Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Павликени 04.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд първи състав в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през двехиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря....Венка Миланова ...............като разгледа докладваното от съдията
Гр.д.№ 687 по описа за 2020г.,намира за установено:
Постъпила е молба от Д.М.Т. *** чрез адв. С.Д. *** по КТ против
„В.“ ЕООД гр. ***. В исковата молба се твърди,че ищецът е
работел при ответното дружество
като шофьор изпълняващ курсове Ш.- Д. до
31.03.2020г, когато е прекратен ТД и е
преназначен в „Т. е. т. т.“ЕООД,
представлявано от съпруга на управителя
на ответното дружество Твърди,че не му е заплатено трудово възнаграждение и
командировъчни за м. март 2020г общо в размер на 4244лв.. Моли съда да осъди
ответника да му заплати тази сума,
ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда. Претендира
за направени разноски.
В
дадения на ответника срок не е постъпил
писмен отговор.В последното съдебно
заседание е представено писмено становище, че
искът е неоснователен, тъй като през м. януари, февруари и март
2020г ищецът не е полагал труд в
дружеството и не сее намирал в ТрПрО.
Съдът
намира, че е предявен иск
по чл.128 т.2 от КТ. Разпределил е доказателствената тежест.
По делото е представена справка от НАП, от която е видно, че ищецът е имал сключен трудов договор с ответното дружество на 29.08.2019г с дата на прекратяване
22.01.2020г и видно от кода НКПД в
справката ,същият е работил като водач
на товарен автомобил. За периода 21.01.2020г- 01.04.2020г ищецът е имал сключен трудов договор с фирма „Т. Е. Т. Т.“ ЕООД
гр. ***.
По делото е допусната ССчЕ и
вещото лице сед запознаване с материарлите
по делото и проверка в счетоводството
на ответното дружество установява, че последният наличен в счетоводството на
ответното дружество е фиш за заплата за
м. януари 2020г. не са отразени разходи за изплатени командировки на ищеца.
Считано от 22.01.2020г ищецът не се води
по ведомост къто работник във
фирмата на ответника. Няма данни ищецът да е работил през м. март 2020г при ответното дружество.
Съдът намира, че справката на
НАП и заключението на вещото лице
кореспондират едно с друго. В тежест на ищеца е било да докаже
твърдяното съществуване на ТрПрО между
него и ответното дружество, което твърди в исковата си молба. Това не е
сторено. Налице са базспорни доказателства, че
за м. март 2020г не е имало надлежно ТрПрО между страните по делото.
Сключеният трудов договор на ищеца с ответното дружество е прекратен преди м.
март 2020г. През м. март 2020г ищецът не е полагал труд при ответното дружество,
който следва да бъде заплатен. Претенцията на ищеца се явява неоснователна и
недоказана. Следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.М.Т.
с ЕГН ********** *** чрез адв. С.Д. ***
по чл.128 ал.2 от КТ за осъждане на „В.“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Т.Н.Х. да му заплати трудово
възнаграждение и командировъчни за м. март 2020г общо в размер на 4244лв, ведно
със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда-28.10.2020г и
направени по делото разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване през ВТОС в двуседмичен срок от 04.03.2020г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Вярно с оригинала!
ВМ