Разпореждане по дело №278/2020 на Административен съд - Кърджали

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

Номер

Година

01.10.2020 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

01.10.

Година

2020 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

278

По описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „ТРАНСФАРМ-2004“ ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – **********7406-091-001/05.05.2020 г., потвърден с Решение № 340/21.07.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е неправилен и необоснован, респ. незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Излага възражения относно доводите на ревизиращия екип, че са налице данни за укрити доходи в ревизирания период. Оспорва констатациите за наличието на предпоставките по т. 2, т. 4 и т. 5 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като необосновани. В този смисъл твърди, че при правилно установени факти, неправилен се явявал изводът на административния орган, че е установено наличието на данни по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които представляват основание за провеждане на ревизията при особени случаи.

Сочи, че представените в хода на ревизионното производство счетоводни документи в оригинал, не им били върнати до приключване на обжалването пред дирекция „ОДОП“, което осуетило излагането на задълбочени и конкретни аргументи в жалбата по същество. Също така не им били предоставени и извършените насрещни проверки на техни контрагенти, като изразява несъгласие с изложените твърдения в РД и РА, тъй като те не отговаряли на действителното положение.

Оспорва мотивите на органа по приходите, с които е прието, че закупените горива от „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат *** и „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат ***, не са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството, а от работници, служители и трети лица и на посочените по-горе основания са начислили допълнителен косвен данък в общ размер на *** лв. за гореописаните периоди. Счита, че доводите на органите на НАП не кореспондирали с действителността, като освен това тези обстоятелства, подлежали на доказване, каквото НАП не само не е извършило, а единствено се ползвало от презумпцията на чл. 122 от ДОПК. Твърди, че в тази връзка в хода на делото ще ангажира доказателства, в подкрепа на възраженията си.

Изразява несъгласието си с извършеното облагане на основание чл. 122 от ДОПК и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с твърдението, че са установени при ревизията извършени курсове с превозни средства на дружеството, за които не е отчетен приход, респ. дължим ДДС, допълнително е начислен косвен данък в общ размер на *** лв. (м.08.2019 г. - *** лв. и м. 10.2019 г. - *** лв.), изчислен върху данъчна основа, възлизаща на обща стойност *** лв.

В тази връзка, при ревизията било прието, че данъчната основа съвпадала с тази по фактура № ***/*** г. за международен превоз от *** до *** (възможно най-краткия международен маршрут), която е *** лв. Взет бил предвид и товара (18 790 кг.), колкото е превозвал *** камион - цитирано на стр. 7 на Решението на дирекция ОДОП. Горното обосновало въпроса, кой и с какви знания е установил данъчната основа, тъй като това не е правомощие на органа по приходите. Всичко това доказвало незаконосъобразния подход при извършване на ревизията на дружеството.

Твърди, че не е съгласен и обжалва изцяло отказът на правото на данъчен кредит, част от който дори не бил възстановен от ревизията, излагайки следните съображения:

На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ад. 1, т. 2 от ЗДДС, органите на НАП с мотив, че стоките (вещи за обзавеждане на жилище), предмет на описаните на стр. 5 от РА фактури, били предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, не е бил признат данъчен кредит на обща стойност *** лв. (*** лв. за м.06.2019 г., *** лв. за м.08.2019 г., *** лв. за м.09.2019 г.) При ревизията било установено, че РЛ е упражнило право на данъчен кредит по 4 бр. фактури за покупка на вещи за обзавеждане на жилище - детско легло с бюро и етажерка, прахосмукачка „РЕЙНБОУ“, лира за баня и дозатор, които се твърди, че са свързани с дейността на дружеството. В действителност тези вещи се ползвали от дружеството и по всяко време можело да се предявят, и също така можело да бъдат предмет на последваща доставка, което само по себе си поставяло въпроса за основателността на отказа на правото на данъчен кредит. Отделно от това, следвало да се посочи, че това, че е записано детско легло, не означава, че същото било по различно от нормалните такива, включително по размер. Посочените мебели, в такъв вид, били избрани, за да се осигури на шофьорите почивка за сън, след дълъг курс и при необходимост.

Неправилно било отказано и право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и 9, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 122 от ДОПК, при което с мотиви за липса на фактическо извършване на доставки не бил признат данъчен кредит в общ размер на *** лв. по фактури и в размери както следва: *** лв., но Фактура № **/*** г. с предмет пластмасови табли 4 320 бр. х *** лв., издадена от „***“ ООД с ЕИК/Булстат ***. Данъчният кредит по фактурата бил упражнен от РЛ през м.05.2019 г., както и *** лв. по 8 бр. фактури, издадени през м.05. и м.06.2019 г.,описани подробно на стр. 5 от РА, с предмет стреч фолио, хартиено фолио, резервни части, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК/Булстат ***. Данъчният кредит по фактурите бил упражнен от РЛ през м.08.2019 г. Също така не бил признат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 122 от ДОПК, като при ревизията не бил признат данъчен кредит на обща стойност *** лв. по фактури, подробно описани на стр. 5 - стр. 9 от РА. Данъчният кредит бил упражнен от РЛ през м.05.2019 г. - *** лв., през м.06.2019 г. - *** лв., през м.07.2019 г. - *** лв., през м.08.2019 г. - *** лв.. през м.09.2019 г. - *** лв. и през м. 10.2019 г. - *** лв.

Във връзка с горното излага доводи, че дружеството не следвало да търпи неблагоприятни последици от противоправното поведение на трето лице, в конкретния случай пряк доставчик и то дерегистрирано по ЗДДС месеци след сделката с ревизираното лице. В този смисъл твърди допуснати нарушения и на европейското законодателство, като счита, че обстоятелството, че доставчиците не са представили доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост не сочи наличието на данъчна измама, тъй като дружеството е положило дължимата грижа и е взело разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, както и е налице последващо прехвърляне на правото на собственост. Липсвали обективни данни, от които да се изведе извод, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае за извършването на измами от преките си доставчици.

Установената от органите по приходите кадрова и/или техническа необезпеченост на доставчика, възприета от решаващия орган, неправилно била приета като основание за отказ на право на данъчен кредит. При наличие на достатъчно неоспорени доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, съотносими с получените услуги от доставчик, липсата на кадрова обезпеченост, то липсвало основание да се приеме нереалносг на доставката. В тази връзка следвало да се отбележи и даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дела С-285/11, С- 18/2013, С-142/11, според което не се допускало национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице - платец, поради това, че издателят на фактурата или някой негов доставчик, е извършил нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчик по веригата, както не се допускало и национална практика, съгласно която се отказва право на приспадане, поради това, ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурата има качеството на ДЗЛ, разполага със стоките, предмет на доставка, бил е в състояние да ги достави или да изпълни услугата, изпълнил е задълженията за фактуриране и деклариране на данъка, или когато ДЗЛ не разполага с други документи освен фактурата, когато ДЗЛ не е разполагало с данни за евентуални нарушения или измами от страна на издателя на фактурата. Видно от решение по дело С-342/11, не се допускал отказ от право на приспадане на ДДС за предоставени услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги/стоки не е декларирал наетите от него работници, без да е установено въз основа на обективни данни от приходния орган, че даньчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект по веригата на доставки. По преписката нямало твърдения и не били събрани доказателства за установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчика. В процесния РА нямало констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – **********7406-091-001/05.05.2020 г., потвърден с Решение № 340/21.07.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: ТРАНСФАРМ-2004“ ООД ***, ЕИК ***, в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: ТРАНСФАРМ-2004“ ООД ***, ЕИК ***, който да бъде призован на адрес: ***;

ОТВЕТНИК: Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес на призоваване ***.

Заинтересовани страни: НЯМА.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като в 14 – дневен срок от получаване на препис от настоящето разпореждане следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, включително да заяви искания за допускане и назначаване на експертиза, като при наличието на такова да формулира съответните въпроси, на които следва да отговори вещото лице.

УКАЗВА  на жалбоподателя, че на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

УКАЗВА на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

ЗАДЪЛЖАВА директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП да представи по делото В ЗАВЕРЕНИ КОПИЯ, както следва: Заповед за възлагане на ревизия № ***/*** г., ведно с доказателства за връчването й; Заповед № ***/*** г., ведно с доказателства за връчването й; Заповед № ***/*** г., ведно с доказателства за връчването й;  Уведомление № ***/*** г., ведно с доказателства за връчването му; Уведомление № ***/*** г., ведно с доказателства за връчването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2020 год., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

На основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, да се уведоми Окръжна прокуратура – Кърджали за образуваното дело и датата на съдебното заседание.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

Председател: