№ 2367
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110115362 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от А. А. Г., ЕГН
**********, гр. * срещу Р. В. Г., ЕГН **********, гр. *, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 36, ал.1 от ЗА вр. чл. 286 ЗЗД, за приемане на установено, че
ответницата дължи на ищцата следните суми: сумата от 400 лв.,
представляваща остатък от уговорено и незаплатено възнаграждение, цялото
в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие в
производството по гр.д. № 9938/2022г. по описа на Районен съд – Варна,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
500 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор с предмет:
„изготвяне на фирмени документи по повод промяна в обстоятелствата по
партида на „*“, сключен в периода от 03.08 до 10.08.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.09.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по реда
на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №6110/19.09.2022 г. по ч.гр.д. №
12507/2022 г. описа на ВРС, 24 състав.
Твърди се в исковата молба, че на 20.07.2022 г. ответницата
възложила на ищцата в качеството й на адвокат процесуално
представителство по дело за развод срещу договорено устно възнаграждение
от 800лв. Първоначално било договорено изготвяне на молба за развод по
взаимно съгласие и пълномощно, които извършила. Впоследствие
ответницата променила намеренията си и възложила изготвяне на молба за
развод по исков ред по вина на съпруга й и молба за защита от домашно
насилие, което ищцата изпълнила и били образувани гр.д. № 9938/2022 г.
1
/развода/ на ВРС, което било прекратено след като ответницата оттеглила
пълномощията си и гр. д. № 9815/2022 г. /домашно насилие/, което
приключило успешно. Твърди се, че в периода от 03.08.2022 г. до 10.08.2022
г. се осъществявали преговори с адвокатите на съпруга на ответницата * за
сключване на споразумение, което да обхваща и имуществените отношение
между съпрузите след развода, пътуване на детето в чужбина и домашното
насилие. Твърди се, че Г. желаела да придобие дяловете на съпруга си в
„Генов 1974“ ООД, за което уведомила ищцата, че съпругът й е съгласен.
Излага се, че в периода 05-09.08.2022 г. била извън страната, но комуникирала
с ответницата, включително в почивни дни и късни часове на деня. Твърди се,
че на 09.08.2022 г. ответницата й възложила изготвяне на документите по
придобиване на дяловете, но на следващия ден * и неговия адвокат отказали
да ги подпишат. Сочи се, че делото за домашно насилие приключило със
споразумение, като впоследствие ответницата изразила недоволство от
постигнатия резултат и отказала да заплати възнаграждението от 800лв. за
делото за развод, 25 лв. за държавна такса и 500лв. за изготвяне на фирмените
документи. Излага се, че на 22.08.2022 г. оттеглила пълномощията на
адвоката по делата. Ищцата изпратила покана за доброволно изпълнение на
задълженията й по договорите за правна защита и съдействие, които не било
получени от ответницата. Излага се, че на 15.09.2022 г. получила по
банковата си сметка сумата от 425 лв. като основание на превода бил
посочено „изготвяне и подаване на молба за развод и държавна такса. Твърди
се, че не е изпълнено цялото задължение, поради което и претендира
заплащането му.
В съдебно заседание ищцата лично поддържа предявения иск и се
моли за уважаването му. Настоява се, че от ангажираните по делото
доказателства се установява наличието на договорна връзка между страните и
възнаграждението по него. Счита се, че оттеглянето на пълномощията от
адвоката не освобождават страната от задължението да заплати
възнаграждението. Подчертава се, че фирмените документи са изготвени,
поради което се дължи възнаграждение за извършената услуга. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който се оспорва исковата претенция. Твърди се, че цялото
договорено между страните възнаграждение по бракоразводното дело от 400
лв. и 25 лв. за заплатена държавна такса е заплатено на 15.09.2022 г. Излага
се, че заплатила сумата от 800лв. първоначално за водене на дело за развод по
взаимно съгласие, но след промяна в обстоятелствата се договорили
възнаграждението да се счита за заплатено по воденото дело за домашно
насилие. Настоява се, че след съдебното заседание от 10.08.2022 г. и
одобреното между страните споразумение, за което ответницата не
осъзнавала последиците му, останала без защита и съпругът й упражнил
физическо насилие спрямо нея. В тази връзка оттеглила и пълномощията от
адвоката. Решила да подобрят отношенията си със съпруга си и да се
2
премести при него в чужбина, поради което подала молба за прекратяване на
делото за развод и до съдебно заседание по това не се стигнало. Оспорва се
твърденията за възлагане на работа на ищцата за изготвяне на документи за
прехвърляне на дружествените дялове на съпруга й. Твърди се, че
преговорите за това не са водени с нейно съгласие, както и че съпругът й не е
подписвал подобни споразумение. Излага се, че не е била уведомена от
адвоката за размера на сумата, която се дължи при изготвяне на книжа за
сключване на такава сделка и не е изразявала съгласие за подготовка на
документи от адвоката. Сочи се, че такива не са й били представяни, а
отделно такива документи вече били подготвени от счетоводителя на фирмата
й и не й били необходими. Моли се за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ответникът лично оспорва предявените
искове и моли за отхвърлянето им. Настоява се, че съобразно
кореспонденцията между лицата, ищцата е поискала прекратяване на
договорната връзка между тях, поради загубеното доверие по между им и се
съгласила да й бъде заплатена сумата от 425лв. по бракоразводното дело.
Настоява се, че не дължи възнаграждение за подготовка на документи за
промяна на обстоятелства по партида на дружеството, тъй като те били
изготвени от счетоводителката й и такива не е получавала от ищцата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и видно от приложеното по
делото пълномощно от 25.07.2022г., Р. Г. упълномощава адв. А. Г. да я
представлява и защитава пред ВРС до окончателното му свършване във
всички инстанции по дело за развод по взаимно съгласие по чл. 50 СК.
Не е спорно, че на 26.07.2022 г. страните са сключили договор за правна
защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство по
дело по реда ЗЗДН и е заплатена сумата от 800лв., обективирана в договора,
като заплатена в брой.
Въз основа на молба от 27.07.2022 г. от Р. Г. за защита от домашно
насилие е образувано гр.д. № 9815/2023 г., 19 състав, издадена е заповед за
незабавна защита на 28.07.2022 г., заповед за защита на 19.08.2022 г. и е
приключило със съдебна спогодба.
Липсва спор, че на 28.07.2022 г. от Р. В. Г. срещу * е депозирана искова
молба по реда на чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на брака по вина на съпруга,
за което е образувано гр.д. №9938/2022 г., 16 състав.
Видно от молба от 22.08.2022 г. по гр.д. №9938/2022 г., 16 състав /л.41/,
преди прекратяването на последното, което не се оспорва от страните, Р. Г. е
оттеглила пълномощията си от ищеца адв. Г..
По настоящото дело са представени заявление за вписване на
обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност А4 по отношение
на „Генов 1974“ ООД за прехвърляне на дружествени дялове от * на Р. Г.,
Протокол на ОС на съдружниците от 10.08.2022 г., договор за прехвърляне на
дружествени дялове по чл. 129 ТЗ от 10.08.2022 г., декларация съгласие,
3
декларация по чл. 129, ал.2 ТЗ вр. чл. 129, ал. 1 ТЗ, декларация по чл. 13, ал. 4
ЗТР /л.21-31 от делото/.
По делото е представена електронна кореспонденция между страните,
чиято автентичност не е оспорена и от която се установява, че между
страните е водена кореспонденция относно подготовка на делото за развод,
както и за документи за прехвърляне на дружествени дялове.
Видно от кореспонденцията на л. 61 от делото от 20.07.2022 г. ищцата е
уговорила среща с ответницата, за да „донесе нещата за развода“.
Съгласно представената кореспонденция от 03.08.2022 г. /л.15/ при
воденето на преговорите ищцата е уведомила ответницата, че съпругът й е
съгласен на „2 коли и 10000 лв. срещу дяловете“. Видно от кореспонденцията
на л. 16 от 09.08.2022 г., ищцата е уведомила ответницата, че ще подготви
документите за фирмата, като в отговор е получила, че „той май няма да
разпише нищо“. На 09.08.2022 г. е изпратено и копие от личната карта на
ответницата.
Видно от представената извадка от вайбър кореспонденцията на л. 36 от
делото от 18.08.2022 г. Р. Г. е заявила на ищцата, че след получени разяснения
от трети лица останала без защита със сключване на споразумението по
делото за домашно насилие и „нито Галин е подписал за фирмата, нито
нищо“. В отговор /л.37/ ищцата обяснила, че * носи отговорност за
действията си спрямо нея и че са дължими разноски в размер на 850 лв. за
развода и 500 лв. за изготвяне на фирмените документи.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства – платежно нареждане от 15.09.2022 г., се установява, че на
посочената дата /15.09.2022 г., Р. Г. е заплатила на ищцата А. Г. сумата от 425
лв., като в основание за превода е посочено изготвяне и подаване на молба за
развод и държавна такса.
По делото от ответната страна е представен неподписан анекс от
22.07.2022 г. към дружествения договор, с който * прехвърля дружествените
се дялове на Р. Г. /л.79/. Представено е и заявление А4.
От показанията на свидетеля Д. В. се установява, че последната в
качеството й на адвокат, упълномощена от *, договаряла с ищцата Г.
споразумение по дело заведено от Р. Г. срещу него. Ищцата била завела
бракоразводното дело на Р. Г.. Договаряли имуществените отношения по
повод развода, в т.ч. съпруга да получи две коли и 10000лв. срещу
дружествените му дялове във фирмата. Установява се, че съпругата Г. не била
съгласна, поради което не сключили споразумението. След нейния отказ *
отказвал да подпише каквото и да е връзка с прехвърляне на дружествените
дялове. * отказал свидетелката В. да му подготвя документите за фирмата им,
тъй като ги подготвяла счетоводителката. Не била виждала документи
подготвени от ищцата за прехвърляне на дружествените дялове. След
постигане на споразумението по делото за домашно насилие се постигнало
съгласие за прекратяване на бракоразводното дело и свидетелката пуснала
молба за прекратяване.
4
От показанията на свидетелката Веселина Илиева се установява, че
същата в качеството й на счетоводител на фирмата на Р. Г. и *, водела всички
книжа на фирмата. През лятото на 2022 г. се повдигнал въпроса за
прехвърляне на дружествени дялове, но * бил категоричен, че не иска да
прехвърля дяловете си. Изготвила анекс, който той отказал да подпише. *
поставял различни условия за прехвърляне на дяловете си във фирмата, в т.ч.
срещу 10000лв., но Г. не била съгласна и след това той отказал да прехвърля
дяловете си.
Съдът въз основа на така установеното от фактическа страна, достигна
до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 36, ал.1 от ЗА вр. чл. 286 ЗЗД за установяване на дължимостта
на неизплатено адвокатско възнаграждение по бракоразводно дело, водено по
исков ред и договор за правно обслужване за изготвяне на книжа за промяна
на обстоятелства на собствено на ответника търговско дружество в
търговския регистър.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на възнаграждение срещу изпълнение на поръчка, възложена с
договор за предоставяне на юридически услуги, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията
за реално изпълнение, основана на чл. 36 ЗА вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Договорът, породил правоотношението между страните има
характеристиките на уредения в ЗЗД договор за поръчка, но в отклонение от
общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат (адвокатско
дружество), се дължи винаги - чл. 36, ал.1 ЗА, включително когато страните
не са определи размера му, същият се определя съгласно действащата
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
Договорът за поръчка по правило е неформален, като за негово
сключване и действителност няма изискване за форма. Възможно е
съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато
писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването
на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени
средства. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната,
която го твърди. Упълномощаването е отделна правна сделка, която може да
се прибави към договора за поръчка, но е задължително при сключен договор
за правна помощ и процесуално представителство пред съд. Съгласието на
довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени
средства.
По претенцията за заплащане на възнаграждение по воденото от
5
ищеца бракоразводно дело по исков ред, съдът намира следното:
В случая не е спорно, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за процесуално представителство по
бракоразводно дело по предявен иск по чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на
брака между * и Р. Г. по вина на съпруга, за което е образувано гр.д. №
9938/2022 г. по описа на ВРС, 16 състав.
Спорен е въпросът относно размера на дължимото възнаграждение и
дали е налице изпълнение на процесния договор задължения на адвоката.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за адвокатурата при
неоснователно оттегляне на пълномощията на адвоката се дължи
възнаграждение в пълен размер, а ако оттеглянето е основателно – само за
положения труд.
Съобразно горната фактическа установеност и анализа на ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че страната
неоснователно е оттеглила пълномощията си от ищцовата страна, поради
което се дължи пълния размер на възнаграждението за водене на дело за
развод по исков ред.
Не се оспорва, че адвокатът по делото за развод е изготвил исковата
молба и е давал правни консултации на страната във връзка с водене на
делото, за което сочат и представените неоспорени от страните извадки от
електронна кореспонденция. Наличието на други облигационни отношения по
друг договор за правна помощ между същите страни по друго дело е
ирелевантно за изпълнение на поръчката по делото за развод. От показанията
на свидетелката В., които съдът кредитира като последователни,
вътрешнологични, незаинтересувани от изхода на спора, се установи, че
познанството между нея и ищеца е обвързано именно с представителството й
по делото за развод по исков ред, водено от Р. Г. срещу *. Изявлението на
ответницата за оттегляне на пълномощията на адв. Г., обективрано в молба от
22.08.2022 г. до ВРС, 16 състав, също сочат за наличие на мандатно
правоотношение между ищцата и ответницата. С оглед анализа на събраните
доказателства съдът намира, че ищцата е изпълнила в цялост задълженията си
по този договор, поради което й се дължи възнаграждение. В отклонение на
общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Когато страните по договора не са определи
размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения.
В случая видно от датата на депозиране на исковата молба 28.07.2022 г.,
поради което е приложима редакцията на Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. към
процесната дата, поради което дължимото възнаграждение съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 2 за прекратяване на брак по исков ред възлиза на 600 лв.
Не е спорно, че част от възнаграждението в размер на 400лв. е заплатено
6
от ответната страна на 15.09.2022 г., поради което се следва разликата до
дължимото такова от 600лв. Както се коментира по-горе при липса на писмен
договор, е дължимо възнаграждение съобразно Наредбата в редакцията й към
датата на сключване на договора.
По изложените съображения искът се преценява за основателен за
сумата от 200 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението 16.09.2022 г. до окончателното плащане като до претендирания
размер от 400лв. следва да се отхвърли.
По иска за дължимостта на неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор за изготвяне на книжа за промяна на
обстоятелства на собствено на ответника търговско дружество в
търговския регистър, съдът намира следното:
От анализа на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира, че ищцата е била ангажирана от ответницата за изготвяне на
документи за промяна на обстоятелства по партида на търговското дружество,
чиито съдружник е ответницата.
Видно от водената между страните електронна кореспонденция
ответната страна се съдържат еднозначно индиции за такова възлагане.
Отделно от това, от показанията на свидетеля Илиева, които съдът кредитира
също като достоверни се установи, че счетоводителката е изготвила
единствено Анекс към дружествения договор, който обаче не се покрива с
възложената на адвоката по изготвяне на всички необходими документи за
промяна на обстоятелствата по партида на дружеството, които са представени
по делото от ищцата. На последната е предоставена всичката необходима
информация за изготвяне на поръчката /видно от електронната
кореспонденция са изпратени копия от личните карти на двама от
съдружниците/, поради което твърденията на ответницата, че липсва
възлагане, се опровергават по категоричен начин. Обстоятелството, че до
вписване в търговския регистър на тези документи не се е стигнало, поради
несъгласие на нейния съпруг и от нейна страна, което се установи
еднопосочно и от показанията и на двамата свидетели, не я освобождават от
отговорността да заплати на адвоката положения труд.
Както се коментира по-горе предвид липсата на договор, в който е
обективирано договореното възнаграждение, същото следва да се определи
съобразно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
Към датата на възникване на облигационната връзка между страните е
действала Наредба за минималните адвокатски възнаграждения №1/2004 г. в
редакция й от 31.07.2020 г. /новата редакция е в сила от 04.11.2022г./, а
процесните отношения са се развили в периода от 03.08.2022-10.08.2022 г.
Съобразно чл. 6, т. 10 вр. т.9, б. „г“ от Наредбата дължимото възнаграждение
за вписване на промени по партида на дружество в ограничена отговорност
възлиза на сумата от 300 лв. В това възнаграждение на практика се включва и
възнаграждение за съставяне на писмени документи, като не се дължи
отделно възнаграждение и за това, което следва от общия разум и смисъл на
7
Наредбата. Именно затова и в новата редакция на Наредбата е заложено, че
предвиденото възнаграждение е за подготовка на документи и заявяването за
вписване на промени в обстоятелствата по партида в ТР на дружеството.
По изложените съображения искът е основателен за сумата от 300лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 16.09.2022
г. до окончателното плащане, като до претендирания размер от 500лв. следва
да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената част от иска
13,89лв. /25х500/900/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса съобразно уважената част от иска 41,67лв. /75х500/900/.
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
адвокат М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, дължимо на
пълномощника на ищеца на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1от ЗА в размер,
определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на
исковете - по 400 лв. по всеки от предявените искове или в общ размер на
800лв., които съобразно уважената част от иска възлизат на 444,44лв.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил доказателства
за извършени такива, поради което такива не се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Р. В. Г., ЕГН
**********, гр. * , дължи на А. А. Г., ЕГН **********, гр. *, сумите, както
следва: сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща остатък от
уговорено и незаплатено възнаграждение, цялото в размер на 800 лв. по
договор за правна защита и съдействие в производството по гр.д. №
9938/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща незаплатено възнаграждение по договор с предмет:
„изготвяне на фирмени документи по повод промяна в обстоятелствата по
партида на „*“, сключен в периода от 03.08 до 10.08.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.09.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по реда
на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №6110/19.09.2022 г. по ч.гр.д. №
12507/2022 г. описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
36, ал.1 от ЗА вр. чл. 286 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
8
присъдената сума от 200 лв. /двеста лева/ представляваща остатък от
уговорено и незаплатено възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие в производството по гр.д. № 9938/2022г. по описа на Районен съд
– Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 16.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, до
претендирания размер от 400 лв.; както за разликата над присъдената
сума от 300 лв. /триста лева/, представляваща незаплатено възнаграждение
по договор с предмет: „изготвяне на фирмени документи по повод промяна в
обстоятелствата по партида на „*“, сключен в периода от 03.08 до
10.08.2022г., до претендирания размер от 500 лв.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, гр. * , да заплати на А. А. Г.,
ЕГН **********, гр. *,, сумата от 13,89лв. /тринадесет лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски за заплатена
държавна такса в заповедното производство, както и сумата от 41,67 лева
/четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в
настоящото производство, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, гр. * , да заплати на адвокат П.
В. М., с адрес гр. Варна, ул. Фредерик Шопен №4, ет.3, сумата от 444,44 лева
/четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9