№ /12.02.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х касационен състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 244 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходи (ТД-Варна на НАП) срещу Решение № 2284/11.12.2019 година, постановено по НАХД № 742/2019 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 393081-F446133 от 31.12.2018 година на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД-Варна на НАП.
В жалбата касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че М.Н.Е. е упражнява свободна професия. Твърди, че същата е регистрирана, като лице което упражнява свободна професия на 03.01.2007 година до 01.07.2014 година, поради което към датата на извършване на проверката няма това качество. Твърди, че лицето не е подало годишни данъчни декларации за 2015, 2016 година, а за 2017 година е декларирало че е чуждестранно лице. Твърди, че в писмените си обяснения Е. е посочила, че за периода 01.01.2018 – 29.10.2018 година ползва помещение, в което приема деца с цел наблюдение и прилагане на терапевтични програми. Позовава се на писмените обяснения на Р.Г. за вида на извършените услуги. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 31.01.2020 година излага подробните си съображения.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведеният довод в същата представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Цялата фактическа обстановка по издаването на обжалваното наказателното постановление, както и основанията на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание. Описани са събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, влечащи отмяна на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година) (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година) дава легално определение на понятията „фискално устройство“ и „търговски обекти“ е дадено § 1, т. 40 и т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. „Търговски обект“ е определен като всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги. От събраните доказателства е безспорно, че помещението, в което са предоставяни услуги следва да се охарактеризира като търговски обект.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е регламентирано задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Чл. 7, ал. 1 от същата наредба въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Националната агенция за приходите фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Изключение е предвидено за лицата, упражняващи свободна професия, арг. чл. 4, т. 8 от Наредбата.
Легално определение на понятието „лица, упражняващи свободна професия“ е дадено в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредбата и това са лицата по смисъла на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Лица, упражняващи свободна професия са : експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.„.
В чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване е дадено легално определение на понятието самоосигуряващо се лице и това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица подлежат на регистрация по чл. 80 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Задължението за самоосигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Всяко лице, което извършва трудова дейност и не е наето по трудов договор е длъжно да се регистрира, чрез подаване на декларация по образец в 7-мо дневен срок в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена срок от 7 дни след настъпването на даденото обстоятелство.
Видно от представената справка за история на осигуряването на М.Е., същата е с прекъсната регистрация като самоосигуряващо се лице на 01.07.2014 година. Е. не е представила доказателства, че е подавала справки – декларации за самоосигуряващо се лице.
Представеното пред въззивния съд Удостоверение от 17.07.2019 година от което е видно, че М.Е. няма установени данъчни задължения не обосновава извод, че същата има качеството на самоосигуряващо се лице.
Въз основа на горното съдът приема, че жалбоподателката не упражнява професия измежду изброените в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, поради което за нея не е приложимо правилото по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. За същата е приложимо регламентираното в чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година задължение да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Като не е въвела в експлоатация и регистрирала такова, жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид изложеното проверяваното решение следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което наказателното постановление да се потвърди.
Съдът намира, че
административнонаказващият орган е определил законосъобразен размер на глобата
при отчитане дългият период на извършване на услугите без монтиран касов
апарат.
На жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 23е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2284/11.12.2019 година, постановено по НАХД №
742/2019 година, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
393081-F446133 от 31.12.2018 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“
– Варна в Централното управление на Националната агенция за приходите, с което
на М.Н.Е., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 700 (седемстотин) лева за нарушение по чл. 185, ал. 2 от
Закона за данъка върху добавената стойност.
ОСЪЖДА М.Н.Е., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Националната агенция за приходите - София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1
2.