№ 234
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 262684 от 26.10.2021г. по гр.д. № 1178/2021г. по описа на ВРС, XХХI-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Д.Д.ов М. с ЕГН ********** сумата от 800
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име в обществото, тревожност, безпокойство и негативни емоции в
пряка причинно следствена връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, по което е водено ДП № 42-Рп/2020г. по описа на ВОП
– Сливен /ВДП № 17/2020г. по описа на РС „Военна полиция“ - Варна, образуваното
наказателно производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2021г. до
окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
недължимо, евентуално необосновано. При определянето му съдът не е съобразил, че ДП е
било прекратено на 18.11.2020г., като ищецът е имал качеството на обвиняем по-малко от
месец. От друга страна твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен
начин по делото – факта на понасянето им, както и пряката причинно следствена връзка
между вредите и наказателното производство, водено срещу ищеца. По делото не е
установено наказателното производство да е станало достояние на роднини и приятели на
1
ищеца вследствие действия на ответника, тъй като от показанията на свидетелите се
установява, че те са научили за делото от ищеца. В мотивите към решението не е посочено в
какво конкретно се изразява ограничаването на правата на ищеца и от кои доказателства се
установява същото. В същия период срещу ищеца се е водело и друго наказателно
производство, в което впоследствие бил признат за виновен по реда на чл. 78а от НК, а
съдът не е посочил как е разграничил притесненията на ищеца по всяко от наказателните
производства срещу него. От експертното заключение от друга страна може да се заключи,
че начинът на преживяване на събитията от действителността е продукт на личността, като
личната им интерпретация не може да се вмени в отговорност на ответната прокуратура при
отсъствие на обективни доказателства, установяващи действително понесени
неимуществени вреди. Съдът не се е произнесъл по искането за приложение на чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ, като не е отчел установеното в хода на наказателното производство съпричиняване
на вредоносния резултат – осъществено от ищеца изпълнително деяние на самоуправство.
Отправила искане поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за
определяне на друг намален размер на обезщетението.
В отговор на жалбата, Д.М. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се
потвърди. Изложил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
поражда действие от влизането му в сила, поради което правилно в решението е отчетен
период до 16.01.2021г. Налице е на следващо място продължителност на периода на
ангажиране на наказателната отговорност на ищеца. Безспорен е факта, че наказателно
производство с повдигнато обвинение за умишлено престъпление дава негативно отражение
върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяко лице. При незаконно
обвинение, без съмнение са налице претърпяни неимуществени вреди, които следва да бъдат
репарирани. По делото не са налице данни за съпричиняване, доколкото ищецът е отворил
собственото си мазе, в което е въведен от ЧСИ, поради което доводите в тази насока са
несъстоятелни. В този смисъл отправил искане решението на ВРС в обжалваната част да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора и претендират присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. Д. М. срещу
Прокуратурата на Република България осъдителни искове за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, образуваното
наказателно производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 3500 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на незаконно повдигнатото обвинение – 06.01.2015г. до окончателното плащане на
2
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основавани исковете са в следния смисъл: в
периода 27.10.2020г. – 18.11.2020г. ищецът бил обвиняем по ДП № 42-Рп/2020г. по описа на
ВОП – Сливен/ВДП № 17/2020г. по описа на РС „Военна полиция“ - Варна, образувано
срещу него като военнослужещ от в.ф. 38920 – Варна, за това, че на 02.10.2019г. около 17:00
часа в ***, в избено помещение на входа разбил вратата на ползваната маза от Й. Д. Л. и
изнесъл цялата й покъщнина и зимнина, която се намирала вътре. След опразване на мазата,
сменил катинара на вратата като лишил Л. от достъп до нея. По този начин самоволно, не по
установения от закона ред осъществил едно свое предполагаемо, оспорвано от Л. право на
собственост върху ползваната от нея маза, като случая не е маловажен – престъпление по
чл. 323, ал. 1 от НК. Към този момент ищецът заемал длъжност „младши охранител“ във
второ охранително отделение на охранителен взвод в Приемен радиовъзел във в.ф. № 26800
– Варна. През март 2018г. придобил право на собственост на основание публична продан
върху ап. 188 в ***, ведно с прилежащо избено помещение. На 09.05.2018г. бил извършен
въвод във владение от ЧСИ на ап. 188, заедно с прилежащата му маза № 188г. На проведено
ОС на ЕС ищецът поканил ползващите мазата лица да я освободят, а на 01.10.2019г. заедно с
приятели разчистил собствената си маза. При тази разяснена фактическа обстановка в хода
на ДП № 42-Рп/2020г. по описа на ВОП – Сливен, ответната прокуратура дала указания за
повдигане на обвинение срещу ищеца. Така на 27.10.2020г. ищецът бил привлечен в
качеството му на обвиняем в описаното престъпление. Направена му е криминалистична
регистрация, като са взети дактилоскопни отпечатъци с мастило, днк материал и направени
снимки на табло. Всички тези събития се отразили силно негативно на психиката му. По
изрично указание на прокурор на ищеца е предявен протокол за предупреждение от
военнополицейски орган. Месец след предявяване на материалите по ДП с постановление на
прокурор, наказателното производство е прекратено поради липса на състав на
престъпление, като е прието, че случаят е маловажен. Копие от постановлението е изпратено
на командира на поделението на ищеца – обвиняем. Вследствие на обвинението в
престъпление, което ищецът не е извършил същият понесъл страдания като стрес и страх от
несправедливо осъждане; загуба на работата си; станал обект на обсъждане от съседи;
станал нервен; прекия му началник постоянно го питал на какъв етап е делото; негативно
отражение върху отношенията му с близки, приятели и познати; понесъл ограничения, които
качеството обвиняем е наложило – явявал се пред разследващите органи, изпитвал срам,
неудобство; чувствал се унизен и омерзен; спрял да излиза от дома си; мислил, че се
провалил; обзели го песимизъм и липса на радост от живота и т.н. Така описаните вреди са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и справедливото обезщетение
за тях е в размер на исковата сума. Отправил искане в тази връзка за положително
произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и
по размер. Заявила възражение за недоказаност на реално понесени вреди в описаната им
форма, нито на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и
3
воденото срещу ищеца наказателно производство. Позовала се е на хипотезата на чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ, доколкото с поведението си сам ищецът дал повод за образуване на досъдебното
производство срещу него, влизайки на 02.10.2019г. в избеното помещение и изнасяйки вещи
от него. В случая производството било прекратено с преценка за липса на елемента
„немаловажен случай“, а не поради липса на осъществено изпълнително деяние по
осъществяване на самоуправното действие. Предвид обстоятелството, че постановлението
не е било обжалвано от ищеца се съди за съгласието му относно тази констатация в крайния
акт по същество. Посочила, че в периода, в който срещу ищеца се е водело разследването по
прекратеното ДП на ВОП – Сливен, срещу ищеца се е водело и друго неприключило към
момента ДП, по което той е обвиняем, а именно ДП № 998/2017г. по описа на Второ РУ –
Варна. Претендираният размер на обезщетението от друга страна е прекомерен, не е
съобразен с принципа на справедливост и съдебната практика относима към аналогични
случаи. Отправила иска поради изложеното за постановяване на решение, с което
предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Описаните в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства – ДП № 42-Рп/2020г. на ВОП –
Сливен /ДВП № 17/2020г. по описа на Регионална служба „Военна полиция“ - Варна. От
съдържанието на последното се установява, че с постановление на прокурор при ОП –
Сливен от 11.08.2020г. е образувано ДП № 42-РП/11.08.2020г. по описа на ВОП – Сливен
срещу военнослужещ от в.ф. 38920- Варна за това, че на 02.10.2019г. около 17:00 часа в ***,
в избено помещение на входа разбил вратата на ползваната маза от Й. Д. Л. и изнесъл
цялата й покъщнина и зимнина, която се намирала вътре. След опразване на мазата, сменил
катинара на вратата като лишил Л. от достъп до нея. По този начин самоволно, не по
установения от закона ред осъществил едно свое предполагаемо, оспорвано от Л. право на
собственост върху ползваната от нея маза, като случая не е маловажен – престъпление по
чл. 323, ал. 1 от НК.
С Постановление от 27.10.2020г. военен разследващ полицай при РС „Военна
полиция“ - Варна постановил привличане на матрос II-ри клас Д. Д. М. – военнослужещ на
длъжност „младши охранител“ във в.ф. 26800 – Варна в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, предявил обвинението на обвиняемия по воденото ДП,
на който връчил препис от постановлението.
Последвали разпит на обвиняемия, предупреждение от военен разследващ полицай
ищецът да възстанови незабавно първоначалното фактическо положение на изба № 188,
предявяване на разследването, докато с Постановление от 18.11.2020г. на прокурор при
ВОП – Сливен наказателното производство срещу обвиняемия Д.М. по цитираното ДП било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, и т. 2 от НПК /деянието не съставлява
престъпление/. Постановлението е връчено на ищеца на 15.12.2020г., влязло в сила на
4
16.01.2021г.
Видно от писмо от 05.03.2021г. на прокурор при ВРП, на 03.08.2017г. е образувано
ДП № 998/2017г. по описа на II РУ на ОД на МВР – Варна, по което на 05.11.2020г. Д.Д.ов
М. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК и по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 07.12.2020г. обвиненията са изменени в
такива за престъпления по чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 209, ал.
5 вр. ал. 1 от НК. Наказателното производство към 02.03.2021г. не е приключено. С Решение
№ 51 от 08.04.2021г. по НД 974/2021г. по описа на ВРС Д.М. е признат за виновен в това, че
при условията на продължавано престъпление, на неустановена дата в периода 01.04.2017г.
– 19.04.2017г., на нустановено място съставил с цел да бъдат използвани и на 19.04.2017г. в
гр. Варна използвал пред нотариус В. П. неистински официални документи – нотариална
заверка на пълномощно с упълномощител М. В. М.ев и упълномощен Д. Д. М.; нотариална
заверка на Декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК и Декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД,
като подправил подписа и печата на нотариус А. А., като предмет на деянието са
нотариални удостоверения, а случая е маловажен, поради което и на основание чл. 378, ал.
4, т. 1 от НПК и чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност посредством
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Пред ВРС ищецът ангажирал гласни доказателства посредством показанията на
свидетеля Д. М. – негов баща. В показанията си свидетелят установява, че Д. бил много
притеснен от образуваното и водено срещу него наказателно производство, тежко приел
ситуацията. Като започнали да го призовават за разпит, да го викат в районното, да му
вземат отпечатъци се чувствал унизен, не можел да спи, бил много разтревожен, чувствал
безизходица и изпитвал страх, че ще загуби работата си. За случая бил уведомен началника
на поделението, в което работел, бил свален от наряда за известно време, и основното му
притеснение ако бъде осъден било, че ще загуби работата си. В това състояние се намирал
около половин година, докато не приключило окончателно наказателното производство. За
образуваното срещу него наказателно производство узнали приятелите и жената, с която
живеели на съпружески начала, с която започнали да се карат. Поведението му се е
променило, спрял да излиза и контактува с близките си.
Като свидетел по делото е разпитана и Д. А.а – приятелка на ищеца. В показанията си
същата установява, че процесните събития се отразили негативно на Д. – случаят станал
достояние на съседите във входа, идвали от военна полиция разпитвали тях, съседите и
всички. Вследствие на всичко това Д. се променил – изпитвал притеснения, станал обект на
обсъждане сред колеги и съседи, страхувал се, че ще загуби работата си; станал нервен, не
можел да спи, непрекъснато мислел за наказателното производство, отношенията им се
влошили; изпитвал срам да излиза, защото всички съседи го питали какво става с
обвинението. Всичко това продължило около година.
От заключение на СПЕ, прието пред ВРС се установява, че воденото наказателно
производство е оказало влияние върху ищеца, като са идентифицирани промени основно в
емоционалното социалното функциониране – повишен праг на фрустрация, нарушен сън,
5
високи нива на тревожност, чувство на несигурност за бъдещето, ограничаване на
социалните контакти. В резултат на производството станал по-чувствителен към всякакви
стимули – състояние на хиперстезия, при което се усилват тревожните сигнали дори на
обикновените неща от ежедневието. Не са налице промени в когнитивната сфера. Към
настоящия момент ищецът е възвърнал обичайното си ниво на функциониране.
В решението си, ВРС приел, че справедливият размер на обезщетението за
доказаните обичайни вреди възлиза на 800 лв., до който размер уважил предявения иск, а за
разликата до пълния размер на претенцията отхвърлил иска като неоснователен.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление.
Законовата уредба е доразвита с ТР № 3/04г. от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с
цялостната практика на ВКС. Съгласно т. 7 от ТР № 3/2004г. прокурорът е държавният
орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е
квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото.
В практиката си ВКС се придържа към разбирането, че при претендирана
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на
правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното
благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и
психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр./, и с това, ако са доказани останалите елементи
от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето
основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че
е осъждан, като дори в момента изтърпява наказание, не обосновава извод, че от процесното
незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът
по общо правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във
връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод
наказателното преследване. Ето защо са неоснователни развитите в жалбата доводи
обосноваващи липса на пряка причинна връзка между вредите и конкретното незаконно
обвинение, с аргумент водено срещу ищеца друго наказателно производство в същия
период, по което впоследствие е признат за виновен по реда на чл. 78а от НК.
Установено е в конкретния случай, че с Постановление от 11.08.2020г. прокурор при
ВОП – Сливен е образувано по ДП № 42-РП по описа на същата прокуратура срещу
6
военнослужещ от в.ф. 38920-Варна. С Постановление от 27.10.2020г. военен разследващ
полицай при РС „Военна полиция“ - Варна постановил привличане на въззиваемия - матрос
II-ри клас Д. Д. М. – военнослужещ на длъжност „младши охранител“ във в.ф. 26800 – Варна
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, предявил обвинението на
обвиняемия по воденото ДП, на който връчил препис от постановлението. След проведени
следствени действия, с Постановление от 18.11.2020г. на прокурор при ВОП – Сливен
наказателното производство срещу обвиняемия Д.М. по цитираното ДП било прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1, и т. 2 от НПК /деянието не съставлява престъпление/.
Постановлението е връчено на ищеца на 15.12.2020г., влязло в сила на 16.01.2021г.
Следователно, елементите от фактическия състав за ангажиране на обективната
гаранционна отговорност на Прокуратурата на Републиката, в качеството на процесуален
субституент на Държавата в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са установени и искът
за обезщетение е доказан в своето основание.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС на следващо място – т. 11 и раздел
ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/1968г. и т. 11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС
понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при специалните
деликтни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е
прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали ищецът е бил задържан и
продължителността на задържането му, както и вида и продължителността на другите мерки
за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди,
следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
На обезщетяване подлежат вредите понесени от ищеца в рамките на периода от
привличането му – 27.10.2020г. до стабилизиране на прекратителното постановление –
7
16.01.2021г.
Неминуемо след привличането му до влизане в сила на постановлението за
прекратяване на производството, въззиваемият е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство. Без съмнение ищецът е изпитал
притеснения и безпокойство в личния, служебен, семеен и социален живот, присъщи за
всеки човек и военнослужещ, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът
сочи, че е било накърнено доброто име и авторитета му пред семейството и съседите му, в
службата му, здравето и стремежа му за развитие и реализиране като човек и военнослужещ.
От показанията на свидетелите М. и А.а, които съдът приема за подробни, логични,
непосредствени, основани на добро познаване на събитията, кореспондиращи и на
останалите събрани по делото доказателства, неопровергани от други налични по делото
доказателства, поради което ги кредитира изцяло, се установява обема и вида на твърдяните
неимуществени вреди, както и пряката причинна връзка между воденото срещу ищеца
конкретно наказателно производство и вредите.
При определяне размера на дължимото обезщетение настоящият състав взе предвид,
че към датата на привличането му като обвиняем – 27.10.2020г., ищецът е бил млад мъж, на
26 години, заемащ длъжност военнослужещ във военно формирование, с чиста предходна
съдимост, привлечен в извършване на тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК умишлено
престъпление; продължителността на наказателното преследване по повдигнатото
обвинение /около 3 месеца/, в рамките на разумните и регламентирани срокове, станало
достояние на близки, роднини, съседи и колеги и началство; преживените от ищеца
естествено стрес, безпокойство, тревожност, чувство на несигурност, страх и унижение във
връзка с повдигнатото обвинение, отразили се неминуемо на здравето, социалното
обкръжение, служебния статус и като цяло върху личностното и социално развитие на
човека в най-трудоспособната му възраст. Твърдяните в тази връзка неимуществени вреди
са доказани със събраните по делото гласни доказателства, подкрепени и от заключението
на СПЕ, което не е оспорено от страните, кореспондира с останалите доказателства, които в
съвкупността си не са опровергани с други убедителни доказателства. Доводът, че начинът
на възприемане и преживяване на събитията от действителността е индивидуален и е
субективно преживяване на личността е верен, но аргумента, че личната им интерпретация в
случая не може да се вмени в отговорност на прокуратурата при установени действително
понесени неимуществени вреди в хипотеза на незаконно обвинение не може да се сподели.
Ето защо и изхождайки от вида и обема на доказаните вреди, с оглед критериите за
справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъдената сума в размер от 800
лв. е в състояние да репарира установените неимуществени вреди. Поддържаното от
прокуратурата възражение за завишеност на размера на присъденото от ВРС обезщетение от
800 лв. е неоснователно, а предпоставките за приложение на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ и
намаляване размера на обезщетението не са налични по делото. В подкрепа на възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат по делото не е проведено пълно доказване,
поради което същото е неоснователно. По тези съображения решението на ВРС като
8
правилно следва да се потвърди в обжалваната част, с която Прокуратурата е осъдена да
заплати обезщетение в размер от 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, ищецът/въззиваема страна има право на разноски. Съгласно представен списък
претендираните разноски са под формата на платено възнаграждение за адвокат в размер на
500 лв. Релевираното възражение за прекомерност на платеното от страната възнаграждение
на адвокат с оглед сложността на делото е основателно, поради което и на основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. възнаграждението следва да се редуцира до минимален
размер. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262684 от 26.10.2021г. по гр.д. № 1178/2021г. по
описа на ВРС, XХХI-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Д.Д.ов М. с ЕГН ********** сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име в обществото,
тревожност, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена връзка с
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, по
което е водено ДП № 42-Рп/2020г. по описа на ВОП – Сливен /ВДП № 17/2020г. по описа на
РС „Военна полиция“ - Варна, образуваното наказателно производство по което е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 28.01.2021г. до окончателното плащане на задължението
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Прокуратурата на Република България
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.ов М. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
съдебни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9