Р Е Ш
Е Н И Е
№
75
Стара Загора, 08.01.2024г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и
с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 382 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във връзка
с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.П.П. с
постоянен адрес *** Загора, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.Г.
от САК, против Решение № РЗМ-5800-939/32-196217 от 26.05.2023г., издадено от Директора
на Териториална дирекция Митница София /ТД Митница София/. С оспореното решение
на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 е определена нова
митническа стойност на декларирания от Д.П. в митническа декларация MRN
20BG005808035774R5/03.07.2020г. употребяван пътнически автомобил марка BMW,
модел 535D с номер на шаси WBAXA5C55FD691699 в размер на 35 087.20лв., в
резултат на което и на основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2, чл. 87, § 1 и чл.
101, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и във връзка с чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС е
извършена корекция на данни по митническата декларация, като на Деян П. е
определено и начислено вносно митническо задължение за доплащане в общ размер
на 8 999.04лв., от които сума за мито в размер на 2 812.20 лв. и сума
за ДДС в размер на 6 186.84 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за неговата
необоснованост; за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че доколкото е предоставил на
митническите органи всички необходими данни и документи, доказващи реалността
на договорената и заплатена цена на внесения в страната автомобил, липсвало
каквото и да било основание за оспорване и отхвърляне на декларираната
митническа стойност на внесения автомобил. Счита че неоснователно, немотивирано
и на база противоречиви сведения митническите органи са оспорили декларираната
от него митническа стойност на автомобила, в разрез с регламентираната
процедура по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/ 2447 на Комисията и
чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
приемане на Митнически кодекс на Съюза. Сочи, че дори и да се приеме, че
оспорването на декларираната договорна стойност е било основателно, то
митническата стойност е следвало да бъде определена изключително по методите,
посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/ 2013, като неправилно и
необосновано в случая е бил използван резервният метод по чл. 74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144, §1 от Регламент за изпълнение
2015/2447. Поддържа, че промяната на декларираната договорна стойност на
автомобила и съотв. определянето на нова, по-висока митническа стойност на
внесения автомобил, не може да бъде извършена единствено и само въз основа на
посочената стойност на автомобила в представената справка от Американските
митнически власти, тъй като тази справка не представлява резервен метод по чл.
74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144, §1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447. По подробно изложени в жалбата съображения, включително такива
за неспазени изисквания за провеждане на последващия контрол по реда на чл.
84а-чл.84м от ЗМ, е направено искане за отмяна на оспореното Решение
№РЗМ-5800-939/32-196217 от 26.05.2023г. на Директора на ТД Митница София.
Ответникът по жалбата - Директор на
Териториална дирекция Митница София, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореното
решение като издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с нормите и с целта на материалния закон, е правилно и
законосъобразно. Излага подробни
съображения, че определянето на нова митническа стойност на декларирания
автомобил и съотв. определянето на вносно митническо задължение за доплащане, е
обосновано, като с оглед неприложимостта на способите за определяне на
митническата стойност на внесения автомобил по реда на чл. 74, §2 от Регламент
(ЕС) №952/2013, новата митническа стойност законосъобразно е определена по реда
на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 въз основа на получената информация
от Службата за митнически и граничен контрол на Департамента за вътрешна
сигурност на САЩ, при възприемане на декларираната при износа стойност като
действителна договорена цена на автомобила.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 03.07.2020г. в Митническо бюро
/МБ/ София Изток към ТД Митница София е приета електронно подадена митническа
декларация с MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020г. /л. 100-102/, с която за
митнически режим „допускане за свободно обращение“ е деклариран „пътнически
автомобил, употребяван, марка: BMW, модел: 535D, тип: дизел, първа регистрация:
02.01.2015г., цвят: черен, работен обем: 3000, мощност: 313.0 кс/din, брой
места: 5, двигател: 1111, шаси: WBAXA5C55FD691699. В МД за стоката са
декларирани съответно: в елемент от данни /ЕД/ №5/15 "Код на държавата на
произход" - САЩ; в ЕД №3/1 "Износител" – Пресижън Експорт ЛЛС,
САЩ, Оукланд Парк, 122, НЕ 32 НД, ул. вх. „А“, 3334, който в ЕД №3/24 е посочен
и като продавач. В ЕД №3/15 за вносител е посочен Д.П., който в ЕД №3/26 е
посочен за купувач. Общата фактурирана стойност по МД е посочена на
4 000.00 USD, като в ЕД №4/14 е отбелязана цената на стоката -
4 000.00 USD. В ЕД №8/15 е посочена митническа стойност в размер на
6965.20 лв.
