Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 06.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XV въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
мл. съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Татяна Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Гюрова ВНЧХД №
1321 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.10.2020 г., постановена по НЧХД № 16139/2019
г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 131 състав, съдът е признал подсъдимата
Л.М. С. за виновна в това, че на 30.09.2019 г., около 16:00 часа, в гр. София, кв. „Княжево“, ул. „*******,
като родител - майка на А.В.П., не е изпълнила съдебно решение № 6627 от
25.10.2018 г. по гр.д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, ГО, I-ви брачен състав, влязло в сила
на 10.06.2019 г., за упражняване на родителски права спрямо детето А.В.П., като
не е предала същото на бащата - В.П. - престъпление по чл. 182, ал. 2 НК,
поради което и на основание чл. 182, ал. 2 вр. чл.
78а НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно
наказание „глоба“, в размер на 1000
лв.
Срещу присъдата, в законоустановения
срок по чл. 319, ал. 1 НПК, са постъпили жалба, с вх. № 21054178/16.10.2020 г.,
и допълнение към нея, с вх. № 21015914/08.03.2021 г., от адв.
М.Д. - защитник на подсъдимата Л.М. С., в които се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се, че
обвинението повдигнато с подадената тъжба, е неясно и неразбираемо. Релевират се оплаквания, че между страните съществуват и
други дела с идентичен предмет, част от които са образувани преди настоящото
дело, и припокриващи се с предмета на процесното
производство. Сочи се, че в постановения съдебен акт се съдържат множество
противоречия, като неправилни според жалбоподателя са и формираните правни
изводи на първостепенния съд. В заключение, се моли присъдата да бъде отменена
и подсъдимата да бъде призната за невинна по обвинението за извършено
престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
В закрито заседание на 12.05.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
В откритите съдебни заседания по решаване на делото,
бе проведено съдебно следствие, в което по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и
приети като писмени доказателства по делото: справка от СРС относно наличието
на образувани след месец юни 2019 г. наказателни производства от частен
характер, с предмет обвинение по чл. 182, ал. 2 НК, между частния тъжител В.Л.П.
и подсъдимата Л.М. С., ведно с приложени към нея документи.
В съдебно заседание пред въззивния
съд, подсъдимата Л.М. С. редовно призована, не се явява.
Защитникът на подсъдимата – адв.
М.Д. редовно уведомен, не се явява пред въззивния
съд. От същия е постъпила молба, в която се поддържа депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, като се сочи, че към
настоящия момент в СРС са образувани нови дела по повод на подадени от тъжителя
В.П. срещу
подсъдимата частни тъжби, за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, и се моли съдът да извърши преценка дали това
поведение на тъжителя не представлява злоупотреба с права. Иска се присъдата на първоинстанционния
съд да бъде отменена, като се претендира и адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв.
Г.Г. излага съображения, че по делото е установено по
категоричен начин, че подсъдимата на инкриминираните дата и час е осъществила
повдигнатото й с тъжбата престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Сочи се, че липсва
депозирана от частния тъжител тъжба, която да припокрива предмета на възведеното
с процесната такава обвинение. Поддържа, че с престъплението по чл. 182, ал. 2 НК се засягат два съществено големи кръга от обществени отношения, а именно обществените
отношения свързани с изпълнението на съдебни решения, които са в интерес на
цялото общество, както и тези свързани със запазването на психичното здраве на
децата, в който смисъл се твърди, че чрез този тип престъпно поведение се вреди
и се засягат пряко интересите и на детето. В
заключение се моли жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение, а
присъдата на първостепенния съд потвърдена като правилна и законосъобразна.
Частният тъжител В.П. заявява, че вече осем години „води“
борба, като е сезирал и ЕСПЧ в Страсбург, но въпреки това не може да вижда
дъщеря си.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал, и
след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери
изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че са налице основания за
нейната отмяна и прекратяване на наказателното производство, на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК.
Въззивният съд констатира, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обвинението за престъпление
по чл. 182, ал. 2 НК е разгледано при наличие на абсолютната процесуална
пречка по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за провеждане на второ наказателно
производство за едно и също деяние. Аргументите на съда в тази насока са
следните:
Производството по НЧХД № 16139/2019 г. по описа на
СРС, НО, 131 състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба от В.Л.П. срещу Л.М. С. за осъществен състав на престъпление от частен
характер, а именно такова по чл. 182, ал. 2 НК. С частната тъжба са наведени
твърдения, че на
30.09.2019 г., около 16:00 ч., в гр. София, кв. „Княжево“, ул. “*******, подсъдимата
Л.М. С., като родител - майка на детето А.В.П., не е изпълнила съдебно решение
№ 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, ГО, l-ви брачен състав, влязло в сила
на 10.06.2019 г. за упражняване на родителски права спрямо детето А.В.П., като
не е предала същото на бащата - В.Л.П..
В първоинстанционното
производство е установено, че първоначално отношенията между тъжителя и
подсъдимата по повод упражняването на родителските права върху малолетната им
дъщеря А.В.П., били
уредени чрез сключено помежду им
споразумение. Така с протоколно определение от 13.03.2012 г., постановено по
гр.д. № 13512/2011 г. по описа на СРС, III ГО, 86 състав, било
утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете А.В.П. се предоставяло на майката –
подсъдимата Л.М. С., а на бащата /тъжителя/ бил определен режим на лични
контакти. От
събраните пред СРС доказателства става ясно още, че впоследствие с Решение от 01.09.2017 г. по гр.д. № 2606/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 89
състав, потвърдено с Решение № 6627 от 25.10.2018 г. по в. гр.д. № 15932/2017 г.
по описа на СГС, ГО, I-ви въззивен брачен
състав, родителските права по отношение на ненавършилата пълнолетие А.В.П. били
възложени на частния тъжител, при когото следвало да живее детето, а на
подсъдимата бил определен режим на лични контакти с дъщеря й. Подадената от
подсъдимата касационна жалба срещу въззивното решение
не била допусната до касационно обжалване, съгласно постановеното Определение №
502 от 10.06.2019 г. по гр.д. № 992/2019
г. на ВКС, и решението на СГС влязло в сила
на посочената дата /10.06.2019 г./. Следователно по делото е безспорно установено,
че съществува подлежащо на изпълнение съдебно решение за възлагане на
родителски права спрямо малолетната А.В.П. на бащата – тъжителя, както и за определяне
на режим на лични контакти с детето за родителя, който не го отглежда -
подсъдимата. Това означава, че от момента на влизането му в сила /10.06.2019
г./, за подсъдимата, като адресат на
постановеното решение, е възникнало задължение да предаде детето на тъжителя, и
изпълнението на това задължение, както правилно е посочил и контролираният съд,
не се обуславя от нищо друго, освен от наличието влязъл в законна сила съдебен
акт за предоставяне на родителски права и режим на лични контакти с детето, и
не зависи от започването
на изпълнително производство, насрочване на дати за предаване на детето от
страна на съдебен изпълнител или предприемане на каквито и да е било
принудителни действия.
От изисканата от въззивния съд справка от СРС досежно
наличието на образувани след месец юни 2019 г. /когато вече е било влязло в
сила решението на гражданския съд за възлагане на родителските права/ наказателни
производства от частен характер, с предмет обвинение по чл. 182, ал. 2 НК,
между частния тъжител В.Л.П. и подсъдимата Л.М. С., е видно, че в Софийски
районен съд са образувани общо 6 броя наказателни дела от частен характер, с
правна квалификация чл. 182, ал. 2 НК, като частен тъжител по всички от тях е В.Л.П.,
ЕГН **********, а в качеството на подсъдима е Л.М. С., ЕГН **********.
Образуваните наказателни дела, въз основа на депозирани от тъжителя В.Л.П.
частни тъжби, са както следва: НЧХД №
12671/2019 г., по описа на СРС, НО, 12 състав, образувано на 06.08.2019 г.,;
НЧХД № 14033/2019 г. на СРС, НО, 107
състав, образувано на 30.08.2019 г., производството по делото е прекратено, с
влязъл в законна сила на 23.10.2020 г. съдебен акт; процесното НЧХД № 16139/2019 г. на СРС, НО, 131
състав, образувано на 15.10.2019 г.; НЧХД № 16741/2020 г., по описа на СРС, НО, 107 състав, образувано на
17.01.2020 г.; НЧХД № 819/2021 г. на СРС, НО, 115 състав,
образувано на 18.01.2021 г.; и НЧХД №
3200/2021 г. на СРС, НО, 134 състав, образувано на 02.03.2021 г.
Релевантно за преценката на настоящия
въззивен състав за наличие на основанието по чл. 24,
ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на настоящото произодство, се
явява НЧХД № 12671/2019 г., по описа
на СРС, НО, 12 състав, което е образувано преди процесното НЧХД № 16139/2019 г. на СРС, НО, 131
състав, и въз основа на първа по време подадена от частния тъжител срещу
подсъдимата тъжба, с която за първи път се инкриминира неизпълнение от страна
на подсъдимата Л. С. на съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г., постановено по
в.гр.д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, I-ви брачен състав, влязло в законна
сила на 10.06.2019 г. До този извод съдът достигна изхождайки от правната
природа на престъплението по чл. 182, ал.
2 НК, предмет на повдигнатото обвинение и по двете производства, а именно на формално
продължено такова. То се осъществява чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо”
бездействие или съчетание от действие и бездействие, докато не настъпят
обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Престъпният
му състав се осъществява с едно единствено деяние, което продължава трайно и
непрекъснато за определен времеви период. Този времеви период започва с
възникване на задължение за определено действие и продължава до момента, в
който това задължение бъде изпълнено или престъпното състояние бъде прекратено
по обстоятелства, независещи от дееца.
В настоящия случай, решението за възлагане на родителските
права, чието неизпълнение от страна на подсъдимата се инкриминира с тъжбата,
послужила за образуване на настоящото производство, а и с тази по първото образувано
НЧХД № 12671/2019
г., по описа на СРС, НО, 12 състав, е
влязло в законна сила на 10.06.2019 г. Това е и началният момент, от който за подсъдимата е
възникнало задължението да предаде детето на тъжителя. Подлежащото на изпълнение задължение за предаване на
детето е възникнало веднъж, на точно определена дата – тази на влизане в сила
на постановеното съдебно решение за предоставяне на родителските права. В този
смисъл съществува едно единно задължение – това да се предаде детето, и само
една дата, подлежаща на изпълнение, и която може да породи наказателната
отговорност на подсъдимата. Разкъсването на единното продължено престъпление на
отделни деяния, за отделни дати, за които подсъдимата е неизправна в задължението
си да предаде детето на тъжителя, не съответства на правната му природа,
характеризираща се с непрекъснатостта при осъществяването на престъпното
поведение. Това състояние ще трае до извършване на дължимото се действие -
реалното предаване на детето на упражняващия родителските права титуляр, или до
настъпването на обстоятелство, извън волята на дееца, каквото е започване на
наказателно преследване за неправомерното му поведение. В случая такова е инициирано с първата
депозирана частна тъжба, по която е образувано НЧХД № 12671/2019 г., по описа
на СРС, НО, 12 състав. Продълженото престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, за което
е постановено осъждането на подсъдимата по настоящото дело, се явява извършено
след депозиране на първата по време частна тъжба от тъжителя В.П.. В този
смисъл, след подаването й, второ наказателно производство, каквото се явява
настоящото, e проведено не само в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, но
и на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, регламентиращ забраната за повторно
осъждане или наказване на едно и също лице за същото деяние.
С оглед на това, е налице и процесуалната предпоставка
по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на наказателното производство по
настоящото дело затова, защото спрямо подсъдимата С. за същото престъпление по
чл. 182, ал. 2 НК има незавършило наказателно производство или това по НЧХД №
12671/2019 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, като от съдържанието на тъжбите
инициирали и двете наказателни производства – това по НЧХД № 12671/2019 г. по
описа на СРС, НО, 12 състав, и това по процесното № 16139/2019
г. по описа на СРС, НО, 131 състав, е видно, че в предмета на доказване са
включени едни и същите фактически обстоятелства.
При така изложеното, въззивната
инстанция намира, че първостепенният съд не е следвало да разглежда спора по
същество, а да прекрати наказателното производство при наличие на процесуалната
предпоставка за това по см. на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Ето защо СРС не е следвало да се произнася по така
повдигнатото обвинение, а да прекрати наказателното производство, на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК.
Допуснатото процесуално нарушение от първостепенния
съд обаче е отстранимо от въззивната
инстанция, доколкото разпоредбата на чл. 334, т. 4 НПК позволява първоинстанционната присъда да бъде отменена, а
наказателното производство по обвинението за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК
да бъде прекратено при условията на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Въз основа на изложеното и съобразно правомощията си
по чл. 334, т. 4 НПК въззивният съд прие, че следва
да отмени присъдата на първия съд изцяло и да прекрати наказателното
производство по обвинението по чл. 182, ал. 2 НК.
Водим от всичко изложено, и на основание
чл. 334‚ т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда
от 05.10.2020 г., постановена по НЧХД № 16139/2019 г. по описа на СРС,
Наказателно отделение, 131 състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 16139/2019 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 131 състав, образувано по тъжба на В.Л.П.
срещу Л.М. С., с която се повдига обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.