Р Е Ш
Е Н И
Е №260046
гр. Кюстендил, 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
пети април
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : Ваня Богоева
при
секретаря Симона Цикова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 10
по
описа на КнОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид.
Образувано е по искова молба подадена от
С.П.С., с адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Д.З.,***,
със служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна" № 35 против Сдружение
Ловно-рибарско дружество „Е.“ , със седалище и адрес на управление: гр. К., ул.
„Х.А.“ № **, с която е предявен иск с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на ОС на ответника по т. 3 „Разни" от Протокол
№ 2 от 20.12.2019 г., с което е потвърдено Решение на УС на СЛРС „Е. гр.
Кюстендил по Протокол № 6 от 16.07.2019 г. за налагане на наказание на ищеца
„лишаване от право на лов за срок от 1 година" за неспазване от страна на С.
на указанията на ръководителя на лова И.П. по време на ловния излет на
12.01.2019 г., а именно отказът на С. да изпълнява функциите гонач/ викач по
време на гонка, обективирано като наказание и в Заповед № 17/19.07.2019 г. на
Председателя на УС на СЛРД „Е.“ със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Х.А.“ № **
Ищецът твърди, че е в членствено
правоотношение с ответното сдружение като негов член, респективно упражнява
правата си като член на ЛРД № За, с. Уши, община Трекляно.
Твърди, че в горепосоченото си качество,
а и доколкото с решение на ОС на ответника, проведено на 20.12.2019 г. не е бил
поканен за участие в провеждането му, като едва на 16.01.2020 г. с получаване
на Писмо изх. рег. № 3/08.01.2020 г. от Председателя на УС на СЛРД „Е.“ ,
разбрал, че е провеждано такова общо събрание и жалбата му е била разгледана.
Изтъква, че съгласно чл.18, т.5 от Устава на СЛРД „Е.“ всички членове на Сдружението имат равни
права, включително и да участват лично, когато се взема решение относно тяхната
дейност и поведение.
Твърди, че не е провеждана и процедура
по чл.25, ал.2 от Устава на Сдружението, съгласно която в състава на Общото
събрание се включват избрани представители на дружините и клубовете-членове на
Сдружението, т.е. лицата избрани за делегати, съгласно нормата на
представителност определена с решение на Управителния съвет, като избора се
удостоверява с протокол от ОС на дружината и списък с подписите на
присъствалите на ОС членове. Сочи, че ЛРД № 3а в с. Уши не е излъчвала
представител в ОС на Сдружението, проведено на 20.12.2019 г., като твърди, че
ако е знаел, че на това ОС на Сдружението ще се разглежда жалбата му против
Решението на УС на Сдружението, би заявил желание за лично участие,
респективно, че не е имало кворум на проведеното на 16.02.2019 г. събрание на
ЛРД № 3а, с. Уши, тъй като още в началото на събранието от присъстващите 28
членове - 13 напуснали събранието поради което приема, че решенията са взети
при липса на кворум, а събранието е било нередовно.
Моли да бъде осъществен съдебен контрол
за законосъобразност и уставосъобразност по процедурните правила, касаещи
свикването, оповестяването и провеждането на Общо събрание на 20.12.2019 г. на
Сдружение с нестопанска цел Ловно - рибарско дружество „Е.“ гр. Кюстендил, като твърди, че е налице
ненадлежно свикване, оповестяване и провеждане на това Общо събрание от
20.12,2019 г, вкл. на датата, часа и мястото на насроченото Общо събрание, като
по този начин било нарушено правото му на участие като негов член, в работата
на този върховен орган на управление и най - вече правото му на защита по
разгледаната в ОС негова жалба вх. рег. № 53/29.07.2019 г. и реално упражняване
на членственото му право, като субективно такова, включително и защита на
членствените му права. Твърди, че същите са нарушени с незаконосъобразни и
противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, в
разрез с чл.18, т.5 от Устава на СЛРД „Е.“ гр. Кюстендил.
Моли да се приеме, че е налице и активна
процесуалноправна легитимация в производството по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, тъй
като е носител на накърнено членствено право към датата на вземане на
оспорваното пред съда решение. Излага, че искът е депозиран в срока но чл. 20,
ал. 6 от ЗЮЛНЦ, за което представя доказателства.
Твърди, че оспореното решение на Общото
събрание на Сдружението, проведено на 20.12.2019 г., с което е потвърдено
решението на управителния съвет на сдружението за наложеното му наказание
„Лишаване от право на лов за една година" със Заповед № 17/19-07.2019 г.
на Председателя на Сдружението е незаконосъобразно по следните съображения:
Взетото от УС на СЛРД „Е.“ решение на 16.07. 2019 г., обектнвираио във
връчената му Заповед № 17 от 19.07.2019 г. на Председателя на УС на Сдружението
за налагане на наказание „Лишаване от право на лов за срок от една година"
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършвал нарушения на Устава,
Етичния кодекс на Сдружението и пр.
Наложеното му наказание, видно от
съдържанието на Заповед № 17 от 19.07.1019 г. на Председателя на УС било по
чл.23, ал,1, б. "г" от Устава на СЛРД „Е.“ , прието без посочени
други правни и/или фактически основания, като в алинея втора на същата
разпоредба било определено, че наказанието „Лишаване от право на лов за срок от
една година" се налага за:
а/За ненавременно отчитане пред
председателя на дружината или сдружението на издадено разрешително за
индивидуален или групов лов;
б/ За неспазване на указанията на
ръководителя на лова, свързани с провеждане на ловния излет или за безпричинно
неучастие в задължителните ловно-стопански мероприятия;
в/употреба на алкохол по време на лов;
г/неспазване на изискванията за носене
на светлоотразителни облекла или стрелба по едър дивеч с ловен куршум.
Твърди, че нито едно от визираните от б.
„а" до б, „г" от чл.23, ал.2 от Устава на Сдружението нарушения не
бил извършил.
Сочи, че действително, през месец юни на
2019 г. Управителният съвет на СЛРД „Е.“ го извикал и му снел обяснения за направено
изследване за трихинелоза за 1 бр. прасе в повече от описаните в разрешителното
за лов на ЛРД № 3а, село Уши, за което счита, че не можел да носи вина.
Твърди, че не е извършвал и действия,
нито в разрез с Устава, нито в разрез с Етичния кодекс.
Поддържа, че въпреки безспорно
установената фактическа обстановка, подкрепена с писмени доказателства и
убедеността на членовете на УС на Сдружението, че няма нарушение на Устава от
негова страна, със Заповед № 17/19.07,2019 г. на Председателя на УС му е
наложил незаконосъобразно наказание.
На следващо място счита, че решението е
незаконосъобразно, защото не е ясно за какви точно нарушения му е наложено,
което е пречка да организира защитата си.
Твърди,
че тъй като съгласно чл. 59, ал. З, т. 10 и ал. 5 от ППЗЛОД ръководителят на
лова изготвя писмен доклад за извършени закононарушения по време на ловния излет
и го
- 2 -
прилага
към разрешителното за лов, а също така, отстранява участниците, които нарушават
разпорежданията му относно правилата за безопасно боравене с ловно оръжие,
дисциплината и спазването на законността при провеждането на ловния излет и
неупотребата на алкохол или наркотични вещества при провеждането на ловния
излет, а той нямал нито едно вписано нарушение по време на лов и доколкото
описаните нарушения са идентични с посочените в разпоредбата на чл.23, ал.2 от
Устава, приема соченото решение за незаконосъобразно.
Твърди, че материалната
незаконосьобразност на взетото решение от УС на СЛРД „Е.“ на 16.07.2019 г., обуславя правен извод за
материална незаконосъобразност и на потвърждаващото решение на Общото събрание
на ЮЛНЦ "Сдружение ловно рибарско дружество Е." от 20.12.2019 г.
Акцентира, че взетото решение от УС на
СЛРД „Е.“ на 16.07.2019 г, не съдържа
мотиви. Не ставало ясно както от текста на връчената му Заповед № 17/19.07.2019
г., предмет на обжалване с жалба вх. № 53/29-07.2019 г. до ОС на СЛРД
"Елен", нито от текста на решението на Общото събрание, цитиран в
Писмо изх. №3/08.01.2020 г. от Председателя на УС на СЛРД „Е.“ , какви
нарушения бил извършил.
