РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Плевен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500753 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260480/14.07.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело №
7003/2020г. по описа на същия съд е признал за установено, на осн. чл. 422
ал.1 от ГПК, че Г. В. Ц. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес:
гр.Плевен, **********, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
***********, следните суми: сумата от 1247,27 лв., представляваща главница,
сумата от 88,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016
г. до 20.11.2017 г. и сумата от 367,63 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 21.11.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
28.10.2020 г. по ч.гр.д№5585/2020г. по описа на ПлРС, като отхвърлил иска за
претендираната мораторна лихва за разликата над сумата от 367, 63 лв. до
1
размера на търсената сума от 522, 13 лв. и за периода от 20.07.2016 г. до
20.11.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. В. Ц. с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр.Плевен, ********** да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***********, следните суми: сумата от 74,87 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д№5585/2020г.
по описа на ПлРС и сумата от 716,39 лв., представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. В. Ц. с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр.Плевен, ********** да заплати в полза на
Плевенски районен съд деловодни разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г. В.
Ц. – отнетник в производството, чрез назначения му особен представител –
адв.И.А. от АК-Плевен. В нея се сочи, че решението се обжалва, с
изключение на отхвърлителната му част. Приема се, че е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като съдът не е приел възражението за нищожност на
договора за кредит, поради липсва ясно разписана методика за формиране на
годишния процент на разходите, а също и за неспазване изискването на чл.11
ал.1 т.11 от ЗПК - яснота каква част от главницата и договорната лихва
включват съответните погасителни вноски. Също така сочи, че размера на
шрифта на договора е по-малък от 12. Счита, че тези пороци в договора са
налице и това води до недействителност на кредитното правоотношение
между страните, поради което и правните последици от него не са породени.
Поради това и приема предявеният установителен иск за изцяло
неоснователен. Моли да бъде отменено решението, като претендира
присъждането на разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България ЕИК ********, чрез юрк.П.П.. В него се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че същите
твърдения са правени и пред първата инстанция и че е надлежно установено,
(е договорът е изготвен в съответствие с изискванията, както на българското,
2
така и на европейсктото законодателство в тази област. Твърди, че
погасителния план съдържа пълна яснота, както по отношение броя и размера
на вноските, така и на включените в тях главница и лихви, общия размер на
ГПР и съответното му формиране. В заключение моли решението да бъде
потвърдено и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и
депозет за особен представител.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е снователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението само в
обжалваните му части – по установителния иск и разноските. В
отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Не е спорно между страните и е видно от представения препис на
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 19.11.2015
3
г., че по силата на същия е било постигнато съгласие между страните за
предоставяне на потребителски кредит от ищцовата банка в полза на
ответника в размер на 1 500 лв. при посочени в договора условия.
Уговорен е кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" в
размер на 111, 96 лв.
Договорено е, че лихвения процент е 9,86% , който не е променян в
срока на договора, а годишния процент на разходите е посочен на 17, 61%.
Общо размерът на кредита е възлязъл на 1 611, 96 лв., в това число
размер на кредита за потребителски цели – 1 500 лв. и размер на кредита за
покупка на застраховка – 111,96 лв. Общият размер на плащанията е посочен
на 1783, 20 лв., при което договорната лихва за целия срок на кредита се
изчислява на 171,24 лв.
В самия текст на договора е интегриран и погасителен план, който
фиксира връщане на отпуснатия заем на 24 равни месечни погасителни
вноски – всяка в размер на 74,30 лв., за периода от 20.12.2015 г. до 20.11.2017
г.
В чл. 5 от процесния договор, страните са уговорили, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
приема за обективно и компетентно се установява, че сумата по процесния
договор за кредит е била усвоена от ответника, като ищеца превел по негова
сметка на 20.11.2015 г. сума в размер на 1400 лв. при отчетено приспадане на
уговорена такса ангажимент в размер на 100 лв. Установява се също така, че
ответника е извършил плащания в полза на кредитора в общ размер на 459,20
лв. за периода от 23.12.2015 г. до 20.06.2016 г. С внесените суми са били
осчетоводени като платени главница по вноски с падежи от 20.12.2015 г. до
20.05.2016 г. и лихва по вноски с падежи от 20.12.2015 г. до 20.06.2016 г. При
това са останали непогасени главница в размер на 1247,27 лв. и договорна
лихва в размер на 88,73 лв. за периода от 20.06.2016 г. до 20.11.2017 г.
