№ 1643
гр. Варна, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20223100900711 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен от
„Българска земеделска компания - 1971” ЕООД срещу „Напоителни системи“
ЕАД иск с правно основание чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да продължи да изпълнява задълженията си по договор за наем
№Д-53-1588-76/16.06.2020г. до изтичане на неговия срок – 16.06.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен
договор за наем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца за
временно и възмездно ползване както следва: 16 дка от ПИ с идентификатор
66490.25.44 в землището на с. Синдел, 168 дка от ПИ с идентификатор
40220.37.42 в землището на с. Царевци, 76 дка от ПИ с идентификатор
73393.30.335 в землището на с. Тръстиково, 800 дка от ПИ с идентификатор
29458.68.23 в землището на с. Житница срещу заплащане на наемна цена в
размер на 26900лв. без ДДС. Твърди се, че наетият имот бил предаден в
държане на ищеца и към настоящия момент се държи от него, извършва агро
мероприятия и го обработва. Излага, че ответникът е направил изявление за
прекратяване на договора, което ищецът оспорил като поддържал, че е
изправна страна. В приемо – предавателен протокол от 01.04.2022г. ищецът
вписал възражение и отказал да предаде наетите имоти. На 30.06.2022г. без
противопоставянето на ответника ищецът заплатил авансово дължимата
наемна цена за 2022 до 2023г.
Въпреки действащия договор, ответникът обявил тръжна процедура, с
1
която обявил имоти, предмет на настоящия договор за отдаване под наем.
В уточняващата молба се посочва, че със започването на тръжна
процедура ответникът пречи на ищеца да ползва имотите.
По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на
ответника да продължи да изпълнява задълженията си по договора.
Съдът намира, че предявения иск за реално изпълнение е
недопустим, поради което и производството по него подлежи на
прекратяване при установено следното от фактическа и правна страна:
Принципно искът по чл.79, ал.1 пр.1 от ЗЗД е защитата на изправната
страна по договора да предизвика реално изпълнение на задължение на
другата страна по договора, която е в неизпълнение. При уважаването на този
иск съдът следва да осъди ответникът да изпълни реално задължението си.
Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от
естеството на неговото притезание, като той е свободен да избере дали да
претендира същото или обезщетение за неизпълнението. Правото на
кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено единствено
от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със
средствата на изпълнителния процес. уредени в ГПК.
На първо място следва да се посочи, че се претендира изпълнение на
общо формулирано задължение да се изпълнява договора за в бъдеще, което
настоящата инстанция намира че не може да бъде реализирано по
принудителен ред. Това обуславя недопустимост на така предявения иск по
тези съображения.
На следващо място въпреки, че липсват конкретни твърдения / в това
число и в уточнителната молба/, кое точно задължение ответникът не е
изпълнил за да бъде осъден да го изпълни съдът намира, че ищецът чрез
предявения иск всъщност цели защита на държането на недвижимите имоти.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба обаче
към настоящия момент няма неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му за предаване държането на имота и предоставянето му за
ползване на ищеца. Напротив ищецът изрично заявява, че същият е в държане
на недвижимите имоти, че извършва в тях арго операции и обработка.
Следователно съгласно наведените твърдения, ответникът е изправна страна
по договора и не препятства ползването на имота, съобразно уговореното от
2
договора.
Доводът на ищеца, че за него е налице правен интерес от водения иск,
тъй като след провеждането на процедурата би се стигнало до наличието два
договора за наем, които се препокриват във времеви период е неоснователен.
Правен интерес за ищеца би имало само ако държането на имота е отнето
въпреки действието на договора.
Изложените доводи от съда сочат на извод /макар и при липса на
нарочен петитум за предаване на държането на имота/, че искът е
преждевременно предявен, тъй като е подаден преди да е настъпило каквото и
да е било фактическо положение, водещо до отнемане на държането. Отделно
от това дори и да бъде в последващ момент направен опит от страна на
ответника за връщане на имота, по административен или гражданско правен
ред по чл.233 от ЗЗД с оглед проведената тръжна процедура, ищецът ще има
възможност да реализира своята защита, като изложи всички аргументи,
посочени в исковата молба. Или казано по друг начин при тези фактически
твърдения към настоящия момент има интерес предявяването само на иск за
установяването на определено гражданско правоотношение – договор за
наем, в случай, че такова се оспорва от ответника.
Съдът като съобрази изложеното намира, че са налице предпоставките за
прекратяване на производството по делото, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело
№20223100900711/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна образувано по
предявен от „Българска земеделска компания - 1971” ЕООД срещу
„Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
да бъде осъден ответникът да продължи да изпълнява задълженията си по
договор за наем №Д-53-1588-76/16.06.2020г. до изтичане на неговия срок –
16.06.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Апелативен съд -
Варна.
3
Определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4