№ 750
гр. Благоевград, 03.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова
Въззивно гражданско дело № 20231200500602 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Ж. Н., редовно призован – лично и с адв. А., редовно
упълномощена.
Ответникът З. Д., редовно призована – не се явява, за нея се явява адв.
Д., редовно упълномощена.
АДВ. А.: Считам, че ход на делото не следва да се даде. Моля ви
предвид направеното искане за отвод на дата 01.11.2023 г. от страна на
въззиваемата страна, по което съдията докладчик Е.Д. се е произнесла
незабавно, да не давате ход на делото и съобразно правилата за случайното
разпределение на делата, да разпределите делото на нов докладчик, като се
спази принципът на случайно разпределение на дела. Налице е трайна и
безспорна съдебна практика вкл. и на ЕСПЧ, която предвид на това, че не
бяхме уведомени за отвеждането на докладчика по делото, нямам готовност
да цитирам тази съдебна практика, но тя е факт и вярвам, че съдебният състав
е запознат с нея, и за да се осигури безпристрастното разглеждане на делото
от независим съдия-докладчик, ви моля да не давате ход на делото и да
разпределите делото по реда на случайното разпределение на делата. Делото
следва да се разгледа в състав от трима съдии, като докладчикът следва да
бъде разпределен по реда на случайно разпределение на делата. След като
настоящият съдебен състав ми даде възможност да се запозная постъпилата
молба от въззиваемата страна за отвод на съдията-докладчик Е.Д., която
молба е постъпила на дата 01.11.2023 г., респ. с определението на съдията-
докладчик, който се е отвел без да са налице основания за това, тъй като
твърдя, че отразеното в молбата на въззиваемата страна е обективно
абсолютно невярно и е целяло единствено и само да постигне резултата, а
именно - отвеждане на съдия-докладчик Е.Д.. В случая, вярното е, че
въззиваемата страна пред първоинстанционния съд направи изявление, че да,
1
в действителност процесният обект с крайния идентификатор 7 е на брат й,
доверителя ми Ж. Н., като страните постигнаха съгласие да процедират
изменение на КК на Благоевград по общо съгласие, което изменение беше
финансирано именно от доверителя ми, с цел обособяване на два обекта с
крайни идентификатори 7 и 8 на четвърти етаж, като уговорката, вкл. и пред
съдията-докладчик Е.Д. беше с този обект, с краен идентификатор 7, да бъде
изведен от делбата, тъй като по волята на родителите на страните по делото е
той да бъде построен, а той е построен от доверителя ми, другият обект от
другия покоен брат, и да остане в тяхна собственост. Така че отразеното в
молбата за отвод, депозирана от въззиваемата страна, е целяло именно да
бъде отведена съдията Е.Д.. Това е обективно невярно. Същата категорично
не е правила каквито и да е било изявления пред нас страните по делото в
съдебно заседание, че ще уважи възражението за давност. Това е грубо
манипулативно и е целяло резултатът, който е постигнат. В случая обаче, след
като въззиваемата страна е постигнала този резултат, то следва вие
съблюдавайки правилото за случайното разпределение на делата, уредено в
ЗСВ, да не давате ход на делото и същото да разпоредите, особено в
качеството Ви на Председател на този съд да разпоредите делото да бъде
разпределено на случаен принцип, така че да бъде определен по случаен
принцип на друг съдия-докладчик. По изложените съображения Ви моля да
не давате ход на делото, тъй като у мен остава убеждението, че целта е да се
сформира удобен за въззиваемата страна съдебен състав.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение
направеното искане от адв. А.. Изложените от нея твърдения, че отразеното в
молбата не е вярно не отговарят на истината. Аз също присъствах в това
съдебно заседание, съдията-докладчик изрази становище по отношение
основателността на направеното възражение за давност и това становище
беше изразено именно във връзка с водени преговори между страните за
постигане на спогодба. В този смисъл моята доверителка е преценила, че
съдията-докладчик има предварително убеждение относно изхода на спора,
поради което е подала въпросната молба. По отношение на разпределението
на случаен принцип и определянето на нов съдия-докладчик, аз не мога да
изразя становище, предоставям на съда.
АДВ. А.: Само искам да цитирам, нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ Ви
задължава да разпоредите делото да бъде разпределено на случаен принцип.
Както казах бях процесуално изненадана с този отвод на съдията Е.Д., в
противен случай щях днес да предложа на вниманието ви цялата Европейска
практика на ЕСПЧ, вкл. с цитати на конкретните дела, в насока, че следва да
се спазва принципа за случайно разпределение на делата и че сте задължени
да разгледате делото в състав, в който докладчикът е разпределен по реда на
чл. 9, ал. 1 от ЗСВ.
Съдът, като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, намира така направеното становище на въззивната страна за
неоснователно. След отвода на докладчика съдия Е.Д., който е факт и
2
правният мир, представлява личен акт и не подлежи на последващ контрол,
делото е разпределено на новият докладчик - съдия Кавалова, съгласно
законовите изисквания и Вътрешните правила, като за целта е съставен и
приложен изискуемия се по делото протокол от 01.11.2023 г., поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. А.: Преди пак да взема информирано становище, моля да ме
запознаете с протокола за разпределение на делото по реда на случайния
подбор.