Твърди, че не се сочи нито в Заповедта
на Председателя на УС на СЛРД, нито в решението на Общото събрание на СЛРД, коя
от хипотезите на чл.23, ал.2 от Устава е била налице, за да му се наложи
наказанието.
Твърди, че едва след запознаването с
представеното по делото доказателство - препис извлечение от Протокол №
6/16.07.2020 г. от заседание на УС на СЛРД „Е.“ , ищецът разбрал, че му е
наложено наказанието - предмет на оспорване, не за представените проби за
изследване за трихинелоза, а за „нарушаване на дисциплината на лова, изразяващо
се в неспазване от С. на указанията на ръководителя на лова И.П. по време на
ловния излет на 12.01.2019 г., тъй като С. е отказал да изпълнява функциите на
гонач/викач по време на лова". Твърди, че видно и от съдържанието на
Протокол № 4/29.05.2020 г. на УС на СЛРД „Е.“ / стр. 2 и стр.З от Протокола/, в което
заседание ищецът е поканен да даде обяснения пред УС на СЛРД „Е.“ е, че става въпрос само за представените проби
за изследване за трихинелоза. Нямало никаква индиция в протокола поне за
отправено питане към ищеца дали е нарушавал „дисциплината на лова, изразяващо
се в неспазване от С. на указанията на ръководителя на лова И.П. по време на
ловния излет на 12.01.2019 г., тъй като С. е отказал да изпълнява функциите на
гонач/викач по време на лова".
Възраженията на ответната страна по иска
се състоят в следното:
Ответникът твърди, че по време на ловния
излет на ЛРД №3а с.Уши, проведен на 12.01.2019г. ищецът по делото не е спазил
указанията на ръководителя на лова И.П. чрез отказ от страна на С. да изпълнява
функциите на гонач/викач по време на гонка.
Отделно от това, ищецът бил представил
пред СЛРД "Е.“ 5 броя материали от убита дива свиня, при положение, че на
ловния излет са отчетени за убити 4 броя диви свине.
Излага, че УС е разгледал случая,
изслушал е С. по горните деяния и е приел решение, обективирано в протокол №
6/16.07.2019г,, с което наложил на С.П.С.,***, наказание "Лишаване от
право на лов за срок от една година" за неспазване от страна на С. на
указанията на ръководителя на лова И.П. по време на ловния излет на
12.01.2019г., а именно отказът на С. да изпълнява функциите на гонач/викач по
време на гонка.
Твърди, че деянието, за което на С. е
наложено наказание, попада в хипотезата на чл.23, ал.1 във вр. с чл.23, ал.2,
б."г" от Устава на сдружението, поради което е наложено
законосъобразно. В тази връзка счита, че законосъобразно и ОС е потвърдило
решението на УС, разглеждайки жалбата на С. против решението на УС.
Акцентира, че ръководителят на лова е
лицето, на което се възлагат правомощия и отговорности по организиране на
ловният излет, който освен спортно мероприятие представлява и източник на
повишена опасност предвид огнестрелните оръжия, които се използват. Именно
поради това спазване указанията на ръководителя на лова е от особено значение
за правилното провеждане на ловния излет.
Твърди, че поведение като това на ищеца,
внасяло срив в авторитета на ръководителя на лова, подкопавало неговия имидж на
лице, призвано да понесе цялата отговорност за правилното провеждане на ловния
излет, и поради това се явявало недопустимо, съгласно условията на устава на
сдружението, чийто член е С..
Сочи, че именно в устава било
предвидено, че за деянието на С. се налага процесното наказание, което правилно
е сторил УС на сдружението. Отчитайки горното, в съответствие със закона, ОС е
потвърдило решението на УС.
Счита, че липсвало основание С. да бъде
поканен за участие в ОС на сдружението, доколкото в последното участват само
делегати, определени според устава и от ОС на дружините, от които
председателите на дружините са делегати по право, а при ЛРД надвишаващи
численост от 35 членове се избира и втори или трети делегат, по процесният
случай не бил такъв.
Отрича да са налице сочените нарушения
при свикване и провеждане на ОС на 20.12.2019 г. Твърди, че общото събрание на
сдружението е насрочено публично по предвидения в устава и закона ред, поради
което ищецът бил известен за провеждането му, както и е бил наясно, че ще бъде
разгледана жалбата му.
За неоснователни приема възраженията на
ищеца в допълнителната искова молба, че нямало кворум на събранието на ЛРД №3а.
Излага, че кворумът се преценява към момента на започване на събранието, и
такъв е бил налице. Сочи, че от протокола за проведено ОС е видно, че кворум е
бил налице през цялото време на провеждане на събранието, като липсва
отбелязване в него, че някой член или членове са напускали помещението.
Приема, че възраженията по материалната
законосъобразност на Заповед № 17/19.07.2019г. на председателя на ответното
сдружение са ирелеваитни за предмета на доказване по делото, доколкото с нея не
се налагало наказанието на ищеца, нито тя била част от фактическия състав по
налагане на наказанието. В тази връзка счита, че липсата на мотиви в заповедта
не води до порочност на решението на УС за налагане на наказанието, респективно
на решението на ОС за потвърждаване на това решение на УС.
Твърди, че ищецът е изслушан за
нарушението „Неспазване от страна на С. на указанията на ръководителя на лова И.П.
по време на ловния излет на 12.01.2019 г„ а именно отказът на С. да изпълнява
функциите на гонач/викач но време на гонка.", което е отразено в протокола
на УС и му е дадена възможност да изложи своите обяснения по двете нарушения на
устава и закона.
Твърди, че именно в резултат от
извършеното от него нарушение е прекратен предсрочно ловния излет на 12.01.2019
г., като се е разразил скандал. Този въпрос е бил дискутиран на събрания на ЛРД
№3а, както и по време на изслушването на ищеца от УС, а също и от ОС.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.
12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При така изразените позиции на страните
в правния спор съдът приема правна квалификация на иска, с който е сезиран, по
чл. 25, ал.4 във вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ, по своя характер конститутивен иск.
Съдът приема също така, че е сезиран с
редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК.
По възражението на ответника за
недопустимост на иска, с който ищецът е сезирал съда, съдът прие следното:
Искът
по чл. 25, ал.4 вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ по своята същност е конститутивен и е
предназначен да осигури защита на членствените права на ищеца в случай на
нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание
на сдружение с
- 3 -
нестопанска
цел. Съществуването на правото на иск, от което зависи и активната
процесуалноправна легитимация в производството по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ
предполага ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата
на вземане на оспорваното пред съда решение. В процесния случай спор на
страните по този въпрос няма, а и същото се установява от приложения към
исковата молба билет за лов № 0105605 от 04.12.2019 г., заверен за 2020 г., при
което съдът прие, че ищецът е активно легитимиран да предяви иска, с който е
сезирал съда. На това основание искът е допустим.
С Решение № 18 от 10.02.2011 г. по т.д.
№ 1151/2011 г. по описа на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК е прието, че е правилна съдебната практика, съдържаща се в Решение №
51/3.02.2005 г. по т.д.№ 303/2004 г. и в Решение № 603/ 21.07.1995 г., двете на
ВКС, по въпроса за срока за предявяване на иска по чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ,
съответно чл. 74, ал.2 от ТЗ. Застъпва се становището, че за да е налице
узнаване на ищеца за решенията, за чиято отмяна е предявил иска, от датата на
проведеното ОС, трябва ищецът да е присъствал на ОС, на което решенията са
взети и срокът за предявяване на иска тече от датата на узнаването им. По
делото няма данни, а и това не е спорно между страните, че ищецът не е
присъствал лично на проведеното на ОС, на което е взето процесното решение.
В случая процесното решение е взето от проведеното
на 20.12.2019г. ОС на ответното сдружение по т. 3 от обявения дневен ред
„Разни“ и в която формулировка не се съдържат данни, а и не се сочат други
такива относно знанието на ищеца, че именно на това насрочено на 20.12.2019 г.
ОС ще се разглежда жалбата му. Предвид това не може да се приеме, че
едномесечният срок тече от датата на вземане на решението. Нещо повече
ответникът е предприел уведомяване чрез връчване на решението чрез куриерска
пратка. Видно от доказателствата - електронно заявление, ищецът е получил
пратката съдържаща процесното решение на 16.01.2020 г., от който момент тече
едномесечният срок и изтича на 36.02.2020 г. Исковата молба е подадена на
13.02.2020 г., т. в законоустановения срок. Липсват доказателства установяващи
твърдението на ответника, че решението е узнато на 09.01.2020 г.
Неоснователни са и доводите за
недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Ищецът е предприел защита
по предвидения законоустановен ред –чл.25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, предвиждаща възможност
за оспорване законосъобразността на решения на органите на сдруженията пред ОС
на същите. В случая от ищеца е оспорена законосъобразността на решение на УС.
С оглед гореизложеното съдът прие,че е
сезиран с допустим иск по чл. 25, ал.4 вр. с чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
При така изложените позиции на страните
в правния спор, съдът прие, че спорни са всички обстоятелства.
Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК фактите в
гражданския процес следва да се докажат от страната, която черпи от тях
благоприятни за себе си последици. В случая ответното сдружение е тази страна,
върху която лежи доказателствената тежест да установи законосъобразността на
проведеното събрание и на взетите решения, да докаже онези юридически факти, от
осъществяването на които би се наложил извод за съществуването на изгодни за
него правни последици.
Съобразно с разпределението на
доказателствената тежест ищецът, претендиращ спорното право, следва да проведе
пълно и главно доказване относно правопораждащия това право факт, а относно
фактите, на които ответникът основава своите възражения срещу иска, в т.ч и
правоизключващите възражения, може да проведе насрещно доказване.
От фактическа и правна страна по делото
се установи следното:
От обективираните в Препис – извлечение
от Протокол № 1/16.02.2019 г. от ОС на ЛРД №3А с. Уши, като член от състава на
СЛРД „Е.“ , решение №1 2 и Решение 13 с гласували 15 членове, от които 14
членове – да; против – 1 член и 0 – въздържали се се установява, че са взети
решения да бъде предложено на УС на СЛРД „Е.“ да наложи наказание на ловеца С.С. по чл.23,
ал.1 от Устава на сдружението и същият да бъде отстранен от ловната дружинка.
На същото заседание е избран председателя на ЛРД №3А с. Уши за делегат в Общото
събрание на СЛРД „Е.“ .
От протокол от заседание на УС на СЛРД „Е.“
№ 4/29.05.2019 г. се установява, че ищецът
е бил поканен да даде обяснения по предложението на ЛРД №3А с. Уши за неговото
наказание поради представена проба за изследване на диво прасе без изяснен
произход и за неизпълнение указанията на ръководителя на лова И.П. по време на
ловния излет на 12.01.2019 г.да изпълнява функциите на гонач/викач и нарушаване
на ловната дисциплина на същата дата, като същият се е възползвал от
предоставеното му право.
От препис – извлечение от протокол № 6/16.07.2019
г. за повторно разглеждане на постъпилите сигнали, заявления, жалби и
предложения за налагане на наказания на членове от ЛРД №3А с. Уши се
установява, че на ищеца С.П.С.,***, УС на СЛРД „Е.“ е наложил наказание „Лишаване от право на лов
за срок от една година“ за неспазване от страна на С. на указанията на
ръководителя на лова И.П. по време на ловния излет на 12.01.2019 г., а именно да изпълнява функциите на гонач/викач
по време на гонка.
По делото е представено Решение на УС на
СЛРД „Е.“ за свикване на ОС на СЛРД „Е.“
на 20.12.2019 г. от 16.30 часа в гр. К.,
ул. „Х.А.“ № ** в клуба на СЛРД „Е.“ при следния дневен ред: 1. Информация за
отстрела и организацията на ловните излети; 2. Промени в устава на СЛРД „Е.“ гр. Кюстендил и 3. Разни.
С протокол от 18.11.2019 г. е
констатирано, че поканата за свикване на ОС на СЛРД „Е.“ е залепена на същата дата на информационното
табло на сдружението и е обявена на сайта на сдружението., за потвърждение на което
по делото е представен и снимков материал.
От Протокол № 2/20.12.2019 г. на ОС
на СЛРД „Е.“ се установява, че е взето
решение, с което е потвърдено решението на УС на СЛРД „Е.“ по протокол № 6/16.07.2019 г., с който е
наложено на С.П.С.,*** от УС на СЛРД „Е.“ наказание „Лишаване от право на лов за срок от
една година“ за неспазване от страна на С. на указанията на ръководителя на
лова И.П. по време на ловния излет на 12.01.2019 г., а именно да изпълнява функциите на гонач/викач
по време на гонка.
По делото е представен списък на
представители в ОС на СЛРД „Е.“ проведено на 20.12.2019 г. в 14.30 ч., от
който се установява, че са записани 44 представители, от които присъстващи са
били 36.
В кориците на делото е приложен и Устава
на СЛРД „Е.“ .
С оглед разпределената от съда
доказателствена тежест ответникът по иска следва да установи
законосъобразността на проведеното събрание и на взетите решения.
По отношение спазването на процедурните
правила:
Съгласно
чл.23, ал.1 от Устава на СЛРД „Е.“ на
членовете на Сдружението се налагат следните наказания: порицание; отзоваване
от състава на ръководни органи; прекъсване на членство за една година; лишаване
от право на лов за срок от една година и изключване. В ал.2 от цитираната
разпоредба е конкретизирано, че наказанието лишаване от право на лов за срок от
една година се налага за изчерпателно изброени нарушения, сред които е посочено
и неспазване на указанията на ръководителя на лова, свързани с провеждане на
ловния излет. Ал.5 пък предвижда, че наказанията се налагат от УС на
Сдружението след изслушване на нарушителя, поканен по определения ред, като за
валидността на решението по процесното наказание по устава е предвидено
обикновено мнозинство. Председателят на УС на Сдружението, съгласно чл.23, ал.
7 от Устава оформя
- 4 -
взетите
решения от УС и издава заповеди за налагане на наказанията, като в седмодневен
срок връчва заповедта за наказанието на наказания член. Общото събрание може да
потвърди, да измени или отмени обжалваното решение. Тази нормативно
регламентирана процедура е установена и в чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, където е
предвидено, че решенията на органите на сдружението, които са взети в
противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат
да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове
на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването
им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
В тази връзка, анализирайки изложените в
исковата молба доводи, не се установява порочност на решението на УС на СЛРД „Е.“
, с което на ищеца е наложено процесното наказание. Макар от приобщените по
делото писмени доказателства да се установява липса на нужния кворум за взетите
на проведеното на 16.02.2019 г. ОС на ЛРД №3А с. Уши, като член от състава на
СЛРД „Е.“ , решение № 12 и Решение № 13, с които е предложено УС на СЛРД „Е.“ да наложи на С. наказание съгласно чл.23, ал.1
от Устава на Сдружението, констатираната порочност при осъществяване
процедурата на свикване и вземане на решението, не влече порочност на решението
на УС на СЛРД „Е.“ , с което на ищеца е наложено наказание: „Лишаване от право
на лов за срок от една година“ за неспазване от страна на С. на указанията на
ръководителя на лова И.П. по време на ловния излет на 12.01.2019г., а именно да изпълнява функциите на гонач/викач
по време на гонка. При вземане на посоченото решение е спазена процедурата на
свикване на УС на Сдружението, същото е взето след изслушване на ищеца
единодушно от всички членове на УС, съобщено е по надлежния ред.
От друга страна оплакването на ищеца за
нарушения при избора на делегат на ЛРД №3а с. Уши настоящия съдебен състав не
следва да разглежда. Съобразно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 85
от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 913/2009 г., II т. о., ТК: "Дори и да
са твърдени такива нарушения, то следва да се има предвид, че решаващият съд,
сезиран с искане за отмяна на приети решения от общото събрание на сдружението,
не може да се произнесе и по законосъобразността на избора на
представители/делегати/ на дружините, като основни организационни звена на сдружението".
Съобразявайки обаче заложените в
Устава на СЛРД „Е.“ процедурни правила
за свикване на ОС на Сдружението, съдът констатира, че същите са нарушени. В
чл. 26, ал.1 от ЗЮЛНЦ е нормирано, че Общото събрание се свиква от управителния
съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на
сдружението. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че ако друго не е предвидено
в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, воден от Агенцията по вписванията и се поставя на мястото за обявления в
сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец
преди насрочения ден. В чл.25 от Устава на СЛРД „Е.“ е регламентирана процедурата по свикване на ОС
на Сдружението. Уставът на сдружението изрично и кумулативно изисква /чл. 25,
ал. 8 и ал.9/, както поставяне на поканата на видно място в управлението на
сдружението и публикуването й на интернет страницата на Сдружението най-малко
30 дни преди ОС, така и писмено уведомяване на делегатите за дневния ред, ден,
място и час, което писмено уведомяване също трябва да стане най-малко 30 дни
преди ОС.
По делото няма никакви доказателства за
спазване на това изискване на устава при указана доказателствена тежест на
ответника. Това нарушение на процедурата на устава за свикване на ОС е
достатъчно самостоятелно да обуслови незаконосъобразно проведено ОС и съответно
незаконосъобразно решение на ОС за потвърждаване на решението на УС за
наказване на ищеца. Това е така, тъй като юридическото лице с нестопанска цел е
доброволно обединение на членовете му за реализиране на посочените в устава
цели, като неговата дейност се осъществява, освен в съответствие с
императивните правила на закона и с правилата, съдържащи се в приетия от
учредителите му устав. Уставът олицетворява автономията на юридическото лице, а
именно да организира и осъществява дейността си посредством свои, вътрешни
правила, които имат силата на законови постановки за Сдружението.
Отделно няма доказателства за общият
брой делегати, излъчени и присъствали на проведеното ОС. От списъка на
представителите на ОС са посочени общо 44 делегата, като в протокола от
проведеното събрание е отразено, че са присъствали 36 делегата. Представените
по делото протоколи за събрания на ловните дружини също не установяват по
безспорен начин броя на избраните делегати доколкото са представени само 32
броя протоколи, от които се установява, че са избрани 40 делегата, което не
съответства на посочения брой делегати в представения списък на представителите
на ОС, проведено на 20.12.2019 г.
Поради констатираните нарушения на
процедурата по свикване на ОС е безпредметно да се обсъжда наличието на
материални основания за наказването на ищеца.
Предвид гореизложеното искът се явява
основателен и решението на ОС на Сдружението по т. 3 „Разни" от Протокол №
2 от 20.12.2019 г., с което е потвърдено Решение на УС на СЛРС „Е. гр.
Кюстендил по Протокол № 6 от 16.07.2019 г. за налагане на наказание на ищеца
„лишаване от право на лов за срок от 1 година" за неспазване от страна на С.
на указанията на ръководителя на лова И.П. по време на ловния излет на
12.01.2019 г., а именно отказът на С. да изпълнява функциите гонач/ викач по
време на гонка , следва да бъде отменено
като постановено в нарушение на закона и устава.
При този изход на делото на ищеца се
дължат сторените разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Общо събрание на
Сдружение "ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО „Е.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Х.А.“ № **, проведено на 20.12.2019г., по т. 3 „Разни" от Протокол
№ 2 от 20.12.2019 г., с което е потвърдено Решение на УС на СЛРС „Е. гр.
Кюстендил по Протокол № 6 от 16.07.2019 г., с което на С.П.С., ЕГН ********** е
наложено наказание „лишаване от право на лов за срок от 1 година" за
неспазване от страна на С. на указанията на ръководителя на лова И.П. по време
на ловния излет на 12.01.2019 г., а именно отказът на С. да изпълнява функциите
гонач/ викач по време на гонка.
ОСЪЖДА Сдружение ЛОВНО-РИБАРСКО
ДРУЖЕСТВО „Е.“ с ЕИК ******* и седалище
и адрес на управление: гр. К., ул. „Х.А.“ № ** да заплати на С.П.С., ЕГН **********
сумата от 325 лева, представляваща разноски по делото, от които 25 лева за
държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: