РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 383 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„Пазар на производителя Пазарджик“ АД чрез пълномощника си адвокат Б. е
предявил иск против Р.С.С. за признаване за установено със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните съществуването на вземане в размер на 941,78
лв. с ДДС на основание сключено между страните споразумение от 23.03.2017 г. за
изплащане на задължения по договор за отглеждане и изкупуване на земеделска
продукция, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4230/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответникът Р.С.С.
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат Б. намира
иска за допустим, но неоснователен.
Поради
обстоятелството, че няма връзка с ответника не може да вземе отношение по
изпълнението на задължението за плащане и размера на дължимата сума. Тъй като
ответникът е изплатил по-голямата част от задължението към ищеца, намира
поведението му за добросъвестно и отговорно.
Моли за
отхвърляне на иска.
Не ангажира
доказателства. Заявява, че ще се ползва от представените с исковата молба
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
На
23.03.2017 г. между страните по делото е сключено Споразумение за изплащане на
задълженията по Договор № ZPOI-2016-000-000-3 за отглеждане и изкупуване на земеделска продукция, съгласно
което ответникът в качеството му на изпълнител се е задължил да изплати на
ищеца в качеството му на възложител всички дължими от него суми по договора и
анексите към него в размер на 2 411,78 лв. с включен ДДС в следните
срокове: сумата от 603 лв. в срок до 30.04.2017 г., сумата от 603 лв. в срок до
31.05.2017 г., сумата от 603 лв. в срок до 30.06.2017 г. и сумата от 603 лв. в
срок до 31.07.2017 г.
До споразумението
се е стигнало след молба на ответника, отправена до изпълнителния директор на
ищцовото дружество на 22.12.2016 г., с която моли задълженията му да бъдат
разсрочени.
На
23.03.2017 г. по молба на ищеца ответникът е декларирал пред ищеца, че
задълженията му него към 31.12.2016 г. са в размер на 2 411,78 лв., от
които 2 264,18 лв. покупки и 147,60 лв. авансови преводи.
На
23.01.2018 г. ищецът е изпратил на ответника уведомление за едностранно
прекратяване на всички сключени между страните договори и анекси и е определил
седмодневен срок за изплащане на задълженията. Уведомлението е надлежно получено
на адреса на ответника на 08.02.2018 г.
Установява
се от заключението на вещото лице Б. по съдебносчетоводната експертиза, приета
по делото, че непогасената от ответника сума по споразумението от 23.03.2017 г.
е в размер на 941,78 лв.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на
вземане по сключено между страните споразумение за изплащане на задължения, по
отношение на което ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответника съществува валидно
облигационно правоотношение по споразумение за изплащане на задълженията по
договор за отглеждане и изкупуване на земеделска продукция и е настъпил срока
за плащане.
В
тежест на ответника е да установи, че е платил задълженията по споразумението.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, имащо своето правно основание в чл.
365, ал. 1 ЗЗД, се установява несъмнено от представеното от ищцовата страна и
неоспорено от ответника писмено доказателство – споразумение, което е двустранно подписано, носи подписа на ответника, съдържа
необходимите реквизити и надлежно удостоверява възникването на облигационна
връзка между страните.
Индиция за съществуването на валидно обвързващо страните споразумение за разсрочване на задълженията
на ответника са и останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства – молба
за разсрочване на задълженията и декларация за дължимите суми, които изхождат
от ответника и съдържат данни за размера на задълженията му към ищеца. Тези два
документа имат характер и на извънсъдебно признание на
ответника за дължимостта на сумите. Такъв характер имат и констатациите на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза за извършени от ответника след
сключване на споразумението плащания в полза на ищеца в общ размер на
1 322,40 лв.
Размерът
на дължимата сума се установява от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което съдът приема
като компетентно, обосновано и обективно изготвено.
За заплащането
на тази сума на ищеца ответникът не ангажира доказателства, поради което съдът
намира, че същата се дължи на ищеца, а обстоятелството, че ответникът е извършвал
плащания в полза на ищеца, не доказва с необходимата категоричност пълното
погасяване на задължението.
Тъй като ищецът
установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на
спорното право, искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените разноски в
исковото и заповедно производство в пълен размер.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.С., ЕГН ********** *** дължи на „Пазар
на производителя Пазарджик“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с. Огняново, общ. Пазарджик, Зеленчукова борса, представлявано от
изпълнителния директор Емил Деведжиев, сумата от 941,78 лв. с включен ДДС на
основание Споразумение от 23.03.2017 г. за изплащане на задълженията по Договор
№ ZPOI-2016-000-000-3, за която сума в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4230/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.С.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Пазар на производителя Пазарджик“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. О., общ. П., Зеленчукова
борса, представлявано от изпълнителния директор Емил Деведжиев, разноски в
исковото производство за държавна такса в размер на 25 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС, депозит за възнаграждение на особен
представител в размер на 300 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв.,
както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: