№ 267
гр. Враца, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по частна жалба на Д. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***,
чрез адв. А. Ч., срещу Определение № 260400 от 01.09.2021 г., постановено по гр. д. №
1077/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта му, с която не е приет за
разглеждане предявения от жалбоподателя инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК за
обявяване за нищожен на нотариален акт № 36, том I, дело 56 от 08.02.1984 г., издаден от
съдия Върбан Павлов при Районен съд – Бяла Слатина и нотариален акт № 446, том III, дело
1966 от 08.09.1997 г., издаден от съдия Д. Грамовска при Районен съд – Бяла Слатина.
В жалбата се твърди, че в тази част обжалваното определение е нищожно, защото не
притежава всички качествени характеристики на валидно определение. Посочва се, че този
акт е издаден в противоречие с добрите нрави и процесуалните правила и норми, при
обърната правна логика и поставяне на фактическа ситуация в делото, както и при
нарушение на принципите за диспозитивното начало, състезателното начало, равенство на
страните. Твърди се, че определението в тази му част е и неправилно поради противоречие
със закона, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Конкретните оплаквания
на жалбоподателя могат да се синтезират в няколко групи. на първо място се твърди, че не е
спазена формата за изготвяне на акта по чл. 254, ал. 1 и ал. 2, т. 6 ГПК, която по своя
характер е императивна. На следващо място се посочва, че с оглед на обстоятелствата,
изложени в исковата молба, и подадения по нея отговор, съдържащ насрещен инцидентен
установителен иск и неговия петитум на стр. 3, съдът е следвало да извърши преценка, че
този иск по чл. 212 ГПК е преюдициален по отношение на първоначално подадената искова
1
молба и следва да бъде задължително разгледан в производството с оглед процесуална
икономия. Твърди се, че съдът е следвало да спази процесуалните правила, като даде
възможност на ответника да отстрани нередовностите по този иск, ако такива са налице. В
жалбата са изтъкнати и оплаквания срещу разпределената от съда доказателствена тежест с
това определение, въпреки че е посочено, че то не е предмет на обжалване в тази част.
По изложените съображения се иска определението в атакуваната му част да бъде
отменено като нищожно, а алтернативно – като неправилно. Претендират се направените в
настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 200,00 лева.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна
следното:
Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран с искова молба от В. Х. М., Т. М. П. и В. М.
В. срещу Д. А. И. със следните искания:
- да бъде признато по отношение на последния, че ищците са собственици по
наследство и давностно владение на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
07702.501.761.1 по КККР на гр. Бяла Слатина, одобрени със Заповед № РД-1-267/25.08.2017
г.на изп. директор на АГКК, последно изменение от 14.10.2020 г., с адрес гр. ***, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, със застроена
площ от 95 кв.м., брой етажи – един;
- да бъде признато за установено в отношенията им с ответника, че последният не е
собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на
гр. Бяла Слатина, одобрени със Заповед № РД-1-267/25.08.2017 г.на изп. директор на АГКК,
последно изменение от 14.10.2020 г., с адрес гр. ***, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, със застроена площ от 95 кв.м., брой етажи –
един;
- да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 163, том I, рег. №
1528, дело 154 от 03.06.2020 г. на нотариус А. К., в частта, в която ответника Д.И. е признат
за собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР
на гр. Бяла Слатина, одобрени със Заповед № РД-1-267/25.08.2017 г.на изп. директор на
АГКК, последно изменение от 14.10.2020 г., с адрес гр. ***, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, със застроена площ от 95 кв.м., брой етажи –
един.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищците са наследници на покойния М.
П. М., починал на 12.03.2003 г., който приживе бил признат за собственик по давностно
владение на описания по-горе имот съгласно нотариален акт № 36, том I, дело 56 от
08.02.1984 г., издаден от съдия Върбан Павлов при Районен съд – Бяла Слатина. Посочено е,
че по-късно лицето продало ¾ идеални части от този имот на своите две дъщери – ищци по
делото, като сделката била обективирана в нотариален акт № 446, том III, дело 1966 от
08.09.1997 г., издаден от съдия Д. Грамовска при Районен съд – Бяла Слатина. При тези
обстоятелства се твърди, че наследниците му притежавали в режим на съсобственост по
2
наследство следните идеални части: за В. М. – 4/24 ид.ч., за Т. П. 0 1/24 ид.ч., за В. В. 1/24
ид.ч., а по силата на покупко-продажба Т. и В. притежавали останалите ¾ ид. ч. от сградата.
Изложени са твърдения, че този имот е владян от ищците и техния праводател още от
началото на 60-те години на XX. Посочват, че наскоро са разбрали, че ответникът бил
признат за собственик на този имот, като започнали да го виждат там в средата на 2020 г.,
без обаче да е влизал в дома им. Твърдят, че ответникът се е снабдил с нотариален акт №
163, том I, рег. № 1528, дело 154 от 03.06.2020 г. на нотариус А. К. за техния имот, без да се
установи по безспорен начин, че е собственик. Посочват, че имат претенции само към тази
сграда, но не и към двора и намиращите се в него други сгради. При тези доводи са
поискали исковете им да бъдат уважени.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответника Д.И., чрез процесуалния му
представител адв. А. Ч., с който исковата молба е оспорена като неоснователна,
неаргументирана и недоказана. Посочено е, че съгласно нотариален акт № 13, том I, дело
34/18.02.1976 г. Н. П. М. е придобил от баща си – П. М. К. чрез покупко-продажба
процесният и спорен имот – земя от 580 кв.м., представляваща парцел 18 от кв. 61 по плана
на гр. Бяла Слатина, ведно с построените в имота жилищни сгради и стопански постройки,
находящи се в северната половина на дворното място. Изложени са обстоятелства, че от
този нотариален акт е видно, че не е имало други построени жилищни и нежилищни сгради
в имота. Твърди се, че съгласно нотариален акт № 152, том II, рег. № 2815, дело № 266 от
12.04.2006 г. съпругата на Н. П. М. – Г. С. М. е придобила по давностно владение
гореописаните недвижими имоти – земя и сгради, построени през 1920 г. Посочва се, че
приживе по договорна между Г. М. и нейния син Л. Н. П., ответникът Д. И. е встъпил в
правата на собственик, като му е предоставено правото да владее и ползва описаните
недвижими имоти – земя и сгради, като е следвало срещу това да гледа и издържа Г. М. до
нейната смърт през 2008 г. В е направено оспорване на представена по делото декларация.
Релевирано е възражение, че нотариален акт № 36, том I, дело 56 от 08.02.1984 г., издаден от
съдия Върбан Павлов при Районен съд – Бяла Слатина е нищожен поради невъзможен
предмет, а нотариален акт № 446, том III, дело 1966 от 08.09.1997 г., издаден от съдия Д.
Грамовска при Районен съд – Бяла Слатина е нищожен поради невъзможен предмет и
противоречие със закона. По повод на това оспорване на нотариалните актове са изложени
конкретни доводи и е описана хронологията на събитията, даващи основание на ответника
да счита тези актове за нищожни. При тези съображения ответникът е заявил, че предявява
на основание чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск за провъзгласяване на тези
нотариални актове за нищожни и е поискал да бъде приет за разглеждане и да има
произнасяне по него в този смисъл. Отделно е формулирал петитум с искане да бъде
отхвърлена депозираната искова молба.
С определението, част от което е предмет на проверка в настоящото производство,
районният съд на основание чл. 140 ГПК е изготвил доклад по делото, приемайки
предявеният исковата молба за редовна, а предявените с нея искове за допустими;
разпределил е доказателствената тежест между страните и произнесъл се е по
доказателствата. Относно искането на ответника в отговора за съвместно разглеждане на
3
предявения от него иск, съдът го е квалифицирал като такъв по чл. 211, ал. 1 ГПК. Посочил е
обаче, че при приемането за разглеждане на инцидентен установителен иск съдът дължи
проверка за неговата родова подсъдност и дали подлежи на разглеждане по един и същ
съдопоризводствен ред. Изложил е, че предявеният инцидентен установителен иск не е в
отделна искова молба, не съдържа реквизитите по чл. 127-128 ГПК, не са посочени страни и
петитум, няма внесена по него държавна такса, поради което е счел, че не следва да бъде
приет за съвместно разглеждане в процеса. При тези мотиви с това определение не е приел
за разглеждане в производството предявеният инцидентен установителен иск за обявяване за
нищожен на нотариален акт № 36, том I, дело 56 от 08.02.1984 г., издаден от съдия Върбан
Павлов при Районен съд – Бяла Слатина и за нищожен на нотариален акт № 446, том III,
дело 1966 от 08.09.1997 г., издаден от съдия Д. Грамовска при Районен съд – Бяла Слатина.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт,
който не подлежи на обжалване, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на
обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се
прегражда по-нататъшното развитие на делото, а втората група - определенията, чието
обжалване е изрично предвидено в закона. Преграждащи са тези определения, които
временно или окончателно препятстват развитието на производството. Определението, с
което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото
производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на
делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни
актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Определението, с
което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото
производство инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване и на основание чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл. 212 ГПК.
С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо
съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи
правилното разрешаване на обусловеното спорно право – предмет на главния или
насрещния иск. С него се променя предметът на делото като наред с обусловеното право -
предмет на първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение и
така се постига последващо кумулативно обективно съединяване на искове. Определението,
с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск,
не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес.
Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния
установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на
пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Ако инцидентният
установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на срока по чл. 212 ГПК,
съответно по чл. 372, ал. 2 ГПК или чл. 373, ал. 2 ГПК, то преюдициалният му характер е
основание за спиране на производството по обусловения иск по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В
4
този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В отговор на направените в жалбата оплаквания следва да се отговори, че в цитираното
по-горе тълкувателно решение не са разгледани отделните причини, поради които може да
бъде отказано приемането на инцидентния установителен иск. Отказът може да бъде
продиктуван както от неспазването на срока по чл. 212 ГПК, така и от преценката на съда,
че такъв иск е процесуално недопустим; че не е налице връзка между делата; че
инцидентният иск не е родово подсъден на първата инстанция, или пък изобщо могат да не
бъдат изложени съображения за отказа. Във всички тези случаи, сред които е и настоящият,
сме изправени пред отказ на първата инстанция да приеме инцидентния установителен иск
за съвместно разглеждане във висящия спор по делото. Към определението на съда, с което
е отказано да бъде приет предявения за разглеждане в този процес инцидентен
установителен иск, независимо на какво основание, са приложими изложените вече мотиви
относно неговата обжалваемост, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. В този
смисъл е определение №237/25.04.2014 по дело №1727/2014 на ВКС, ГК, I г.о.
Необходимо е да бъде отговорено също на направеното в жалбата оплакване, че
липсата на означение в атакувания съдебен акт за възможността последният да бъде
обжалван, не може да породи правото на страната на жалба, доколкото от произтича не от
указанията на съда, а на закона.
С оглед недопустимостта на жалбата не е необходимо да бъдат обсъждани останалите
оплаквания. За пълнота обаче, съдебният акт отговаря на всички изисквания относно
неговата валидност и допустимост, съдържа мотиви за постановения отказ, макар не
достатъчно прецизни, и реквизитите, изискуеми по закон.
Както бе посочено по-горе, жалбоподателят има възможността да реализира правата
си, предявявайки установителния си иск в отделен исков процес.
При тези мотиви подадената от Д. А. И. чрез неговия процесуален представител жалба
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Мотивиран от изложеното по-горе, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 264261/21.09.2021 г. на Д. А.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, чрез адв. А. Ч., срещу Определение №
260400 от 01.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1077/2020 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, в частта му, с която не е приет за разглеждане предявения от него инцидентен
установителен иск по чл. 212 ГПК за обявяване за нищожен на нотариален акт № 36, том I,
дело 56 от 08.02.1984 г., издаден от съдия Върбан Павлов при Районен съд – Бяла Слатина и
нотариален акт № 446, том III, дело 1966 от 08.09.1997 г., издаден от съдия Д. Грамовска при
Районен съд – Бяла Слатина.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 449/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Враца.
5
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6