При митническото
оформяне на стоката, представена от „Фрилайн“ ООД в качеството му на пряк представител
на получателя, са представени и търговска фактура №10127/ 02.05.2020г. за
покупка на автомобил в размер на 3500.00 USD и стойност на осъществения
океански транспорт в размер на 500.00 USD, издадена от Пресижън Експорт ЕЛ ЕЛ
СИ, САЩ, Оукланд Парк, Флорида 33334, 32-ра североизточна улица № 122, блок А
/л. 40 и л.65 – легализиран превод/, регистрационен талон от 12.12.2019г. /л.
41 и л. 68 – легализиран превод/, фактура №********** от 01.07.2020 г. за
платени терминални разходи на обща стойност от 200.00 лв., издадена от
„Фрилайн“ ООД /л. 43/, декларация за външен транзит и търговска товарителница.
Въз основа на декларираните данни, към датата
на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, т.
е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата
стойност за стоката, определена въз основа на декларираните за нея елементи е в
размер на 6965.20 лв., а определените и начислени публични задължения са за
мито в размер на 696.52 лв. и за ДДС в размер на 1572.34 лв., като по делото не
е спорно, че последните са заплатени от жалбоподателя.
След извършен анализ във връзка с
идентифициран риск на декларирани занижени стойности на пътни превозни
средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обръщение в България, е
осъществена последваща проверка по линия на международното сътрудничество със
съдействието на Департамента на САЩ по вътрешна сигурност. В тази връзка е извършен
последващ контрол на митническа декларация с MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020г.,
на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/2013
във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с оглед
предоставен от митническата администрация на САЩ списък с автомобили с посочена
декларирана митническа стойност за износ- извадка от електронна информация за
износ (Electronic export information) от системата на американската служба
„Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с
дестинация България /еквивалент на европейската митническа декларация за износ/
- л. 48 и сл., с легализиран превод л.93 и сл. При съпоставката между
декларираната фактурна стойност с МД MRN 20BG005808035774R5/ 03.07.2020 г. при
допускане за свободно обращение и стойността, декларирана за износ в Electronic
export information, е констатирано, че декларираната стойност при износа от САЩ
е по-голяма от тази при допускане за свободно обращение в България - 20 150
USD. Установено е и съществено различие между посочените в МД за износител и
получател лица и тези, отбелязани в Electronic export information за такива.
Всъщност, според справката на американските власти за получател на автомобила не
е отбелязан въобще жалбоподателят Д.П.П., а българско търговско дружество със
седалище в гр. София – „Пресижън Ауто Груп“.
Предвид възникналите съмнения дали
декларираната митническа стойност може да бъде приета по реда на чл.70, §1 от
Регламент (ЕС) №952/2013, в съответствие с разпоредбите
на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за нуждите на допълнителната проверка, до вносителя на автомобила Д.П. е било
изпратено писмо с рег. №32-388909 от 11.11.2022 г. /л. 34/, с искане за
представяне на документи и информация в подкрепа на декларираната митническа
стойност по процесната декларация, в т. ч. и такива, удостоверяващи наличието
на разходи за комисионни, както и информация за реалните връзки между купувач и
продавач. В същото писмо е указано, че
при непредставяне на посочената информация в определения срок, митническите
органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност. В
указания срок оспорващият е представил намиращите се при него документи, а именно:
фактура №10127/02.05.2020г. и документ за извършено плащане по фактурата,
пълномощно към прекия представител „Фрилайн“ ООД и удостоверение за
индивидуално одобрение на ППС от 22.07.2020г.
Със съобщение по реда чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013,
обективирано в писмо с рег. №32-106857 от 20.03.2023г. на Началника на МБ София
Изток /л.26-л.30/, жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение,
с което ще се определи нов размер на задължение за декларираната стока по МД с
MRN 20BG005808035774R5/03.07.2020г. В обстоятелствената част на уведомлението
са изложени мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган.
Посочено е, че съгласно предоставена информация от американските власти е
установена декларирана стойност при износ от САЩ с износител Precision Auto
Group LLC за лек автомобил BMW, модел: 535D с номер на шаси WBAXA5C55FD691699,
в размер на 20150 USD /35 087.20 лева/, като същата е значително по-висока от
декларираната при внос. Според митническия орган представените от лицето
документи не доказват истинността на декларираната митническа стойност на
автомобила, поради което следва да бъде определена нова митническа стойност на
процесната стока, като са описани вторичните методи за определяне на
митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2, б. "а" – "г" от
Регламент (ЕС) №952/2013, както и основанията за неприложимостта на
същите в случая по отношение на процесната стока. В заключените е направен
извод, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, §3
от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в
предоставена информация, в рамките на административното сътрудничество с
американските митнически власти, а именно: в размер на 35 087.20 лева. Съобщението
е получено от Д.П. на 24.03.2023г., като по делото липсват данни в указания
срок жалбоподателят да е депозирал възражение или да е представил допълнителни
доказателства.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № РЗМ-5800-939/32-196217 от 26.05.2023г., издадено от
Директора на Териториална дирекция Митница София, за стоката, поставена под
режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG005808035774R5/ 03.07.2020г.,
на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 е определена нова
митническа стойност в размер на 35 087.20лв., в резултат на което и на
основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2, чл. 87, § 1 и чл. 101, § 1 от Регламент
(ЕС) №952/2013 г. и във връзка с чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС е извършена корекция
на данни по митническата декларация, като на Деян П. е определено и начислено
вносно митническо задължение за доплащане (представляващо разликата между
реално платените и подлежащите на плащане публични държавни вземания) в общ
размер на 8 999.04лв., от които сума за мито в размер на 2 812.20 лв.
и сума за ДДС в размер на 6 186.84 лв. Върху главниците за мито и ДДС е
посочено, че се дължи лихва за забава на основание чл.114, параграф 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с чл.59, ал.2 от ЗДДС, изчислена от датата
на възникване на задължението по митническата декларация- 03.07.2020г. до дата
на уведомяването. На основание чл.114, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 е
посочено, че се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане
на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване.
В мотивите на
оспореното решение е посочено, че представените от вносителя документи не
доказват истинността на декларираната митническа стойност на автомобила, като с
оглед направената проверка по линия на международното сътрудничество са налице
съмнения, че декларираната стойност не е действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоката при продажбата и за износ на територията на Съюза. С
оглед на което решаващият орган е приел, че митническата стойност не следва да
се определя по метода на „договорената стойност" по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочено е, че на основание чл. 140,
§2 от Регламент (ЕС) №2015/2447, когато съмненията на митническите органи не
отпаднат, те могат да определят митническата стойност по метод, различен от
този по реда на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013. След като са
анализирани последователно методите по чл. 74, §2, букви а), б), в) и г) от
Регламент (ЕС) 952/2013 и са приети за неприложими, митническата стойност за
процесната стока е определена въз основа на метода, посочен в чл. 74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и на база данните, получени от американските
митнически власти – т.е въз основа на стойността, обявена в предоставената
електронна износна декларация - Electronic export information, като отразената
в нея стойност на стоката и платените транспортни разходи са възприети от
административния орган като точните, официални стойности при извършения износ
от САЩ.
Решението е получено от Д.П. на 09.06.2023г.
/л.25/.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваното решение, както и документи, представени от
жалбоподателя с легализиран превод на български език.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно посочената
норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №952/2013
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на
ТД Митница София към Агенция „Митници" е издадено от компетентен
административен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и
във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №952/2013, съобразно предоставените му от
закона правомощия.
Обжалваното решение е постановено в изискуемата се писмена
форма при посочване на фактическите и правни основания, които според
административния орган обосновават издаването на акта. Спазени са административно-производствените правила в
рамките на осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, както и правилата за предварително уведомяване, съгласно
императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) №952/2013
относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена
възможност на заинтересованото лице да изрази становище.
Решение №РЗМ-5800-939/32-196217
от 26.05.2023г. на Директора
на ТД Митница София обаче е постановено в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Митническата стойност е определената за
митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя
при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и основно
служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Относимите правни норми, касаещи
определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове
при внос на стоки на митническата територия на Съюза, са нормите на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза. В разпоредбата
на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013
е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са
предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те са в
отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл. 70, така
и помежду си /решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24/. За
да се премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни
съмнения относно декларираната стойност в декларацията на въвеждащия стоката на
територията на общността. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако
не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност
по субсидиарно предвидените методи. Терминът "основателни съмнения"
няма хармонизирана дефиниция в Митническия кодекс на Съюза или в
Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се преценява във
всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
Както беше посочено, съгласно чл.
70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от § 2 на същата разпоредба,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, МК и Регламентът за изпълнение 2015/2447 за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№952/2013 въвеждат редица правила и мерки относно контрола и определянето на
елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на
относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и
събирането на действителния размер на митническите задължения. Разпоредбата на
чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/2013 предвижда, че за целите на митническия
контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват
точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт,
както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички
придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките
и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В случая
спорът между страните е дали митническите органи са обосновали наличието на
основателно съмнение по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№2015/2447 и правилно ли е приложен методът по чл. 73, §3 от МК за определяне
на митническата стойност по процесния внос на лекия автомобил, респ. налице ли
са основанията за неприложимост на вторичните методи по чл.74, §2, букви а),
б), в) и г) от Регламент (ЕС) №952/2013.
В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447
на Комисията от 24.11.2015г. за определяне на подробни правила за прилагането
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 е предвидена възможност за
неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато
митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези
съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от
декларатора. Когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на
методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.
74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, §3 от МК -
въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата
на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в
тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е,
при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесната стока. Според настоящия съдебен състав това
изискване не е спазено при постановяване на обжалваното решение.
В
случая ответникът не ангажира убедителни доказателства за основателността на
възникналите съмнения по отношение нереалността на декларираната от жалбоподателя
Д.П. митническа стойност на автомобила. Видно от приобщените доказателства,
посоченият за вносител на автомобила, чрез прекия си представител, е представил
цялата относима информация за обосноваване на договорната стойност на процесната
стока, вкл. фактура и документ за плащане по фактурата. От своя страна
ответникът не е оспорил автентичността, точността и/или валидността на
представените документи в т. ч. и извлечение от паричен превод на стойност от
4 000.00 USD, като единствено е заявил по отношение фактурата, че същата
не е подписана, както и че липсвали други документи или изрично потвърждение от
продавача на автомобила за договорената и платена негова цена. Очевидно
митническият орган възприема всички елементи на продажбата (предмет и страни по
сделката), но не и продажната
цена на автомобила, посочена в документа, обективиращ волята на страните по
процесната сделка. В тази връзка административният
орган се е позовал изцяло на предоставената от американските митнически органи
Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност
митническа декларация за износ, в която е отбелязана цена от 20 150 USD за
изнесения автомобил от американския доставчик, посочен като „главна
заинтересована страна“. Документът представлява официална информация от
митническите власти на САЩ, оспорването на чиято истинност на практика се
оттегли от жалбоподателя, видно от изявлението на процесуалния му представител
в представена по делото молба /л.64/. Въпреки това от мотивите на оспорения
административен акт обаче не става ясно защо органът приема, че посочената в
Електронната информация за износ стойност е действителната продажна цена на
процесния автомобил. Видно от съдържанието на колона “з“ – 3-D към Електронна
информация за износ /л. 95/, по отношение на процесния автомобил е декларирана
стойност в размер на 20 150 USD, но в самата колона е посочено „Стойност (в щатски долари, без центове) - продажна цена или себестойност,
ако не е продадено“, като предвид това очевидно не може безусловно да се
приеме, че това е действителната продажна цена на автомобила. Ако се приеме, че
се касае за продажна цена и доколкото в информацията не фигурира оспорващият Д.П.П.,
то е следвало да се изискат от жалбоподателя и от американската митническа
администрация да представят допълнителни данни или документи, удостоверяващи
връзката с посочения в Електронната информация за износ краен получател –
„Пресижън Ауто Груп“ ЕООД, гр. София и извършено плащане на цена от 20 150 USD за
процесния автомобил. Само при наличните по делото данни не може да се приеме с
категоричност, че декларираното пред американската митническа администрация е
действителната цена на процесния автомобил, нито може да се направи несъмнен
извод, че декларираната от американския доставчик стойност в митническата
декларация за износ е действително договорената продажна цена между него и
жалбоподателя Д.П.. Тежестта за доказване
наличието на основателни съмнения е възложена изцяло в тежест на митническите
органи, като последното е и основна предпоставка за неприемането на
декларираната от вносителя на стоката митническа стойност. Общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) №952/2013
изисква митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение и вносителят да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност на стоката. В настоящия случай това изискване не е спазено изцяло. В действителност
от П. са поискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност, но митническият орган не ги е обсъдил в контекста на дадените
обяснения от жалбоподателя и представеното чуждестранно свидетелство за
регистрация/собственост на автомобила от 12.12.2019г. След като митническите
органи са приели наличието на съмнения за действителната цена на декларираната
от П. стока, са дължали и необходимата грижа за да установят действителната,
респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на
базата на информация, чиято категоричност не може да се възприеме от гл. т.
изявлението на американските власти, че при тях не се съхраняват копия от
документите от извършените сделки. В случая очевидно не съществуват достоверни
информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на
плащане цена, която да се различава от декларираната от жалбоподателя при вноса
на процесния автомобил. Напротив - декларираната стойност съответства на цената
по фактурираната доставка на автомобила, като са представени доказателства, че
тази цена е заплатена чрез паричен превод именно на посочения във фактурата
продавач на автомобила /л. 42/. Гореизложеното сочи на необоснованост на
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на
чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът
на органа да приложи метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се явява немотивиран, недоказан и неправилен.
Настоящият съдебен
състав счита за неправилни и формираните изводи за неприложимост на вторичните
методи за определяне на митническата стойност. За да се изключат като приложими
методите за определяне на митническа стойност, регламентирани в
чл. 74, § 2, б. „а“ - „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са
приели, че
описанието на процесната стока в митническата декларация и във фактурата е недостатъчно,
както и не са открити данни за стоки със сходни характеристики. Сочи се и
недостатъчна наличност на информация относно декларираната митническа стойност
за допуснати за свободно обращение идентични или сходни стоки, внос от САЩ в
системата МИС-IIIА за приблизително същия период, както и за единична цена, на
която се продава на територията на Съюза най-голямото сборно количество от
внесените стоки или от внесени идентични/сходни стоки. Тези констатации обаче
не кореспондират със събраните доказателства. В приложените към МД придружаващи
документи – фактура, товарителница, удостоверение за собственост на МПС, се
съдържат конкретни данни за внесения автомобил. Жалбоподателят
е представил и документ за плащане към доставчика, както и в МД се съдържа
подробно описание на процесния автомобили, вкл. на марката и модела, както и на
състоянието му. Следователно, обратно на приетото от решаващия орган,
описанието на стоката е достатъчно с оглед данните в събраните документи. В
същите има конкретни
данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл. 1 § 2, т.
4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но тази информация не е
взета предвид от Директора на ТД Митница София, поради което формираните изводи за
неприложимост на вторичните методи за остойностяване са недоказани. Административният орган изобщо не
е направил проверка в системите МИС3А или БИМИС за внос на употребявани
автомобили с подобни характеристики като процесната стока и за тяхната цена и
по този начин е постановил оспореното решение при неизяснена фактическа
обстановка.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че административният
орган е изложил аргументи,
които да обосноват приложението на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във
връзка с чл. 140 и чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, само поради неприложимостта на
всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ до б. "г" от Регламент
(ЕС) №952/2013, без да извърши съответните проверки, анализи и сравнения,
необходими за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката по
вторичните методи. Освен това разпоредбата на чл. 144 § 2 от Регламента за
изпълнение забранява на органа да използва система,
при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две
възможни стойности, както и произволно определени или фиктивни
стойности. В случая тази забрана е нарушена, тъй като органът е определил
митническата стойност на стоката по данни от декларираната стойност в
митническата декларация за износ от
продавача, като е нарушено и изискването на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за използване на налични
данни на митническата територия на Съюза, тъй като е спорна достоверността на
информацията в тази декларация относно начина на формиране на декларираната
стойност. Следователно незаконосъобразно е приложен методът по чл.73, §3 от МК за
определяне на митническата стойност по процесния внос.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната в
митническа декларация с MRN
20BG005808035774R5/ 03.07.2020г. митническа стойност
на процесния внесен автомобил, съответстваща на посочената в обективиращата
сделката фактура договорена продажна цена на автомобила, заплатена от купувача Д.П.,
и е
определил нова митническа стойност на стоката единствено съобразно
предоставената информация от митническите власти на САЩ, съответно е определил
допълнителни задължения за мито и ДДС, Директорът на ТД Митница София е
постановил материално незаконосъобразен административен акт. Платената или
подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване
на митническата стойност. Нормата на член 29, § 1, буква г) МК позволява да се
изключи договорната стойност на внасяните стоки, когато са изпълнени две
кумулативни условия, а именно: от една страна, купувачът и продавачът да са
свързани по смисъла на посочения кодекс и от друга страна - договорната
стойност да не е приемлива за целите на определяне на митническата стойност.
Доколкото в случая не е доказано наличието на посочената хипотеза, обжалваното Решение
№РЗМ-5800-939/32-196217 от 26.05.2023 г. подлежи изцяло на отмяна.
Предвид изхода на
делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на Агенция
„Митници“ следва да бъде възложено заплащането на сумата от 1 306лв.,
представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв.; договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 1200лв. с ДДС и 96 лева - направени
разходи за лицензиран превод на документи
по делото. Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като от една
страна това възнаграждение е в рамките на определения в чл. 7, ал.2, т.2 във
вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/ 2014г. минимален размер, а и в случая
адвокатското възнаграждение не може да се приеме за прекомерно спрямо
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.П.
ЕГН **********,***, Решение № РЗМ-5800-939/32-196217 от 26.05.2023г., издадено
от Директора на Териториална дирекция Митница София, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на Д.П.П. ЕГН **********,***, сумата от 1 306лв. (хиляда триста и шест лева)
- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: