М О Т И В И
към ПРИСЪДА №........ от 17.12.2020 година
по
НОХД №765/2020 година на Районен съд
– Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо производство /БП/ №421/2020година по описа на РУ –
Свиленград, преписка с вх.№836/2020година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, М. Кирилова
– Районен
Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на С.Д.Г.,ЕГН ********** роден на ***г***, български гражданин, българин, с
постоянен адрес ***3, със средно образование, разведен,работи
като монтьор, осъждан, за това, че за времето
от месец януари 2020г. до месец ноември 2020г. включително, в
грЛюбимец, след като е осъден с Решение № 1402/28.11.2018г. по Гражданско дело № 2388/2018г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, влязло в сила на 28.11.2018г., да издържа свои низходящи - сина
си Димитър Стоянов Г., роден на ***г. и сина си Ангел Стоянов Г., роден на ***г. да
заплаща месечна издръжка в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева за
всяко едно от децата си, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно 11месечни вноски за всяко едно от децата, на обща стойност 2805 лева на законния
им представител М.А. Сталева - престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С.Д.Г. и защитникът му адв.А. заявяват,че подс. С.Д.Г. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като
дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки
делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено
съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК
съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият С.Д.Г.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти.
На основание чл.372, ал.4,
вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на
подсъдимият се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанието му,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това,
прокурорът пледира за признаването му за виновен
и
осъждането му, като и бъде наложено
предвиденото в чл.183,ал.1 НК наказание, което да се индивидуализира при
условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК. Представителя
на РП Свиленград предлага на съда на подсъдимият да бъде наложено наказание
Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите им.
По същество адв.А.
пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при
предпоставките на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК,а
именно Пробация ,а що се отнася до техният вид,счита,че следва да бъдат
ограничени до двете задължителни,като съдът определи същите в минимален размер.
Подсъдимият
С.Д.Г., се придържа се към становището на защитника си по същество
. В правото си на последна дума, същият
изразява съжаление за сторенето.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложената по делото Справка за
съдимост, подсъдимият е осъждан четири пъти,като за първото осъждане е
реабилитиран по право на основание чл.86 от НК,а четвъртото е по чл.183,като
съдът е приложил разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК ,като не му е наложил
наказание.
Съгласно приложената по ДП характеристика на
подсъдимият се установява,че в информационните масиви на МВР има регистрирани
данни,че лицето е разследвано и
уличавано за извършени престъпление за периода 2007-2019г.. Няма данни за
противообществени прояви на територията на Р.България и няма данни за
контактува с криминално проявени лица.
Видно от Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние ,подсъдимият няма доходи и не притежава
на свое име движимо имущество, притежава недвижимо имущество-къща в Пазарджик.
Подсъдимият С.Д.Г. имал сключен граждански брак
със св. М.А. ***, като по време на съвместното им съжителство се родили
синовете им – Димитър Стоянов Г., роден на ***г. и Ангел Стоянов Г., роден на ***г.
В последствие, брака между подс. С.Д.Г. и св. М.А. Сталева бил
прекратен, като с влязло в сила на 28.11.2018г. Решение №
1402/28.01.2018г. по Гражданско дело №
2388/2018г. по описа на Районен съд- Пазарджик упражняването на родителските права върху децата им - Димитър
Стоянов Г., роден на ***г. и Ангел Стоянов Г., роден на ***г. били предоставени на майката- св. М.А.
Сталева, като бащата - подс. С.Д.Г. бил осъден да заплаща на своите низходящи, чрез тяхната майка им законна
представителка – св. М.А. Сталева месечна
издръжка в размер на 127,50 лв. за всяко едно от децата си, до
настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването й, като това
задължение за подс. С.Д.Г.
реално възникнало от м.декември 2018г.
От влизане в сила на решението, с което подс. С.Д.Г. е осъден да плаща месечна
издръжка за синовете си в размер на по
127, 50 лева месечно за всяко едно от децата, подс. С.Д.Г. не бил плащал месечната издръжка на децата си в размер
на повече от две месечни вноски,като имал епизодични плащания.
