Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31
10.02.2020 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд
граждански
състав
На двадесет и втори
януари Две хиляди и двадесета година
В
открито заседание,в състав:
Председател: М. Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:Р.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№908
по описа на съда за 2019год.,за да се произнесе все предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №427/27.06.2019г.,постановено
по гр.д.№1309/2017г. Районен съд-Хасково: По предявените от М.М.Д.
с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН **********,***; против държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адрес в гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19; Я.Я.Я.
с ЕГН ********** ***; и И.А.Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с
настоящ адрес *** - искове
с правно основание чл. 135 ал.1 от Закона за задълженията и договорите:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М.М.Д. с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./
с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН ********** - договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 21.10.2013 г., между
Я.К.Я. с ЕГН **********, починал на 06.10.2015 г., като прехвърлител,
и Я.Я.Я. с ЕГН **********, като негов син – приобретател; за който договор е съставен нотариален акт № 016 том 10 рег. № 7481 дело № 591/ 21.10.2013 г. на нотариус с рег. №
353; а именно на следните
недвижими имоти:
- 7/9 ид.части от поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 77195.525.13 по КККР на гр.***, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от
5 000 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по
предходен план – имот с № 011013, при описани съседи за имота;
- 7/9 ид.части от ПИ с идентификатор №
77195.611.48 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от 874 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
055048, при описани съседи за имота; и
- 11492,45/19108 ид.части от ПИ с идентификатор №
77195.577.11 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от 19 108 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
025011, при описани съседи за имота.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М.М.Д. с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./
с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН ********** - договор за покупко – продажба на недвижими
имоти, сключен на 21.10.2013 г., между
Я.К.Я. с ЕГН **********, починал на 06.10.2015 г., като продавач, и Я.Я.Я. с ЕГН **********, като негов син – купувач; за който
договор е съставен нотариален
акт № 017 том 10 рег. № 7482 дело № 592/21.10.2013 г. на
нотариус с рег. № 353; а
именно - В ЧАСТТА на следните недвижими имоти:
- 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор №
77195.577.71 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр.***, в местността ***, с площ от 5005 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване
– за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план –
имот с № 025009, при описани съседи за имота;
- 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор №
77195.577.22 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр.***, в местността ***, с площ от 6000 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване
– за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план –
имот с № 025022, при описани съседи за имота;
- 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор №
77195.570.16 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр.***, в местността ***, с площ от 12995 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване
– за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план –
имот с № 035016, при описани съседи за имота; и
- 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор №
77195.602.13 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на ИДАК-София, с адрес на ПИ в гр.***, в местността ***, с площ от 10993 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване
– за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план –
имот с № 116013, при описани съседи за имота.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството; Я.Я.Я. с ЕГН ********** и И.А.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.М.Д. с ЕГН **********, М.Т.Д. с ЕГН **********, С.М.Д. /С./ с ЕГН ********** и М.М.Д. /А./ с ЕГН ********** деловодни разноски в общ размер от 350 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството; Я.Я.Я. с ЕГН ********** и И.А.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат С.Т.Б. от Адвокатска кантора „Лойс“ с адрес в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 47 ет.3; сумата от общо 2 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение са останала въззивниците Я.Я.Я. и И.А.Я.,които чрез пълномощника си адв.В.В.-*** го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърдят,че по делото не са били установени нито обективните ,нито субективните предпоставки за уважаване на исковете по чл.135 от ЗЗД.От доказателствата по делото не се установявало обстоятелството,че качеството „кредитор“ е било притежавано от ищците,тъй като към момента на извършване на процесните разпоредителни сделки не е имало влязло в сила решение за присъждане на обезщетение от деликт.В тази връзка се поддържа,че в ответниците по никакъв начин не са имало съзнанието,че дължат ,а оттам и намерението да увредят по някакъв начин интереса на кредитора.Считат,че не е налице и увреждаща сделка кредитора,тъй като липсвали каквито и да било доказателства,че след извършена продажба на имущество на длъжника това имущество е намаляло.Поддържат,че знание за увреждане от страна на Я.Я. не е имало и не се е породило такова до датата на смъртта му през 2015г.Предвид липсата на влязло в законна сила решение в производство по предявен иск за непозволено увреждане посоченото лице не е имал съзнанието че дължи,а оттам и намерението да увреди по някакъв начин интересите на своите кредитори.В жалбата е направен и анализ на събраните по делото доказателства,които според въззивниците сочат на неоснователност на предявените отменителни искове от ищците.Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.135 от ЗЗД.Претендира са е присъждането на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК по подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемите М.М.Д., М.Т.Д. , С.М.Д. /С./ и М.М.Д. /А.,които чрез пълномощника им адв.С.Б.-***,с който се оспорва жалбата и се излагат съображения за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково .Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция-адвокатско възнаграждение,определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор по посочената въззивна жалба от въззиваемата страна Държавата,чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът Министерство на регионалното развитие и благоустройство,представлявано от министъра,който като представител на държавата,чрез упълномощения гл.юрисконсулт А.С. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за недопустимост и неправилност.Твърди се,че постановеното решение е недопустимо спрямо държавата,тъй като същата не е процесуална легитимирана да бъде ответник по предявени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД.Поддържа също,че дори да се приеме,че държавата може да бъде ответник по такива искове същата следва да се представлява от министъра на финансите,а не от министъра на регионалното развитие и благоустройство.Излага и съображения за неправилност на постановеното от РС-Хасково решение,като твърди,че съдът не изследвал задълбочено и пълно обстоятелствата,довели до конституирането на държавата в производството.Поддържа се,че не бил изследван факта по евентуалното приемане на наследството на починалия от неговите наследници с конклудентни действия,независимо от направените откази от наследство.Претендира от въззивната инстантция да обезсили постановеното от РС-Хасково решение като процесуално недопустимо или алтернативно да отмени решението като неправилно.Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК по тази въззивна жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемите М.М.Д., М.Т.Д. , С.М.Д. /С./ и М.М.Д. /А.,които чрез пълномощника си адв.С.Б.-*** оспорват жалбата и излагат съображения за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково .
В срока по чл.263 от ГПК по тази въззивна жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемите Я.Я.Я. и И.А.Я.,чрез пълномощника им адв.В.В.-***,с който се излагат съображения за основателност.Правят искане въззивната инстанция за уважи подадената жалба от Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
С определение
№1723/26.09.2019г.,постановено по гр.д.№1309/2017г. Районен съд-Хасково:
ОТХВЪРЛЯ депозираната от ответници-съпрузите Я.Я.Я. и И.А.Я. молба с вх.рег.№14401/24.07.2019г. против постановеното решение №427/27.06.2019г. по делото с искане за изменение на това решение в частта на присъдения адвокатско хонорар на пълномощника на ищците в размер на 2 150лв.,който да бъде намален до 590,45лв.
ОТХВЪРЛЯ депозираната от ответника-Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство-София молба с вх.рег.№14802829.07.2019г. против постановеното решение №427/27.06.2019г. по делото с искане-този ответник да се освободи изцяло от заплащане на разноски по делото-на ищците за държавна такса от 350лв. и на пълномощника им за адвокатско възнаграждение от 2 150лв.,които разноски да се възложат единствено на ответниците Я.
Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбоподатели Я.Я.Я. и И.А.Я.,които чрез пълномощника си адв.В.В. го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърдят,че определеното от съда адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците било прекомерно завишено и не било съобразено с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Считат също,че не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото,тъй като интересът на ищците бил определен като сума от 5 209,05лв.Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да уважи искането им,направено по реда на чл.248 от ГПК ,за изменение на решението по делото в частта за разноските ,като адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците,определено по реда на чл.38 от ЗА да бъде намалено.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по частната жалба М.М.Д., М.Т.Д. , С.М.Д. /С./ и М.М.Д. /А.,които чрез пълномощника си адв.С.Б.-*** я оспорват и излагат доводи за нейната неоснователност.
В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника Държавата ,представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство-София.
Недоволен от така постановеното определение е останал и частния жалбоподател Министерство на регионалното развитие и благоустройство,представлявано от министъра,който като представител на държавата,чрез упълномощения гл.юрисконсулт А.С. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Поддържа се,че държавата не е станала причина за водене на делото,поради което и неправилно на нея са били възложени разноски за заплащане на ДТ и адвокатско възнаграждение на ищците.Участието на държавата било предизвикано от правилото на чл.135 от ЗЗД,който изисква в производството да участват страните по атакуваната сделка.Тъй като отчуждителят бил починал,а неговите наследници направили отказ от наследството му държавата била конституирана на основание чл.11 от ЗН.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и да се уважи искането им,направено по реда на чл.248 от ГПК ,за изменение на решението по делото в частта за разноските,по изложените в молбата за това доводи.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по частната жалба М.М.Д., М.Т.Д. , С.М.Д. /С./ и М.М.Д. /А.,които чрез пълномощника си адв.С.Б.-*** я оспорват и излагат доводи за нейната неоснователност.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Я.Я.Я. и И.А.Я.,които чрез пълномощника си адв.В.В. оспорват частната жалба и излагат доводи за нейната неоснователност.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните
и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната
съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено,че в полза на ищците по
делото е издаден изпълнителен лист от 21.03.2016
г. от СГС, I гражданско отделение, 4-ти
състав, въз основа на влязъл в сила съдебен акт от 01.03.2016 г. по гр. дело №
4885/2015 г. на ВКС, решение от 15.02.2015 г. по гр.дело № 2967/2012 г. на САС
и решение от 21.06.2012 г. по гр.дело № 6829/2010 г. на СГС , по воденото от
тях гражданско производство по реда на чл.49 от ЗЗД. Ответник гр.д.№6829/2010г.
по описа на СГС е Я.К.Я., лично и в
качеството му на ЕТ „Я.К. Я. – Я. “, като срещу него са били предявени искове с
обща цена 207 000 лв. ,а въз основа на цитирания изпълнителен лист, Я.К.Я.,
лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. “, е осъден да заплати сумите, както
следва: на М.М.Д. /майка на починалия/ и на М.Т.Д.
/съпруга на починалия/ по 10 000 лв. на всяка от тях; както и на С.М.Д. и
на М.М.Д. /двете дъщери на починалия/ по 15 000 лв. на всяка от тях; представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М.С.Д.; както и 3 500 лв.
на съпругата му, представляващи обезщетение за имуществени вреди; ведно със законната
лихва от 08.11.2008 г. до окончателното изплащане; както и сумата от общо
3 447,50 лв. за съдебни разноски на четирите. За процесния
инцидент от 08.11.2008 г.,който е бил предмет на разглеждане и на посоченото
гражданско производство и при който е починал наследодателят на ищците
М.С.Д., е било образувано досъдебно
производство ЗМ 2500/2008г. по описа на 05РУ-СДВР- София, изпратено на СРП със
заключително постановление от 09.03.2009 г. на разследващ полицай. По същото ДП, на 23.02.2009 г. в качеството му на
свидетел е бил разпитан Я.К.Я.. С постановление от 15.11.2018 г. на прокурор
при СГП е прекратено това наказателно производство, а именно по ДП № 2500/2008
г. по описа на 05РУ-СДВР, представляващо преписка № 12347/2008 г. на СГП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 т.1 от НК.
На 06.10.2015 г., ответника по гр.д.№ 6829/2010
г. по описа на СГС лице Я.К.Я. е починал,като е оставил за наследници съпруга-
Й.Я.Я., дъщеря -М. Я.И. и син - Я.Я.Я.,който е и ответник
в настоящото производство.Не е спорен факта,че ответниците
Я.Я.Я. и И. А.Я.,са
съпрузи със сключен граждански брак на 31.07.2004 г.
След издаване на изпълнителния
лист от 21.03.2016г., ищците са подали
молба за образуване на изпълнително производство,като
е било образувано изп.дело № 20168400400238 по описа
на ЧСИ № 840 с общо задължение към 11.04.2016 г. в размер на 109 753,67 лв.
По изпълнителното дело е било извършено пълно имуществено проучване на длъжника
Я. К. Я., лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я. “, като не е открито
недвижимо или движимо имущество, годно да послужи за удовлетворяване на
задължението по издадения изпълнителен лист, като не са постъпвали суми за
удовлетворяване вземането на взискателите. Общото
задължение по изпълнителното дело към 26.02.2018 г. е в размер на
120 203,51 лв., а към 10.10.2018 г. е в размер
на 123 646,17 лв.Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали суми за удовлетворяване вземането
на взискателите.
И тримата наследника на
починалия са се отказали от наследството на наследодателя им Я.К. Я.,като
ответникът Я.Я.Я. е сторил това с молба от 05.01.2016
г. и отказът му е вписан на 06.01.2016 г.Отказите на останалите наследници са
вписани както следва,а именно: Й.Я.Я. - отказ, вписан
на 15.12.2015 г. и М. Я.И. - отказ вписан на 30.12.2015 г. Издирени са били наследници
на починалото лице от следващ ред,като е било установено,че е жива само майка
му,която също е направила отказ от наследството на сина си, вписан на
27.09.2016г. Племенниците на Я.К.Я. също са се отказали от наследството му, съответно на 30.09.2016 г. и на 28.09.2016
г. ,като отказите са били надлежно вписани.
Установено по
делото е,че приживе наследодателят Я.К.Я. е извършил сделки с притежавани от
него множество недвижими имоти, а именно:
1. С НА №
016 том 10 рег. № 7481 дело № 591/21.10.2013 г. на нотариус с рег. № 353, той е
прехвърли в полза на сина си – ответника в настоящото производство, срещу
задължение за издръжка и гледане, следните недвижими имоти, за които изрично е
посочено, че представляват негова лична собственост, на подробно описани основания:
1.1.
7/9 ид.части от ПИ с
идентификатор № 77195.525.13 по КККР на гр.***, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от
5 000 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по
предходен план – имот с № 011013, при описани съседи за имота; със скица на този ПИ с №
15-217201-11.05.2017
г. на
СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********3/23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 1 065,80 лв.;
1.2.
7/9 ид.части от ПИ с
идентификатор № 77195.611.48 по КККР на гр.*** , одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от 874
кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – за друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен
план – имот с № 055048, при описани съседи за имота; със скица на този ПИ №
15-217241-11.05.2017
г. на
СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********4/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 124 лв.;
1.3.
11492,45/19108 ид.части от
ПИ с идентификатор № 77195.577.11 по КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006
г. на ИДАК-София, в местността ***, с площ целия от 19 108 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за
друг вид нива, стар идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с №
025011, при описани съседи за имота; със
скица на този
ПИ с № 15-217213-11.05.2017 г. на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********6/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 2 957,80 лв.;
С посочена в НА обща данъчна оценка на прехвърлените
имоти от 2 647,24 лв.
2. С НА №
017 том 10 рег. № 7482 дело № 592/21.10.2013 г. на нотариус с рег. № 353 той и
съпругата му Й.Я.Я. са продали на сина си – ответника
в настоящото производство следните недвижими имоти:
2.1.
ПИ с идентификатор № 77195.577.71 по КККР на гр.***,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес на ПИ в
гр.***, в местността ***, с площ от 5005 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид нива, стар
идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с № 025009, при описани
съседи за имота; със
скица на
този ПИ № 15-217221-11.05.2017 г. на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********5/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 774,80 лв.;
2.2.
ПИ с идентификатор № 77195.577.22 по КККР на гр.***,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес на ПИ в
гр.***, в местността ***, с площ от 6000 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид нива, стар
идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с № 025022, при описани
съседи за имота; със
скица на
този ПИ № 15-217216-11.05.2017 г. на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********1/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 928,80 лв.;
2.3.
ПИ с идентификатор № 77195.570.16 по КККР на гр.***,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес на ПИ в
гр.***, в местността ***, с площ от 12995 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид нива, стар
идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с № 035016, при описани
съседи за имота; със скица на този ПИ с №
15-217202-11.05.2017
г. на
СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/
23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 1 528,10 лв.; и
2.4.
ПИ с идентификатор № 77195.602.13 по КККР на гр.***,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК-София, с адрес на ПИ в
гр.***, в местността ***, с площ от 10993 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за друг вид нива, стар
идентификатор – няма и с номер по предходен план – имот с № 116013, при описани
съседи за имота; със
скица на
този ПИ с № 15-217239-11.05.2017 г. на СГКК-Хасково; с удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *********2/ 23.05.2017 г. от ОДД- Хасково за 1 777,40 лв.;
Общата продажна цена на описаните имоти е 5 000
лв. и с обща данъчна оценка от 4 931,95 лв., като страните по сделката са декларирали,
че продажната цена е действително уговореното плащане по договора.
По делото са събрани и
гласни доказателства относими към спора,чрез които са
били установени фактическите твърдения в исковата молба.
За
да бъде уважен отменителния иск на кредитора
по чл.135 ал.1 от ЗЗД, е необходимо установяване на две обективни и една
субективна предпоставки, а именно: 1/ ищецът да е кредитор на ответника–прехвърлител; 2/ да е налице увреждаща
кредитора сделка; 3/ да е налице знание/съзнаване на увреждането от
страна на прехвърлителя и на
ответника – приобретател на имуществото по
възмездна сделка. Предпоставките са кумулативно предвидени, като липсата и на
една от всичките води до отхвърляне на иска.
Кредитор
по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане –
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това
право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение,нито
от издаването в полза на кредитора на изпълнителен лист. Съдът по Павловия иск
не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството
си на кредитор.Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването
на действието, което се атакува. В случая се касае за вземане за обезщетение от
непозволено увреждане, което възниква в момента на извършване на деликта. Вземането за вреди от непозволено увреждане
възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то става изискуемо,
защото от тогава длъжникът изпада в забава, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. Не е
необходимо авторството и деянието да се установяват по специален ред. Дори
деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването му, а не
от влизането в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер.
Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от деликт трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, което в случая е сторено. В този ред на
мисли правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е установил,че ищците по делото имат качеството на кредитори към датата на
сключване на двете сделки приживе от д Я.К.Я. .Това е така тъй като процесните сделки сделки са сключени на 21.10.2013 г., след
смъртта на М. С. Д., син и наследодател
на ищците ,починал на 29.12.2008 г.Сделките са и след образуването на ДП по
случая и разпита на Я.К.Я. в качеството му на свидетел на 23.02.2009 г. Те осъществени
и след като ищците на 09.06.2010 г. са предявили исковете си по чл.49 от ЗЗД
против Я.К.Я., лично и в качеството му на ЕТ „Я.К.Я. – Я.“, за обезщетение за
нанесените им неимуществени вреди от смъртта на техния син и наследодател, с
обща цена на исковете от 207 000 лв. Разпореждането
е извършено и след като ответникът по исковете е получил лично на 30.07.2010 г.
съобщение за така образуваното производство против него. Оспорените сделки
следват постановеното на 21.06.2012 г. първоинстанционно
решение по гражданско-правния спор и образуването на въззивното
дело. В този ред на мисли въззивната инстанция намира
за неоснователно възражението,че наследодателят Я.К.Я., като физическо лице,
нямал задължение към ищците, т.к. страна в производството по гр.дело образувано
пред СГС бил ЕТ „Я.К.Я. – Я. “, а в хода на този процес, претенцията спрямо
физическото лице била оттеглена и същата била отхвърлена. В случая съдебният акт е постановен спрямо Я.К.Я.,
лично и в качеството му на ЕТ.Този извод са налага от самата нормативна уредба
на ЕТ в Търговския закон.Придобиването на търговско качество от едно физическо
лице не води до възникването на нов правен субект,както е при търговските
дружества.При ЕТ титуляр на търговскоправните и на гражданскоправните
права и задължения е едно и също
физическо лице,което отговаря с цялото си имущество за всички свои
задължения. Предвид изложените съображения, следва да се приеме,че е налице
първата предпоставка за уважаване на иска, тъй като фактическият състав на
нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане
към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда
разпоредителните действия на длъжника с неговото имуществото, служещо за
удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Съгласно
установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора .За обезпечение
вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество – дали с евентуално обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с
възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото -
той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. От доказателствата по делото
е установено,че приживе длъжникът Я. се е разпоредил с цялото си недвижимо
имущество, като в хода на образуваното изпълнително производство за
принудителното събиране на вземането на ищците против него – при извършено от
ЧСИ пълно имуществено проучване на длъжника Я.К.Я., лично и в качеството му на
ЕТ „Я.К.Я. – Я. “, не е открито недвижимо или движимо имущество, годно да
послужи за удовлетворяване на задължението по издадения на 21.03.2016 г.
изпълнителен лист, като не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането на взискателите и с последни данни към 10.10.2018
г. общото задължение по делото е в размер на 123 646,17 лв. В тази връзка,
атакуваните в настоящото производство сделки от 21.10.2013 г., по силата на
които длъжникът възмездно се е разпоредил със седем свои недвижими имота в полза на сина си – ответникът
Я., през време на брака му с отв. Я. – категорично
представляват действия, които увреждат ищците като кредитори. Необходимостта от
средства за лечението на наследодателя и влошените отношения с дъщеря му, която
той не искал да получи в наследство от него полагащите й се части от имотите не
не опровергават извода заналичието на
увреждаща сделка..
Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане . Извод за съзнание у прехвърлителя Я.К.Я. за увреждащия характер на атакуваните сделки се
извежда от съвкупността и хронологията на установените по делото обстоятелства,а
именно:моментът на извършването на сделките, спрямо деликта,
образуваните ДП и гр.производство и постановените съдебни актове. По отношение на знанието за
увреждането у третото лице по възмездните сделки, с което прехвърлителят
Я.К.Я. е договарял и явяващ се негов син - налице е презумпцията по чл.135
ал.2 ЗЗД, че знанието се предполага
до доказване на противното,
ако третото лице е низходящ на длъжника,
както е в случая. Тази законова презумпция не бе оборена от ответниците в настоящия процес. Същата презумпция ,както правилно е приел и първоинстанционният съд е приложима и по отношение на ответницата – съпругата на
ответника, станала съсобственик в режим на СИО на възмездно прехвърлените седем
имота. Действително, презумпциите не следва
да се прилагат разширително и макар ответницата да
не е сред лицата, посочени
в чл. 135 ал.2 от ЗЗД,
то тя е снаха на прехвърлителя и съпруга на приобретателя. И в двата
случая - и когато длъжникът
сключи увреждаща кредитора вещнопрехвърлителна сделка със
свой низходящ, възходящ,
брат или сестра, съпруг; и ако
сключи такава сделка със съпруг на някое от тези лица - се стига до същия, увреждащ интересите
на кредитора, правен
резултат на прехвърляне на вещните права в патримониума на съответния
близък роднина на длъжника. Затова в тези случаи ВКС приема, че оборимата
презумпция по чл. 135 ал.2 от ЗЗД може да се тълкува разширително и съобразно целите на института на относителната
недействителност е приложима и по отношение на приобретателя,
който е съпруг/а
на низходящ на длъжника. В тази връзка възражението на ответниците
Я., че Павловият иск не следва да се уважава срещу отв.
Я., т.к. била съпруга-недлъжник. Това възражение има отношение към съпруга/та
на прехвърлителя по сделката, но не и по отношение на
приобретателя по нея.
По отношение на участието
на държавата в
настоящето производство изводите на съда също са правилни.
Нормата на чл.11 от закона за наследството изрично предвижда,че когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници
се откажат от наследството
или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост
на общината, на чиято територия се намират. По
категоричен начин по делото се установи, че всички преки наследници
на починалия длъжник Я. /съпруга и две деца/, както и тези от следващ ред
/майка и двама племеника/, са се отказали да приемат оставеното им от него наследство, като
отказите им са надлежно вписани по законоустановения за това ред. Всички наследници са се отказали от наследството,
при което то се получава
от държавата, като не е налице изключението, процесните недвижими имоти със земеделско
предназначение да се получат от общината по местонахождението им. Именно държавна
собственост са имотите и вещите, включени в наследства, за които няма наследници
по закон или по завещание, всички наследници или заветници
са се отказали или са изгубили правото да ги приемат, с изключение на тези имоти и вещи, които стават
общинска собственост по реда на закон - според изричната разпоредбана чл.3 т.4
от ЗДС. В този смисъл държавата е надлежно пасивно легитимирана, да отговаря по процесните искове, а представителството й в настоящия процес, отнасящ се до недвижими имоти - държавна собственост, се осъществява
именно от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, на основание чл.31 ал.2 от ГПК, като изцяло ирелевантно е обстоятелството, дали собствеността
е частна или публична държавна.
Като
е направил изводи в посочения по-горе
смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо
и правилно решение,което ще следва да се потвърди.Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и
при задълбочен
и пълен анализ на доказателствата
по делото,обсъдени поотделно
и взети в тяхната съвкупност.Правните изводи на РС-Хасково
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав,поради което и на
основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите
на обжалваното решение.В тази връзка
следва да се отбележи,че доводите
на въззивниците за недопустимост
и неправилност на обжалваното
съдебно решение на РС-Хасково
са намерили отговор в мотивите
на решението,което
е предмет на въззивна проверка,поради
което не следва да бъдат преповтаряни от настоящия съдебен състав.
По отношение на постановеното
от съда определение,с което са оставени
без уважение исканията на ответниците
за изменение на постановеното по делото
решение,следва също да се отбележи,че същото изцяло кореспондира на установените факти и обстоятелства по делото,поради което също ще
следва да се потвърди.Разноските на страните по делото са правилно
определени от съда в постановеното решение,поради което не се налага тяхното изменяване.
Предвид неоснователността на
подадените въззивни и частни жалби пред настоящата инстанция въззивниците
ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
адвоката – пълномощник на въззиваемите и ищци по
делото сумата от 2 150 лв., представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№427/27.06.2019г.,постановено по гр.д.№1309/2017г. на Районен съд-Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1723/26.09.2019г.,постановено
по гр.д.№1309/2017г.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството; Я.Я.Я. с
ЕГН ********** и И.А.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат С.Т.Б. от
Адвокатска кантора „Лойс“ с адрес в гр. София, ул.
„Неофит Рилски“ № 47 ет.3;на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 2 150 лева .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
страните.
Председател: Членове:1.
2.