Съдът предоставя делото на адв. А. за запознаване с протоколите за
разпределение на делото по реда на случайния подбор.
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, предвид на обстоятелството, че по
един бих казала манипулативен начин въззиваемата страна постигна състав,
който е удобен за нея, чрез внушения за непрофесионално процесуално
поведение на избрания по реда на случайния подбор съдия-докладчик Е.Д., и
предвид на това, че въззиваемата страна чрез отвеждането на съдия Е.Д. е
постигнала целта, а именно, да формира желан от нея състав, правя отвод на
съдия П.У. по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като твърдя, че за Вас са
налице обстоятелства по смисъла на този текст, които налагат Вие да се
отведете. Предвид на искането ми за отвод и предвид на това, че бях
поставена в условията на процесуална изненада, моля да отложите делото за
друга дата, като ми предоставите възможност да представя писмени
доказателства, удостоверяващи предпоставките за наличие на обстоятелства
по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за Вашия отвод. В случая съдия Е.Д.
се е отвела само поради това, че спрямо нея въззиваемата страна има
съмнения за това, че същата ще бъде обективна и безпристрастна при
разглеждане на делото. Твърдя, че представляваната от мен страна въззивник
има съмнения, че Вие ще бъдете обективен и безпристрастен при решаване на
този спор. С цел да мотивираме основанието си за отвод и предвид на това, че
всичко това се развива с вчерашна дата, за което въззивникът не е уведомен,
моля да ми се даде възможност преди да пристъпите към разглеждане на
делото да представя писмени доказателства удостоверяващи наличие на
предпоставки за отвод на съдията-докладчик. Постановени са решения по
смисъла на чл. 290 от ГПК /отм.,/ съобразно които при искане на отвод,
цитирам конституционния съдия К.В., решението е докладвано от него, че
при искане за отвод на страната, трябва да бъде предоставена възможност да
ангажира доказателства във вр. с това свое искане. Моля Ви да ми
предоставите такава възможност, в противен случай трябва в разказвателен
стил да мотивирам искането по реда на чл. 22, ал. 1 т. 6 от ГПК, което
считам, че не е в интерес на правораздаването. Желая чрез писмените
доказателства, които ще ангажирам, да мотивирам искането си, че за
3
въззивника Вие няма да бъдете безпристрастен и при условията, при които се
е отвела съдията Е.Д. следва да се отведете и Вие. Т.е., у нас има съмнение, че
Вие ще бъдете обективен и безпристрастен при разглеждане на делото,
поради което считаме, че следва да се отведете от участието в този състав. Но
отново повтарям, желаем да ни бъде предоставена процесуална възможност
да ангажираме многобройни писмени доказателства, които ще бъдат нужни,
за да можете да се произнесете по искането. Ако бяхме уведомени за
случващото се, щяхме да бъдем подготвени за днешното с.з. Към вчерашна
дата, сутринта, в системата ЕПЕП нямаше каквито и да е било данни в тази
връзка. Вероятно всичко това се е случило по-късно. Сутринта правех
проверка, нямаше данни, след което бяха на дело в Апелативен съд София и
не съм имала тази възможност.
АДВ. Д.: Аз считам, че следва да оставите без уважение направеното
искане. Не се сочат никакви обстоятелства свързани с наличието на
предубеденост и пристрастност на новия съдия-докладчик. Считам, че
прекалено се драматизира този постановен отвод. Колегата А. беше там в
съдебно заседание и много добре възприе позицията на съдия Дончева, но от
страна на моята доверителка и от моя страна няма проблем да бъде
извършено ново разпределение и делото да се гледа от друг състав, тъй като
нас не ни притеснява нито един състав, който ще гледа делото. Единствено
съдия Дончева, която както казах, изрази становище предварително по
крайния изход на спора.
АДВ. А.: Отново повтарям, това е грубо, манипулативно, невярно и
целящо резултата, който е постигнат.
Съдът като съобрази становището на страните и материалите по
делото, намира така направените доказателствени искания за отлагане на
делото и за отвод за неоснователни. Направения от съдия Дончева отвод на
соченото основание не е задължително и по никакъв начин не ангажира, който
и да е член от настоящия състав. Извършеното по настоящото дело, както и
по всички останали, е израз на упражнени правомощия. Поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за отлагане на делото, респ. за
отвод на Председателя на състава.
АДВ. А.: Предвид на това, че не процедирахте съобразно практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК /отм./, а именно да предоставите
възможност на въззивника да представи писмени доказателства,
обосноваващи неговото искане за отвод, заявявам следното: считам, че по
отношение на Вас са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК,
предвид на това, че в Досъдебно производство /ДП/, не мога да цитирам
конкретния номер, водено през 2010 г. по памет, от IP адрес, който е при
Интернет доставчик, отново не мога да цитирам по памет, за който на Ваше
4
име П.К.У., със съответното ЕГН, отново не мога да цитирам по памет, е
установено, че са изписани в Интранет пространството под nickname „**“
изключително грозни изрази, думи, които отново не мога да цитирам по
памет, тъй като не ми дадохте тази възможност да представя писмени
доказателства, спрямо мен и спрямо съпруга ми. Това Ваше поведение, този
факт, беше разпространен публично в местния вестник „С.“, като беше
публикувана статия със заглавие, което отново не мога да цитирам по памет, с
Ваша снимка, че от Вашия IP адрес, спрямо съпруга ми, който е Ваш колега
съдия в БлОС и спрямо мен, са изписани обидни думи, квалификации спрямо
него и спрямо мен, които показват отношение. Всичко това развиващо се в
рамките на ДП стана обществено достояние, поради което за доверителя ми,
като гражданин на гр. Благоевград, горното Ваше поведение установено в
рамките на ДП, а именно, че от IP адрес, за който плащате Вие, са изписани
груби клевети, лъжи спрямо нас, буди у представляваната от мен страна
основателни съмнения, че Вие ще процедирате по съвест и закон. Твърдя, че в
рамките на образувано по тези данни производство пред ВСС, Вашата защита
се е свеждала до това не, че установеното в рамките на ДП е невярно, а до
това, че живеете на този адрес Вие, Вашата съпруга и Вашите двете
малолетни деца. Т.е., безспорен факт е, че под този Ваш IP адрес, под
nickname „**“ са изписани всички тези клевети, лъжи, доказателства за които
разполагам, тъй като разполагам с копие от ДП, което ми е предадено от
разследващия полицай в рамките на пострадало лице. Ето защо, след като
Вашата колегата съдия Е.Д. се е отвела, за да не се съмнява въззиваемата
страна, че тя ще бъде обективна и безпристрастна в хипотеза, че това което е
отразено в молбата на въззиваемата страна е изключително грубо, невярно,
защото съм присъствала във всяко едно открито с.з., то следва и Вие да се
отведете, тъй като Вашето поведение е възприето от доверителя ми и същият
ако Вие участвате в този състав, по разглеждане на делото му, ще бъде с
убеждението, че резултатът който ще се постигне ще бъде обратен на
законосъобразния. В случая твърдя, че ако следва да поставим на една везна
основанията за отвод на съдията Е.Д. с тези, които има спрямо Вас, то във
всички случаи везната, която от Вашата страна е много по-тежка, защото
фактът, че Е.Д. е участвала без да реши делото пред първата инстанция и е
участвала при извършване на процесуалните действия, не води до такива
сериозни съмнения за нейното безпристрастие, защото тя в нито един момент
не е казала как ще се реши делото. Реално делото се реши от съдия-
докладчик, който почти не е възприел цялостното поведение на ищцата в
делбеното производство, респ. участва само в две съдебни заседания. За да
гарантирате, казвам пак, дори и да приемете в писмения текст на
определението, което ще постановите, че не са налице основания за Вашия
отвод, то следва да отчетете всички тези съмнения, тези обществени нагласи,
като заявявам, че това е обществено достояние и в контекста, пак не мога да
цитирам конкретния номер на Тълкувателно решение, но предполагам, че Ви
е известно, че в момента е образувано Тълкувателно дело на Общото
събрание на гражданската и търговската колегия, точно по наличие на
предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Цитирани са конкретни съдебни
5
решения, в кои случаи следва да се отведете. Ако Вие упорствате и
продължите да участвате в това производство, то това е за нас безспорно
доказателство, че целта на въззиваемата страна е постигната, сформиран е
удобен за нея състав, ноторно известно е добрите професионални отношения
между Вас и колегата Д., поне така се говори в адвокатските среди, което ще
предопредели изхода на делото и предвид на това че, пак отново с цялото
уважение към новоизбрания съдия-докладчик, че същата е командирована и
заема мястото, като последица от командироване, а не от спечелен конкурс.
Отново Ви е известно какво в общественото пространство по този въпрос във
вр. с командироването се коментира. Предвид уважението ми към
командирования съдия, не желая да приповтарям това, което се говори в
общественото пространство. Ето защо Ви моля да се отведете и дадете
възможност делото да се разгледа от обективен и безпристрастен състав.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, на мен ми е трудно да взема
становище по така направеното искане от адв. А., защото считам, е тя наруши
доста норми на Етичния кодекс за поведението на адвоката. Считам, че
делото въобще не е от някакъв сериозен материален интерес, за да може да се
преекспонира така направеното от наша страна искане за отвод, но в крайна
сметка предоставям на Вас.
АДВ. А.: Последното е обективно невярно, само да кажа, делото е със
сериозен материален интерес. Доверителят ми е построил със собствени сили
и за своя сметка по волята на своите родители жилищен етаж на четвъртия
етаж, като го владее повече от 28 години този етаж, без да е бил налице
какъвто и да е спор. Този етаж, предвид на неговата площ, която е над 100
кв.м., вероятно като стойност струва над, не мога да кажа, но 80 000- 100 000
евро. Предвид на това да се твърди, че това не ило сериозен материален
интерес, отново казвам, че е грубо невярно, защото не ми е ясно
пълномощникът на въззиваемата страна какво счита за „сериозен материален
интерес“. За нормалните хора в Р България, с нормален жизнен стандарт, това
е сериозен материален интерес, и за доверителят ми, който е заделил средства
да го построи лично този етаж, това е една сериозна сума, която за него е
значителен интерес.
Съдът като съобрази материалите по делото, намира така подновеното
искане за отвод на Председателя за неоснователно. Изтъкнатите основания
дори и подкрепени с доказателства не са в състояние да обосноват, която и
да е хипотезата на чл. 22 от ГПК, поради което искането не намира опора в
закона и данните по делото. Разпределението на делото по вече изложените
по-горе съображения е в съответствие с изискванията на закона, както и
всички останали действия на председателя и състава, които са израз на
упражнени правомощия. Поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подновеното искане за отвод на
6
Председателя на състава.
АДВ. А.: Само искам да кажа, че отново допуснахте едно съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като съобразно практиката на ВКС,
можете и да станете част от мотивите на Тълкувателното решение, аз ще се
постарая по този въпрос. Искам да кажа, че Вие бяхте длъжен и сте длъжни,
още не сте пристъпили към разглеждане на делото, при конкретни
обстоятелства, които се изтъкват като основания за отвод, да отговорите не
сама формално, т.е. че не са налице предпоставките както го сторихте, а
конкретно и ясно да посочите защо считате, че не са налице. Т.е. има
конкретна практика на ВКС.
От името на въззивника заявявам, че поддържам въззивната жалба, по
съображенията, които подробно са изложени в нея. Нямаме доказателствени
искания по реда на чл. 266 от ГПК и желаем да пледирам.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам жабата. Поддържам
подадения писмен отговор. Поддържам направеното доказателствено искане.
В допълнение към аргументите за приемане на представените проекти,
считам че приемането на това доказателство е от съществено значение за
приложението на материална правна разпоредба, а именно преценката на съда
относно кога е възникнала собствеността, дали е по реда на чл. 63 от ЗС във
вр. с чл. 68 и във вр. с чл. 77 от ЗС, или пък сме изправени пред наследяване
по чл. 69 от ЗН, във вр. с чл. 79 от ЗС. Т.е. по делото пред първа инстанция,
независимо от назначената СТЕ не е изяснено обстоятелството дали към
смъртта на родителите, този тавански етаж е бил изграден, а тези
доказателства установяват точно това или пък още приживе родителите са
прехвърлили правото на строеж върху този тавански етаж и той е изграден
много по-късно, след като родителите са починали. В тази връзка моля да
приемете представените доказателства. Други доказателствени искания
нямам. Да се приемат приложените към отговора доказателства.
АДВ. А.: Кои представени доказателства? На мен не ми е връчван този
отговор. Като се представят доказателства …, този чертеж не е качен в
системата. Как да го видя аз чертежа? Като нямате задължение да ги
изпращате на страната, тогава моля да ми се даде срок да се запозная с
представените проекти, както и въз основа на специални знания на трето лице
да установя дали те съответстват на действителните проекти, които са
изготвени за сградата.
АДВ. Д.: Проектите са от 27.11.1998 г., те са част от архитектурните
проекти. Поправям се, те са от 27.11.1989 г., а не от 1998 г., неправилно съм
посочила в отговора. Не сме ги ангажирали пред районния съд, защото не
разполагахме с тези проекти. При отговора на въззивната жалба и
направените от адв. А. съждения относно това, че е доказано, че родителите
всъщност са предали владението за построяването на таванския етаж и от
направената от нас справка в община Благоевград, и свидетелските показания
са в тази насока установихме, че този четвърти етаж – тавански, е построен
7
много преди смъртта на родителите и е по одобрен архитектурен проект от
30.10.1989 г., а не както твърдят ответниците по делото, че е по одобрен
архитектурен проект за пристройката на втория, на третия и на четвъртия
етаж, която е много по-късно реализирана и е по одобрени проекти от
22.11.1990 г.
АДВ. А.: Това, което е при мен не зная дали е същото, но това не е за
този етаж. При мен е за разпределение на първи, втори и трети етаж. Не зная
какво е представила адв. Д.. Аз заявявам, че искам да видя какво се твърди,
защо се твърди, отнася ли се, неотнася ли се, да ги сравним тези неща. Прави
се това искане днес, ето днес се поддържа. Добре, правя искане, искането е
преклудирано. Проектите се намират в Община Благоевград, поради което е
настъпила е процесуална преклузия по смисъла на чл. 266 от ГПК. Отделно от
това, това което твърди колегата, реално е в подкрепа на тезата ни, че
фактическата власт, правото на строеж е предадено от родителите на страните
на двамата синове, доверителят ми Ж. и покойният му брат А., като
проектите за построяването на четвъртия етаж са процедирани на техните
имена, а не на въпросната З. Д., като твърденето, което беше изложено току-
що пред вас, е точно в насоката, която ние твърдим, че приживе е предадена
фактическата власт. Така че тезата им напълно не е ясна. Има преклузия, да не
се приема, има доказателства.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, намира за неоснователни така подновените доказателствени искания
на въззиваемата страна. Съдът се е произнесъл по тях в подготвителното
определение и счита, че липсва основания за ревизиране на становището си.
Действително, възможността за приобщаването на архитектурните проекти от
27.11.1989 г. към делото понастоящем е преклудирана, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
приемане на приложените към отговора архитектурни проекти от 27.11.1989
г.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания, няма да сочим нови
доказателства.
С оглед изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: От името на доверителя ми, ви моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение, в частта, в която състав на
РС Благоевград допуска до съдебна делба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 04279.611.138.1.7 по КККР на Гр.
8
Благоевград, както и да отмените решението в частта, в която се предоставя
на З. С. Д., до приключване на производството по съдебна делба, ползването
на самостоятелен обект с краен идентификатор 04279.611.138.1.5 от КККР на
гр. Благоевград и на самостоятелен обект, сграда с идентификатор
04279.611.138.1.6 по КККР на гр. Благоевград, като ви моля да отмените
атакуваното решение в горните части, да отхвърлите иска за делба на
самостоятелен обект с идентификатор 04279.611.138.1.7 по КККР на гр.
Благоевград, и да оставите без разглеждане искането на ищцата да й бъде
предоставено правото на ползване до приключване на производството по
съдебна делба на посочените две самостоятелни обекти като недопустимо и
прекратите производството по делото в тази му част. Съображенията ни в
тази насока са следните: моля ви да намерите, че при постановяване на
атакуваното решение, съдът е допуснал неправилно приложение на
материалния закон - чл. 79 от ЗС, чл. 68 и чл. 69 от ЗС, в отношенията между
съсобственици при наличие в отговора на отговора на ИМ на фактически
твърдения на извършена приживе от родителите на страните на неформална
делба между децата, двамата синове и дъщерята – ищцата и въззиваема
страна, за твърдения за предварителна уговорка с наследодателите за
предаване на владението на двамата синове върху ограниченото право на
строеж за реализиране на надстрояването на четвъртия етаж и дадено от
родителите предварително съгласие те да построят със свои сили и средства
жилища на четвъртия жилищен етаж. Решаващият състав на РС Благоевград е
допуснал множество съществени нарушения на процесуалните правила, по
смисъла на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 172 от ГПК, и е
постановил необоснован съдебен акт, изводите, в който не кореспондират, а
са въпреки събраната доказателствена съвкупност. Относно оплакването в
частта, че първоинстанционното решение е неправилно, в частта с която
съдът е допуснал до делба процесния самостоятелен обект с идентификатор
04279.611.138.1.7 по КККР на гр. Благоевград, като не е зачел възражението
на ответника за придобиване на имота по давност ви моля да имате предвид
следното - на стр. 3 от въззивната жалба сме цитирали фрагментарните и
вътрешно противоречиви фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд. Не съм в състояние да ги възпроизведа, предвид на
това, че няма връзка между отделните части на изреченията, които са част от
мотивите на съдебния акт. По отношение извода на състава на РС
Благоевград, в частта, в която е допуснал до делба описания по-горе
недвижим имот, като не е зачел възражението на ответника за изтекла
придобивна давност, ви моля да имате предвид, че по делото са събрани
многобройни писмени доказателства, които са описани в писмените бележки
представени пред първоинстанционния съд от въззивника чрез мен, и които
са останали необсъдени от първоинстанционния съд. Тези писмени
доказателства, оплакване за това, че не са обсъдени е релевирано на стр. 11 от
въззивната жалба. Въз основа на тези писмени доказателства следва изводът,
че разрешението за строеж от 08.01.2091 г. е издадено за реализиране на
строителство на четвъртия етаж, е издадено на името на двамата братя Ж. и А.
Н.и. Между впрочем и одобрения от Общински народен съвет - Благоевград
9
проект за реализиране на строителството, отново е издаден на името на
двамата братя Ж. и А. Н.и. Към момента, в който е издадено това разрешение
за строеж са били живи родителите на страните по делото. Представени са
писмени доказателства, удостоверяващи процедирана през 2000 г. преписка за
надстрояване на процесното жилище, с краен идентификатор 7. Заповедта с №
459/13.06.2000 г. е издадена по молба именно на въззивника, като всички
строителни книжа, отново във вр. с надзиждане на жилището на четвъртия
етаж, което по волята на строителите си той е построил, са издадени на името
на доверителя ми Ж. Н.. Всички тези писмени доказателства са останали
необсъдени от първоинстанционния съд. В мотивите на съдебния акт няма
нито ред във вр. с тях, а те установяват явни действия, чрез които ответникът
е отблъснал владението на ищцата. Дори и да приемете, че не сме в
хипотезата, която ние поддържаме, че приживе на родителите и по тяхната
воля фактическата власт на правото на строеж е предадена от тях на двамата
им синове, за да построят всеки от тях по едно жилище на четвъртия етаж, в
който случай твърдя, че според трайно установената съдебна практика, не
само цитираната във въззивната жалба, вкл. цитирам още две съдебни
решения, а ще намеря и други, които ще посоча в писмените бележки, а
именно Решение № 32/08.02.2016 г. на ВКС по гр.д. 4591/2015 г. Първо ГО
Гражданска колегия и Решение № 140/23.03.2010 г. на ВКС по гр.д №
4755/2008 г. Първо ГО на гр. колегия, а именно, че са установени вътрешни
отношения, при които не е приложима презумпцията, така както е приел
първоинстанционният съд. В случая, както казах, от събраната пред първата
инстанция доказателствена съвкупност се установява, че е налице
предварителна уговорка между наследодателите, родителите на страните и
двамата им синове - доверителят ми Ж. и покойния А. Н.и, за предаване на
владението на правото на строеж, с цел то да бъде реализирано от тях и всеки
от тях да стане собственик на жилището, което е изградил със свои сили и за
своя сметка. В случая, в мотивите на първоинстанционното решение въобще
съдът не е анализирал доказателствената съвкупност, която е събрана в
контекста на релевираното възражение за изтекла придобивна давност.