За неплащането на издръжка за времето от
месец февруари 2019г. до месец октомври 2019 г.включително срещу подсъдимият
било образувано НОХД № 794/ 2019г.по описа на РС-Свиленград което приключило с
Присъда № 47/ 03.12.2019г. с която подс. С.Д.Г.
бил признат за виновен за
извършеното престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това,че за времето от месец февруари 2019г. до месец октомври
2019г. включително, в гр.Любимец, след като е осъден с Решение №
1402/28.11.2018г. по Гражданско дело № 2388/ 2018г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, влязло в сила на
28.11.2018г., да издържа свои низходящи - сина си Димитър Стоянов Г., роден на ***г.
и сина си Ангел Стоянов Г., роден на ***г. да заплаща месечна издръжка в размер
на 127,50 лева за всяко едно от децата си, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 9 месечни
вноски, възлизащи на обща стойност 2295 лева на законния им представител М.А.
Сталева, но не му било наложено наказание,тъй като се възползвал от
привилегията,дадена в чл.183 ал.3 от НК като платил дължимите издръжки.
С посочената
присъда на подсъдимият било указано,че разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК не се
прилага повторна.
Съдебния
акт постановен по НОХД № 794/2019г.по
описа на РС-Свиленград влязъл в сила на 19.12.2019г.
След влизане в сила на посочения
съдебен акт, подсъдимият продължил да не изпълнява тези свои задължения
редовно, като единствено на 19.03.2020 година платил сумата от 150 лева и на 21.08.2020г. сумата от 170 лева,видно от
копие от eлектронно изявления D**********/21.08.2020г./л.14/
или общо платил сумата от 320 лева на св.М. Сталева в качеството и на законен
представител на двете им деца,която сума покрива напълно 1 месечна вноска в
размер на 127,50 за детето Димитър Стоянов Греув, родена на ***г.и 1 месечна
вноска в размер на 127,50 лв.за детето Ангел Стоянов Г., роден
на ***г.
Разследващите
органи са приели,че тази сума следва да
покрие задължението на подсъдимия за месец декември 2019г.за двете
деца.Платената сума от 320 лева следвало
да се счета като изпълнение на най-старите му задължения за издръжка,тъй
като при плащането не е посочен периодът, за който се отнасят съответните
вноски при превеждането им.Вярно е, че нормата на чл.76 ал.1 от ЗЗД предвижда възможност за длъжника да заяви кое от неизпълнените
еднородни задължения погасява, в случай че изпълнението не е достатъчно, за да
покрие всичките.За приложението й обаче, е необходимо това волеизявление да се
направи в срока по чл.75 ал.3 от ЗЗД, до момента на погасяване на задължението,
а не впоследствие.Видно от показанията на св.Сталева такова волеизявление от
страна на обвиняемия не е сторено и в този аспект, не влияе на начина
на погасяване на неизпълнените задължения, съответен на изискванията на чл. 76,
ал. 1 изречения второ и трето от ЗЗД. По тези съображения следвало да
се приеме,че преведените от подсъдимия две суми в
общ размер на 320 лева са послужили за
погасяване на старите задължения за издръжка
на двете деца за месец декември 2019г.Като се има предвид, че
издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през
месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане не само
през текущия месец,но и в пълен размер, за
да задоволят естествените нужди на лицето, за което е
предназначена/ определение № 9/04.02.1977 г. по н.д.№ 54/77 г.на ВС/. Поради
това и остатъка от 65 лева от платените пари е недостатъчно да
покрие месечната издръжка за един месец за нито едно децата равняваща се
на сумата от 127,50 лева ,а задължението за издръжка е дължимо изцяло през
текущия месец.В противен случай нуждаещият се от издръжка би бил
поставен в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава.
Предвид последното
св.Сталева подала на 18.06.2020г. жалба до РП Свиленград и по случая било
образувано настоящото бързо производство.
Съобразно нормата на чл. 76 от ЗЗД,
най-обременително за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече
след себе си наказателна отговорност (Решение № 484 от 16.10.1980 г. по н. д. №
486/1980 г., І н. о.)..
Иначе
казано, при инкриминиран минимум от поне
две неплатени месечни вноски, за да е налице престъпление по чл.183,ал.1 НК,
както и дължимост на месечната издръжка на низходящият, по силата на осъдително съдебно решение,
считано от м.12.2018г
и последвалото наказателно производство/НОХД №794/2019г. по описа на РС
Свиленград/,
и впредвид направеното признание от подсъдимият,че от последното
наказателно производство до привличането му като обвиняем не заплатил нито ена
месечна вноска на което и да е от двете му деца/извън приетите за платени в общ
размер на 320лева/ ,от тук, следователно определяем е инкриминираният период на повдигнатото
обвинение, което обхваща времевия отрязък от месец януари 2020г, до месец
ноември 2020г,
включително, през който подсъдимият дължи издръжка по
силата на съдебно решение и за който следва да бъде наказателно отговорен за
съзнателно неизпълнение на това си задължение по отношение на своят низходящ – синовете
му,
равняващи се на общо по 11 бр. месечни вноски за издръжка
за всяко едно от двете му деца. В цифрово изражение и парична равностойност,
съобразно размера на присъдена месечна издръжка съгласно съдебното решение,
посочените неплатени по
11 бр.вноски,
се равняват сборно на сумата 2805 лв.
По делото не са
установени данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период,
както и понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка за детето Димитър
Стоянов Греув, роден на ***г. и за детето Ангел Стоянов Г., роден на ***г.
Също
така липсват данни в хода на предварителното производство подсъдимият да е
изпълнил задължението си за плащане на дължима издръжка, в указания по-горе сумарен
размер от 2805 лв. за двете
му деца. Такива
доказателства не се ангажират и в съдебната фаза, като в обясненията си дадени в
досъдебното производство подсъдимият признава обстоятелството
да не притежава документи, респ. писмени
доказателства за платени суми, преди образуването на настоящото наказателно
производство,извън ангажираните, които са били приспаднати при
повдигане на обвинението.
Погасяването
на едно задължение означава удовлетворяване на кредитора, следователно и за да
е налице погасителен ефект, престацията, в случая паричната сума следва да е
получена от кредитора, какъвто се явява детето на което се дължи издръжка, чрез
неговия законен представител – родителя упражняващ родителските права.
Поради
това, въз основа на наличните доказателства, съдът формира безпротиворечив
правен извод и приема за установено, че подсъдимият не е изпълнил задължението
си за плащане на дължимата месечна издръжка, по отношение на от
по 11 месечни вноски
и в инкриминираната равностойност в размер на сумата 2805 лв-общо,
през периода м.януари 2020г, до м. ноември 2020г.вкл., така
както се твърди в обвинителния акт. Последното, несъмнено сочи неизплащане на
повече от две месечни вноски.
Подс.Г. е имал задължението доколкото издръжката е
„носимо задължение” и доколкото майката и двете деца живеят в гр.Любимец, да
заплати издръжката по местоживеенето им.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимата се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : Протокол за
предупреждение от 16.09.2020г.,разписка от 21.08.2020г.за сумата в размер на
170лева; Удостоверение за раждане №**********/28.03.2012г.,
Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане
№1631/09.11.2006г.; писмо от ДСИ при РС СВиленград; препис от съдебно решение № 1402/28.11.2018г
постановено по гр. д. № 2388/2018г по описа
на РС –Пазарджик, влязло в сила на 28.11.2018г;
разписка от 19.03.2020г. за сумата в
размер на 150лева ; Присъда №47/03.12.2019г. по НОХД №794/2019г. по описа на РС
СВиленград,вл. В сила на 19.12.2019г. , справка за съдимост,ведно с бюлетини
към нея, ДСМПИС ,характеристична справка,
писмо от РЗОК Пазарджик,справка за избор на общопрактикуващ лекар.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния
състав и писмените доказателства, представляващи и писмени доказателствени
средства материализиращи извършените процесуално –следствени действия.
Последните са съставени съобразно изискванията на НПК и имат необходимото
съдържание и реквизити. Те не се оспориха
от която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно
фактите възпроизведени в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените
процесуални действия от разследващия орган.
От формираната
обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният състав
кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетел – М.А. Сталева, които са
напълно безпротиворечиви и логично структурирани, последователни, с ясна
конкретика за фактите, изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация помежду си и с
писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е
начин при съотнасянето им едни с др. Свидетелката възпроизвежда обстоятелства,
възприети от нея лично и непосредствено,
същевременно липсват и индиции за нейната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
поради което не са налице основания за критика на показанията й, като
достоверен източник на информация. По своя
доказателествен ефект, същите са пряко относими и допринасят за
изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването на
деянието, времето и мястото на осъществяването му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството
му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани
по горе, съдът кредитира изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения
носител, тъй като същите не бяха оспорени от страните, между тях не се
съществуват и противоречия, нито се констатираха недостатъци от външна страна,
поставящи под съмнение редовността им.Поради изложеното и Съдът прие, че
направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти
по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечи- ви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и
кредитирани от съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и
авторството на подсъдимият. Показанията на свидетелят са
непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато
е описана в обвинителния акт. Свидетелят съдът
намира за незаинтересован и непредубеден, като показанията му съдът
кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички
изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява
съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от
подсъдимият признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелят/кредитирани
от съда/,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление осъществено от подсъдимият/така както е
посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна
аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент
от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното
следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Анализът на
така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от страна
на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни. И това е така, т.к. доказа се, през
периода от месец януари 2020г. до месец ноември 2020г. включително,
подсъдимият С.Д.Г., след
като е бил осъден с влязло в сила Решение №
1402/28.11.2018г.
по Гражданско дело № 2388/2018г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, влязло в сила на 28.11.2018г., да издържа
свои низходящи - сина си Димитър Стоянов Г.,
роден на ***г. и сина си Ангел Стоянов Г., роден на ***г.
да заплаща месечна издръжка в размер на 127,50 /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/
лева за всяко едно от децата му, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 11месечни вноски, възлизащи на обща стойност 2805 лева на законния им представител М.А.
Сталева.
За
съставомерността на деянието следва да се отчита периода след периода включен в
обвинението по НОХД №794/2019г.по описа на РС Свиленград /в случая от декември 2019г.
нататък/, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка
за времето след периода включен в обвинението по НОХД №794/2019г.по описа на РС
Свиленград,като съответно следва да се приспадне извършеното от подсъдимия
плащане в размер на общо 320лева.
Няма спор,
че Решение № 1402/28.11.2018г. по Гражданско дело № 2388/2018г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, по силата на която
възникват тези задължения е влязло в сила на 28.11.2018 г. Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче
се носи само при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече
месечни вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт,
от които произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната
практика наистина е последователна по отношение на становището, че наказателна
отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на
издръжка. В този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като
напр. решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о.,
НК, според което „От този момент /влизането в сила на решението за присъждане
на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на
осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.
1 от НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484
от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане
на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за
два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло
в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска
такава“.
Доказани по
делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -низходящи на
подсъдимият С.Д.Г. и осъждането
му с влязло в сила Решение № 1402/28.11.2018г. по Гражданско дело № 2388/2018г. по
описа на Районен съд - Пазарджик, влязло в законна сила
на 28.11.2018г., с което е
осъден да издържа свой низходящ - сина си Димитър
Стоянов Г., роден на ***г. ,респ.да
заплаща месечна издръжка в размер на 127,50 лв. и за сина си Ангел
Стоянов Г., роден на ***г
да заплаща месечна издръжка в размер на 127,50лв.,
както и неплащането на месечните вноски за издръжка за времето след периода
включен в обвинението по НОХД №794/2019г.по описа на РС Свиленград,както и
извършеното от подсъдимия плащане в размер на общо 320лева,съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно от
по 11 месечни вноски за всяко едно от деца, възлизащи на обща стойност 2805
лева на законния му представител М.А. Сталева, както и
неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така, в
частност, предвид извършените частични плащания, установеният период на неговото
бездействие,
обхваща времето от месец януари 2020г. до месец ноември 2020г. включително,
като подсъдимият е
неизправен длъжник за общо от по 11месечни вноски за
паричната издръжка на двете си деца, която е
осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени
грижи за отглеждането им, са предоставени,респ. поети от др. родител (майката
св.
М.А. Сталева).
До тези
основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на
чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани –
постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и
неплатени повече от две вноски от същата.
Началото
на деянието й, инкриминирано с обвинителния акт, от което
съдът е обвързан, съвпада с времето след периода включен в
обвинението по НОХД №794/2019г.по описа на РС Свиленград и след приспадане на
заплатените от подсъдимия издръжки за всяко едно от децата/от по 1 месечни
издръжки за двете си деца-2х127,50-255лева/ по което подсъдимият е осъден да
заплаща месечни издръжки на двете си деца ,а крайният момент е месеца към който
му е повдигнато обвинение м.ноември 2020г.– последният, от
периода включен в повдигнатото му обвинение, в хода на проведеното разследване
по ДП, съотв. и визиран във внесения обвинителен акт. Всички те, сборно
възлизат на от по 11 месечни вноски от дължимата издръжка за всяко едно от децата и в това
си цифрово изражение, очевидно
надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - две неплатени вноски, съгласно ФС на
чл.183,ал.1 НК.
Липсват
данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки, за времето на инкриминирания период, като категоричен и
безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите, не може да се
формира от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното
им обсъждане, като конкретните си съображения съдът вече изложени, в частта
настоящите мотиви касаещи установените факти, допълнение и с тези относно
преценката на кредитираните свидетелски показания. Поради това, съдебният
състав прие, че е налице пълно
бездействие и неизпълнение на
родителското задължение, от м. 01.2020г, до
последния месец от инкриминирания период- м. 12.2020г.вкл., визиран в
обвинението.
Налице
е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, виж Решение №
188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи, какъвто е конкретния случай; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, както и в случая и тази издръжка се дължи
дори да съставлява особено затруднение
за родителите.
Законът
защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на
децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака,
възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща
съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да
промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга
страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на
бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК /респективно на състава на престъпление по чл. 183, ал.
4 НК/ от обективна и субективна страна са без значение: трудовия
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
В това
отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да
плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното
решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната
страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични
контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път.
Тези гаранции не са реализирани в продължение на целия
период, през който не е плащала дължимата на децата си
издръжка по изложените по горе доводи от съда.
Не са
налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимият да заплаща
присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и
няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на
имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил
безработен в определен период от време, не го
освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си
пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на
това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил, не е
релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни
обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с
изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за
прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване. С тези
съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са
попречили на подсъдимият да изпълни задължението си и да плати
издръжката на своите нидходящи –двете
си деца, след като
е бил осъден да плаща такава със съдебно решение. Доказани са авторството на
деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Любимец, където се
дължи действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка, според
местоживеенето на детето.
С тези
съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са
попречили на подсъдимият да изпълни задължението си и да плати издръжката на
своите нидходящи –двете
си деца,
след като е бил осъден да плаща такава със съдебен акт. Доказани
са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Любимец, където се
дължи действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка,
според местоживеенето на детето.
В резултат на
пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно
неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на двете
деца, считано
от м. януари 2020г до м. ноември 2020г.вкл., настъпил
е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето Димитър Стоянов Г. и Ангел
Стоянов Г.,
действащи чрез законния си представител майката
-родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо 11 месечни
вноски /м. 01.2020г до м.11.2020г вкл./,
които са еднакви по размер – 127,50 лв, месечно
за всяко едно от децата, съгласно съдебното решение, а общата сума на
неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на
стойност 2805лв –общо / 11 х 255лева-общо
за двете деца/.
Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок
надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 11 вноски, спрямо всяко едно от двете деца.
Като
пълнолетно вменяемо лице подсъдимият С.Д.Г. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е
умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на
задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. Подс. С.Д.Г. е имал знание за дължимостта на издръжката на своите две
деца – низходящи, съгласно
съдебното решение за присъждането й, което му е било
известно, знаел е и точният размер на
тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските,
разбирал е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на
суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за
прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно
е предвиждал сигурното и възможно
настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните
издръжки, от които са били лишени децата му и тъй като
и последните са били предвиждани от него, инидициран е прекият й умисъл за
извършване на престъплението.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимият С.Д.Г. за виновен в
извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е
възведена с внесения обвинителен акт.
Правопогасяващи
факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане
- валидно за погасяването на някоя от процесните дължими по
11
ежемесечни вноски за издръжка за всяко от двете му деца, не се
установиха. Относими тук са вече изложените от съда аргументи във връзка фактическата обстановка и фактите,
които се приемат за доказани, така и при правното обсъждане на
доказателствата.
За пълнота на съдебният акт следва да
се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено
престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва
от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят
непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им.
Такова
прекратяване дори и към настоящия момент не е налице, тъй като подс. С.Д.Г. все
още не е заплатил дължимите от него суми за
издръжка на децата си, поради което следва да се приеме, че
престъплението все още се извършва. Не са налице и данни за прекратяване на
издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. №
240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие,
и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т.
р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от
който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено
(напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в
брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80,
ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено
престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в
” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка,
са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова
изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща
наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Относно
наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да
бъде наложено на подсъдимият С.Д.Г., за
престъплението в извършването на което той беше
признат за виновен,
съдебният състав взе предвид, от една страна, обществената опасност на
дееца-ниска, предвид поведението на
подсъдимият,който е полагал грижи за децата си ,без реално да е бил задължение
в периода м.03- м.05 2020г.,сравнително добрите характеристични данни на
същият,факта,че е в недобро здравословно състояние,както и ,че в цял свят,
икномическата обстановка и крайно затруднена,впредвид разпространението на
корона вирус,а от там и поставянето на голям брой хора в невъзможност да
полагат труд
и тази на деянието-невисока. Отчетоха се, наред с тях, от друга страна
и смекчаващите отговорността
обстоятелства, с която правна характеристика се съобразиха – косвено заявено с
декларираното желание да заплати дължимите суми за
месечната издръжка на двете му деца, изразеното
съжаление,също така обстоятелството, че подсъдимият е трайно безработен , няма
на свое име движимо имущество, т.е. същият е социално слаб.
В категорията смегчаващи вината обстоятелства се отнесе и доброто процесуално
поведение на подсъдимият,както в досъдебното,така и в съдебното производство. Също
така, съобрази се с оценка на
отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието, което
безспорно завишава обществената опасност
с оглед продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на децата и до
затруднения за др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам
необходимите за парични средства тяхната издръжка,както
и обремененото му съдебно минало.
Ето защо, в контекста на
изложените правни съображения, съдът
намира за доказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което е налице основание за неговото приложение съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в
случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само
чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.
В контекста на изложените съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно
относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи
обстоятелства, доколкото в кръга на същите фигурират изключителни такива –
посочените по-горе, наред и с др. множество, очертава се техен доминиращ
преимуществен превес спрямо отегчаващите, поради което съдът приема за
изпълнение предпоставките на чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и неговото
приложение. Ето защо, считайки за осъществена законовата хипотеза на чл.
55,ал.1,т.2 , б.”б” НК и по пряк аргумент от чл. 58а,ал.4 НК съдът
проведе индвидуализацията на наказанието за подсъдимият.
За
престъплението, в което подс. С.Д.Г. беше признат за виновен – чл. 183,
ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата
на деянието, предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване
от свобода до 1 година или пробация.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на предвидената
в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи заменяемо
наказание /Лишаване от свобода заменяемо с пробация съгласно
изискването на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК/ на подс. С.Д.Г. „ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 7/седем/месеца
с периодичност 2/два/
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 7/седем/месеца. Срока на наложеното наказание пробация и по
двете мерки съдът определи в
близък до минимално предвидения в ал.3 т.1
на чл.42а от НК, като решаващия съд взе
предвид не високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, сравнително добрите му характеристични
данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна, съдът
прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за
по-подходящо в случая, с оглед целите
предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът,
че подсъдимият следва да работи,за да има възможност да
заплаща дължимата се по закон издръжка за своите малолетни деца.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът
прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и
неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с
необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото
превъзпитание към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на
съдебния състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на обществото,
но преди всичко с не го би се въздействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Поради липса на направени
разноски в настоящото производството, които да са доказани по размер, такива не се възложиха на подсъдимия.
Районен
съдия:.....................
