Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Русе, . . . . 2020 г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 14 януари 2020 г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретар Светла Пеева като разгледа търговско дело № 131 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
„Юробанк България“ АД ЕИК *********,
представлявано от М. В. п. и П. Д. и.д.чрез адвокат Х. И. предявява иск срещу Н.З.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и срещу Н.Ю.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, съдът
да установи, че „Юробанк България“ АД не дължи на Н.З.Б. и Н.Ю.Б. сумата
43698,33 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
8.02.2017г.
Ищецът посочва, че по молба от Н. З. Б.
и Н.Ю.Б. е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ДСИ при
РРС въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2017г., издаден по гражданско дело
7377/****г., XI състав, по описа на Районен съд Русе. Покана за доброволно
изпълнение е връчена на банката на
22.01.2018г. Изпълнителното производство е образувано за недължими суми. В разпореждането на издаване на изпълнителния
лист срещу банката е посочено, че същият представлява обратен изпълнителен лист
и се издава въз основа на решение № 187/26.11.2015г. по в. т. д. № 292/2015г.
Окръжен съд Русе за сумата 43698,33 лв. Това решение е крайният акт, с който
завършва исковото производство по чл. 422 от ГПК, което установява, че Н.Б. и Н.Б.
дължат на „Юробанк България“ АД сумата 12000 лв.
ведно със законовата лихва от 13.06.****г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. Д. № 3906/****г. Районен съд Русе. Въз
основа заповедта за незабавно изпълнение и преди установителния иск по чл. 422 ГПК е образувано изпълнително дело № ***/****г. ЧСИ В.М.. По изпълнителното
дело Н.Б. и Н.Б. са внесли общо сумата 36721,26 лв., което се вижда от
удостоверение от 23.01.2018г. по изпълнително дело № ************* ЧСИ В.М.. От
удостоверението от 23.01.2018г. на ЧСИ е видно, че сумата 49564,24 лв. не е
реално внесена от Н. З. Б.. В тази сума се включват 2 броя преводи, направени
от „Юробанк България“ АД по сметка на ЧСИ В.М., с които по сметка на съдебния
изпълнител е върната сума от 10714,09 лв. Към исковата молба ищецът представя преводно
нареждане № BORD 04458104 от 03.08.2016г. за сумата от 10714,09 лв. и преводно
нареждане BORD №04957392 от 05.08.2016г за сумата от 10714,09, от които е
видно, че тези суми не са внесени от Н. З. Б.
реално, а са върнат превод от банката. Тези суми неправилно при съдебния
изпълнител са отчетени като плащане, като към реално постъпилите по делото суми
системата е прибавила и върнатите от доверителите ми преводи. Така въз основа
на удостоверение от 08.02.2017г. банката е осъдена да заплати суми, които не се
дължат, тъй като на първо място не са реално събрани и на следващо място не
подлежат на възстановяване на ответниците. В хода на изпълнително дело № **********0*** по описа на ЧСИ В.М. и след
събиране на сумите, за които ответниците са били осъдени, от страна на Н. З. Б.
и Н.Ю.Б. са направени и доброволни преводи независимо от факта, че към датата
на плащането с принудително събраните им суми, те са били погасили задължението
си. Няма пречка трето лице да заплати задължението другиму, какъвто е именно и
конкретния случай. При доброволно плащане на задължение, то не подлежи на
обратно връщане, тъй като обратен изпълнителен лист се издава само за суми,
които са принудително събрани в хода на проведено изпълнение. В този смисъл и
на още по-голямо основание сумите, за които е образувано изпълнително дело № **************
по описа на ДСИ при РРС са недължими от банката. В събраните от ЧСИ В.М. суми са налице
разноски на банката за събиране на вземането, за които ответниците носят
отговорност. В проведеното срещу тях заповедно производство също са направени разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, което не е отчетено при издаване
на обратен изпълнителен лист по гражданско дело № 7377/****г., XI с-в Русенски
районен съд.
Ответниците Н.Ю.Б.
и Н.З.Б. чрез адвокат С.С. подават отговор на
исковата молба, в който оспорват иска. По изпълнителното дело при ЧСИ В. М. би
следвало въз основа на решението по в.т.д.292/2015г. на РОС взискателят „Юробанк
България“ АД да уведоми ЧСИ относно извършеното разделение на задължението —
каква сума се дължи от сем. Б. и каква сума от другите длъжници. Семейство Б. дължат
само 12000лв. ведно с лихвата върху тази сума и 545,88 лв. разноски, и ЧСИ е
продължил събиране на цялата сума по двата кредита, въпреки, че сем. Б. не са
дължали нищо по втория кредит. Банката твърди, че е възстановила суми, но не е
посочила на кого и кога ги е възстановила. Ответниците твърдят, че суми не са възстановявани
нито на Н.Б., нито на Н.Б.. Преводните документи показват, че банката връща на
ЧСИ някакви надвзети суми, които суми ЧСИ отново изпраща на банката и тя не ги
възстановява на ответниците и в момента тези суми би трябвало да са у банката.
