ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. гр. София, 10.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600446 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на постъпила частна жалба от
адв. С. Г., в качеството му на защитник на подсъдимия М.П. срещу
определение от 13.12.2021г. по НОХД №2164/2021г. на СНС, с което е било
прекратено съдебното производство и делото е върнато на СП, за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
В частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното
определение в частта му, в която е прието, че не съставлява съществено
процесуално нарушение различният времеви период на повдигнатото
обвинение в досъдебната фаза и в обвинителния акт.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените частната жалба доводи и материалите по делото, я намира за
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество за основателна.
СП е внесла ОА срещу:
М. Х. П. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;
Е. И. М. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;
С. Т. С. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;
Т. Л. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;
Т. Т. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;
1
Ц. И. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;
По така внесените материали е било образуван НОХД 2164/21 г. по описа
на СНС.
На 13.12.2021 г. по НОХД 2164/21г., е било проведено разпоредително
заседание. С определение от същата дата, първостепенният съд е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на СП, за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, като е приел, че такива се явяват:
противоречиво посочени дати и периоди в обстоятелствената и
диспозитивната части на ОА; липса на фактически твърдения, за начина на
включване в твърдяната ОПГ на подсъдимия М.П.; липса на фактически
твърдения за това, кога е постигнато общо съгласие между участниците за
извършване на посочената престъпна деятелност; наличие на неяснота във
фактическото описание на предмета на дейност на ОПГ. Отбелязани са и
други критики към обвинителният акт, които не са определени като
съществени процесуални нарушения: посочено е, че не се споделят
определени твърдения в ОА; констатирано е наличие на несъответствието на
формите на невярно документиране и е направена препратка към
тълкувателно решение №4 от 2004г. на ВАС.
В коментираното определение е прието, че изменението в периода на
участие на подсъдимите в ОПГ, не съставлява процесуално нарушение,
доколкото според първоинстанционния съд се касае за изменение на
обвинението - в същото или по-леко такова. Отхвърлени са и други
възражения на защитниците, свързани с твърдени процесуални нарушения
относно: неясен период на участие в ОПГ; липсата на посочено пострадало
лице в ОА; липса на изложени фактически твърдения за йерархия на ОПГ;
непосочване в диспозитива на обвинението квалифициращия признак свързан
с целените от групата престъпения.
В частната жалба са изложени доводи за допуснато, неотчетено от
проверявания съд, отстранимо съществено процесуално нарушение. Като
такова се сочи, разминаване в периодите между повдигнати в досъдебната
фаза на процеса обвинения за участие в ОПГ - 12.06.2017г. до 08.03.2019г. и
тези в обвинителния акт - от първата половина на месец юни 2017г. до
31.12.2017г. Според защитника, това очертава нов времеви период на
престъпна деятелност, което е ограничило правото на защита на подсъдимите.
В жалбата е посочено, че нарушението може да бъде отстранено, чрез ново
привличане на обвиняемите с посочване на възприетия от прокуратурата
2
инкриминиран период.
СНС е приел, че прокурорът е изменил обвинението в същото или по-
леко, поради което не е необходимо ново привличане на обвиняемите лица.
Това становище на първоинстанционния не отразява конкретните параметри
на измененото обвинение и не се споделя от АСНС. Действително, крайният
период на твърдяно участие в ОПГ е значително намален /от 08.03.2019г. на
31.12.2017г/, същевременно обаче е разширен началния период. На
подсъдимите в хода на ДП е било повдигнато и предявено обвинение, че са
участвали в ОПГ от 12.06.2017г., докато с обвинителният акт, този период е
недопустимо разширен, като е прието, че това се е случило от първата
половина на месец юни 2017г. , т.е. инкриминиран е период започващ от
01.06.2017г. В тази връзка, е налице и е повдигнато по-тежко обвинение,
свързано с началния период на участие в ОПГ. За това обвинение
подсъдимите не са се защитавали в досъдебната фаза на процеса и същото не
им е било известно. Според разпоредбата на чл.249, ал. 4 т.1 от НПК,
посоченото представлява съществено процесуално нарушение. Порокът е
отстраним, чрез предвидените процедури за повдигане и предявяване на
обвинение. В тази връзка, частната жалба се явява основателна и посоченото
процесуално нарушение, следва да бъде отстранено.
АСНС констатира, че са налице и други процесуални нарушения, които
не са били отстранени след предходното връщане на делото на СП. В ОА не
са посочени в необходимия обем фактически твърдения, свързани със
съгласуване на волите на участниците в твърдяното ОПГ, включително и за
приемането от тяхна страна, на целената според параметрите на обвинението
престъпна деятелност. Също така, се констатират логически противоречия
между обстоятелствената и диспозитивната част на ОА, относно началния
период на участие на подсъдимите М.П. и С. С. в инкриминираната ОПГ. За
посочените по-горе обстоятелства фактически данни са недостатъчни, или са
така поднесени, че не позволяват на подсъдимите да разберат недвусмислено
инкриминираните им престъпления, което представлява съществено
процесуално нарушение по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. То препятства
пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на
обвиняемите и е отстранимо, чрез изготвяне на нов обвинителен акт.
Останалите, поддържани от защитата съществени процесуални пороци
нямат такова естество. Правилна е констатацията на СНС, че единствено
прокурорът има право да прецени какви обвинения да повдигне, включително
и относно квалифициращите признаци на престъплението. Това не само не
може да бъде контролирано от съда на този стадий на съдебната фаза, но и не
се отразява на правото на защита на подсъдимите.
Също така е вярна и застъпената от СНС теза, че престъплението по
чл.321 от НК е формално. Съответно от същото не могат да бъдат причинени
имуществени или неимуществени вреди, които да са основание определено
лице да придобие качество на пострадал- по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК.
3
Доколкото приетите от първоинстанционния съд нарушения и тези,
посочени от АСНС се явяват съществени и отстраними, то определението за
прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СП се
явява по същество правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Като
следва да бъдат санирани и констатираните от настоящата инстанция
съществени процесуални нарушения.
Воден от горното и на основание чл.341 ал.2, чл.345, чл.249, ал.3, от НПК,
АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2021г. по н.о.х.д 2164/21г., по
описа на СНС, 10-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и
делото е върнато на СП, за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, като следва да бъдат отстранени и посочени в обстоятелствената
част на настоящото определение нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4