Решение по дело №1450/2018 на Районен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 304, 22.05.2019 год., гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Ж.И.,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1450 по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1302.57 лв. – главница, такси и лихви.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Фератум България“ ЕООД е имало сключен договор за кредит № 239273 от 18.03.2015 год., по силата на който кредитора лице е предоставило на ответника сумата от 600 лв., срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума в срок от 180 дни, ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 71.94 лв., както и че на същата дата е бил сключен договор за гаранция между „Фератум Банк“ ЕООД и ответника, по който последния имал задължение да заплати на гаранта сума в размер на 354.06 лв., а банката е поела задължение да обезпечи изпълнението на ответника по договора за кредит. Твърди се в молбата, че ответника не изпълнил задълженията си по договора за кредит да възстанови заемната сума по начините и в сроковете, посочени в договора , поради което кредитора поискал изпълнение от солидарно задължения гарант, съгласно договора за гаранция, който погасил изцяло дължимата сума и встъпил в правата на кредитора. В молбата се твърди, че последната падежна дата по договора за кредит е била на 14.09.2015 год., от който момент вземането е станало изискуемо. Поради забавата на ответника същия съгласно договора дължал такса просрочие в размер на 260 лв. В молбата се твърди, че задължението на ответника към дружеството-гарант, встъпило в правата на кредитора е в общ размер на 931.94 лв.- главница, договорна лихва и административна такса, а задължението по договора за гаранция е в размер на 354.06 лв. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с приложение към рамков договор за цесия от 01.12.2017 г., а ответника бил уведомен редовно за цесията на 14.12.2017 год., но изпълнение на задължението не последвало. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за исковите суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което заповедния съд указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Поддържа предявения иск чрез процесуален представител, депозирал писмено становище.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените искове са оспорени изцяло и по основание и по размер. Ответника оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД, оспорва встъпването на „Фератум Банк“ ЕООД в правата на кредитора, тъй като липсвали доказателства, че дружеството като гарант е погасило задължението на ответника към кредитора по договора за кредит. Твърди се в отговора, че при невъзникнали регресни права на „Фератум България“, то и извършеното прехвърляне на вземане в полза на ищеца не е осъществено. Оспорва обстоятелството, че ответника е бил уведомен за цесията, считайки, че липсват доказателства в тази посока при което прехвърлянето не е породило действие спрямо ответника. Моли съда да отхвърли предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 508/2018 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение № 301/29.03.2018 год. за суми, представляващи неизпълнено задължение по договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и длъжника на 18.03.2015г. във връзка с договор за кредит № 239273/18.03.2015г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, цедирани на ищеца, а именно 600 лв. – главница до погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 71.94 лв. – договорна лихва от 17.04.2015 г. до 14.09.2015г. ; 260 лв. – такси; 354.06лв. - гаранция по кредитна сделка; 16.57лв. – мораторна лихва от 15.09.2015г. до 22.03.2018г., като са присъдени и направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.

От представената по делото разпечатка / л.7/ е видно, че на 17.03.2015 г. ответника, с посочени лични данни, е завил от IP адрес 109.160.79.96, заем в размер на 600, 00 лв. за срок от 180 дни, при лихва от 71, 94 лв., с гаранция в размер на 354.06 лв., с начин за получаване EasyPay. В разпечатката е посочва, че заема е потвърден на 18.03.2015 г. с SMS към клиента, с датата на трансфер към "Фератум Банк" на 16.10.2015 г. Видно от представените по делото Общи условия към договор за гаранция / поръчителство/ се установява, че те се прилагат към договори за гаранция, сключвани между Фератум Банк Лимитид и клиенти, като по силата на тях, Фератум Банк Лимитид се задължава, под формата на поръчителство, да изпълнява задълженията по договори за потребителски кредити, сключвани между клиента и "Фератум България" ЕООД, като те са неразделна част от договора за гаранция. Гарантът /партньорски офис или търговски агент/, който действа от името на банката, се задължава да предостави преддоговорна информация по ЗПФУР и ЗЗП на своята електронна страница, на посочен от клиента електронен адрес, писмено – на хартиен или друг траен носител, като получаването на информацията от клиента се удостовери посредством установения между клиента и гаранта начин на комуникация. По договора гарантът се задължава да предостави гаранция под формата на поръчителство, като обезпечи изпълнението по договор за потребителски кредит при същите условия, при които се е задължил клиента, вкл. лихви, в това число мораторни, такси и разходи по събирането на кредита. Гаранцията се предоставя при подадено искане за гаранция. Искането може да се подаде на електронната страница на кредитор, в партньорски офис или чрез посредничеството на търговски представител. За да се пристъпи към сключването на договор гарантът трябва да е одобрил предоставянето на гаранция на клиента и да го е информирал за това по един от следните начини: чрез изпращане на SMS на идентификационен номер на потенциалния клиент с информация за начина, по които клиентът може да заяви съгласие за конкретните условия на гаранцията и Общите условия; чрез изпращане на електронния адрес на клиента на Общите условия на договори и индивидуалния код за потвърждение; чрез партньорски офис, търговския представител, които предоставят хартиен или друг траен носител на конкретните условия на договора и общите условия към договора. След одобрение от страна на гаранта клиентът изразява съгласие за сключване на договор за гаранция и съгласие с общите условия по едни от следните начини: чрез изплащане на SMS със съдържание "FER PRIEMAM"; чрез попълване на код да потвърждение на интернет страница; чрез подписване на всяка страница на два екземпляра от договора и общите условия към него, предадени в партньорски офис или на търговски представител. По договора клиентът трябва да заплати такса за предоставената му гаранция, чиито размер се определя в индивидуалния договор. Тя се заплаща на равни месечни вноски, дължима на падежа на всяка вноска, посочена в погасителния план, предоставен по договора за гаранция. При предложено изпълнение по договора за кредит от гаранта той има право на регрес срещу клиента, но не и преди да е настъпила изискуемостта на главното вземане. Гарантът има право да прехвърли правата си в полза на трети лица без съгласието или съдействието на клиента, като се приема, че клиентът дава съгласие за това със сключването на договора. Видно от приложената по делото разписка на EasyPayот дата 18.03.2015 год. на същата дата ответника е получил парична сума от 600 лв., в брой от Фератум България“ ЕООД, като основание за превода са посочени цифри – 239273. Приложено е и потвърждение от „Фератум България“ ЕООД, / л.90/, че „Фератум Банк“ ЕООД е погасил задължението на ответника по договор за кредит, чрез плащане на всички дължими суми, без обаче да са конкретизирани изплатените суми и без да е представен платежен документ, удостоверяващ реалното им плащане от „Фератум Банк“, съответно получаването им от „Фератум България“.

По делото е допуснато и изслушано заключение на вещото лице икономист. Същото е изготвено след проверка на приложените по делото документи и такива представени от ищеца и първоначалния кредитор /"Фератум България" ЕООД/ и ищецът, като вещото лице е дало заключение, че няма извършени плащания от ответника за погасяване на задължението по договора за кредит. Изслушано в съдебно заседание вещото лице заяви, че са му представени погасителни планове по договор за кредит и договор за гаранция, но не и самите договори, нито му е представено извлечение по сметката на ответника.

С рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017 год. „Фератум Банк“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от приложеното на л. 22 пълномощно „Фератум Банк“ ЕООД е упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците. Ищеца е заявил в исковата молба, че е извършено уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането на 14.12.2017 год., чрез писмо с обратна разписка, но доказателства в тази насока не са представени, а към исковата молба е приложено и уведомление за извършеното прехвърляне на вземане.

При така установеното съдът прави следните изводи :

Съдът е сезиран с претенции за установяване на вземане по главница, договорна лихва и такси по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, чрез средства за комуникация и договор за гаранция с правна квалификация чл. 422, вр. 415 ГПК. Основните възражения на ответника, чрез назначения му особен представител са в посока, че липсва валидна облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД, съответно оспорва встъпването на „Фератум Банк“ ЕООД в правата на кредитора, а при невъзникнали регресни права на „Фератум Банк“, то и извършеното прехвърляне на вземане в полза на ищеца не е осъществено. Оспорва обстоятелството, че ответника е бил уведомен за цесията, при което прехвърлянето не е породило действие спрямо него и той няма задължение към ищеца.

Възраженията съдът счита за основателни по следните съображения : От събраните по делото писмени доказателства не се установи между ответника и дружеството "Фератум България" ЕООД да е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит при заявените параметри в исковата молба. Закона за потребителските кредити под режима, на който попада и твърдяната от ищеца договорната връзка /арг. от противното от чл. 4 ЗПК/, по която се търси изпълнение, предписва форма действителност на договорите за потребителски кредити – обикновена писмена /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Формата се счита спазена, когато комуникацията между страните е водена от разстояние /по телефон, през интернет или чрез други технически средства/, а съгласието им е обективирано в електронен документ и с препис от същия, на хартиен носител, удостоверява договорната връзка между страните, ако съдържа индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. По делото не се представи електронен документ, отговарящ на изискванията на ЗЕДЕУУ и подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, удостоверяващ възникването на облигационна връзка по договор за кредит между ответника и „Фератум България“. Не се установи и сключването на договор за гаранция между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД.

Заявената от ищеца договорната връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя попада под режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл. 2 ЗПФУР/. Именно, с оглед постигането на тези цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число финансови/ да предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението или договора, информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен или друг траен носител, като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение /чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПФУР/. Тежест на доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от доставчика /арг. от чл. 18, ал. 1 ЗПФУР/. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцовата страна въпреки указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест.

От изложеното следва, че ищецът не е провел пълно и главно доказване относно възникването на правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и "Фератум България" ЕООД, съответно между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД. Освен това в хода на производството не се установи дружеството гаранта /"Фератум Банк"/ да е изпълнило задължението си по договор за гаранция. Нещо повече по делото липсват доказателства за сключването на такъв договор, по силата на който дружеството „Фератум Банк“ да се е задължило да поръчителства и изпълни задължение на ответника по договор за кредит с „Фератум България“, в случай на неизпълнение от негова страна, от където да възникнат регресни права за поръчителя. При липса на доказателства в тази насока, след като не е доказано, че гарантът е встъпил в правата на кредитора по кредитното правоотношение, с договора за цесия, сключен с ищеца, той не е могъл да му ги прехвърли. В допълнение към казаното, следва да се отбележи, че предмет на договора за цесия са кредитни портфейли /вземания по продукт "Кредит на вноски" и "Заем до заплата", сключени между "Фератум България" ЕООД и български клиенти, живеещи в България/, но не и вземания по договори за гаранция. Обстоятелството, че вземането по гаранцията е описано в приложените към договора, не дава основание да се приеме, че то е предмет на договора за продажба на вземания, тъй като не е включено в предмета на договорната връзка.

Съдът счита, че дори и да се приеме за установено, че е на лице сключен договор за кредит между ответника и „Фератум България“ ЕООД, по който „Фератум Банк“ се явява поръчител-гарант, че гаранта е изпълнил вместо длъжника и е встъпил в правата на кредитора и че като носител на вземането го е прехвърлил на ищеца то иска се явява неоснователен на друго основание : Ответникът не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв) нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото производство не е установена и месторабота на ответника, където да му бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма. И книжата в заповедното производство и тези в исковото такова са връчени на ответника по реда на чл.47, ал.1 – ал.3 от ГПК, поради което на същия и за да бъдат защитени правата му, е назначен особен представител- адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС. От това следва, че особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Следователно към настоящия момент, а и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищцовото дружество не е носител на изискуемо вземане срещу ответника, а предвид изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора ищеца няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производство и същите следва да се поемат от него така както ги е направил.

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил Левски ”, №114, ет.Мецанин, представлявано от Р.А. и Т.К., действащи чрез юрисконсулт Н.С. против С.Д.С., ЕГН **********,*** , чрез назначения от съда адв.Н.С. от ТАК иск за установяване съществуването на вземане в общ размер на 1302.57лв., представляващо неизпълнено задължение по цедиран договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и ответника на 18.03.2015г. във връзка с договор за кредит № 239273/18.03.2015г., сключен между ответника и „Фератум България“ ЕООД, от което 600 лв. – главница погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 71.94 лв. – договорна лихва от 17.04.2015 г. до 14.09.2015г. ; 260 лв. – такси; 354.06лв. - гаранция по кредитна сделка, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 301 / 29.03.2018 год. по ч.гр.д. № 508/2018 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Номер на акта:	304
Дата:	22 май 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия:	Вяра Маркова Панайотова

Дело:	20183530101450
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 август 2018 г.

Решение по дело №1450/2018 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта