Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 17.12.2014 год. град Малко Търново
В ИМЕТО
НА НАРОДА
МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: М.Д.
като разгледа докладваното от съдия Татяна
Станчева
НАХД № 214 по описа на съда за 2014 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Съдебното производство
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
и е образувано е по жалба на Н.Х., роден на ***г. в Република **, срещу
наказателно постановление № ** год. на директора на ИА”Автомобилна
администрация” Дирекция Бургас, с което на основание 177 ал.1, т.2 пр.1 от
Закона за движение по пътищата(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за осъществено нарушение
по чл. 150а ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от Закона за движение по
пътищата(ЗДвП), на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) на жалбоподателя е наложено административно наказания –глоба в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 71, т.4
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ; на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 71, т.7
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл.71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
тъй като името на жалбоподателя е написано на латиница, в нарушение на НПК.
Жалбоподателят е вписан в АУАН и НП с три имена Н. Х** Х., а в действителност
имената му са две Н.Х.. Твърди се, че
при съставянето на АУАН жалбоподателят не е разбрал за какво нарушение се
ангажира отговорността му, тъй като не говори български и не му е бил осигурен
преводач.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.
Наказващият
орган в съдебно заседание не изпраща представител, като при изпращането на
административната преписка е депозирал становище за неоснователност на жалбата,
в което излага, че счита наказателното
постановление за съобразено с материалните и процесуалните правила по
издаването му.
По делото бяха събрани множество
писмени доказателства. Разпитан беше актосъставителят.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 23.09.2014г. актосъставителят Г.П.Г. и неговият колега св. **, двамата служители
на РД”АА” Бургас били извикани в ГПУ М.Търново на ул.”Княз Борис І”, по сигнал
на гранични полицаи, от които свидетелите разбрали, че служителите на Гранична
полиция са установили, че на 22.09.2014г.
около 18.20ч. жалбоподателят извършвал превоз на територията на РБългария на 60
пътника. Превозът бил извършван с
автобус Мицубиши с българска регистрация, с рег. **. При проверката
водачът не представил международно СУМПС на територията на РБългария –нарушение
на чл. 150а ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) във вр. чл.161, т.3 и
т.4 от ЗДвП, не представил заверено копие на лиценз за общността, или
удостоверение на ППС за превоз на пътници на територията на РБългария
(представя копи на Лиценз №10097 за превоз на пътници) – нарушение на чл.71,
т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, превозът е извършен без попълнен
пътен лист по образец – нарушение на чл. 71,т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ. Превозът е извършен без фактура за извършен превоз – нарушение на чл.
71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил съставен в ГПУ
М.Търново, като връчването на жалбоподателя е било осъществено в сградата на
РС-Малко Търново, където жалбоподателят бил разпитван пред съдия, който разпит
бил извършван в присъствие на преводач. Преди да бъде връчен АУАН е бил
преведен на жалбоподателя от преводача **.
В АУАН актосъставителят вписал имената на жалбоподателя на латиница.
Въз основа на АУАН-а, на 24.09.2014г. наказващият
орган издал атакуваното наказателно, в което нарушенията са описани по
аналогичен начин както в акта и на жалбоподателя на основание 177 ал.1, т.2
пр.1 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лв. за осъществено нарушение по чл. 150а ал.1
във вр. чл.161, т.3 и т.4 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП), на основание
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено
административно наказания –глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 71,
т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ; на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер
на 1500 лв. за нарушение на чл. 71, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и
на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на
1500 лв. за нарушение на чл.71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Относно възражението на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител, за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаването на
НП в насока нарушено право на защита поради липсата преводач, настоящият
съдебен състав е на становище, че липсва такова нарушения, тъй като безспорно
се установи, че преди връчването на АУАН, същият е бил преведен на нарушителя, обстоятелство
надлежно отразено и в самия акт, от което следва, че жалбоподателят е разбрал
за какво се ангажира отговорността му, нещо повече, той е успял и да организира
защитата си, като е упълномощил адвокат да го представлява в настоящото
производство.
От всичко изложено съдът прави извод, че
жалбоподателят е разбрал както съдържанието на АУАН така и съдържанието на НП.
Действително имената на нарушителя в АУАН и в НП са
изписани на латиница, което не е
правилно и не е в съответствие със закона, тъй като /както отбеляза и адвокат Р./
следва имената на нарушителя да са изписани на български език, който е
официалният език, на който се води административнонаказателното производство в
Република България. Това действително представлява нарушение, което обаче не е
от съществените такива на процесуалните правила, като с нищо не се нарушава или
ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е бил
поставен в невъзможност да упражни правата си в пълен обем, стойностно и
адекватно – самоличността му е установена по безспорен и категоричен начин с
посочване на имената /макар и на латиница/ и датата на раждане. На следващо
място настоящият състав на съда не счита за съществено нарушение на
процесуалните правила обстоятелството, че нарушителят е вписан в АУАН и
наказателното постановление с три имена, предвид представените копия от
документи в които същият е с две имена. Това е така, тъй като вписването на
името Н. Х** Х., вместо Н.Х. не е довело
до ограничаване на правото му на защита, още повече, че по делото не са
представени всички документи на жалбоподателя, а при превода на АУАН, преди
получаването му, същият не е направил възражение за неточно изписване на
имената му.
Наведените твърдения в жалбата(л.д. 6), че
жалбоподателят е притежавал исканите при проверката документи, но същите били
съхранявани в „специални” ниши на автобуса, съдът намира за неоснователни, тъй
като ако действително притежаваше такива документи, то същите можеха да бъдат
представени или към жалбата или в съдебното заседание. След като такива не са
представени, явно твърденията за наличието им е защитна теза.
Настоящият състав на съда намира жалбата за
основателна по съображения различни от наведените.
Съгласно нормата на чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП:
Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в случаите когато свидетелството е придружено от легализиран превод на български език или
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата. Предвид изложеното, нарушението по
чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП е непълно и непрецизно описано от актосъставителя в
АУАН, съгласно съдържанието на нормата. Неправилното описание на нарушението е
било пренесено от наказващия орган и в издаденото наказателно постановление,
поради което настоящият състав на съда, счита че наказателното постановление
следва да бъде отменено в частта по т.1, с която на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.150а, ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 71 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ: „По време на работа водачът представя
при поискване на контролните органи: т.4 удостоверение на ППС за обществен
превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на
Общността се изисква заверено копие от лиценза); т.7 попълнен пътен лист по
образец (приложение № 11); и съгласно т.8 фактура - за превоза. Тъй като
жалбоподателят не е представил исканите документи, административната му
отговорност е ангажирана съответно по чл. 93, ал.2 от ЗАвПР с налагане на глоба
в размер на 500лв. за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ и на основание чл.93, ал.1 т.1 ЗАвПр с налагане на глоба в размер на
1500лв. за нарушение на чл. 71, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ,
както и на основание чл.93, ал.1 т.1 ЗАвПр с налагане на глоба в размер на 1500лв.
за нарушение на чл. 71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
За да бъде
санкциониран по чл. 93, ал.2 от ЗАвПр, водачът на моторно превозно средство,
извършващ обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, следва
в момента на проверката да не представи издаден лиценз, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон(ЗАвПр) или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая
от АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателят е имал заверено копие на лиценз
на Общността, или удостоверение на ППС за превоз на територията на РБългария,
което не е представил в момента на проверката(а по-късно) или изобщо не е имал
искания лиценз, поради което в тази част наказателното постановление се явява
незаконосъбразно и следва да бъде отменено.
Настоящият
съдебен състав намира, че с квалифицирането на нарушенията по т.3 и т.4 от НП
като две самостоятелни нарушения административнонаказващият орган е извършил
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на жалбоподателя е наложена на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози глоба в размер по 1 500 лв. съответно за
нарушения по чл. 71, т.7 и чл.71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България. Съгласно чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон(ЗАвПр) и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва
с глоба от 1500 лв. - при първо нарушение. Видно от разпоредбата на чл. 93,
ал.1 от ЗАвП е, че в нея не се съдържа изискване за налагане на отделни
наказания при липса на повече от един от изискуемите документи. В случая са
предвидени квалифицирани състави само по отношение на повторност и системност.
Липсата на повече от един от тези документи не е основание за да се приеме, че
е налице извършване на повече от едно административно нарушение.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено и в частта по т.3 и т.4, с което на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер по 1500 лв. на основание
чл.93, ал.1 т.1 ЗАвПр за нарушение на чл.71, т.7 и чл. 71т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
По изложените
съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна
на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление наказателно постановление № ** год. на директора на
ИА”Автомобилна администрация” Дирекция Бургас, с което на Н.Х., роден на ***г.
в Република ** НА основание 177 ал.1, т.2 пр.1 от Закона за движение по
пътищата(ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.
за нарушение по чл. 150а ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от Закона за движение
по пътищата(ЗДвП), на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) е наложено административно наказания –глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 71, т.4 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ; на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание глоба в размер
на 1500 лв. за нарушение на чл. 71, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и
на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на
1500 лв. за нарушение на чл.71, т.8 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: