъм на същият.
Изслушан като свидетел по делото,
Т.А.Ф.обяснява следното: “Познавам О.С.П.. С него бяхме в Затвора
Пловдив някъде от средата на 2019 г. докато той почина. Първоначално бяхме в
една стая № 73, може би 5-6 месеца, не си спомням точно. След това го
преместиха в стая № 72 и в тази стая той почина. В стая 72 бяха 4-5 човека.
Преди той да се премести в друга стая, бяхме общо 7 човека в нашата стая 73.
Имаше дървеници, хлебарки, влага в стаите. Имаше влага по стените, по
прозорците даже черчевето на единия прозорец от влагата направо излезе. Под балатума
също имаше влага. В стаята не сме сушали дрехи. В общата баня си сушахме дрехите.
Отваряхме прозорците да се проветрява, но пак имаше влага. През зимата имаше парно
и беше добре отоплението. Добре беше светлината в стаята. Имаше две лампи и от
прозорците влизаше светлина лятно време като изгрее слънцето. Пръскаха против
хлебарки и дървеници през периода, когато бях там, но нищо не ставаше. Знам, че
О. пиеше хапчета за кръвно. Не знам той да се е чувствал зле, да се е
залежавал. Разбрах само, че е починал. Откакто се запознахме с него той на мен
не ми се е оплаквал от някакви здравословни проблеми. Той имаше очила, но не ми
се е оплаквал за влошено зрение. Май искаше да извади някакъв зъб, ходеше на
зъболекар, но не знам какво е станало. Огнян беше като бригадир на хората, които
работеха. Докато аз бях в затвора той беше бригадир и записваше хората, които
работят - колко човека са, от колко до колко работят и на място ни наблюдаваше
какво работим. Т.е. отговаряше за нас работещите. Имаше един В., който лежеше
за убийство и един Р. Б. от Карлово, които бяха с него преди смъртта му“.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. А
според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите
- за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. Нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС установява, че
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м.
Предвид липсата на легална
дефиниция на понятието “жилищна площ“, същата следва да се определя по
общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност на лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
А съгласно чл.43, ал.5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане
на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона
(Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ППЗИНЗС)). Според чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от
свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност
всеки ден, но най-малко два пъти седмично.
В случая, помещенията, които
обитава П. през исковия период в Затвора – Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, обзаведени са с отделни легла
и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението е осъществявано
посредством централно парно в затвора. Ползването на баня в Затвора - Пловдив
се осъществява по утвърден график два пъти седмично, при съобразяване с
изискванията на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като по този начин на П. е осигурен
и достъп до топла вода. Също така, като работещ в затвора П. е имал достъп до
баня всеки работен ден. При това положение, първоинстанционният съд не
констатира нарушение на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като на П. са
осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Хигиената в спалните помещения на
Затвора – Пловдив се поддържа от лицата, настанени в тях, поради което не може
да се ангажира отговорността на ГДИН за лоши хигиенни условия в спалните помещения,
в които е настаняван О.П..
Несъмнено е установено, че О.П. е
страдал от ХИПЕРТОНИЧНО СЪРЦЕ БЕЗ (ЗАСТОЙНА) СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ и от
ИДИОПАТИЧНА ПОДАГРА, но от страна на администрацията на Затвора - Пловдив са му
осигурявани, както консултации със съответните
специалисти, така и изписаната терапия. Условията в затвора не са причина
за възникване на посочените заболявания. Според експерта Б., най-вероятно О.П.
е починал от инфаркт на миокарда, но инфарктът на миокарда настъпва въпреки
провежданото лечение с медикаменти за високо кръвно налягане и не може да бъде
избегнат, каквото и лечение да е провеждано. Съответно, недоказани са твърденията
в исковата молба за извършени нарушения от органите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване.
На следващо място,
първоинстанционният съд приема за установено, че О.П. през периода от
02.07.2019г. до 13.07.2022г. включително, обхващащ общо 1108 дни, само през 88 дни е настанен в спално помещение,
в което са му били осигурени минимум 4 кв.м. жилищна площ, или за период от
общо 1020 дни (1108 – 88) в рамките на периода от 02.07.2019г. до
13.07.2022г. включително П. е настанен в условията на пренаселеност.
Предвид липсата на доказателства
за условията, при които е настанен П. за периода от 18.12.2016г. до
01.07.2019г. включително или за общо 926
дни, на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл.161 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), първоинстанционният съд приема за
установено, че О.П. е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието “лишаване от свобода“, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна
площ – под 4 кв.м., доколкото за посочения период от ответната страна по делото
(ГДИН) не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е
бил настанен и/или относно броя на настанените в едно спално помещение лишени
от свобода. Съответно, за период от 1946
дни (2034 – 88 или 1020 + 926) в
рамките на целия исков период (2034 дни), П. пребивава в Затвора - Пловдив,
като обитава помещения, в които за всеки от лишените от свобода не е осигурена
площ от минимум 4 кв.м.
Посоченото обитаване на килия в
Затвора – Пловдив в условията на пренаселеност е достатъчно, за да се приеме за
установено, че администрацията на Затвора – Пловдив поставя изтърпяващия наказание
“лишаване от свобода“ О.П. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд приема за
установено, че извършените през исковия период (от 18.12.2016г. до 13.07.2022г.)
общо 26 ДДД-обработки в Затвора – Пловдив, от които само 7 броя са за цялата
територия на затвора (в това число 6 обработки на ЗО “Хеброс“ и на ЗО “Смолян“,
с обработена площ от общо 14865 кв.м.); 9 обработки са извършени на площи между
220 кв.м. и 1000 кв.м.; а 10 обработки са извършени на площи между 2000 кв.м. и
4200 кв.м., не позволяват формирането на извод, че от страна на затворническата
администрация са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация.
Съответно, доказано е твърдението на О.П. за наличието на дървеници и хлебарки
в помещенията, в които е настанен през исковия период в Затвора – Пловдив.
Посоченото поведение на ответната
администрация се квалифицира като нарушение, поставящо П. в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС през целия исков период
(от 18.12.2016г. до 13.07.2022г.), съдържащ 2034 дни.
Съответно и съгласно чл.52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която норма обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при правилно и
законосъобразно отчитане на степента и характера на вредите; продължителността
на периода, през който са претърпени; чрез отчитане на икономическия стандарт в
страната през периода на увреждането, въз основа на минималната работна заплата
за страната през годините 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022, първоинстанционният съд присъжда на наследниците на О.П.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в период от общо 2034 дни в
размер на общо 10 200,00 лв., както и законните лихви върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (13.07.2022г.) до
окончателното ѝ изплащане.
В останалата
част исковата претенция е отхвърлена като недоказана.
Първоинстанционният
съд обективно установява фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото доказателства, които са правилно преценени и анализирани. Оспореното по
делото решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и
обосновани правни изводи. В тази връзка, настоящият състав на съда намира за
неоснователно възражението на касаторите за неправилност (незаконосъобразност)
и необоснованост на оспорения съдебен акт, както и че същият е постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения.
Подробно изложените съображения,
мотивирали първоинстанционния съд да постанови оспореното решение, се споделят
от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност
за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на съда обаче не
споделя съображенията на първоинстанционния съд, че от страна на
администрацията на Затвора – Пловдив не са предприети необходимите действия по
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, предвид приетите по делото
доказателства, удостоверяващи изпълнението на общо 26 ДДД-обработки в Затвора –
Пловдив (в това число 6 обработки на ЗО “Хеброс“ и на ЗО “Смолян“), с което
задълженията на затворническата администрация в тази насока са изпълнени,
независимо от резултатите на извършените ДДД-обработки.
Най-сетне, за пълнота на
изложението следва да се напише, че
присъденото на наследниците на О.П. обезщетение в размер на общо 10 200,00 лв.
за период от общо 2034 дни или ≈ 5,01 лв./ден (с равностойност от ≈
2,56 €/ден) настоящият състав на съда намира за съобразено и с Приложение към
решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Й. и Д.
срещу България, както и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото И. срещу
България.
Тъй като настоящият състав на
съда е обвързан от заявеното в жалбата (чл.269 от ГПК), предвид установената
забрана за влошаване на положението на жалбоподател, когато първоинстанционното
решение не е обжалвано от другата страна (чл.271, ал.1 от ГПК), и с оглед на гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което не следва да бъде уважена.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1076 от 08.06.2022г.
по административно дело №1855 по описа на Административен съд- Пловдив за
2022г., ХVII-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………