Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII - В въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр. дело № 4191 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20282061 от 21.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 40483/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 60 - и
състав, е осъдена С.О., Булстат*********, с адрес: гр. София, ул. „**********,
да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „*******на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 206,49 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 610 лв., направени
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника – С.О., чрез юрисконсулт А.Г., с
която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са изложени доводи за
неправилност и необоснованост на същото. Твърди се, че не е доказано по
категоричен начин, че ПТП е станало на път, стопанисван от С.О., както и
поддръжката на пътя да е била в отговорност на въззивника. Сочи се, че
отговорност за поддръжката на пътното платно носи Агенция „Пътна
инфраструктура“. Излагат се съображения, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на регресната си претенция, не е доказано, че настъпилите вреди са в
пряка причинно – следствена връзка с попадането в дупка на пътното платно.
Липсват доказателства и за механизма на ПТП, който не може да бъде изяснен само
със съдебна – автотехническа експертиза, която е изготвена само на база
документи, представени от застрахователя. Не е доказано наличието на дупка, и
че именно с попадането в нея са настъпили процеснните вреди върху автомобила,
което е достатъчно основание за отхвърляне на иска, съответно на акцесорната
претенция за лихви. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното
съдебно решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният
иск. Претендират се разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - „ЗАД Б.В.И.Г.“АД, чрез адв. Р.И., депозира писмен
отговор, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон
е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и
обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна
връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в
закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Излагат се
съображенния, че за стопанисването на пътя е отговорна именно С.О., която в
случая не е осигурила безопасността му, при което са причинени материални щети
на застрахования при ищеца лек автомобил. Моли се съдът да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 360 лв., съгласно представен списък по чл.
80 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Въззивният съд приема, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не е
допуснато събирането на нови доказателства по смисъла на чл.
266, ал. 2 и ал.
3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от „ЗАД Б.В.И.Г.“АД иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.
146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с
оплакванията на въззивника съдът добавя и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника
/въззивник/ се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на възложена работа. Ангажирането на отговорността
по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а
само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина
на прекия извършител.
В случая е безспорно по делото наличието на валидно сключен застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско Избор“, полица № S **********, с
валидност от 00:00 часа на 27.07.2018 г. до 24:00 часа на 26.07.2019 г. между
ищеца „ЗАД Б.В.И.Г.“АД и собственика Н.Т.Т.на увредения лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********към момента на настъпване на
процесното ПТП – 27.01.2019 г.; че на посочената дата при движение в посока
София – Самоков, на около 100 м. преди Лаго Пасарел, е настъпило ПТП,
вследствие на което на моторното превозно средство са нанесени материални щети на
предна и задна десни гуми; че щетите са описани в заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и опис на претенция № 51-01300-987/19/28.01.2019 г.;
че с Доклад по щета № 472718191900367/25.02.2019 г. ищецът - застрахователно
дружество е одобрил да се изплати застрахователно обезщетение в размер на
206,49 лв. и с платежно нареждане на кредитен превод от 27.02.2019 г., прието
като доказателство по делото, сумата е изплатена по банковата сметка на собственика
на увредения автомобил. Не е спорно, че до ответника – С.О. е изпратена покана
с изх. № 01836/01.04.2019 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение в
размер на 206,49 лв., която е получена от ответника на 05.04.2019 г., но
плащане не е последвало.
Следователно съгласно чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредите от процесното ПТП.
Неоснователно е възражението на въззивника, че по делото не било
доказано, че С.О. е отговорна за стопанисването и поддържането на процесния
пътен участък. С доклада по делото, приет по реда на чл. 146 ГПК в съдебно
заседание на 02.12.2020 г. без възражения от страните, районният съд е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че застрахователното
събитие – ПТП е настъпило на път, стопанисван и поддържан от С.О.. Този извод не
може да бъде преразглеждан в рамките на въззивното производство и при липса на
каквито и да било възражения във връзка с изготвения от първоинстанционния съд
доклад по делото, поради което въззивният съд приема, че отговорността за
поддържането на пътя е именно на С.О.. В допълнение следва да се посочи, че до
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд въззивникът не е изложил
твърдения и не е ангажирал доказателства, че стопанисването и поддръжката на
пътя са възложени на трето за делото лице (твърдението, че отговорност за
поддържането на пътя следва да носи Агенция „Пътна инфраструктура“ е въведено
за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано), поради което въззивният
съд намира, че именно ответникът отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД.
Неоснователно е възражението и за недоказаност на обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Това
обстоятелство се доказва от представения протокол за ПТП № 1724578 от 27.01.2019
г., който представлява официален документ, съставен след оглед на място от
длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в
закона ред и форма /съобразно Наредба № І - 167/24.10.2002 г./. В обстоятелствата
относно механизма на ПТП е отразено, че процесният автомобил се е движел по ул.
„Самоковско шосе“ с посока от кв. Панчарево към Самоков, на около 100 м преди
Лаго Пасарел е самокатастрофирал в необезопасена и несигнализирана дупка на
платното за движение, за което е съставена схема на ПТП. Съобразно чл.
179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти. В случая протоколът е съставен от
полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е.
служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална
преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача. Отразените
в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в
приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза /САТЕ/, която въззивният
съд кредитира като компететно и обосновано изготвена, в която изрично е
посочено, че има връзка между обявените пред ищеца увреждания на предна и задна
десни гуми на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. ********и настъпилото на
27.01.2019 г. ПТП. Освен това, в хода на първоинстанционното производство са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.Т.Т.–
водач на увредения автомобил, които въззивният съд не намира основание да не
кредитира. Същите отразяват непосредствените възприятия на свидетеля и напълно
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. От разпита
на свидетеля се установява, че през 2019 г. претърпял ПТП – по пътя за град
Самоков на една отбивка, по време на движението двете десни гуми на автомобила
попаднали в дупка, и двете изгърмели, свидетелят карал в колона зад автобус с
деца, поради което скоростта с която се движел не била висока – около 40 - 50
км. Нямало знак, който да указва, че на пътя има дупка. Имало само знак за
опасни завои. Пред свидетеля имало и друг автомобил, който също минал през
дупката, спукал една гума, имало снежна покривка в страни от пътя, но пътят бил
сравнително чист, цялата дълбочина на дупките не се виждала. ПТП се случило
около 11:00 часа през деня. Следователно с оглед събраните доказателства съдът
намира за установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в
протокола, като от заключението на изслушаната по делото САТЕ се доказва
причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В
случая след като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от
съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява доказателство за
възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него изявления и
действия, то в доказателствена тежест на ответника е било установяването на
различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило
процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на
предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото препятствие на
пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от въззивника - ответник
до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът
намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо
причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е
оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона, а и се подкрепя изцяло
от показанията на разпитания по делото свидетел.
В случая, с оглед представените по делото доказателства, неоспорени от
въззивника - ответник в хода на производството пред първата инстанция,
настоящият въззивен състав приема, че по делото е установено по несъмнен начин,
че вредите са настъпили на посочения в исковата молба пътен участък, който е
част от общинската пътна мрежа, поради което са налице основанията в закона за
ангажиране на отговорността на въззивника - ответник. Предвид установеното
настъпване на вреди по застрахования при ищеца лек автомобил вследствие на
преминаването му през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, е установено и бездействието от страна на компетентните служби
на ответната административна структура да поддържат и стопанисват процесния
пътен участък /чл. 31, вр. чл.
19, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
8, ал. 3 ЗП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е
следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране
отговорността на ответника - възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение на възложителя не е
необходимо. Съгласно чл.
31 ЗП и чл. 3, ал. 1 ЗДвП задължение е на лицата, които
стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка,
сигнализация, както и да организират движението така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване, в т. ч. до извършването на ремонтните дейности, да
обозначат съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване. Поради това,
каквато и организация да създава общината като собственик на пътя и лицето, на
което е възложила ремонта и поддържането на общинските пътища, ако не е
постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при
настъпване на вреди именно общината носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД.
При така изложените съображения претенцията
на ищеца по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на увреден лек автомобил по застраховка „Каско Избор“
настоящият съд приема, че е доказана по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния
размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки заключението като
обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото. Във
въззивната жалба липсват конкретни оплаквания по размера на дължимото
обезщетение, поради което този въпрос е изключен от обхвата на въззивната
проверка – чл. 269 ГПК, и искът следва да бъде уважен за сумата 206,49 лв. С
оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава в плащането на главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, в
т. ч. и за разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция от въззиваемата страна за присъждане на разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 360 лв. с ДДС,
представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно списък по чл.
80 ГПК и доказателства за реално сторени такива.
Мотивиран от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІІ - В състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20282061 от 21.12.2020 г., постановено по гр. дело № 40483/2019 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 60 - и състав.
ОСЪЖДА С.О., Булстат*********,
с адрес: гр. София, ул. „**********, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „*******на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата 360 лв. с ДДС /триста и
шестдесет лева/, направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.