Определение по дело №464/2018 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 551

гр. Шумен, 19.12.2018 г.

 

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

Председател: Константин Моллов

       Членове:1.Йордан Димов

2.Ненка Цветанкова

 

            като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в. ч. гр. д. №464 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано по частна жалба подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК-*********, със съдебен адрес *** против Определение №3275/20.11.2018 г. постановено по гр. д. №2961/2018 г. по описа на РС – Шумен. Твърди се, че с посоченото определение е прекратено производството по делото, като това е станало след като не е била внесена следваща се в производството държавна такса. Твърди, че съобщението не е било получено от съдебният адрес посочен от банката, като така първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е приложил нормата на чл.39, ал.1 от ГПК. Твърди, че в заявлението е бил посочен пълномощник– адв. В.Г. със съответен съдебен адрес ***, но всъщност уведомяването е станало на адрес – гр. София, ж. к. „...”, Бизнес парк София, сграда 6. Намира, че връчването на адреса на седалището след като в ИМ е посочен съдебен адрес е нарушение на процесуалните му права. Намира, че по смисъла на чл.39 от ГПК съдът е длъжен при посочен съдебен адрес връчването да става задължително на него. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъдат продължени съдопроизводствените действия.

С ответника не е извършена размяна на книжа по частната жалба, предвид обстоятелството, че към момента първоинстанционното производство се развива едностранно.

Частната жалба като подадена в срок и отговаряща на останалите изисквания на закона се явява допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От фактическа страна по делото се установи следното: На 17.10.2018 г. пред ШРС е депозирана искова молба с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от жалбоподателят - „Теленор България” ЕАД против П.М.П.ЕГН-**********. Въз основа на ИМ е образувано гр. д. №2961/2018 г., по описа на ШРС. Съдът е оставил ИМ без движение с разпореждане от 18.10.2018 г., като е указал в едноседмичен срок ищецът да представи по делото доказателство за довнесена държавна такса в размер на 75 лв. В титулната част на ИМ са били посочени два адреса. Първият от тях следва фирмата на ищеца и е седалището и адресът на управление на търговеца - гр. София, ж. к. „...”, Бизнес парк София, сграда 6. Вторият е написаният по долу като съдебен адрес ***, който с оглед изписването му след имената на адвоката е и адрес на процесуалният представител на ищеца – адв. В.П.Г.. ***. Съобщението за оставяне на ИМ без движение е било доставено на адресът на който е седалището на търговеца, а не на този, който е посочен като съдебен адрес. Съобщението е получено на 08.11.2018 г. от адв. С.К.на адрес - гр. София, ж. к. „...”, Бизнес парк София, сграда 6.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Извършеното призоваване е редовно и отговаря на изискванията на закона. Независимо от посоченият съдебен адрес има реално получаване на съобщението от страна на представител на лицето на адреса на управлението му. Съдът намира, че нарушение при призоваването му щеше да има ако лицето не беше редовно призовано на адреса му на управление и не е бил направен опит за призоваването му на съдебният му адрес. В настоящата хипотеза е видно, че макар да не е имало призоваване на съдебен адрес съобщението е редовно връчено. В подобен смисъл е и развитата от ВКС практика, която сочи, че при призоваване следва да се предзпочита посоченият съдебен адрес, но ако по грешка е извършено редовно призоваване на адреса на страната, която го получи лично по аргумент от чл.54 от ГПК връчването е редовно. В подобен смисъл О №150/24.02.2011 г., по ч. т. д. № 108/2011 г., на І ТО на ВКС; О №377/25.07.2011 г., по ч. гр. д. № 195/2011 г., на I ГО на ВКС; О №518/31.10.2011 г., по ч. гр. д. № 357/2011 г., на I ГО на ВКС; Р №292/13.10.2014 г. постановено по гр. д. №2938/2014 г. на ІV ГО на ВКС - „Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично.”

Предвид изложеното следва да се приеме, че като не са били изпълнени пред него законните му разпореждания, в даденият срок, първоинстанционният съд правилно е прекратил производството. Предвид изложеното следва да се потвърди обжалваното определение.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3275/20.11.2018 г. постановено по гр. д. №2961/2018 г. по описа на РС – Шумен, с което прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                           2.