№ 10221
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110103621 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от М. И. С. против С с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 8512 лева –незаплатено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 3 КТ,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и сумата от 1356,45 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.11.2023 г. до 21.01.2025 г. Ищцата твърди, че била
служител на С, П, К Г от 2007 г. като до 2015 г. заемала последователно
длъжностите „специалист“ и „секретар“ на К Г. От 12.11.2015 г. до 31.10.2023
г. заемала длъжността „кмет“ на К Г, с възнаграждение в размер на 2128 лева.
Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № ..../03.11.2023 г.
поради избор на друг кандидат за кмет. С тази заповед на основание чл. 222,
ал. 3 КТ било изплатено обезщетение в размер на двукратното брутно
трудово възнаграждение. Ищцата счита, че била работила за ответника за
период по-дълъг от 10 години в рамките на последните 20 години и че следва
да бъде заплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на
шест брутни заплати, вместо на изплатените две. Със заявление рег. № .........
от 29.11.2023 г. отправила покана до ответника да доплати обезщетението, но
такова плащане не последвало. Моли съда да осъди ответника да заплати
търсените суми, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищцата е заемала твърдените
от нея длъжности през посочените периоди, както и че последното брутно
възнаграждение било в размер на 2128 лева. Не оспорва и прекратяването на
трудовото правоотношение със заповед № ..../ 03.11.2023 г., както и
получаването на заявление рег. № ......... от 29.11.2023 г. Оспорва, ищцата да е
била в трудови правоотношения с него. Твърди, че за периода от 2007 г. до
избирането си за кмет през 12.11.2015 г. била в трудови правоотношения с
1
друг работодател – кмета на П, а за периода от 2015 г. до 2023 г. била избрана
за кмет на К Г. Счита, че кметската длъжност не се изпълнявала в рамките на
трудово правоотношение, като излага подробни юридически съображения в
тази насока. Твърди, че трудовият стаж на ищцата като „специалист“ и
„секретар“ на К Г бил 7 години, 11 месеца и 12 дни, поради което се дължал
единствено двукратният размер на възнаграждение. Моли съда да отхвърли
исковете, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, изпращат представители и поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищцата е заемала
длъжностите „специалист“ и „секретар“ на К Г за периода от 2007 г. до
избирането си за кмет през 12.11.2015 г., който период е възлизал на 7 години,
11 месеца и 12 дни; била е избрана за кмет на К Г в два последователни
мандата от 2015 г. до 2023 г.; последното брутно възнаграждение е
възлизало на 2128 лева; трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № ..../ 03.11.2023 г.; ответникът е получил подаденото от нея
заявление рег. № ......... от 29.11.2023 г. За безспорен между страните беше
обявен и факта, че към момента на сваляне на ищцата от длъжността „кмет“
същата е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За
установяване на трудовия стаж на ищцата в открито съдебно заседание беше
направена и констатация от съда на трудовата книжка.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е придобил при
същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща
само веднъж. За да възникне правото на това обезщетение е необходимо да се
установят следните факти: 1) лицето да е полагало труд по трудово
правоотношение; 2) да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; 3) трудовото правоотношение да е било прекратено; 4) трудовият му
стаж да е поне 10 години при същия работодател или група от предприятия; 5)
това обезщетение да не е изплащано преди. Вторият, третият и петият факт са
безспорни между страните. За да се установи наличието на първия и на
четвътрия факт е необходимо да се отговори на въпроса дали за целите на чл.
222, ал. 3 КТ правоотношението между ищцата и С за периода, в който тя е
изпълнявала длъжността кмет на К Г се счита за трудово. Съгласно чл. 38 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
кметовете на кметства са органи на изпълнителната власт в рамките на Кто.