Това не я освобождава от отговорност и потвърждава твърдението за неоснователно
обогатяване на банката за сметка на сем. Б. чрез получаване на недължими суми. Удостоверение
от 08.02.2017г. на ЧСИ В.М. показва, че Н.Б. е внесла 49564,24 лв., а Н.Б. — 9926,46 лв., общо 59490,70лв.
В същото удостоверение е посочено, че са надвнесени от Н.Б. единствено сумата
373,74лв., а от Н.Б. е надвнесена сумата 493,96 лв. Последните две суми
подлежат на връщане и са общо в размер на 867,70 лв., но и тази сума не е възстановена
от ЧСИ М., въпреки, че са му били известни сметките на ответниците, защото са
били запорирани от самия ЧСИ. На база внесената сума от ответниците и
действително дължимата от тях е изчислена сумата, подлежаща на връщане –
43698,33 лв., за която е издаден обратен изпълнителен лист. Ответниците не признават
никакви претенции на ищеца относно разноските по заповедното производство.
Русенски окръжен съд е счел,че такива не
се дължат и не са присъдени с решението по в.т.д.292/15г. Разноските по
изпълнението не са конкретизирани нито от ЧСИ, нито от ищеца, и могат да се
присъждат само разноски, припадащи се на дълг от 12000 лв.
Окръжният съд прецени събраните
доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:
„Юробанк България“ АД по ч. гр.
д. № 3906/**** г. по описа на РРС, се е снабдил със заповед за
изпълнение № 2476/17.06.**** г. въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК
и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници ЕТ „Л.
– Л.Д.”, „Ландс” ЕООД, Л. Д.Д., Н.З.Б. и Н.Ю.Б. за
заплащане на сумите: 21994.47 лв. главница по договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс” № BL4796,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.**** г. до окончателното
плащане, договорни лихви за периода 06.07.2013 г. – 11.06.**** г. в размер на
4049.49 лв. и такси за периода до 11.06.**** г. в размер на 60 лв., 522.08 лв.
държавна такса и 1105.87 лв. адвокатско възнаграждение.
За принудително изпълнение на
заповедта е образувано изпълнително дело № **********0*** ЧСИ В.М.. Частният
съдебен изпълнител е издал удостоверение изх. № 1363/23.01.2018г., съгласно
което внесени за погасяване на дълга от Н.Б. и Н.Б. са 36721,26 лв. Това е
станало по следния начин: от запор на банкови сметки на Н.Б. 7456,25 лв.; от
запор на трудово възнаграждение на Н.Б. 8734,07 лв.; от доброволни вноски от Н.Б.
11572 лв.; от запор на трудово възнаграждение на Н.Б. 8958,94 лв. Сумата
10714,09 лв. два пъти се превежда между ЧСИ и „Юробанк България“ АД в периода
от 3.08.2016г. – 8.08.2016г. и последно е останала в банката, според
удостоверението.
Производството по установителния иск
по чл. 422 от ГПК спрямо ответниците е завършил със следния резултат: с решение
№ 187 от 26.11.2015г. по в. т. дело №
292/2015г. на Русенския окръжен съд е решил: признава за установено
съществуване на вземане на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град С., район „В.”, ул. “О.п.” № ***, представлявано от П.
Н. Д. – и.д.и М. И. В. – п. против Н.З.Б. с ЕГН ********** и Н.Ю.Б. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, за сумата от 12000 лева изискуема главница по договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 4796/21.12.2006
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.06.**** г. до
окончателното й изплащане. Осъжда Н.З.Б. с ЕГН ********** и Н.Ю.Б. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК *********
сумата от 545.88 лева /петстотин четиридесет и пет лева и 88 ст./,
представляващи разноски за въззивното производство. Устните състезания пред
въззивния съд са приключили на 12.11.2015г. Върховният касационен съд с
определение № 858 от 30.11.2016г. по т. дело №
953/2016г. не допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Русенският районен съд на основание
чл. 245, ал. 3 от ГПК като констатирал,
че решение № 187/26.11.2015г. по в. т. д. № 292/2015г. РОС подлежи на
изпълнение, издал обратен изпълнителен лист № 5338/20.10.2017г., с който осъжда
„Юробанк България“ АД да заплати на Н.З.Б. и Н.Ю.Б. подлежаща на връщане сума в
размер на 43698,33 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
8.02.2017г. до окончателното й изплащане. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело № ************** по описа на Държавен съдебен
изпълнител Русе. Банката е получила покана за доброволно изпълнение на
22.01.2018г.
Съдебно-икономическата експертиза по
делото в заключение от 7.01.2020г. посочва, че от Н.Ю.Б. са събрани общо
8274,34 лв., а от Н.З.Б. – 24926,13 лв. Вещото лице е изчислило лихвата върху
сумата 12000 лв. в размер на 644,78 лв. при съобразяване на вноските и
намаляващата главница в размера по решението на Русенския окръжен съд. Вещото
лице е съобразило и присъдените с въззивното решение разноски 545,88 лв. Така
по решение № 187/26.11.2015г. по в. т. д. № 292/2015г. РОС Н.Б. и Н.Б. дължат
на „Юробанк България“ АД общо 13190,66 лв. = 12000
лв. главница + 644,78 лв. лихви + 545,88 лв. разноски. Н.Б. и Н.Б. са внесли
общо 33200,57 лв. = 24926,23 лв. от Н.Б. + 8274,34 лв. от Н.Б.. Надвнесената
част е 20009,91 лв. = 33200,57 лв. – 13190,66 лв.
Правната квалификация на иска е
посочена от ищеца – чл. 439 ГПК. Искът по чл. 439 от ГПК може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. От значение за иска, предвиден
като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, са само
новонастъпили факти след постановяване на решението по отношение на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. „Юробанк България“ АД като длъжник по изпълнението на
обратния изпълнителен лист е легитимиран да води иск по чл. 439 от ГПК, ако
счита, че не дължи връщане на сумата. Както първоначалния изпълнителен лист въз
основа заповедта за изпълнение, така и обратния изпълнителен лист, не са били
предшествани от исково производство, в което да се определи моментът на
приключване на устните състезания като граничен момент за фактите, на които
може да се основе иска по чл. 439 ГПК. Заповедта за изпълнение е била
изпълнявана предварително за сумата 21994,47 лв. срещу всички солидарни
длъжници, а с въззивното решение по иска по чл. 422 от ГПК е установено, че Н.Б.
и Н.Б. дължат само 12000лв. главница, законна лихва от 13.06.****г. и 545,88
лв. разноски. Над тези суми Н.Б. и Н.Б. не дължат и „Юробанк България“ АД трябва
да им върне събраните в повече суми. В настоящото производство не могат да се
съобразяват съдебни разноски, които не са били присъдени със съдебно решение.
Доброволно плащане означава директно плащане от длъжник на кредитор. Плащане от
длъжника чрез съдия изпълнител в рамките на изпълнително дело не е доброволно
плащане, макар и събраната сума да не е резултат на изпълнително действие.
Предявеният иск от „Юробанк България“
АД по чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сума по обратния изпълнителен
лист е основателен за сумата 23688,42 лв. = 43698,33 лв. – 20009,91 лв. За
сумата 20009,91 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли, тъй като
обратният изпълнителен лист е издаден правилно за тази надплатена недължима
сума.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Юробанк
България“ АД ЕИК *********, гр. С., район В., ул. „О.п.“ ***, представлявано от
М. В. п. и П. Д. и.д.чрез адвокат Х. И., НЕ ДЪЛЖИ на Н.З.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и Н.Ю.Б., ЕГН **********, сумата 23688,42 лв. /двадесет и три хиляди
шестстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 8.02.2017г., по обратен
изпълнителен лист № 5338/20.10.2017г.
ОСЪЖДА Н.З.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и Н.Ю.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България“ АД ЕИК
*********, гр. С., район В., ул. „О.п.“ ***, представлявано от М. В. п. и П. Д.
изпълнителен директор, сумата 1327 лв. разноски съразмерно на уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен
иск за сумата 20009,91 лв. /за разликата над 23688,42 лв. до 43698,33 лв./
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.02.2017г., по
обратен изпълнителен лист № 5338/20.10.2017г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК
*********, гр. С., район В., ул. „О.п.“ ***, представлявано от М. В. п. и П. Д.
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н.З.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Ю.Б.,
ЕГН **********, сумата 412 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Окръжен
съдия: