Решение по дело №628/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208, ал.1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. М. Р., против Решение № 20 от 19.02.2024 г., постановено по АНД № 20235320200493/2023г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, III-ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0281-000731 от 22.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, РУ Карлово за наложеното му на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100,00 (сто) лв.“ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР му били отнети и 10 контролни точки.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал свидетелските показания на разпитаните свидетели. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Пълномощникът адв. Р. депозира молба, с която поддържа изцяло подадената касационна жалба, излага становище по същество на спора и моли да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение, както и да бъде отменено наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответната страна – Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не взема становище по основателността на касационната жалба, не депозира отговор в срок. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на РС гр. Асеновград за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба против Наказателно постановление № 23-0281-000731 от 22.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, РУ Карлово за наложено на Н. П. административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР му били отнети и 10 контролни точки. В съставения на 29.07.2023 г. АУАН, серия GA и бл. № 906536 на касатора е вменено нарушение на 6 т.1 ЗДвП, изразило се в това, че на същата дата, около 09:05 часа в гр. Карлово на кръстовището на бул. „Освобождение“ и ул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от изток към юг, управлява собствения си лек автомобил Мазда 6 с рег. № [рег. номер], като извършва ляв завой и преминава през нормално работеща светофарна уредба на червен светлинен сигнал. Съдържанието на акта е изцяло възпроизведено в обжалваното пред районния съд наказателно постановление. Районният съд е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. Приел е, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от категорията на "абсолютните", с които се нарушава правото на защита на нарушителя и водещи до отмяна на НП. На следващо място съдът е кредитирал показанията на свидетелите полицейски служители, които са били на мястото на цитираното нарушение, като е приел, че няма основание да не се дава вяра на показанията, нито да се счита, че не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки обстоятелството, че те по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото. От друга страна, районният съд не е кредитирал като правдиви и обективни показанията на свидетелите от страна на жалбоподателя, тъй като е счел, че показанията напълно противоречат на останалите гласни и писмени доказателства по делото и предвид индицията за заинтересованост от изхода на спора с оглед близките роднински взаимоотношения с жалбоподателя. По тези съображения съдът е направил правния извод, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Административният съд напълно споделя изводите на районния съд, като намира обжалваното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения. Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Разпитаните по делото полицейски служители, подробно описват фактическата обстановка и поведението на жалбоподателя на процесните дата, час и място. Тези свидетели лично, непосредствено са възприели лекия автомобил, като единият от тях е видял как жалбоподателят е извършил ляв завой от бул. „Освобождение“ по ул. „Александър Стамболийски“, като в този момент светофарната система е светела в червено, като жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на червен светлинен сигнал, който забранява това. Другият разпитан свидетел не е бил пряк очевидец на преминаването, но е възприел движението на колата непосредствено след кръстовището, което изключва движение в лентата, поради забраняващата светофарна уредба. Законосъобразно показанията на полицейските служители са ценени като подробни и точни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на писмените доказателства по делото. Правилно съдът не е кредитирал като правдиви и обективни показанията на свидетелите от страна на жалбоподателя, тъй като е счел, че показанията напълно противоречат на останалите гласни и писмени доказателства по делото и предвид индицията за заинтересованост от изхода на спора с оглед близките роднински взаимоотношения с жалбоподателя. Описанието на фактите и подведената материална норма също в АУАН и НП също са възпроизведени коректно, противно на твърдяното в касационната жалба. Касае се за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, поради което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като санкцията за процесното нарушение е определена от административнонаказващия орган в установен от закона фиксиран размер. Противно на твърденията на касатора не са налице и обстоятелства, които да квалифицират нарушението като маловажно по смисъла на закона и да обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При тези фактически констатации изводът на районния съд за доказаност на нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 6, т. 1 от ЗДвП се явява правилен и обоснован. С оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд – гр. Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 19.02.2024 г., постановено по АНД № 20235320200493 по описа на Районен съд – гр. Карлово, III-ти наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.