Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 13491 по описа за 2019 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 178125 от 29.07.2019 г., постановено по гр. д. № 31824 по описа за 2016 г. на
СРС, 56 състав, е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.Г.Я., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 4203,97лв. – главница, представляваща стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2014 г. за имот с абонатен № 403674, ведно със законната лихва, считано
от 30.10.2014 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 4276,60 лв.;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 547,48 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2012 г. до 06.10.2014 г.,
начислена върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2012 г. до 30.04.2014 г.
С решението е прекратено производството по делото в
частта, в която се иска да се признае за установено по отношение на ответника,
че последният дължи сумата от 24,24 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия, както и сумата от
4,05 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за възнаграждение за
дялово разпределение.
Д.Г.Я. е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 612,30 лв.,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 143,93 лв., представляваща
разноски в заповедното производство – по ч.гр.д. № 58992/2014 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в производството Д.Я., предвид което
депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт в частта, с която предявените
искове за главница и мораторна лихва са уважени. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на процесуалния закон и
превратно интерпретиране на събраните доказателства. Поддържа се, че решението
е постановено при нередовност на исковата молба, тъй като в същата се сочели
различни абонатни номера на топлоснабдения имот. Необсъдени останали
доказателствата по делото, както и обстоятелството, че по партидата на
недвижимия имот няма непогасени задължения, а само сума за възстановяване.
Според ответника по делото са представени доказателства за погасяване на
задълженията към ищеца, а това се установявало и от заключението на ССчЕ.
Позовавайки се на ОУ на търговеца и на нормата на чл. 76 ЗЗД счита, че с
направените плащания е следвало да се погасят най-старите задължения. По
изложените съображения за неоснователност на главния предявен иск,
неоснователен бил и искът по чл. 86 ЗЗД. Искането до въззивния съд е да отмени
решението в обжалваната част и да присъди сторените от въззивника разноски.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 07.10.2020 г. въззиваемата
страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, претендира разноски
за производството и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон. По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. По исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е установено, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 133, том VII, рег. № 21966, дело № 1331/2006 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274
съгласно Регистъра на НК, праводателят на въззивника е запазил пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху целия недвижим имот, представляващ
процесния апартамент № Б. По делото обаче, е представена надлежно вписана в Служба
по вписванията през 2007 г. декларация за отказ от право на ползване върху
недвижим имот, по силата на която Г.М.Я. се е отказал от запазеното право на ползване
върху недвижимия имот, собственост на ответника по делото Д.Я.. Част от
писмените доказателства по делото е и заявление-декларация от 15.09.2007 г.,
подадена от ответника до ищеца, за откриване на партида за процесния апартамент
Б с аб. № 403674. Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието
на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
страните по делото и че ответникът е задължен за цената на топлинната енергия
за процесния период.
Обстоятелството,
че по делото са представени и писмени доказателства за наличието на наемно
правоотношение с предмет процесния апартамент с трети за делото лица, не
променя страните по материалното правоотношение за доставка на топлинна
енергия. По делото липсват доказателства в качеството им на ползватели на
облигационно основание на имота, наемателите да са изразили воля пред
топлопреносното предприятие да са титуляр на задължението за цена на услугата,
с оглед което длъжник за същото е собственикът на топлоснабдения обект.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за
процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита
от общ топломер. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е констатирал,
че разпределението на топлинна енергия е извършвано след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в сградата – етажна собственост. За процесния период е извършван
главен отчет в имота по показанията на апартаментен топломер и водомер за топла
вода. Процесният апартамент, за който при ищеца е разкрит аб. № 403674, е с
отопляем обем 177 куб.м., на базата на който е разпределяна енергията, отдадена
на сградната инсталация. Съгласно експертизата са спазени изискванията на
нормативната уредба, действала в процесния период. Установява се, че сумата за
потребена топлинна енергия за исковия период в имота възлиза на 4203,97 лв., която
не включва предишни просрочени и неплатени сметки, изравнявания за периоди
извън исковия или лихви.
С оглед изложеното
съдът приема, че е верен изводът на първата инстанция, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на
цена.
Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за
процесния период възлиза на 4203,97 лв. Следователно, доколкото изводите на
първия съд изцяло съответстват на изложените от въззивната инстанция
съображения, решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са
доводите на въззивника, съдържащи се във въззивната жалба за погасяване от
страна на потребителя на задълженията към ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия за процесния период. Представените в хода на
първоинстанционното производство фискални бонове се отнасят за заплатени
задължения за периода м.05.2014 г. – м.08.2015 г., т.е. за период
непосредствено следващ исковия. Съгласно правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД,
погасяването на най-старото задължение на длъжника към кредитора настъпва само
в хипотеза, в която задълженото лице не е заявило кое от всичките си задължения
към същия правоимащ погасява. Ето защо в конкретния случай тези предпоставки не
са налице – във всеки един от представените по делото фискални касови бонове се
съдържа запис кое задължение към ищеца е погасявано – същото е
индивидуализирано с номер на фактура и период на задължението за стойност на
топлинната енергия. С оглед последното, въззивният състав на съда приема, че
длъжникът се е възползвал от предоставената му в закона /чл. 76 ЗЗД/ възможност
да заяви на кредитора кое свое задължение погасява, като изявлението е
направено валидно и е отразено в издавания за извършеното плащане документ. От
страна на ответника не са представени документи, установяващи погасяване на
задълженията, възникнали през процесния период. Доказването на това
обстоятелство е възложено в тежест на ответника по делото по реда на чл. 140,
вр. чл. 146 ГПК, като при непровеждане на такова доказване, съдът е задължен да
приложи правилото на доказателствената тежест и да приеме за неосъществил се
фактът, който страната не е доказала по делото.
Така направеният
извод на съда се подкрепя и от изготвеното и прието в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно същото се установява, че няма
данни за извършени плащания от ответника, които да погасяват задължения от
процесния период за топлоснабдения имот, находящ се на посочения адрес.
Обстоятелството, че вещото лице е посочило, че за два от трите отоплителни
сезона резултатът е сума за възстановяване, не означава, че задълженията за
имота са заплатени и разликата следва да се върне на потребителя. Обсъжданият
резултат /за връщане или за доплащане/ се получава след сравняване на
стойностите по прогнозното начисляване съгласно издадените ежемесечни фактури и
стойността в общата фактура за съответния сезон, изчислена след отчитане на
реалната консумация в имота /т.нар. главен отчет/. Ето защо неоснователни са
възраженията на въззивника, че потребителят е заплатил всички дължими суми за
периода с оглед констатацията, че има суми за възстановяване. Последното не
доказва погасяване на задълженията за периода по изложените по-горе
съображения. Извод в посока основателност на доводите на въззивника, съдържащи
се във въззивната жалба, не може да бъде направен и от представените от същия
съобщения към фактури, доколкото последните касаят ежемесечни задължения за
период, следващ във времето исковия.
Въззивната
инстанция на съда намира оплакванията за нередовност на исковата молба,
поддържани в сезиращата съда жалба, за неоснователни. Действително в исковата
молба са посочени различни абонатни номера, сред които и номера, придаден от
ищеца на партидата на процесния апартамент – 403674, посочен в титулната част
на исковата молба. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че
заповедта за изпълнение от 04.11.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 58992/2014 г.
по описа на СРС, 56 състав, въз основа на чието оспорване се е развило исковото
производство, също е издадена за вземания на ищеца, свързани със същия
топлоснабден обект с аб. № 403674, който номер фигурира и в представените по
делото писмени доказателства и изслушаните експертизи. При тези мотиви,
въззивният съд приема, че посочените в исковата молба други абонатни номера се
дължат на допусната от ищеца техническа грешка, която не променя заявеното в
рамките на заповедта за изпълнение искане до съда. Същата не затруднява
защитата на ответника, с оглед което неоснователно се явява оплакването, че
решението е постановено по нередовна искова молба.
Съдът не
констатира основателност на оплакванията на въззивника за допуснати от първия
съд процесуални нарушения и превратно интерпретиране на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, като във връзка с тези изводи изложи
съображенията си по-горе в настоящото решение.
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът не намери основание за
ревизия на обжалваното съдебно решение с оглед съдържащите се във въззивната
жалба оплаквания за порочност на постановения акт – твърдения за липса на
главен дълг, преценени като неоснователни в настоящото производство.
Предвид изложеното,
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение по гр.д. № 31824 по описа
на СРС за 2016 г., 56 състав следва да бъде потвърдено в обжалваната от
въззивника ответник част, като правилно и законосъобразно. В останалата част /с
която искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен
като неоснователен, както и в частта, с която производството по делото е
частично прекратено/, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната
жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на
разноски за производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема
страна ищецът е депозирал на 07.10.2020
г. бланкетна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и за отхвърляне
на въззивната жалба на ответника, без да излага каквито и да било доводи за
неоснователност на въззивната жалба на последния. Молбата не може да се счита
за отговор на въззивната жалба, какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“
ЕАД като въззиваем не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция
единствено съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на
чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178125 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д.
№ 31824 по описа за 2016 г. на СРС, 56 състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.Г.Я., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 4203,97лв. – главница, представляваща стойността
на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2014 г. за имот с абонатен №403674, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2014 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 547,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2012 г. до
06.10.2014 г., начислена върху главницата за цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., както и в частта за разноските.
Решението в частта,
с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от 4203,97 лв. до пълния предявен размер от
4276,60 лв., както и в частта, с която е прекратено производството за сумата от
24,24 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение на
топлинна енергия, както и сумата от 4,05 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за възнаграждение за дялово разпределение, е влязло в сила поради
необжалването му.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.