№ 640
гр. Варна, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500181 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №54047/30.12.2021г., подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
разпореждане №27709/16.12.2021г., постановено по ЧГД №20213110115471 на 50 състав на
Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление вх. № 39565/26.10.2021 г. от
жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу длъжника Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***
Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел
заявлението за нередовно. Сочи се, че заявлението съдържа съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията
му. Посочва се, че производството е едностранно, като не е необходимо за конкретизиране
на вземането да бъдат посочвани всички обстоятелства от значение за основателността на
вземането. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови
определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй
като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
1
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Н. Р., ЕГН ********** за сумата от
371,14 лева главница, което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /26.10.2021г./ до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждания №21449/27.10.2021г. и №22836/08.11.2021г. заявлението е
оставено без движение, като са дадени указания до кредитора да уточни как е формирано
задължението за главница по посочените в заявлението фактури, като индивидуализира
поотделно различните видове вземания за месечни абонаментни такси и мобилни услуги,
лизингови вноски, неустойка и други с посочване на размер, основание и период.
По делото са постъпили уточняващи молби, в които заявителят не е уточнил
вземанията съгласно дадените указания, като изразява становището си за липса на
необходимост от такова уточнение. Същевременно от молбата, депозирана на 24.11.2021г., е
видно, че претендираните суми са по два договора, сключени с длъжника, за мобилни услуги
на два телефонни номера и за интернет услуги.
При така установените факти, съдът съобразява следното:
Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане
за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. В случая подаденото заявление е
нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от два
договора, по пет фактури – същите не са уточнени като основание и размер, макар да е
посочен период на задължението. Не е уточнено както в заявлението, така и уточняващите
молби каква част от общата сума се дължи по всеки от посочените договори за всяка една от
мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената вноска и от какво е
съставена. Не е посочено от заявителя в изброените фактури, по кои от двата договора се
отнасят задълженията.
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори
е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга
/или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното
потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което
не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този
начин на заявяване на претенцията на кредитора не дава възможност да се прецени по кой
от договорите каква сума се дължи, което представлява пречка длъжникът да прецени
2
необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения. Правилно
съдът е отчел и обстоятелството, че чрез посочването на обща сума се осуетява проверката
на съда за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.
Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за
липса на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410
ГПК, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №27709/16.12.2021г., постановено по ЧГД
№20213110115471 на 50 състав на Районен съд – Варна, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3