Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 22.07.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова................. ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00789 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Ф.Б., ЕГН ********** с адрес ***, срещу М.Д.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.”***” бл.*, вх.*, ет.*, за постановяване на
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от общо
578,82 лева, представляваща разходи, извършени от ищеца за самолетни билети и
горива във вр. НОХД № ***/2018г. по описа на ДРС; неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени стрес и безпокойство за откраднатата вещ – АТВ,
неприятни преживявания, предизвикани от извънредни пътувания от Холандия до
България, ведно със законната лихва върху вземането от датата на увреждането до
окончателното погасяване на задължението. С уточняваща молба е посочен размерът
на претендираните неимуществени вреди - 2 500 лева. Претендират се
разноските.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по НОХД № */2018г. по описа
на ДРС е допуснато споразумение, по силата на което ответникът се признава за
виновен, че на 31.12.2017г. на охраняем паркинг в град Добрич е отнел чужда
движима вещ – АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1 800 лева, собственост на ищеца по настоящото
дело, без съгласието му с намерение противозаконно да я присвои – престъпление
по чл.194, ал.1 НК, за което му е наложено наказание „пробация”. Това формира
правен интерес от предявяване на настоящия иск за имуществени и неимуществени
вреди.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба. Оспорват се представените доказателства с оглед относимостта им към предмета на делото, както и наведената фактическа обстановка.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от протоколно определение, постановено по НОХД № ***/2018г. по описа на ДРС в
съдебно заседание, проведено на 05.11.2018г., обвиняемият М.Д.К., ЕГН **********
с адрес ***, ж.к.”***” бл.*, вх.*, ет.*, се признава за виновен в това, че на 31.12.2017г. на охраняем паркинг в
град Добрич, находящ се на бул.”25 септември” № 43, отнел чужда движима вещ – превозно
средство с повишена проходимост АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1 800 лева, от
владението на Петър Димов Петров от град Добрич, собственост на М.Ф.Б. ***, без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, поради
което и на основание чл.194, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” вр. чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 НК е съгласен да му бъде наложено наказание „пробация”, включващо
съответните пробационни мерки. Определението е влязло в сила на 05.11.2018г., в
тази връзка е приложено за послужване НОХД № ***/2018г. по описа на ДРС.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
имуществени вреди в общ размер от 578,82 лева както следва: разходи за самолетни
билети по повод пътувания до България и обратно до Холандия в размер на 260
лева и разходи за гориво в размер на 318,82 лева, за да се прибере машината от град
Белица, където била открита след кражбата. В тази връзка се представят фискални
бонове и самолетни билети. По изрично искане на ответника се представиха
доказателства за регистрация на адрес в Холандия и регистрация на фирма на
ищеца също в тази страна.
По делото са допуснати гласни
доказателства. Св. Димитър Колев Проданов, съсед на ищеца, заявява, че го
познава от 5-6 години, през лятото се връщал в България от Холандия, където е
повече от 20 години. АТВ е негова собственост, но е изпратено на свидетеля,
който го оставил на паркинг. На 31 сутринта му се обадил пазача, за да му каже,
че машината я няма. Уведомили полицията. М. си дошъл след това на два пъти,
веднъж отишъл в полицията. Вторият път му оставил пълномощно, за да може да я
получи. Свидетелят открил случайно АТВ-то в интернет, било обявено за продажба.
Разноските за прибирането лично той ги извършил – с бус и платформа. М. бил
много ядосан, в продължение на почти два месеца ежедневно контактували,
интересувал се как се развиват нещата. Струвало му доста пари, имал разходи
около него, а заради идванията си в България имал проблеми в работата. Изпратил
я на свидетеля, за да може да я ползва и да се продаде.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, въпреки наличието на предпоставките на чл.172 ГПК. Това е така, тъй
като същите са за конкретни факти и обстоятелства, възприети лично от него, не
противоречат на останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед наведените в исковата
молба твърдения и становищата на страните съдът намира за безспорно, че на 31.12.2017г. на охраняем паркинг в град
Добрич ответникът е отнел чужда движима вещ – АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1 800 лева,
собственост на ищеца по настоящото дело, без съгласието му с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което му е
наложено наказание „пробация” по НОХД № ***/2018г. по описа на ДРС.
Спорно между страните е наличие на основания за заплащане на претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, включително и по размер.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вредата не е
нормативно определена, но се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и
унищожаване на благата на човка: имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Институтът на непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинната връзка и вината, която се презумира. В случая се
претендират както имуществени вреди, така и неимуществени на основание чл.52 ЗЗД. Трайната съдебна практика приема, че за да е основателен
искът за вреди от непозволено увреждане следва да се установи наличие на
осъществено противоправно деяние /действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки
конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.
Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки
/противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца.
От граматическото и логическо тълкуване на чл.300 ГПК се налага разбирането, че по изрично разпореждане на
закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретно деяние, но само относно това дали то
е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Следователно присъдата на наказателния съд – в случая по отношение
ответника споразумение, се
ползва със сила на присъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства.
Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата, и
деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
По делото не се спори между
страните относно факта на извършеното на 31.12.2017г. от страна на ответника по
делото действие – кражба на собственото на ищеца превозно средство, което
впоследствие е открито и възстановено. Определението, с което се одобрява
постигнатото споразумение по НОХД № ***/2018г.
по описа на ДРС, е влязло в сила на 05.11.2018г. Съдът приема,
че е налице причинна връзка между инкриминираните действия на ответника и
кражбата на превозното средство, а презумпцията за вина не е била оборена от
ответника. Ответникът оспорва наличие на предпоставки за репариране на гражданско-правните
последици от извършеното престъпление, които според ответника не са налице,
както и размерът на претендираното обезщетение.
Относно иска за имуществените вреди:
Ищецът, във връзка с твърдени извършени разходи по повод на кражбата на
обща стойност 578,82 лева, представя самолетни билети по повод пътувания до
България и обратно до Холандия в размер на 260 лева и разходи за гориво в
размер на 318,82 лева, за да се прибере машината от град Белица, където била
открита след кражбата. В тази връзка се представят фискални бонове.
Съдът намира, че искът за компенсиране на имуществените
вреди следва да бъде отхвърлен.
Прието е в
доктрината и константната съдебна практика, че не съществува възможност да се
присъждат разноски по други дела, с изключение на случаите, посочените в закона
– по реда на чл.207 ГПК, чл.389 и сл. ГПК и т.н. Претендираните разноски не са
направени в настоящото производство, а по друго, вече приключило производство. Отговорността за разноски по
делото може да се осъществи само в течение на процеса, по който разноските са
направени. Поради това е недопустимо предявяването на отделен иск само за
разноските по приключил преди това процес (в този смисъл Решение № 576 от 31.08.1989 г. по гр. д. № 479/1989 г.,
ІІ г.о. на ВС).
Върховните съдии са приели, че в хода на процеса страните внасят суми за заплащане
разноските във връзка със събиране на доказателства, за вещи лица и свидетели,
за преводачи и тълковници. Ако страната е ангажирала адвокатска защита, заплаща
и съответен адвокатски хонорар. Всички тези суми съставляват съдебни разноски
на страните. Отговорността за разноски
по делото създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и е
уредено от него - чл.64 ГПК /отм./, чл.78 ГПК от действащия в
момента. Фактическият състав, от който това правоотношение се поражда, обхваща
неоснователно предизвикан съдебен спор с другата страна. Вина за предизвикване
на този съдебен спор не е необходима. Отговорността за разноски по делото обаче
може да се осъществи само в течение на процеса, в който разноските са
направени, а не и самостоятелно с отделен иск. Съдът не е овластен да се
произнася по въпроса за разноските служебно, а само при направено от страната
искане. Когато съдът е пропуснал да се
произнесе за разноските с решението си, няма пречка те да бъдат присъдени
допълнително с определение по същото дело. Присъждането на разноските е право, което следва да бъде предявено в процеса, по
който са направени. Поради това е недопустимо предявяването на отделен иск само
за разноските по приключил преди това процес /вж. Решение № 54 от 17.02.2016г. по гр.дело № 5091/2015г. на ВКС, IV
г.о. и др./. В тази насока са и
мотивите по ТР № 4 от 11.02.2014г.
по т.д. № 4/2013г., ОС на НК на ВКС. Върховните съдии приемат, че чл.187 НПК
регламентира точно кой посреща разноските по наказателното производство, а чл.188 НПК – кой определя размера им. По силата на чл.189, ал.1 НПК съдът решава
въпроса за разноските с присъдата или с определение. Когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по обвинението, за
което е признат за виновен – чл.189, ал.3 и ал.4 НПК. В случая по НОХД № ***/2018г.
по описа на ДРС ответникът в настоящото производство се е признал за виновен и
се е съгласил да му бъде наложено наказание „пробация със съответните пробационни
мерки. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила, но
поради липса на искане, съдът не е присъдил извършените от пострадалия /ищец по
настоящото дело/ разноски, като такива са били присъдени на ОД на МВР Добрич.
Предвид изложеното,
искът в размер на общо 578,82 лева, представляващи имуществени вреди, като
неоснователен, подлежи на отхвърляне. В тази връзка следва
да се отхвърли и акцесорният иск за лихви върху претендираното вземане, считано
от деня на кражбата – 31.12.2017г., до окончателното изплащане.
По иска за неимуществените вреди:
По
процесуалноправния въпрос за задължението на съда да направи преценка на всички
обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането,
които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, е налице задължителна съдебна практика.
Критерият за
справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, по отношение на него е налице задължителна практика – т.ІІ на ППВС №
4/1968г., както и даденото
разрешение в постановени решения на ВКС: решение № 532 от
24.06.2010г. по гр. д. № 1650/2009г. на III г.о; решение № 377 от
22.06.2010г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г.о.; решение № 832 от
10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на III г.о.; решение № 302 от
4.10.2011г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. и др. В тях е прието,
че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерва.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
След като увреждащите действия от страна на ответника са установени по несъмнен начин по делото,
съдът е длъжен да присъди обезщетение по своя преценка, но при съобразяване на
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за определяне на неговия
размер.
В хода на делото не бяха събрани
доказателства от страна на ищеца до каква степен е бил засегнат от престъплението,
извършено от ответника, интензивността и вида на неприятните изживявания. В тази
насока са единствено показанията на св.*, според когото М. бил разтревожен за
АТВ-то, притеснявал се за него, тъй като струвало пари и извършил разноски за
докарването му в България. Почти два месеца разговаряли всеки ден за случая.
Когато си идвал в България, си навреждал на бизнеса, защото се откъсвал от работата,
това му струвало пари, ядосвал се, че имал работници, а не може да присъства
пълноценно при тях.
С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията,
определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа обстановка в
страната, съдът намира, че обезщетение в размер на 250 лева е адекватно на
търпените от ищеца вреди, поради което искът в тази си част – за неимуществени
вреди, следва да се уважи до този размер, като за горницата до претендираните
2 500 лева се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са
дължими разноските съразмерно уважената част от иска за неимуществени вреди в
размер на 40,60 лева. С оглед нормата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съобразно отхвърления иск за имуществени вреди и отхвърлената част
от иска за неимуществени вреди в размер на 275,64 лева. С оглед нормата на
чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавната такса в размер на 50 лева за
уважената част от иска за неимуществени вреди, вносими по сметка на ДРС.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.”***” бл.*, вх.*, ет.*, да заплати на М.Ф.Б., ЕГН ********** с адрес ***, сумите:
-250 лева /двеста и петдесет/, представляваща парично
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - стрес, безпокойство, неприятни
преживявания, предизвикани от извънредни пътувания от Холандия до България, следствие на престъплението,
извършено от ответника – на 31.12.2017г. на охраняем паркинг в град Добрич,
находящ се на бул.”25 септември” № 43, отнел чужда движима вещ – превозно
средство с повишена проходимост АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1 800 лева, от
владението на Петър Димов Петров от град Добрич, собственост на М.Ф.Б. ***, без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, за което е
образувано НОХД № ***/2018г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на увреждането – 31.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от присъдените 250 лева лева до претендираните 2 500 лева;
-40,60 лева
/четиридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноските съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Ф.Б.,
ЕГН ********** с адрес ***, за осъждането на М.Д.К., ЕГН **********
с адрес ***, ж.к.”***” бл.*, вх.*, ет.*, да му заплати сумата от 578,92 лева /петстотин седемдесет и
осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за самолетни билети по повод
пътувания до България и обратно до Холандия в размер на 260 лева и разходи за
гориво в размер на 318,82 лева, за да се прибере откраднатото превозно средство
с повишена
проходимост АТВ марка „Gsmoon 260” от град Белица, които
разходи са извършени по НОХД № ***/2018г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на увреждането – 31.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА М.Ф.Б.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.Д.К., ЕГН **********
с адрес ***, ж.к.”***” бл.*, вх.*, ет.*, сумата от 275,64 лева /двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща разноските съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.”***” бл.*, вх.*, ет.*, да внесе на основание
чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ДРС сумата от 50
лева /петдесет/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
иска за неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: