РЕШЕНИЕ
№…………………………/…
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и шести май Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 542 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.Р.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.В.,
ВАК срещу НП № 433а-342/17.06.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което
за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на същото основание и е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
С жалбата се иска отмяна на НП, като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
противоречие с материалноправните разпоредби, както и несъответствие с целта на
закона. На последно място се иска нарушението да бъде прието като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание , жалбоподателят редовно
призован не се явява, представлява се от адв. В. ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено, тъй като се явява маловажен случай.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, се
представлява от юк Лукова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован,
взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения
АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
С АУАН с бланков № 433а-342/17.06.2020 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 28.04.2020
год. в 13,30 часа в гр.Варна, Приморски парк , до Морско казино Варна,
жалбоподателката преминава през Морската градина , с което не изпълнява
въведените противоепидемичните мерки по т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
год. на Министъра на здравеопазването - нарушение
по чл.63,ал.1,вр.чл.209а от Закона за
здравето.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя,
който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на същото основание наложил на жалбоподателя
административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
В хода
на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.З.,
който потвърждава констатациите в АУАН. Твърди, че той и колегата му И. при
обход и оглед на маршрута забелязали лице, което нарушавало противоепидемичните
мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването, като преминава
през Морската градина във Варна. За установеното нарушение съставил на лицето
АУАН.
Св. И.
заявява, че не си спомня нищо по конкретното нарушение.Потвърждава, че подписа
положена в АУАН на свидетел е негов.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите З. и И. , дадени в хода
на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган –
директор ОД МВР Варна, съгласно нормата
на чл.209а, ал.4 от Закона за здравето и Заповед № 365з-1952/24.03.2020 год. на
Директора на ОД МВР Варна, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя
и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1)
(Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Заповедите
на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ по
своята същност представляват общи административни актове, което следва от разпоредбата
на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка
за влизането им в сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм.,
бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от
14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Не е
спорно и, че към 28.04.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в
Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция
(COVID-19), като впоследствие срокът на извънредното положение е бил удължен до
13 май 2020 г.
На
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, считано от 00.00 часа
на 21.03.2020 г. са преустановени посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Не е
спорно по делото, че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ
по реда на чл. 73 вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК и същата е породили своето
действие, като въведените с нея противоепидемични мерки са задължителни за
всички граждани.
Със Заповед
№ РД-01-239/26.04.2020 г.), е изменена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, като посещенията на градски паркове и градини се
допуска при стриктното спазване на посочени в същата противоепидемични мерки.
Предвид
изложеното по-горе състава на съда намира, че не може да се приеме по
категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателката , тъй като два дни преди датата на вмененото и
нарушение, посочената заповед е изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-239/26.04.2020 г.), с която посещенията на градски паркове и градини се
допуска при стриктното спазване на посочени в същата противоепидемични мерки, а
не са представени доказателства, че при посещението си в Морската градина Варна
жалбоподателката не е била спазила противоепидемичните мерки.
В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия
орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на
административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е
сторено. Горното води до необоснованост на НП, респ. до неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
искане за присъждане на разноски ,като в приложения Договор за правна защита и
съдействие е удостоверено, че възнаграждението е в размер на 300 лв. и е заплатено изцяло и в брой.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно-наказващият орган, а това е ОД на МВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР –
/Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП №
433а-342/17.06.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което на Х.Р.П.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
същото основание и е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 300 лв..
ОСЪЖДА ОД МВР
Варна да заплати на Х.Р.П. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ
: