Р Е Ш
Е Н И Е № 369
В ИМЕТО
НА НАРОДА
02.03.2020
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 6697 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 64 от 30.08.2019г. издадено от Д.И., на длъжност – кмет на Община „Марица“, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.46, във вр. с чл.45, ал.2, т.3 и чл.3, т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на територията на Община „Марица“, приета с Решение № 41, Протокол №6/29.02.2000г. на Общински съвет „Марица“ /Наредбата/ са наложени глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.3, т.2 от Наредбата и глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.3, т.3 от Наредбата.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 64 от 30.08.2019г. издадено от Д.И., на длъжност –
кмет на Община „Марица“, с което на Ж.Д.Р. ***, ЕГН **********, на основание
чл.46, във вр. с чл.45, ал.2, т.3 и чл.3, т.4 от Наредба № 1 за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за
организацията и безопасността на движението на територията на Община „Марица“,
приета с Решение № 41, Протокол №6/29.02.2000г. на Общински съвет „Марица“ са
наложени глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.3, т.2 от Наредбата и
глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.3, т.3 от Наредбата.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли съда да го
отмени по изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно
призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител.
В съдебно
заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт П., която счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП
е издадено въз основа на съставен на 06.08.2019г. от свидетеля И.Б.Б. - **********при
РУ – Труд на ОДМВР Пловдив, акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ без номер против жалбоподателя Ж.Р. за това, че на 06.08.2019г. около
13:30 часа на главен път I-8 км.217 извършвала действия противни на добрите
нрави и несъвместими с обществените норми на поведение, с което приел, че е
нарушила чл.3, т.2 и т.3 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения
ред, чистота и общественото имущество, за организацията и безопасността на
движението на територия на Община Марица, област Пловдив. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Актът бил
подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателката. На
датата на неговото съставяне бил връчен препис от него на жалбоподателката
съгласно разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок
пред контролните органи не били представени писмени възражения от
жалбоподателката относно нарушението посочено в акта.
На основание
съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателката за това, че на 06.08.2019г.
около 13:30 часа на главен път I-8 км.217 извършвала действия противни на
добрите нрави и несъвместими с обществените норми на поведение, като било
допълнено, че е проституирала, с което е нарушила чл.3, т.2 и т.3 от Наредба №
1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистота и общественото
имущество, за организацията и безопасността на движението на територия на
Община Марица, приета с Решение № 41, Протокол №6/29.02.2000г. на Общински съвет
„Марица“, като и са наложени две административни наказания „глоба“ всяка по 50
лева за нарушение по чл.3, т.2 от Наредба № 1 на Община Марица и за нарушение
по чл.3, т.3 от Наредба № 1 на Община Марица.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание
актосъставителят И.Б.Б. помни случая и описва извършената проверка и сторените
при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. В допълнение сочи,
че действията на нарушителката посочена в акта се изразявали в неприлични
жестове към водачите на преминаващите по пътя автомобили с ръце и крака, както
и с повдигане на полата си, които представлявали сексуални намеци. Свидетелят
посочи още, че на посоченото в акта място често както жалбоподателката така и
други лица са били хващани да проституират, за което са им съставяни и съответни
актове.
Съдът намира
същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като истинни.
В конкретния
случай жалбоподателката Ж.Р. е била
обвинена в извършването на две нарушения - по чл.3, т.2 и по т.3 от Наредба № 1
за поддържане и опазване на обществения ред, чистота и общественото имущество,
за организацията и безопасността на движението на територия на Община Марица,
съгласно които „За осигуряване на нормални условия на труд и отдих на
гражданите СЕ ЗАБРАНЯВА извършване на действия, противни на добрите нрави,
нарушаващи обществения ред: „Непристойно и неморално поведение, което се
изразява с действия, жестове и словесни изрази, несъвместими с обществените
норми на поведение“ и Демонстративни действия и поведение на обществени места,
несъвместими с обществените норми на поведение, накърняващи личността и
националните чувства“, като по време на
цялото производство по установяване на нарушението се е защитавала срещу това
обвинение. Със съставянето на акта за нарушение фазата по установяване на
нарушението е приключила. Той се явява предпоставка за издаване на
наказателното постановление, в която част на производството наказващият орган
не установява ново нарушение, нито има право да изменя същото чрез включване на
нови квалифициращи признаци, а разглежда законосъобразността на акта и налага
съответното наказание.
В конкретния случай наказващият орган е
санкционирал жалбоподателката Ж.Р. не по предявено с акта обвинение и в
противоречие със функциите на наказателното постановление е вменил нов
квалифициращ признак на деянието – проституира. С това е била нарушена обаче
нормата на чл.42, т.4 от ЗАНН, която норма повелява в акта да бъде описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая актосъставителят
е вписал част от съдържанието на нормата на чл.3, т.2 от Наредбата без описание
на нито едно от действията на Р.. Едва за пръв път в наказателното
постановление съвсем накратко е записано, че проституира. Нарушението на чл.42,
т.4 от ЗАНН винаги е съществено процесуално нарушение тъй като най-съществено
нарушава правото на защита на жалбоподателя, особено в случаите когато е
вписана нарушената законова норма без нито едно друго обстоятелство около
нарушението да бъде описано. Само това нарушение при съставяне на АУАН е
достатъчно за отмяна наказателното постановление като незаконсъобразно.
Но отделно от
горното съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетеля Б. не се установява по несъмнен и безспорен начин и
наличието на виновно извършено от жалбоподателката Р. нарушение, а именно че
проституира, като АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. Актосъставителят от друга страна заяви, че не е питал
изрично защо жалбоподателката е правила конкретните жестове, които описва в
показанията си, а сочи, че от тях се подразбирало, че тя е проституирала. С
предчувствието на актосъставителя не може да се приеме за доказано дадено
нарушение. По-скоро се касае за приготовление, което не е наказуемо изобщо
съгласно чл.9, ал.1 от ЗАНН или опит, който съгласно чл.9, ал.2 от ЗАНН се
наказва само в определени случаи, какъвто не е настоящия.
С оглед на
гореизложеното Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка
на извършените нарушения. Така наказващият орган е нарушил задълженията си на
чл.52, ал.2 от ЗАНН, като съществено е нарушена и разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.