Избират се по реда на Глава осемнадесета от Изборния кодекс и имат всички
права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са
несъвместими с тяхното правно положение. В практиката си ВКС е имал
възможността да разгледа статута на кметовете по отношение на изпълняване
на тяхната работа. Въпреки че не е даден категоричен отговор на въпроса дали
правоотношението, въз основа на което те оперират, е трудово, е налице
константна практика, от която може да се направи извод, че по отношение на
2
възнаграждението, възникването на длъжността и правата на обезщетение и
пенсия правоотношението следва да се счита за трудово. С Решение № 30 от
13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 694/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че кметовете
имат право на обезщетение по чл. 224 КТ. В Определение № 470 от 10.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 478/2010 г., III г. о., ГК е посочено, че правото на парична
компенсация възниква за работещите по трудово правоотношение, независимо
за кой период от действието на договора е останал неизползвания годишен
отпуск, което се отнася и за кметовете на общини (чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА, във
вр. с чл. 155 КТ). В Определение № 19 от 1.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
17/2022 г., 5-членен с-в, ГК е посочено, че трудовото правоотношение
възниква между Общината като юридическо лице и кмета, а не между
Общинския съвет и кмета. С Определение № 62 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 47/2017 г., 5-членен състав, ГК е прието, че съгласно чл. 38, ал. 7 ЗМСМА
кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудови
правоотношения, освен тези, които са несъвместими с тяхното правно
положение, както и че тази разпоредба намира приложение спрямо
евентуални спорове за неплатено трудово възнаграждение, за обезщетения, за
трудов и осигурителен стаж и други права по Кодекса на труда. На база така
цитираната практика, настоящият състав намира, че за целите на чл. 222, ал. 3
КТ ищцата е полагала труд по трудово правоотношение за времето, в което е
изпълнявала длъжността кмет на К Г. От това следва, че натрупаният от нея
стаж за тези осем години се счита за трудов и трябва да бъде прибавен към
този за времето, през което е изпълнявала длъжностите „специалист“ и
„секретар“ на К Г. Възражението на ответника, че тези 7 години, 11 месеца и
12 дни тя е полагала труд към друг работодател не се споделя от съда – от
систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗМСМА за структурите на
кмествата, общините и районите следва, че същите функционират по начин,
който отговаря на понятието „група от предприятия“, посочено в чл. 222, ал. 3
КТ. В подкрепа на този извод е и факта, че след прекратяването на изборното
правоотношение на ищцата, със заповед № ..../03.11.2023 г. на същата е
изплатено такова обезщетение, при това именно от ответника, а не от кмета на
К Г, въпреки че с него е сключено трудовото правоотношение, обосновало
полагания от ищцата труд за 7 години, 11 месеца и 12 дни. Със същите
съображения съдът намира за доказана и материалната процесуална
легитимация на ответника. Именно С следва да отговаря за изплащането на
процесното обезщетение, тъй като именно със С е приключено трудовото
правоотношение по заеманата длъжност, видно от представената, цитирана
по-горе заповед. Първият и четвъртият факт също са установени, поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера, между
страните е безспорно, че последното трудово възнаграждение на ищцата е
било в размер на 2128 лева. Безспорно е, също че обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ е било изплатено за два месеца, т.е. дължимо е за четири.
Четирикратният размер на възнаграждението дава 8512 лева, т.е. искът е
доказан и по размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД съдът намира
следното: между страните е безспорно, че заявление рег. № ......... от 29.11.2023
г. е било получено от ответника на тази дата и с него ищцата го е поканила да
заплати дължимото от него възнаграждение в срок до 15.12.2023 г.
включително. Тъй като ответникът не е изплатил задължението си, е изпаднал
в забава, считано от 16.12.2023 г. до 21.01.2025 г. и дължи мораторна лихва
върху главницата за този период. Съдът изчисли служебно размера на
3
главницата и установи, че той е 1300,38 лева. До тази сума искът е доказан и
следва да бъде отхвърлен за разликата до 1356,45 лева.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. От
ищцата са заплатени 1287 лева – адвокатско възнаграждение, като съобразно с
уважената част от исковете се дължат 1279,69 лева. На ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя на 150 лева. Съобразно с отхвърлената
част от исковете, на ответника се дължат 0,85 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сумата от 392,50 лева – държавна такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, ЕИК: ......, с адрес на управление гр. ....., представлявана от
В . – кмет да заплати на М. И. С., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. ......
сумата от 8512 лева – дължимо обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ,
представляваща четирикратният размер на трудовото обезщетение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С, ЕИК: ...... да заплати на М. И. С., ЕГН: ********** на
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 1300,38 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 16.12.2023 г. до 21.01.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за периода от 29.11.2023 г. до 15.12.2023 г. и за сумата от 56,07 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА С, ЕИК: ...... да заплати на М. И. С., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1279,69 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН: ********** да заплати на С, ЕИК: ...... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,85 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С, ЕИК: ...... да заплати по сметка на Софийски районен съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 392,50 лева – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4