Определение по дело №7/2018 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 15
Дата: 21 февруари 2018 г. (в сила от 1 март 2018 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20185550200007
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ......                                                            21.02.2018г.                                      гр.Гълъбово

 

РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВО                                                        НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 21 февруари 2018г.

В открито заседание в следния състав

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

                                                                            СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ж.С.

                                                                                                                   2. С.Х.

Секретар БЕЛОСЛАВА КОЛЕВА

Районен прокурор ЖЕЛЯЗКО РОБАКОВ

като разгледа докладваното от съдия МИНЧЕВА Частно наказателно дело №7 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.433 от НПК, във връзка с чл.87, ал.1 от НК.

            С подадената молба се претендира за реабилитация по отношение на наложеното на П.П.И. наказание по отношение на НОХД №192/2010г. по описа на РС-Гълъбово.

            В съдебно заседание осъденият П.П.И., редовно и своевременно призован, се явява лично. Поддържа изцяло молбата си.

            Районна прокуратура – Гълъбово изразява становище, че молбата е основателна, тъй като са налице предпоставките на чл.87, ал.1 от НК.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

           Осъденият П.П.И. е осъждан два пъти. Видно от бюлетините му за съдимост и справката за съдимост на осъдения, същият е осъждан, както следва:

- С Определение №185/09.10.2006г., постановено по НОХД №112/2005г., по описа на ОС-Хасково, влязло в сила на 09.10.2006г., с което за извършено на 30.06.2003г. престъпление по чл.197, ал.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, предл. второ, т.4, предл. първо, т.5, предл. второ, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, във връзка с чл.2, ал.2 от НК, му е наложена “Глоба” в размер на 200,00лв. Глобата е платена на 18.01.2008г. Реабилитиран е по право на 18.01.2009г.

- С Присъда №220/14.12.2010г., постановена по НОХД №192/2010г., по описа на РС-Гълъбово, влязла в сила на 30.12.2010г., с която за извършено на 10.01.2010г. престъпление по чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.2, ал.2, във връзка с чл.58а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието, във връзка с чл.54, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1година и 2 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 4 години.

            Видно от данните за съдебното минало на П.П.И., действително процедурата за допускане на реабилитация е по реда на чл.87 от НК, тъй като лицето има и предходно осъждане, по което е настъпила реабилитация по право и единствената процедура за обявяването на реабилитация е посочената по-горе.

            Разпоредбата на чл.87 от НК изисква, за да бъде допусната реабилитация, да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата наказание, през който срок осъденият да не е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

            Молителят е осъден заедно с още двама съизвършители за престъпление по чл.198, ал.1 НК, с което са причинени имуществени вреди на В.Х.Х.в общ размер на 4505,00лв. Молителят не представя доказателства за възстановяване на причинените имуществени вреди, като твърди, че не е имал възможност да ги възстанови поради тежкото си материално положение.

За установяване на предпоставките за допускане на реабилитация съдът допусна гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел П.Д.П.се установява, че осъденият П.П.И. не е имал други противозаконни прояви откакто е бил осъден през 2010г. Оттогава през цялото време до настоящия момент същият е работел, грижел се е за семейството си. П. живеел на семейни начала с майката на трите им деца – дъщеря на 14 години и близнаци на 9 години. Заедно се грижели за отглеждането и издръжката на децата. П. работел на минимална работна заплата и съжителката му също работела. Имали жилище, но средствата им били разходвани единствено за издръжката на семейството.

Съдът прие като писмени доказателства копия на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0070/26.02.2004г. на гр.Димитровград, Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0086/20.03.2008г. на гр.Димитровград, Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0087/20.03.2008г. на гр.Димитровград, от които се установява, че осъденият има три деца, за които следва да се грижи.

Съдът изиска справка от НАП-Хасково за трудовите договори на осъдения през периода от осъждането му до настоящия момент. От постъпилата справка е видно, че П.П.И. е работел през 2011г. пет месеца, като е получил средномесечно трудово възнаграждение в размер на 175,40лв., през 2012г. и 2013г. не е работел по трудово правоотношение, през 2014г. е работел три месеца като е получил средномесечно трудово възнаграждение в размер на 301,27лв., през 2015г. не е работел по трудово правоотношение, през 2016г. е работел пет месеца, като е получил средномесечно трудово възнаграждение в размер на 367,17лв., през цялата 2017г. е бил трудовозает, като е получил средномесечно трудово възнаграждение в размер на 535,30лв.

От представеното от осъдения Удостоверение за декларирани данни с изх.№115/07.02.2018г. на Община Димитровград е видно, че П.П.И. притежава един недвижим имот, който представлява единствено жилище за семейството му.

От представената от молителя Служебна бележка с изх.№60-09-03-4979/05.02.2018г. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Димитровград е видно, че П.П.И. е бил регистриран като безработен за периодите 25.01.2011-17.02.2011г., 15.11.2011-08.01.2012г., 03.11.2015-21.04.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 НК „Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.“ Съдът намира, че са налице уважителни причини за П.П.И. за невъзстановяването на причинените с престъплението вреди. Предвид семейното му положение и доходите, които е имал за периода от осъждането до сега, за същия е било невъзможно да отделя средства за възстановяване на вредите. Следва да бъде отбелязано също и, че пострадалият от престъплението В.Х.Х.е гражданин на Р.Г., с когото осъденият няма никакъв контакт. Няма нито адрес, нито телефон за връзка, а още при разглеждането на НОХД №192/2010г., по описа на РС-Гълъбово е станало ясно, че пострадалият е отишъл да работи в Китай. Следва да се отбележи също, че пострадалият не е предприел никакви мерки за възстановяване на вредите – не е предявил граждански иск нито в наказателното производство, нито е завел отделно гражданско дело. Към настоящия момент е изтекла и погасителната давност за предявяване на такъв иск.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице уважителни причини за невъзстановяването на причинените от осъдения имуществени вреди и невъзстановяването им не може да е пречка за реабилитирането му.

Въз основа на това и на всички изложени обстоятелства, както и поради фактическото изтичане на необходимите срокове по смисъла на  чл.87, ал.1 от НК към настоящия момент, съдът намира, че искането се явява основателно, и като такова следва да се уважи.

 Воден от изложените съображения и на основание чл.436, във връзка с чл.433 и сл. от НПК, във връзка с чл.87, ал.1 от НК, съдът

           

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ по отношение на осъдения П.П.И. роден на ***г***, българин, български гражданин, работи като охранител, с основно образование, неженен, осъждан,  ЕГН **********, по отношение на осъждането му с Присъда №220/14.12.2010г., постановено по НОХД №192/2010г. на РС-Гълъбово, влязла в сила на 30.12.2010г., като ЗАЛИЧАВА това осъждане и ОТМЕНЯ за в бъдеще последиците, които законите свързват с осъждането. 

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от днес пред Окръжен Съд - Стара Загора.

 

            След влизане в сила на определението, препис от него да се изпрати на Районна прокуратура - Гълъбово и Бюро “Съдимост” при Районен съд - Димитровград.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                     

           

            СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

          

 

                 2.