№ 254 / 21.7.2020 г.

гр.МОНТАНА            

21.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на девети юли през две хиляди и. двадесета година, в следния състав:

                                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 115 по описа за 2020 година  и.  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е при условията на чл.341,ал.1 от ГПК, образувано по искова молба А.Г.К. xxx против В.Й.В. от с.с.

 Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, за делба на движима вещ.

Ищецът поддържа, че с ответника закупили 1. м. з., м. HESA, сериен номер 0212 – 047 на 09.1..2014 година, като заплатили за нея на продавача „Ф. Е. г. общо сумата от 4 440.00 лева. Твърди, че за покупката на зърнотоварача всеки от тях заплатил по 2 200 лева. Заявява, че уговорката била да ползват съвместно зърнотоварача, което и. се случвало до 2019 година.

Тъй като съвместното ползване на такава вещ е значително трудно, ищецът твърди, че направил предложение на ответника вещта да остане при един от двамата, а другия да получи съответно сумата от 1 600 лева, поради овехтяването и. ползването й в продължение на 5 години. Заявява, че на 03.01.2020г. изпратил писмо с обратна разписка до ответника и. покана да отидат в кметството при кмета на с.., където по доброволен начин да разрешат спора. Поддържа, че ответникът не отговорил на предложението му, както и. не може да осъществи контакти с него, не му вдига и. на позвъняванията по телефона.   

 Ищецът твърди, че е налице съсобственост на движимата вещ, з. и. тъй като не могат да постигна доброволна делба с ответника, моли съда да бъде допусне съдебна такава при права, по ½ идеална част, като възложи на ответника движимата вещ, а последния да му изплати за уравнение на дела сумата от 1 600 лева.

Към ИМ са приложени писмени доказателства.

По същество поддържа предявения иск и. моли да бъде уважен, като се допусне съдебна делба на движимата вещ, която е съсобствена с ответника.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът В.Й.В. представя писмен отговор на исковата молба, като взема становище по предявения иск за делба на съсобствена движима вещ, заявявайки на първо място, че е недопустим, не е налице имуществена общност по отношение на вещта, а по същество е и. неоснователен. Поддържа, че движимата вещ, за която се иска да бъде допусната делба, е закупена от него, фактурата е издадена на негово име, поради което е индивидуален собственик на вещта.

Моли да бъде отхвърлен предявения иск, като недопустим, респективно неоснователен, ведно със законните последици. 

По същество поддържа, че не се установява от събраните в производството доказателства, че е налице имуществена общност между страните по отношение на процесния з.. Твърди, че е осъществена една търговска сделка, покупко-продажба, сключена в писмен вид, оформена в договор, в който като купувач е отразен единствено ответника В.Й.В.. В издадената фактура отново е отразен като купувач ответника В.Й.В.. Не отрича, че за покупката на вещта ищецът е помогнал като е дал известна сума с уговорката, че ще може да ползва без ограничение зърнотоварача, но от тук не следва да се прави извода, че е станал съсобственик, а щом това е така не е налице имуществена общност.

Доказателствата по делото са писмени и. гласни.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и. единство и. на основание чл.235 от ГПК във вр. с чл.344,ал.1 от ГПК, приема за установено от фактическа и. правна страна следното:

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и. предназначението на вещта.

В случая в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на съсобственост по отношение на движима вещ, з..

Спорният въпрос между страните е, налице ли е твърдяната от ищеца имуществена общност и. по този въпрос съдът следва да се произнесе с решение в първата фаза на делбения процес.

Безспорно е установено, че на 09.1..2014г. е сключен договор за покупко-продажба на селскостопанска техника „1. м. з., м. HESA, сериен номер 0212 – 047” със страни продавач фирма „Ф. Е. г. и. купувач В.Й.В. xxx. За извършената покупко-продажба е съставена фактура №********** от 09.1..2014г., в която е отразена е продажната цена в размер на 4 440.00 лева, като плащането е извършено на същата дата. Съставена е и. стокова разписка от 09.1..2014г. за получената стока, в която е отразено, че продажната цена от 4 440.00 лева е заплатена от А.К. 2 220 лева и. от В.В. 2220 лева.

Установява се също от допуснатите и. разпитани в съдебно заседание свидетели, че зърнотоварача е общ и. се ползва съвместно от двете страни, като се предоставя за временно ползване и. на други земеделски производители в с... В тази насока са показанията на свид.Т. И.. Г. А. И.. А. и. И. К. И... Всички са категорични, че вещта е обща на двете страни и. се ползва съвместно от ищеца и. ответника.

Свидетелят И. К. И.. поддържа, че е присъствал на срещата, когато двете страни се договаряли да купят съвместно з., заявявайки „разбраха се да разделят сумата, да го ползват заедно”. Свидетелят твърди, че е присъствал и. на разтоварването на зърнотоварача, „тогава се броиха парите и. двамата броиха по 2300 лева”. Поддържа, че лично е видял, че ищецът дава 2 300 лева и. ответникът също 2 300 лева плюс разходите за транспорта, за които не може да посочи колко точно са платили.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите предават своите лични и. непосредствени впечатления, взаимно се допълват и. намират опора в писмените доказателства по делото, последователно и. логически предават своите възприятия.

Свид.Й. В. Й., син на ответника, разпитан не отрича, че ищецът е предложил да помогне финансово на баща му, за да закупи „тръбата”, с уговорката да може да ползва и. той вещта.

Твърди, че документите по покупко-продажбата са оформени на името на баща му В.В., тъй като собствеността е изцяло негова и. тогава никой не е претендирал за собственост. Не е имало уговорка за съвместно закупуване, а само да се помогне финансово, да се плати зърнотоварача, но собствеността била само на баща му, ответника В..

С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът приема следното:

От събраните по делото доказателства се налага категоричния извод за наличие на имуществена общност между страните по отношение на процесната движима вещ, з..

Сключен е писмен договор за покупко-продажба и. издадена съответната фактура на името на В.Й.В.. Страни по договора са „Ф. Е. като продавач и. В.Й.В., като купувач.

Осъществена е действително търговска сделка, която е материализирана в приложения договор за покупко-продажба.

Освен приложения писмен договор за покупко-продажба, в подкрепа на твърдението за имуществена общност бяха събрани и. гласни доказателства, от които се установява договореното между страните относно закупуването на вещта, начина на плащане и. начина на ползването й.

В подкрепа на тези свидетелски показания е и. съставената стокова разписка, в която е вписан дела на всяка от страните в общата цена, а именно от ищецът А.К. – получени 2220 лева и. от В.В. – получени 2220 лева и. приел сумите М.Чанев.    

Съдът намира, че горните фактически данни са достатъчно сигурна индиция, фактът на съсобствеността между страните по делото да се смята за безспорно установен.

По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и. за кои вещи ще се извърши тя, както и. каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на вещите, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствена вещ не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и. размерът на тяхното участие в съсобствеността.С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и. размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и. съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на процесната движима вещ този ефект не би могъл да настъпи и. да се постанови решение за допускане на делбата.

В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесната движима вещ, з..

Относно правата на страните – същите са безспорни и. ще бъдат за ищеца по делото ½ идеална част и. за ответника ½ идеална част от процесната вещ. 

Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесната движима вещ между страните по делото при права: за ищеца ½ идеална част и. за ответника ½ идеална част, съобразно изискванията на Закона за собствеността.

Водим от гореизложените мотиви и. на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И.:

 

 

          ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.Г.К. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и. В.Й.В. xxx по отношение на следната движима вещ:

           1. м. з., м. Й. т., м. Х.,  xxxx  .

 ПРИ ПРАВА: за ищеца А.Г.К. – ½  идеална част от вещта и. за ответника В.Й.В. – ½  идеална част от вещта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: