№ 93
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20234500500035 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ОУ „И.В.“ гр. Русе, представлявано от директора
Т.Й., чрез процесуалния представител адв. Е. Н. против Решение № 1416/11.11.2022г.
постановено по гр.д. № 1425/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе, с което съдът е
отменил Заповед № 863/14.02.2022 издадена от директора на ОУ „И.В.“, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразно.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят твърди, че при постановяване
на решението съдът не е съобразил относимата към процесния казус съдебна практика на
ВКС. Моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск при законните последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на възивната жалба от В. И. Г., чрез
процесуалния представител адв. П. И., в който се изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Въззиваемият моли жалбата да не
се уважава, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат
изложеното във въззивната жалба и отговора по нея, не правят доказателствени искания,
претендират присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1425/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе е образувано
по искова молба от В. И. Г. срещу ОУ „И.В.“ гр. Русе, с която е предявен иск с правно
основание чл.357 вр. чл.188, ал.1 КТ за отмяна на Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора
на ОУ „И.В.“ - гр. Русе, връчена му на същата дата, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“.
В исковата молба се твърди, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарно
1
наказание, тъй като искане за даване на обяснения е получил на 09.02.2022г. и същата дата
била определена като срок за представяне на обясненията. Краткият срок за даване на
писмени обяснения и липсата на обоснованост на твърдението за нарушение представлявало
формално изпълнение на задължението по чл.193 КТ, но не била изпълнена целта на закона
и съдът следвало да отмени дисциплинарното наказание без да разглежда спора по
същество. На следващо място се поддържа, че е нарушена нормата на чл.195 КТ, тъй като
заповедта не била мотивира. В нея не било посочено нарушението с неговите обективни и
субективни елементи, не било описано деянието,
с което се твърди, че е извършено нарушение. Непосочването на един от
задължителните реквизити на заповедта по чл. 195 от КТ водело до невъзможност да се
определи нарушението и съществено нарушавало правото на защита на работника.
Деянието било описано като „напуснал шести учебен час с учениците от VI-ти клас десет
минути по-рано“. Не било посочено времето на нарушението, в какво се изразява
„напускането“, изцяло липсвало описание на субективната страна на нарушението. На трето
място се сочи, че е налице съществено несъответствие между фактическото твърдение за
нарушение и правната му квалификация. Като нарушена правна норма бил посочен чл.12 от
Правилника за вътрешния трудов ред, в който били изброени задълженията на работника. В
процесната заповед бил цитиран чл.12 от ПВТР, в който били посочени седем задължения,
които обаче не съответствали на описаното деяние „напуснал шести час, десет минути по-
рано". Цитирани били задължения за спазване правилата за безопасни условия на труд, за
изпълнение на работата в изискуемото се количество и качество, явяване 15 мин. преди
началото на часа, задължение да се спазва трудовата дисциплина и т.н. Несъотвествието
между фактическото деяние и правната квалификация представлявало нарушение на
императивно задължение на работодателя. Посочените нарушения на процедурата и
конкретно на чл. 195 от КТ съществено затруднявали упражняването правото на защита.
Ищецът не бил запознат и с начина на провеждане на цялата дисциплинарна процедура, не
му били връчвани документите от нея и събираните доказателства от работодателя, не му
била дадена възможност да се запознае с тях и да вземе становище в хода на даване на
обяснения по
чл. 193 от КТ. Не било ясно как работодателят е установил цитираното в заповедта
нарушение. Нарушение било допуснато и на чл.189 КТ, тъй като в процесната заповед
изцяло липсвало посочване на критериите за определяне на наказанието. Ищецът заявява, че
не е извършил действия, които да съставляват нарушение на трудовата дисциплина, описано
в заповедта и с правната квалификация, дадена в нея. Поддържа, че заповедта е издадена и в
нарушение на нормата на чл.8 от КТ, задължаваща работодателя да упражнява
добросъвестно трудовите си права. Като основания за това посочва преходни подавани от
него жалби срещу директора на ответното училище, закриване на кабинета по
изобразително изкуство, с който ищецът провеждал часовете и бил обзаведен за тази цел,
както и предявен иск от ищеца срещу ответното училище за накърнени авторски права, по
което било проведено съдебно заседание на 08.02.2022г. Сочи още, че липсвал еднакъв
критерий в отношението спрямо него като учител и аналогични действия на други учители,
системно бил публично дискредитиран, непосредствено преди налагане на наказанието била
премахната снимката му от таблото с наградените учители, а заповедта била връчена в ден,
в който било общоизвестно, че ищецът има личен празник – имен ден. Изброените факти
сочели за явно тенденциозно лично отношение на представляващия ответното училище към
ищеца, като тези действия следвало да се квалифицират като злоупотреба с работодателска
власт. Моли за отмяна на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното училище,
с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че
2
формално е изпълнил задълженията по чл. 193 от КТ, защото в искането за писмени
обяснения не са посочени доказателства и факти, въз основа на които се обосновава
твърдението, че е налице напускане на учебния час преди да е завършил същият. Позовава
се на практика ВКС, според която в искането на обяснения работодателят не е длъжен да
посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, било
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. Твърди, че ищецът е разполагал с възможност да даде смислено обяснение
за извършеното дисциплинарно нарушение, което било само едно, а не множество такива. В
искането за писмени обяснения бил посочен денят, часът и класа, в които преподавал
ищецът. Доводите за нарушение на чл.195, ал.1 КТ били неоснователни, тъй като от
съдържанието на процесната заповед било видно, че са посочени датата, времето на
деянието, мястото на извършването, както и в какво се състои то. При определяне на
наказанието били съобразени критериите по чл. 189 КТ. Моли да бъде постановено
решение, с което исковата молба като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът работи в Основно училище „И.В.“ гр. Русе на
длъжност „старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап“.
Към доказателствата е приобщено заверено за вярност копие от актуалната длъжностна
характеристика на ищеца, който е удостоверил с подписа си получаване на същата на
08.11.2019г.
На 22.05.2018г. ищецът е подписал съгласие за обработване на лични данни във връзка с
трудово правни отношения и декларация за конфиденциалност.
Съгласно утвърдения със Заповед № 1633/14.09.2021 г. дневен режим за учебната
2021/2022 г. за първи учебен срок в ОУ „И.В.“-Русе, шести учебен час за учениците от
прогимназиален етап /V – VІІ клас/ започва в 17.30 ч. и свършва в 18.10 ч.
В чл. 12 от приложения Правилник за вътрешния трудов ред на ОУ „И.В.“, гр.Русе са
уредени основните задължения на работника/служителя по трудово правоотношение, част от
които са и цитираните в обжалваната заповед: да изпълнява трудовите си задължения
качествено, срочно, точно и добросъвестно, да спазва установената трудова дисциплина, да
бъде на работното си място до края на работното време, да използва цялото си работно
време за изпълнение на възложената работа и др.
На 15.12.2021г. е изготвена докладна записка от З. Г.а П. – класен ръководител на 6а
клас. В документа се твърди, че на 14.12.2021 г. в края на шестия час /18,10 ч./ учителката
видяла от класната стая на класа й да излиза г-жа Т. П., а по програма 6а клас имали
изобразително изкуство 5 и 6 час с ищеца. Учениците казали, че г-н Г. напуснал часа
десетина минути преди края му и при тях е влязла г-жа П..
На същата дата е съставен протокол за извършен преглед от видеонаблюдение на
комисия за преглеждане от видеозаписи. Комисията удостоверила, че е извършила преглед
на запис от видеонаблюдение в стая 338 на 14.12.2021 г. и констатира, че ищецът напуска
стая 332 в 18:01 часа, след 20 секунди учениците загасят осветлението, а след още 20
секунди в стаята влиза старши учител от начален етап – г-жа Т. П. Съгласно записа от
камерата на входа на училището, в 18:02 часа ищецът напуснал сградата на училището и не
се върнал до края на учебния час в 18:10 часа.
На 09.02.2022 г. на ищеца е връчена покана на основание чл.193 КТ, до края на
работния ден да представи писмени обяснения защо на 14.12.2021 г. в шести учебен час с 6а
клас е напуснал часа 10 минути преди края му.
3
В същият ден ищецът депозирал отговор до директора на училището, в който заявява,
че не си спомня в посочения ден какви действия е извършвал през работното време,
включително да е напуснал учебен час 10 минути по-рано. Посочва още, че средата, в която
е поставен да работи, е изключително динамична, напрегната и враждебна към него и не е в
състояние да помни детайли от всеки работен ден.
Със Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ответното училище на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение на трудовата дисциплина:
чл.187, ал.1, т.1 от КТ /преждевременно напускане на работа/. В мотивите към заповедта е
посочено, че на 14.12.2021 г., при изпълнение на задължителната си преподавателска норма,
ищецът е напуснал шести учебен час с учениците от 6а клас десет минути по-рано. С това си
действие същият е нарушил КТ/чл.187, ал.1, т.1, пр.2/ и Правилника за вътрешния трудов
ред /чл.12/.
Във връзка с оспорвания относно начина и реда на извършване на видеонаблюдение,
съхраняването на информацията от видеонаблюдението, извършения преглед на запис на
15.12.2021г. първоинстанционният съд е събрал редица доказателства – назначил е съдебно-
техническа експертиза и е приел заключението на вещото лице след изслушването му в
открито съдебно заседание, приел е към доказателствата по делото писмени доказателства:
Правила за използване на системата за видеонаблюдение в ОУ „И.В.“ – гр. Русе; Становище
от комисията за защита на личните данни по въпроси, касаещи въвеждането на
видеонаблюдение в детски заведения, както и в училищата от 30.04.2018г.; договор от
31.03.2021г. за изграждане на оптична преносна среда на трети етаж на ОУ „И.В.“ и
изграждане на система за видеонаблюдение за заснемане в класните стаи на трети етаж в
училището и споразумение за обработка на лични данни към този договор, както и е
допуснал до разпит като свидетел управителят на „Гейт.БГ“ ЕООД – дружеството-
изпълнител по договора.
За установяване на спора относно твърденията в исковата молба за злоупотреба към
доказателствата по делото е прието писмо от Регионално управление на образованието –
Русе до Т. П., С.Б. и В. Г., учители от ОУ „И.В.“ гр. Русе.
В писмото се посочва, че е проверен сигнал от 15.02.2022г. относно прилагането на
мерките, определени в Насоки за обучение и действия в условията на извънредна
епидемична обстановка в училищата през учебната 2021/2022г. и реда и начина, по които се
прилагат разпоредбите на Глава девета, раздел III от Кодекса на труда през учебната
2021/2022г. Проверката е приключила с изготвяне на констативен протокол и доклад до
началника на РУО – Русе, а за констатираните нарушения на директора на ответното
училище е издадена заповед за задължителни предписания. В писмото се описва, че на
10.02.2022г. в сградата на училището са влезли външни лица – журналисти от телевизия
„КИС 13“ и вестник „Утро“, както и прекъсването на образователния процес в шест
паралелки на училището за периода от 14:30 часа до 14:50 часа без да е издадена заповед за
заместване на педагогически специалисти, участвали в събитието. Констатирано е също, че
през учебната 2021/2022г. са проведени две дисциплинарни производства срещу
педагогически специалист от училището по реда на КТ, при които формално е спазена
процедурата по КТ.
За изясняване на фактите по спора до разпит като свидетел е допуснат учителят,
изготвил докладната записка от 15.12.2021г.
В показанията си св. З. П. потвърждава описаното от нея в докладната записка от
15.12.2021г. – влязла в класната стая на 6а около 18:10 и видяла, че от стаята излиза г-жа П..
Разговаряла с учениците и те казали, че ищецът си е тръгнал към 18:00 часа. На 10.02.2022г.
свидетелката участвала в тв. репортаж, но това било след приключване на нейните часове за
деня в 14:00 часа. Свидетелката работела от три години в училището и впечатленията за
ищеца били за нежелание за работа с всички колеги. Твърди, че училището имало проблеми
4
доста време заради жалби, пускани постоянно от г-жа Б. и от ищеца.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на спора е законосъобразността на дисциплинарно наказание „забележка“,
наложено на ищеца със Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ОУ „И.В.“ - гр. Русе.
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 357 вр. чл.
188, т. 1 от КТ. За основателността на иска с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 КТ,
съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или
материалноправно основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание
с извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Преценката за това се извършва въз
основа на всички събрани по делото доказателства при обсъждане на наведените от страните
доводи.
В чл.195, ал.1 КТ е въведено изискване дисциплинарното наказание да се налага с
писмена заповед, в която да се посочат нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Спор между страните по
делото съществува относно съдържанието на процесната заповед и дали то е достатъчно за
да се счита заповедта мотивирана. Законодателят е предвидил задължение за работодателя
преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. На
следващо място като част от спора са въведени твърдения в исковата молба за налагане на
наказанието в нарушение на изискването по чл.8 КТ за добросъвестно осъществяване на
трудовите права и задължения.
Настоящия състав на съда не споделя правните изводи изложени в обжалваното
решение по горепосочените спорни въпроси в производството.
Законодателят е задължил работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Неслучайно това
задължение на работодателя по чл.193, ал.1 КТ не е ограничено по отношение на конкретен
срок, който следва да бъде даден на работника или служителя за представяне на обяснения.
Нормата на чл.193, ал.1 КТ цели да бъде осигурена възможност за защита на работника, а и
да бъде дадена възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. Възможността за даване на обяснения следва да
бъде реална, като бъде определен срок за това според вида и начина на извършване на
дисциплинарното нарушение и необходимостта работникът да извърши определени
справки, проверка на документи или други действия преди даване на обяснения. Когато се
касае за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития,
необходимия срок за даване на обяснения е по-кратък и е възможно да бъде определен от
работодателя в рамките на няколко часа. В този смисъл напр. Решение № 137/02.03.2010г.
по гр.д. № 20/2009г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение № 221/30.07.2014г. по гр.д. №
7639/2013г. по описа на ВКС, IV г.о.
В случая са изискани обяснения от ищеца за напускането му на шести учебен час на
14.12.2021г. десет минути преди края му, като за даване на обяснения не е необходимо
извършване на справки, проверка на минали събития, установяване на реда, по който е
констатирано нарушението от работодателя. В този смисъл определения срок за даване на
обяснения до края на работния ден на 09.02.2022г. се явява подходящ и достатъчен предвид
5
вида и начина на осъществяване на дисциплинарното нарушение.
Следва да се отбележи, че не е налице хипотезата на чл.193, ал.2 КТ, тъй като обяснения
от работника са дадени преди налагането на наказанието и в определения от работодателя
срок.
Въвеждането на изискване за налагане на дисциплинарните наказания с мотивирана
писмена заповед има за цел осигуряване на преценка за еднократност на наказанието,
съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и даване възможност на наказания работник да се
защити ефективно. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е в съответствие с чл.195, ал.1 КТ. Целите на посочената разпоредба
са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. В
този смисъл напр. Решение № 411/03.12.2015г. по гр.д. № 2987/2015г. по писа на ВКС, IV
г.о.
В съдържанието на заповедта са посочени нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Описанието на
нарушението е извършено по достатъчно ясен и разбираем начин за да знае ищецът, за кои
негови действия му е наложено дисциплинарно наказание – напускане на шести учебен час с
ученици от 6а клас десет минути по-рано, поради което настоящият съдебен състав приема,
че заповедта отговаря на изискването за мотивираност по чл.195, ал.1 КТ.
Дисциплинарното нарушение е установено от работодателя преди издаване на
процесната заповед, като извършването му се потвърждава и от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Наложено е най-лекото предвидено в
чл.188 КТ дисциплинарно наказание, като е съобразена тежестта на допуснатото нарушение.
Изпълнението на длъжност в областта на образователна система на децата е работа с
изключително висока отговорност. Напускането на учебната стая от ищеца без да бъде
създадена организация за заместването му би могло да доведе до застрашаване на здравето
на ученици, като свидетелство за това е и констатираното изгасване на осветлението в
стаята непосредствено след излизането на ищеца от нея.
В производството не е установено по изискуемия от закона начин и твърдението на
ищеца, че процесната заповед е издадена при злоупотреба с право от страна на
работодателя. В чл.8, ал.2 КТ е установена оборимата презумпция за добросъвестност при
осъществяване на трудовите права и задължения. При спор относно законността на налагане
на дисциплинарно наказание, в тежест на работника е да ангажира доказателства, с които да
обори презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ. За установяване на злоупотреба с
право от страна на работодателя, ищецът следва да въведе твърдения за конкретни факти и
обстоятелства, от които може да се направи този извод и да ги докаже в производството.
Така напр. Решение № 71/24.07.2013г. по гр.д. № 284/2012 по описа на ВКС, IV г.о. и
Решение № 97/18.08.2022г. по гр.д. № 2820/2021г. по описа на ВКС, IV г.о.
Твърдените от ищеца факти и обстоятелства, които да обосноват злоупотреба с право са
посочени в 8 точки от исковата молба. Единствените доказателства в подкрепа на тази теза
на ищеца са показанията на разпитания по делото свидетел З. П. за предходно подавани
жалби от ищеца и писмо от РУО – Русе по сигнал на ищеца и други учители, подаден в деня
след връчване на процесната заповед за дисциплинарно наказание. От писмото става ясно,
че на 10.02.2022г. е прекъснат учебния процес в период от 20 минути в шест паралелки в
ответното училище поради събитие, организирано в училището от секретар на училищното
настоятелство. От писмото не се установява дали са наложени дисциплинарни наказания на
учители във връзка с това събитие. Следва да се отбележи, че предвид поводът за
прекъсване провеждането на образователния процес и провеждането на срещата с
представители на различни медии в сградата на самото училище, липсата на издадена
заповед за заместване на педагогическите специалист, участвали в събитието е по-скоро
6
пропуск на ръководството на училището, а не на самите тях. По изложените съображения не
може да се приеме за доказана тезата на ищеца, че липсва еднакъв критерий в отношението
на работодателя спрямо него и спрямо останалите учители. Наличието на предходни
спорове между ищеца и ответното училище, както и подаването на жалби срещу директора
на училището не водят до извод, че при нарушение на трудовите задължения на ищеца не
може да му бъде наложено дисциплинарно наказание при съобразяване на всички
релевантни обстоятелства и спазване на процедурата за това.
С оглед гореизложеното процесната заповед се явява издадена законосъобразна, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено и бъде постановено ново решение, с
което искът да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода от спора разноските, направени от ответника в двете инстанции в общ
размер на 890 лева следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1416/ 11.11.2022г. по гр.д. № 1425/2022г. по описа на
Районен съд гр. Русе и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Г., с ЕГН ********** и адрес ***** срещу Основно
училище „И.В.“ гр. Русе иск с правно основание чл.357 вр. чл.188, ал.1 КТ за отмяна на
Заповед № 863/14.02.2022 г. на директора на ОУ „И.В.“ - гр. Русе, връчена му на същата
дата, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕГН ********** и адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на Основно
училище „И.В.“ гр. Русе, с адрес гр. Русе, ул. ***** сумата от 890 /осемстотин и деветдесет/
лева, представляваща разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7