Липсва какъвто и да било анализ на гласните доказателства, по отделно и в
съвкупност, по реда на чл. 172 от ГПК. Пред първата инстанция са събрани
гласни доказателства, като във въззивната жалба сме предложили на
вниманието на въззивния съд анализ на същите, както и защо те следва да се
ценят в контекста на събраните писмени доказателства. От друга страна,
въззиваемата страна ангажира гласни доказателства, които категорично не
следва да се ценят, първо защото това бяха съпругът на З. Д., който е пряко
заинтересован от изхода на делото и на второ място другата свидетелка
нейната дъщеря, а именно К. Д., която също е пряко заинтересована от изхода
на делото. Показанията на тази свидетелка К. Д. по фактът, че малкото
жилище на четвъртия етаж е собственост на покойния й чичо А., поради което
свид. Стоянова е плащала наем за него, подкрепят фактическите твърдения на
въззивника, че по волята на родителите им той и покойния му брат са
построили жилищата на четвъртия етаж и са установили свое владение след
постояването. Тезата на въззиваемата страна няма дори житейска, логическа
10
връзка. Същата твърди и не оспорва, че малкото жилище на четвъртия етаж е
било собственост на А. Н., покойния брат на страните, който няма други
наследници освен самите тях, а по отношение на голямото жилище на
четвъртия етаж, което е построено въз основа на същите строителни книжа,
вкл. и за него са налице допълнителни такива за надзиждане, а именно за
промяна на строителния регулационен план, като последица, от която
промяна е направено това надзиждане, повдигане на височината, оспорват, че
то е собственост на Ж. Н., очевидно защото той има свои наследници. Няма
каквато и да е било логическа връзка в бих казала подобни възражения. Моля
ви, при преценка на основателността на възражението да имате предвид, че в
случая не е приложимо цитираното от първоинстанционния съд тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по Тълк. дело № 1/2012 г. на ОС на гр. колегия на
ВКС. Тъй като в случая приживе на родителите на страните бащата е починал
цитирам на 05.09.2009 г., въпросните жилища на четвъртия етаж са били
построени. Жилището, голямото, на четвъртия етаж е започнало да се обитава
през 1994 г., т.е. докато бащата е бил жив, Ж. Н. повече от 15 години е
ползвал това жилище, а неговия покоен брат А., който е син на С. - бащата на
всички страни, е ползвал малкото жилище, което през целия този дълъг
период от повече от 25 години е било отдавано под наем на разпитаната в
хода на първата инстанция свидетелка, а това е лицето Л.С.. Същата
свидетелка е незаинтересована от изхода на делото, като тя установи, че от
1998 г. живее на малкото жилище на четвъртия етаж, а в голямото е живеело
семейството на Ж. Н., а именно Николай Н., а от 2007 г., т.е докато бащата С.
е жив, живее там и съпругата на Ж. М.. Същата свидетелка установи, че от
своя наемодател А. знае, че голямото жилище на четвъртия етаж е на Ж. Н.,
тъй като по волята със С., те двамата братя са построили тези жилища със
свои сили, като всеки от тях е финансирал средствата за жилището, което е
започнал да ползва. Първоинстанционният съд не е изложил нито ред мотиви
във вр. със свидетелските показания на тази свидетелка. В насока, че
голямото жилище на четвъртия етаж е построено именно от Ж. Н. са
показанията на свид. Албена Борисова. Нейният съпруг, като майстор е
изпълнявал СМР, както в периода от 199до 1995 г., така и след 2000 г., когато
е извършено надзиждане на външните стени на този етаж.
Първоинстанционният съд не е анализирал, както посочих по-горе,
показанията на разпитаните в хода на първата инстанция свидетели, дори не
си е направил труда, ако мога така да се изразя, да посочи имената на тези
свидетели, като изводите, до които е стигнал не следват, а са въпреки
доказателствената съвкупност. В случая, при постановяване на вашето
решение, ви моля да обсъдите оплакването във въззивната жалба, че
възражението за давност, което първоинстанционния съд не е зачел е
направено при хипотеза, че владението на ограниченото вещно право на
строеж, което е реализирано от Ж. Н. е предадено от родителите на страните
на братята Ж. и А. Н.и, а последните са започнали да проявяват поведение на
еднолични собственици чрез реализиране със свои сили и за своя сметка на
правото на надстрояване на жилища на четвърти жилищен етаж. Постоянното
ползване на жилищата по предназначение, поддържането им и извършването
11
на подобрение в тях, което тяхно поведение през целия период от време се
възприемало от третия сънаследник З. Д., като тя по никакъв начин не се е
противопоставяла. Както посочих по-горе, майката на страните по делото е
починала непосредствено след като е започнало строителството на жилищата
на четвъртия етаж, в който случай З. Д. е наследила съответната идеална част
от правото на строеж. Въпреки това обаче, тя по никакъв начин не се е
противопоставила нейните братя да реализират правото на надстрояване на
четвърти жилищен етаж, въз основа на одобрения архитектурен проект на
22.11.1990 г. В случая първоинстанционният съд не е разгледал въведеното от
ответника по иска за делба основание на направеното от него възражение за
изтекла придобивна давност, а именно, че основанието за установяване на
самостоятелно владение е предаването на фактическата власт на правото да
надстрои голямото жилище на четвъртия етаж от родителите му с
конклудентни действия, в който случай при това основание и при тези
доказателства, съобразно трайно установената практика на ВКС, не е
приложимо цитираното Тълк. решение № 1/06.08.2012 г. по ТД №1 от същата
година. Съобразно практиката, при такава фактическа обстановка действа
презумпцията на чл. 69 и чл. 83 от ЗС, приема се, че имотът се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване. Абсолютно при същата фактическа
обстановка са постановени цитираните във въззивната жалба решения, както
и цитираните от мен днес две решения, постановени в производства по реда
на чл. 290 от ГПК /отм./ на състави на ВКС, като дори те са допуснати до
касационен контрол на това основание, а именно при тези факти дали е
приложимо това Тълкувателно решение. Изводите, до които е достигнал този
първоинстанционен съд, въобще ако може да се каже, че е достигнал до
някакви изводи, защото решението, което атакуваме пред вас не съдържа
каквито и да е било мотиви, във вр. със събраните доказателства, тяхното
обсъждане, респ. изводи, които следват въз основа на тях, са категорично
необосновани. Те не почиват, а те са въпреки доказателствената съвкупност.
Моля ви отделно от това, при преценка на фактическата обстановка, която е
установена пред първоинстанционния съд, да намерите, че изводът на състава
на районен съд е необоснован, че ответникът не е извършил действия, с които
е отблъснал владението на ищцата. На стр. 10 в синтезиран вид в жалбата,
съм изложила обобщение на установените по делото факти, като последица от
събраните, казвам, не само гласни доказателства, а многобройни писмени
доказателства, които са в насока за волята на страните. Ако волята на
страните беше двете жилища да станат собственост на родителите на
страните, то строителните книжа щяха да бъдат издадени на тяхно име,
приживе на родителите и по волята на техните родители само две от децата
им са процедирали всички тези процедури, като последица, от които са
издадени тези строителни книжа. В приобщените писмени доказателства,
които заявявам, че първоинстанционния съд не е изложил нето ред, те не
съществуват, са посочени имената на двамата братя Ж. и А. Н.и. И пак
повтарям, като последица от тези строителства А. Н. е реализирал малкото
жилище и въззиваемата страна не оспорва, че то е на брата на А. и то защото
той няма свои наследници. А по отношение на голямото жилище, за което са
12
налице и строителни книжа, които през 2000 г. са издадени само на името на
Ж. Н. е приел, докато бащата С. е бил жив, през 2009 г. почива, е приел, че
това жилище е собственост на родителите и след смъртта им той е станал
сънаследствен. Изначално районният съд погрешно е възприел фактическата
обстановка и въз основа на нея е приложил неправилно материалния закон и
в разрез с константната съдебна практика на ВКС. Искам да посоча само, че
пред първоинстанционния съд ищцата направи искане да й бъде предоставено
правото на ползване по реда на чл. 344 от ГПК на две от останалите в
наследство жилища от покойния брат А.. Т.е. тя не направи искане да се
разпределяне правото на ползване, при което разпределение е ясно как
следваше съдът да процедира и реално да разпредели правото на ползване до
приключване на делбеното производство. В разрез с това недопустимо
искане, ищцата да поиска на нея да й се предостави правото на ползване, само
на нея две от жилищата, районният съд без каквито е да е било ясни мотиви
предоставя в разрез, с приложимата норма на чл. 344 от ГПК, правото на
ищцата-въззиваема страна, да ползва две от жилищата. На доверителят ми не
е предоставено да ползва какъвто и да е било обект. В тази връзка считам
първо, че искането, по което се е произнесъл РС Благоевград е абсолютно
недопустимо и решението постановено по това искане е също недопустимо, и
следва да бъде обезсилено. В тази част считам, че ИМ на ищцата е нередовна.
По това искане многократно пред първоинстанционния съд поставях този
въпрос, за редовността на това искане, като въпреки, че беше предоставена
възможност на ищцата да отстрани редовността, до приключване на устните
състезания същата не стори това. Пред първоинстанционния съд няма
редовно искане по реда на чл. 344 от ГПК. В случай, че при постановяване на
вашето решение възприемете тези доводи, по които вие следва да се
произнесете, дори и служебно, съобразно практиката на Върховен съд, без да
са наведени оплакванията във въззивната жалба, тъй като се касае до
редовността на ИМ, в който случай съдът следи служебно за тази редовност,
ви моля да възобновите производството по делото, да оставите ИМ без
движение, в частта по искането с правно осн. 344 от ГПК и след което, в
случай че такова искане бъде направено и е редовно, да се произнесете по
него. За първи път виждам по производство по делба да се прави искане
конкретно да се предоставят на страната конкретни имоти и съдът в разрез с
процесуалния закон, в разрез с константната съдебна практика по приложение
на този процесуален закон, без да изследва и да разпредели делбените имоти
между съделителите за ползване, да предостави два от тях на страната
направила искането. Общо взето в тази част решението на
първоинстанционния съд е принос в правото. По изложените съображения и
по тези, които ще изложа в писмени бележки, ви моля да постановите вашия
съдебен акт, като съобразите практиката на ВКС, в контекста на установените
по делото факти и основанието за направеното възражение за изтекла
придобивна давност. Доверителят ми, повтарям, не е правил възражение, че е
отблъснал след смъртта на родителите си владението на З. Д. и че от
държател на нейната идеална част е станал владелец, а е направил
възражение, че владението още в момента, в който е процедирано
13
одобряването на проекта, издаването на строителните книжа, по волята на
страните е предадено на него и на покойния му брат А., както и че те са го
реализирали, в който случай презумпцията по Тълкувателното решение
категорично не е приложима. Моля да ми бъде дадена възможност за
представяне на писмени бележки.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, тъй като колегата А. изчерпи
процесуалното време и имам заседание в Административен съд Благоевград,
ще бъда съвсем кратка. Считам, че постановеното решение на РС Благоевград
е обосновано, съобразено е със събраните по делото доказателства. През
цялото време адв. А. повтаря пред Районния съд и пред Окръжния съд, че
става въпрос за четвърти жилищен етаж. По делото по никакъв начин от
представените разрешения за строеж, одобрени архитектурни проекти от 1990
г., приета СТЕ, схеми от Кадастър, не се установява, че тази сграда има
четвърти жилищен етаж. Съгласно последния одобрен архитектурен проект
от 1990 г. в сградата е изграден тавански етаж, който етаж дори няма светла
височина за жилищен етаж и в.л. на стр. 7 от СТЕ, както и при разпита си в
с.з. е установил, че светлата височина е 2.05 до 2.12 м. Това, че страните са го
преустроили и го ползват като жилища, това не променя предназначението на
този обект и той е тавански етаж. Също така не се установи от събраните по
делото доказателства, че е налице предаване на правото за надстрояване, тъй
като таванският етаж е реализиран на два етапа - в източната част, в който се
намира процесния обект, за който се прави възражение за изтекла в полза на
Ж. Н. погасителна давност, е построена приживе на родителите, по
разрешение за строеж от 23.02.1990 г. и по одобрени проекти от 27.11.1989 г.,
и това се установява от разпита на свидетелите, вкл. и свидетелите от страна
на ответника в първоинстанционното дело, които безспорно установяват, че
тази източна част на тавана е построена с реализиране на надстройката на А.
С. Н. и тя е построена от всички страни. Именно в тази връзка страните
представили сме по делото, което изобщо не се обсъжда от страна на
въззивника, разпределителен протокол от 21.02.1990 г., в който страните, с
участието на родителите, са разпределили правото на ползване върху
помещенията в таванския етаж. При проектите от 1990 г., с които е учредено
право на пристрояване на А. и Ж. Н.и е реализирана само и единствено
западната част на този тавански етаж, и по-късно през 2000 г. е извършено
повишаване на височината чрез т.нар. надзиждане. Т.е. този процесния обект,
за който страните спорят, и който се намира в източната част, е бил построен
още приживе на родителите и впоследствие през 2000 г. е надзиждан. Така че
считам, че от събраните по делото доказателства не се установява, че има
едно предаване на владението да се надстрои, тъй като още приживе на
родителите таванският етаж в тази част е бил построен. Поради тези
съображения считам, че не следва да бъде уважавано направеното възражение
за давност. Моля да постановите решението си имайки предвид всички
събрани по делото доказателства, които бъдат ценени безпристрастно и
обективно в тяхната съвкупност. Моля да ми се даде възможност за
представяне на писмени бележки и да ни се присъдят сторените по делото
14
разноски, по списък който представям. Моля да имате предвид, че в цялата
строителна документация от 1990 г. са посочени всички собственици. Да, в
част от тях са посочени Ж. Н. и А. Н., но и в част от тях са посочени и
родителите им като собственици на земята.
АДВ. А.: Доверителят ми е пред вас, иска да каже нещо.
ИЩЕЦЪТ: Първият етаж беше на родителите ми. По взаимно съгласие с
брат ми той беше прехвърлен на сестра ми, без ние да имаме претенции за
този етаж, като обезщетение за това, което тя направи строителството.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок,
като предоставя на страните 7-дневен срок за писмени защити.
АДВ. А.: Моля за по-дълг срок, поне 10 дни, за да има достатъчно
време за подготовка на писмената защита.
Предоставя на страните 10-дневен срок от днес за представяне на
писмени защити.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10,25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15