№ 14471
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110114020 по описа за 2022 година
Предявени са от ищцата Н. К. срещу ответника А. Я. Д. главен
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане
на сумата 17000,00 лева – главница по Договор за паричен заем от 06.09.2017
г., ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане и
при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 17000,00 лева – получена от ответника
без основание, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищцата Н. К. твърди, че сключила с ответника на 06.09.2017 г. Договор
за заем, по силата на който предоставила в заем сума в размер на 17000,00
лева. Сочи, че ответникът многократно обещавал да направи плащане, което
не било сторено към настоящия момент. В условията на евентуалност твърди,
че ответникът е получил процесната сума без основание, поради което следва
да я върне до размера на обедняването на ищеца. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответницата А. Я. Д. оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорва да е възникнало и съществувало
заемно правоотношение между страните, оспорва да е получавана исковата
сума от ответника на каквото и да в основание. Оспорва сключения договор
за заем като дописван от трето лице с различен химикал и почерк като сочи,
че единствено личните данни на ответника под заглавието договор за заем и в
края на листа и подписа под тях са положени от ответника. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на
разноски.
1
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен главният иск ищецът по делото следва да установи
при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало
правоотношение по сключен договор за паричен заем между страните,
заплащането на процесната сума в изпълнение на договора по паричен заем,
нейния размер и настъпване падеж на задължението за връщане на заетата
сума. В тежест на ищеца по съединения в условията на евентуалност иск е да
докаже по делото заплащането на ответника на процесната сума, а в тежест на
ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които е възникнало
основанието да получи и задържи процесната сума.
По делото е представен в оригинал писмен документ, наименуван като
„Запис на заповед“, видно от съдържанието на който ответницата се е
задължила да заплати на ищцата „на предявяване“ сумата от 17000,00 лв.,
платима на 06.09.2018 г. В документа има задрасквания, като при едното е
изписано „Договор за заем“, а при другото- думата „издател“ е задраскано и
над него е написано „заемодател“. Също така е посочено, че сумата от
17000,00 лева е предадена от Н. К., ищца по делото, която е посочена и се е
подписала като заемодател. Ответницата А. Я. Д. не оспорва, че положените
три имена, идентификационни данни и подпис са изписани от нея
собственоръчно в документа.
Съгласно доктрината и практиката на ВКС, ако записът на заповед не
съдържа някой от необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което се
окаже нищожен, би могло да се приеме конвертирането му в договор за заем
на пари с уговорена лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, при условие издателят на
записа действително да е получил пари от ремитента. Записът на заповед е
едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има
абстрактен характер. Основанието за издаването му не е елемент от
съдържанието на волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за
плащане е обвързано със съществуването на кауза, то менителничният ефект
е недействителен съгласно чл. 535, т. 2 от ТЗ. Изричното упоменаване на
основание в текста на записа на заповед съобразно установената практика
представлява разрушаване на абстрактния елемент на записът на заповед.
Еднозначно се приема, че подобно упоменаване на записа на заповед го
поставя под условие, тъй като поставя изпълнението по него в зависимост от
едно каузално правоотношение. Когато нередовният запис на заповед
съдържа елементите на действителен договор за заем, е приложима
конверсията на недействителния откъм формата си менителничен ефект в
действителен облигационен договор по чл. 240 ЗЗД.
От съдържанието на процесния документ, озаглавен като „запис на
заповед“ еднозначно се установява, че ответницата е поела задължение да
заплати на ищцата процесната сума, която й е предадена като заем от ищцата
при съставянето на документа. В документа се обективира само по себе си
едно казуално правоотношение, възникнало и съществуващо между страните
2
въз основа на договора за заем, какъвто всъщност представлява приложеният
„запис на заповед“.
По делото е представена разпечатка на разменена между страните
електронна комуникация в приложението „Вайбър“, от която не се
установяват релевантни по делото факти и обстоятелства, тъй като не става
ясно каква сума ответницата е обещала да заплати на ищцата, дали съвпада по
основание и размер с процесната и дали касае други облигационни отношения
между страните.
Изслушани са свидетелски показания на свидетеля К.С.А., син на
ищцата, които съдът счита за недопустими по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК в частта, в която са изложени твърдения за съществуването на заемни
отношения между страните по повод процесната сума, тъй като касае договор
на стойност над 5000,00 лева.
Съгласно чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. По
делото се установи, че между страните е сключен процесният писмен договор
за паричен заем от 06.09.2017 г., по който заемодателят-ищец се е
предоставил на заемателя сумата от 17000,00 лева още при сключване на
договора, за което са се подписали и двете страни. Договорът за заем е
реален. Той се счита за сключен, когато заемодателят предаде, а заемателят
получи заетата сума. По отношение на предаването на заемната сума от
заемодателя на заемателя съдът приема, че ответницата е получила сумата по
договора за заем, тъй като в договора фигурира израза „предал сумата
17000,00 лева“ и ответницата се е подписала под договора. Процесният
документ има характера на разписка за заплащане в брой на сумата и служи
за доказателство за предаване на сумата.
Относно наведеното с отговора на исковата молба и конкретизирано в
първото по делото ОСЗ възражението, че ответницата е попълнила
единствено своите имена и подпис, а впоследствие ищцата е добавила
размера на сумата, име на издател, дата на издаване и израза „предал сумата“,
съдът счита същото за неоснователно, доколкото ответникът не е ангажирал
доказателства за установяване на наличието на подправки в съдържанието на
документа и че при първоначалното му подписване от ответницата е имал
друго съдържание. Обстоятелството, че оригиналният текст е изписан с
различни видове химикална паста не оборва извода на съда. Още повече –
голяма част от текста е разпечатана бланка със свободни места /пунктир/ за
попълване.
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че по делото
безспорно е установено, че между страните бил сключен Договор за паричен
заем на 06.09.2017 г. за сумата от 17000,00 лева, която е следвало да бъде
върната от ответницата на падеж 06.09.2018 г. Ответницата твърди и не
прилага доказателства да е изпълнила задължението си за връщане на
процесната сума в патримониума на ищцата изцяло или отчасти.
3
Поради изложеното предявеният главен иск се явява установен по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен. Доколкото главният
иск е изцяло уважен, съдът не дължи произнася по предявения евентуален иск
за осъждане на ответника да заплати сумата от 17000,00 лева, дължима като
платена при начална липса на основание.
При този изход на спора право и предвид изрично направеното искане в
тази насока, право на разноски възниква за ищеца. В тежест на ответника
следва да се присъдят сторените от ищеца разноски в размер на 680 лева –
държавна такса и 1000,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Я. Д., ЕГН [НОМЕР], с адрес [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ на
Н. К., ЕГН **********, с адрес [АДРЕС] на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240
ЗЗД сумата от 17000,00 лева – главница по Договор за паричен заем от
06.09.2017 г., ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1680,00 лева –
разноски по делото в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4