Също така не е спорно между страните и че по ч.гр.д.№5585/2020г. на
4
ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК за сумата от 1247,27 лв., представляваща главница, сумата от 88,73 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016 г. до 20.11.2017 г. и
сумата от 522,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.07.2016г. до 16.10.2020 г.
Също така не е спорно, че към момента на подаване на заявлението
27.10.2020г. всички вноски по договора са с настъпил падеж.
Окръжният съд споделя изцяло мотивите на РС-Плевен, че по
отношение на действителността на договора и размера на лихвения процент и
ГПР.
По отношение възражението за размера на шрифта на договора е
изслушано заключението на техническа експретиза, като вещото лице е
установило, че същият е с размер "12 пункта", като използвания шрифт е
"Garamond" Тъй като договорът съдържа всички изискуеми елементи, то и в
случая общите условия не са приложими, затова и размера на техния шрифт е
без значение.
В размера на ГПР макар и да не са изрично описани, кои компоненти са
включени, същите се следват по силата на самия закон. Това са Лихвения
процент, който е фиксиран с конкретно число и не е променян през целия
срок на договора, /формиращ и договорната възнаградителна ллихва/ такса
ангажимент, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, и други такси съгласно тарифите на обслужващата банка с аргумент
от чл.2, чл.3 и чл.8 от договора.
В размера на погасителната вноска изрично е посочено в чл.7, че същите
покриват компонентите на задължението в последователност разноски /вкл.
за събиране на вземането/, лихва, главница, като на кредитополучателя е
дадено правото безвъзмездно да поиска и получи по всяка време извлечение
за състоянието на кредита, под формата на погасителен план.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.14 от договора усвояването на
суми по кредитната карта става, чрез трансакции, които обаче се отчитат в
следващия месец, съгласно чл.17 от договора и се съставя съответното
извлечение. Натрупаните по този начин задължения се погасяват също в
5
последователност разноски, лихви главница, като се определя и минимална
погасителна вноска съгласно чл.18 от договора.
Ето защо съдът приема, че в случая са налице елементите на два
договора в един и определянето размера на погасителната вноска за
отпуснатия паричен потребителски кредит е правилно и съобразено със
закона, защото липсва законово изискване погасителната вноска да съдържа
конкретни данни за размер на главница и лихви. При едновременно отпускане
на паричен заем и издаване на кредитна карта, с която също може да се
извършват транзакции, т.е. да се формират нови задължения, последващия
размер на погасителните вноски, при извършени разплащания с кредитната
карта не може да бъде определен към момента на сключване на самия договор
и той става променлива величина във времето.
Въззивната инстанция приема, че в случая не са допуснати сочените
нарушения на ЗПК и договорът е произвел своето правно действие.
Следва в случая да се има предвид и разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
който гласи, че „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“ В случая съдът приема, че
договорът не е недействителен, но дори и да бяха приети тези доводи, то това
ще се отрази само върху сумата за договорна лихва, спрямо главницата всяко
възражение за недействителност е непротивопоставимо.
С оглед гореказаното Окръжният съд счита, че искът е доказан по
своето основание и в размера, в който е уважен. Обжалваното Решение на
Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса следва Г. В. Ц. да бъде осъден да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 460лв. разноски за въззивното
производство /100лв. възнаграждение за юрисконсулт и 360лв.
възнаграждение за особен представител/.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260480/14.07.2021г., постановено от
Плевенски районен съд по гр. дело № 7003/2020г. по описа на същия съд, в
обжалваната му част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г. В. Ц. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес: гр.Плевен, ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ***********, сумата от 460лв. разноски за
въззивното производство /100лв. възнаграждение за юрисконсулт и 360лв.
възнаграждение за особен представител/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7