Решение по дело №4521/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 892
Дата: 1 юни 2015 г. (в сила от 15 октомври 2018 г.)
Съдия: Валентин Димитров Бойкинов
Дело: 20141100904521
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 1.06.2015год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и четвърти март 2015год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 4521 по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание Чл.124, ал.1 ГПК и  Чл.74,ал.1 от Търговския закон от Е.Е.К. срещу „Е.”ООД.

            Ищецът Е.Е.К. оспорва незаконосъобразни и противоречащи на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор решенията на Общото събрание на съдружниците на „Е.”ООД, проведено на 25.04.2014год., с които общото събрание е взело решения да не се приема ищцата като съдружник в дружеството; намалява се капитала на дружеството от 5000 лева на 2500 лева и едновременно с това същият се увеличава с 2500 лева, чрез записване и поемане на нови 25 дяла от по 100 лева всеки един от съдружника Е.А. К. и едновременно с това се приема нов уредителен акт на дружеството.

            В исковата молба ищцата твърди, че в качеството си на законен наследник по починалия съдружник К.А. К. и позовавайки се на разпоредбата на Чл.18 от дружествения договор, която предвижда, че наследниците на починал съдружник встъпват в правата и задълженията, произтичащи от участието в дружеството на наследодателя, е изпратила до Е.А. К. нотариална покана, с която в качеството й на съдружник и управител, е заявила желанието си да встъпи в членствените права на починалия наследодател и да бъде приета като съдружник в дружеството.  Твърди се, че въпреки изричното й волеизявление да бъде свикано общо събрание на дружеството, тя не била уведомена за неговото провеждане, нещо повече взето е решение, с което й било отказано да замести наследодателя си в членственото правоотношение с дружеството. Ищцата твърди, че атакуваните от нея решения са незаконосъобразни, взети са в противоречие с предвиденото в дружествения договор от самите съдружници, както и на константната съдебна практика, като съображения за това са подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

            Предвид изложеното по-горе ищцата моли да бъде постановено решение, с което оспорените от нея решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 25.04.2014год. да бъдат отменени от съда, като незаконосъобразни. В петутима на исковата молба се прави също така искане на осн. Чл.124, ал.1 от ГПК да се приеме наличието на членствено правоотношение с „Е.”ООД, произтичащо от това, че наследникът Е.Е.К. има качеството на съдружник с 25 дяла от капитала на „Е.”ООД. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът  „Е.”ООД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, като съображения за това са подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва на първо място активната легитимация на ищцата, като твърди, че предявеният от нея конститутивен иск е процесуално недопустим, като предявен от лице, което не притежава качеството съдружник, което единствено е легитимирано да оспорва актовете и решенията на общото събрание на дружеството. На следващо място, се поддържа, че искът е недопустим и поради това, че е предявен след изтичането на преклузивните срокове по Чл.74, ал.2 от ТЗ. Оспорва иска и като неоснователен като твърди, че в качеството си на наследник на починал на съдружник за ищцата не може да встъпи в членственото правоотношение на своя наследодател, а единствено за нея се пораждат облигационни права по отношение на дружеството- да претендира изплащането на паричната равностойност на дела на своя праводател. Поради изложените съображения ответникът прави искане съдът да прекрати производството по делото като недопустимо, респ. ако не се приеме това искане, да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема  следното от фактическа и правна страна :

            По възражението на ответника за липсата на активна процесуална легитимация на ищеца по отношение на предявения конститутивен иск с правно основание Чл.74, ал.1 от ТЗ съдът приема следното :

            Действително, както поддържа ответникът, за да бъде процесуално допустим този иск,  следва да бъда предявен от субект с право на иск по Чл.74, ал.1 от ТЗ, а именно от съдружник в дружеството, т.е ищецът трябва да има качеството „съдружник” към момента на приемане на атакуваните решения на търговското дружество и това изискване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно/ в т.см. и Решение № 991 от 29.11.2006год. на ВКС по търг.дело № 566/2006год. на ВКС, ТО/. Вярно е обаче и друго- че процесуалната легитимация е обусловена от твърденията на ищеца, че е носител на спорното материално право и в този смисъл активната процесуална легитимация е обусловена от материалната такава, която в конкретния случай намира израз в твърденията на ищцата, че е станала съдружник в  търговското дружество по силата на наследственото правоприемство от починалия й наследодател- съдружник в ответното дружество. Наличието на тези твърдения са достатъчни, за да обусловят правния й интерес да предяви настоящия иск, с което да атакува оспорените решения, по отношение на които твърди, че са накърнени конкретни нейни материални права, а дали действително ги притежава поради придобитото качество на съдружник или по силата на наследственото правоприемство е придобила само облигационното право на вземане срещу дружеството за дела на своя починал наследодател, е от значение за основателността, но не и за допустимостта на предявения конститутивен иск с правно основание Чл.74, ал.1 от ТЗ.

            Разгледани по същество исковете- установителен с правно основание Чл.124, ал.1, във вр. с Чл.71 от ТЗ и конститутивен с правно основание Чл.74, ал.1 от ТЗ са основателни, като съображенията на съда за това са следните :

            По делото между страните не се спори, а и видно от представения по делото Дружествен договор на „Е.”ООД, действащ към 25.03.2014год., се установява, че Е.А. К. и К.А. К. са били съдружници в ответното дружество, като К. К. е притежавала 25 дяла с обща стойност от 2 500 лева в капитала на дружеството.

            Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като доказателства Препис-извлечение от Акт за смърт от 25.03.2014год., издаден от СО- район Оборище и Удостоверение за наследници с изх.№ ЕС-УН-599/25.03.2014год. от СО-район Оборище, се установява, че К.А. К. е починала на 19.02.2014год. и е оставила като единствен наследник по закон ищцата Е.Е.К..

            Между страните също така няма спор, че съгласно Чл.18 от действащия към момента на смъртта на наследодателя на ищцата дружествен договор, съдружниците са предвидили изрично, че при смърт на някой от тях неговите наследници по закон/ако липсва изрично завещание/ встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател.

            Настоящият съдебен състав споделя становището на ищеца, че при наличието на подобна клауза в дружествения договор, с която съдружниците изначално изрично са предвидили възможността техните наследници да заместят наследодателя си в членственото правоотношение, впоследствие при настъпването на конкретния юридически факт, от който възниква правото на членство, Общото събрание няма повече властта да им отнеме това право, тъй като такова решение ще предполага изменение на дружествения договор. Наличието на подобна клауза в дружествения договор, не се отразява на персоналния характер на дружеството с ограничена отговорност, като смесен, хибриден вид между чисто капиталовите дружества като АД и чисто персоналните търговски дружества, тъй като в конкретния случай съдружниците- близки родствени лица, изрично са се съгласили техните наследници-било по закон или завещание, да встъпят в дружеството, като действителните причини да включат подобна клауза в дружествения договор, има значение единствено за вътрешните им отношения, но не и за възникване правото на членство. От друга страна нормите на ТЗ в това отношение са диспозитивни, а не императивни, тъй като са в интерес на самите съдружници, поради което няма пречка да бъде приета такава клауза от договора със съгласието на всички съдружници. Действително законовата разпоредба на Чл.129, ал.1, предложение първо от Търговския закон урежда само наследяването на дружествения дял на починалия съдружник, но не и възникването на членственото му право. Тъй като наследниците са трети лица по отношение на дружеството- по отношение на тях следва да е приложима разпоредбата на Чл. 129, ал.1, предложение второ от ТЗ. Тоест само по силата на закона членственото правоотношение не се наследява. Ако обаче, както е в настоящия случай, възможност за такова наследяване е предвидена в разпоредбата на Чл.18 от дружествения договор, то в този случай следва да бъде зачетен дружественият акт, съставляващ в тази си част предварително съгласие за възникване на членствени права за наследниците на съдружниците. Такова предвиждане в дружествения договор не противоречи на закона, поради което то поражда действие в случай, че е налице воля у наследниците да приемат тази част от наследството и ако по отношение на тях  са налице останалите законови предпоставки по Чл.65 от ТЗ.

            В конкретния случай, с отправянето на нотариалната покана от 25.03.2014год. ищцата като наследник на  починалия съдружник К.  К. е заявила пред другия съдружник и управител Е. К. желанието  си за поемане на членствените права на наследодателя си, като същевременно по делото не се установява, а и не се твърди наличието на отрицателните предпоставки по Чл.65 от ТЗ, представляващи пречка едно лице да бъде съдружник в дружество с ограничена отговорност. По тези съображения следва да се приеме, че взетото  впоследствие решение на Общото събрание, в състав от другия съдружник Ева К. за отказ да приеме ищцата като съдружник в дружеството е незаконосъобразно. Нещо повече, следва да се счита, че членственото право е възникнало по силата на самия договор с факта на приемането на наследството от наследодателя, поради което и изобщо не е необходимо решение на общото събрание, „санкциониращо” приемането на наследника като съдружник. Вземането на такова решение от Общото събрание ще има само констативен характер, но не и конститутивен ефект по отношение на членството, което е вече настъпило с факта на приемането на наследството в тази му част. Във властта на дружеството с ограничена отговорност  повече не съществува възможността да ограничат кръга на лицата, които ще станат съдружници, тъй като както се посочи по-горе това ще представлява изменение в съдържанието на дружествения договор.  Наследникът от своя страна може да замести наследодателя в членственото правоотношение, а общото събрание няма властта да му отнеме това право.

            Неоснователно е и възражението на ответника, че по силата на разпоредбата на Чл.18 от дружествения договор „наследниците встъпвали само в правата и задълженията, но не и членственото правоотношение на техния наследодател”. По-конкретно правата, в които наследниците могат да встъпят били само имуществените права- правото на облигационно вземане срещу дружеството да получат в пари дела на починалия си наследодател по баланс, изготвен към последния ден на месеца, когато е открито наследството. Това възражение е неоснователно тъй като ако действително беше такава волята на съдружниците- само да преповторят в договора диспозитивните разпоредби на ТЗ, те щяха да сторят това изрично. А в настоящия случай те изчерпателно са посочили придобиването на всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател и които в тяхната съвкупност образуват съдържанието именно на членственото правоотношение. А тези права и задължения са както имуществени, така и неимуществени- напр. право на съдружника да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да участва в управлението на дружеството, задължение да се оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, да се изпълняват решенията на общото събрание и други права и задължения, поради което и не може да се приеме становището, че разпоредбата на Чл.18 се ограничава единствено до облигационното право на вземане за дела на наследодателя, което е само една от съставните части на съвкупността, образуваща съдържанието на членственото правоотношение.

            Предвид изложеното и на осн. Чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с Чл.71 от Търговския закон следва да се постанови решение, по силата на което да се приеме за установено наличието на членствено правоотношение с „Е.”ООД, произтичащо от това, че ищцата Е.Е.К. в качеството й на наследник на К. К. има качеството на съдружник с 25 дяла от капитала на „Е.”ООД.

            По предявените конститутивни искове с правно основание Чл.74, ал.1 от Търговския закон за отмяна на решенията на Общото събрание, проведено на 25.04.2014год.:

            Съгласно разпоредбата на Чл.74, ал.2 от ТЗ искът за отмяна на решение на общото събрание се предявява в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи- в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

            В настоящия случай атакуваното решение на общото събрание, с което е отказано на ищцата да бъде приета като съдружник в „Е.”ООД не подлежи на вписване, поради което и по отношение на този иск не намира приложение правилото на Чл.7, ал.1 от Закона за търговския регистър за оповестителния характер на вписването. Искът следва да се счита, че е допустим и подлежи на разглеждане понеже е предявен преди изтичането на крайния преклузивен тримесечен срок по Чл.74, ал.2 от ТЗ.

            Разгледан по същество искът е основателен. Както се посочи по-горе правото на членство на ищцата е  възникнало по силата на самия договор с факта на приемането на наследството от наследодателя, поради което изобщо не е необходимо решение на общото събрание за приемането й като съдружник в дружеството, респ. постановяването на решение, с което се оставя без уважение молбата й, е взето извън пределите на компетентност на общото събрание и в крайна сметка е незаконосъобразно. От своя страна незаконосъобразното недопускане до участието й в общото събрание е опорочило и вземането на всички последващи решения за намаляване и едновременно с това  увеличаване на капитала на дружеството и приемане на нов учредителен акт- устав, по силата на който то продължава дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност. Нещо повече, тези решения са взети извън определената от дружествения договор компетентност на общото събрание, без участието на другия съдружник, поради което и всички последващи решения, вкл. и за намаляване и увеличаване на капитала, за приемане на нов устав, са нищожни, а защитата срещу тях може да бъде осъществена както чрез предявяването на настоящия иск, така и чрез предявяването на установителен иск по Чл.124, ал.1 и ал.4 от ГПК, ако решенията не са вписани или чрез специалния иск по Чл.29 от ЗТР за прогласяване нищожността на вписването и за установяване несъществуването на вписано обстоятелство. Нищожността на така взетите решения от своя страна представлява аргумент против възражението за настъпила преклузия по Чл.74, ал.2 от ТЗ, тъй като нищожното решение на търговско дружество може да се атакува безсрочно.

            С оглед на изложеното съдът следва да постанови решения, с което да отмени атакуваните решения на общото събрание на „Е.”ООД.

            На осн. Чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 180 лева.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

             Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.124, ал.1 ГПК във вр . с Чл.71 от Търговския закон наличието на членствено правоотношение на Е.Е.К., ЕГН ********** с „Е.”ООД, ЕИК **********, произтичащо от това, че ищцата Е.Е.К. в качеството й на наследник на починалия съдружник К.А. К., ЕГН ********** има качеството на съдружник с 25 дяла от капитала на „Е.”ООД.

ОТМЕНЯ по иск  с правно основание Чл.74 от Търговския закон, предявен от Е.Е.К., ЕГН ********** всички решения, взети от проведеното на 25.04.2014год. общо събрание на съдружниците на „Е.”ООД с ЕИК ************.

ОСЪЖДА „Е.”ООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Е.К., ЕГН **********,*** на осн. Чл.78, ал.1 ГПК сумата 180 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :