№ 460
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Величка Маринкова
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20241100604069 по описа за 2024 година
Производството е по чл.306,ал.3, във вр. с ал.1, т.1 от НПК .
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана
от адвокат А. А., защитник на Т. В. А., в която се атакува Определение на
Софийски районен съд от 17.06.2024 година, постановено по ЧНД №
8388/2023 година, по описа на съда, с което е извършено групиране на
наказания, наложени по отношение на осъден Т. В. А., ЕГН **********.
Оплакването в жалбата е, че при извършване на групирането,
първоинстанционният съд е пропуснал да включи при определяне на общото
наказание НОХД № 16256/2020 година и НОХД № 17058/2020 година, и двете
по описа на Софийски районен съд. Моли да бъде изменено определението в
тази му част.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят лично, както и чрез
защитникът си поддържа въззивната частна жалба. Защитникът релевира и
допълнителни доводи в нейна подкрепа.
Представителят на Софийска градска прокуратура заяви, че
определението на Софийски районен съд е незаконосъобразно. На първо
място поддържа становището, че първоинстанционното производство е
проведено от незаконен състав, тъй като компетентен е бил съставът,
разгледал и приключил последното производство пред Софийски районен съд,
който е различен от провелия производството по чл.306,ал.1,т.1 НПК. Отделно
от това, прокурорът намери определението и за неправилно. Счита, че
1
действително посочените във въззивната жалба две наказателни дела следва
да бъдат включени в групирането, но извън възможната за образуване обща
група от наказанията по влезлите в сила присъди, /споразумения/ следва да
остане наказанието от единадесет месеца, наложено по НОХД № 4506/2023
година по описа на Софийски районен съд.
Осъдения Т. В. А. в последната си дума заяви, че иска да му се направи
групиране, в което да бъдат включени всичките му осъждания.
Съдът, след като съобрази материалите по делото, намери следното:
Въззивната частна жалба е процесуално-допустима, доколкото е
депозирана в срок и то от активно-легитимирана страна.
„По същество“ на делото, съдът намира следното:
С атакуваното определение, първоинстанционният съд, на основание
чл.25,ал.1, във вр. с чл.23,ал.1 от НК е определил по отношение на А. общо
наказание, измежду наказанията, наложени му по НОХД 15241/2020 година,
НОХД № 7729/2021 година и по НОХД № 4506/2023 година, всички по описа
на Софийски районен съд като е определил за изтърпяване наказание от една
година „лишаване от свобода“.
Пред въззивната инстанция бе приета като доказателство Справка за
съдимост, издадена на 09.07.2024 година.
От същата е видно, че по отношение на Т. А. са приключени с влезли в
сила присъди, /определение за одобряване на споразумения/ пет съдебни
производства:
НОХД № 15241/2020 година, по описа на Софийски районен съд, по
което му е наложено наказание „пробация“ за престъпление по чл.198,ал.1,
във вр. с чл.63,ал.1 НК. Деянието е извършено на 02.05.2020 година, а
определението е влязло в сила на 16.11.2020 година.
НОХД № 7729/2021 година, по описа на Софийски районен съд, по което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, за
престъпление по чл.198,ал.1, във вр. с чл.63,ал.1 НК. Деянието е извършено на
02.06.2020 година, а определението е влязло в сила на 18.03.2022 година.
НОХД № 4506/2023 година, по описа на Софийски районен съд, по което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца,
за престъпление по чл.129,ал.1 НК. Деянието е извършено на 23.08.2022
година, а определението е влязло в сила на 14.06.2023 година.
НОХД № 16256/2020 година, по описа на Софийски районен съд, по
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,
за престъпление по чл.198,ал.1, във вр. с чл.63,ал.1 НК. Изпълнението на
наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Деянието е
извършено на 14.06.2020 година, а определението е влязло в сила на
06.02.2024 година.
НОХД № 17058/2020 година, по описа на Софийски районен съд, по
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
за престъпление по чл.198,ал.1, във вр. с чл.63,ал.1 НК. Изпълнението на
наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Деянието е
2
извършено на 17.08.2020 година, а определението е влязло в сила на
11.04.2024 година.
При наличните данни, въззивният състав направи следните изводи:
Първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
От една страна незаконосъобразността е предпоставена от
обстоятелството, че решаващият състав се е произнесъл при непълнота на
доказателствата, доколкото ползваната от него Справка за съдимост към
датата на постановяване на протоколното определение от 17.06.2024 година по
ЧНД № 8388/2023 година не е отразявала всички настъпили към тази дата
факти от съдимостта на лицето. В справката не са били отразени НОХ дела
№№ 16256/2020 година и 17058/2020 година на СРС, определенията, с
одобрени споразумения, по които към този момент са били влезли в законна
сила.
Тази именно непълнота на доказателствата, при която районният съд се
е произнасял налага и новото и в случая съществено различаващо се от
първоинстанционното произнасяне на въззивната инстанция, тъй като
императивният характер на процедурата по чл.23,ал.1 НК, предполага
необходимост от извършване на цялостно групиране на наказанията, с
включване на всички осъждания на А., настъпили към този момент.
В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с точка трета на
Тълкувателно решение № 3/2009 година на ОСНК на ВКС, според което, в
случаите на ново осъждане, настъпило след предходното групиране на
наказания, съдът е длъжен да изследва всички осъждания на лицето, в какво
съотношение се намират те, като извърши цялостно групиране на наказанията.
При тази дейност, казва ВКС, съдът може да прецени, че се налага и промяна
на формираната съвкупност, или че се налага да се формира нова такава.
Съотнесено към конкретният случай, налице са данни за съдимост на Т.
А., с които районният съд не е разполагал, което при императивния характер
на процедурата може като последица да се приравни на „нови осъждания“,
което прави формирането на нова съвкупност не само допустимо, но и
задължително.
Незаконосъобразност на проверяваното определение въззивният съд
намери и в прилагането от страна на районният съд на правилото на чл.23,ал.1
НК.
И именно тази незаконосъобразност е и основната причина за ревизия на
първоинстанционния съдебен акт.
Както по-горе съдът посочи, НОХД № 4506/2023 година е приключило
пред Софийски районен съд с одобряването на споразумение за прекратяване
на наказателното производство, по което на А. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца за деяние, което той е
извършил на 23.08.2022 година.
За двете, възприети от районния съд, като подлежащи на групиране
наказания, съдебните актове са били влезли в сила преди датата на
извършване на деянието по посоченото НОХД № 4506/2023 година. Така,
3
определението, приключващо НОХД № 15241/2020 година е влязло в сила на
16.11.2020 година. Споразумението, приключващо НОХД № 7729/2021 година
е влязло в сила на 18.03.2022 година.
В този смисъл, извършеното от първоинстанционния съд групиране
нарушава правилото на чл.23,ал.1 НК, тъй като осъждането по НОХД №
4506/2023 година се намира в съотношение на рецидив с осъжданията по
НОХД № 15241/2020 година и по това НОХД № 7729/2021 година, а от там
налага ревизия на определението с цел правилно приложение на закона.
Както и по-горе съдът посочи, видно от справката за съдимост, изискана
от въззивната инстанция по отношение на А. са влезли в сила определения, с
които са одобрени споразумения по още две НОХ дела. Определението по
НОХД № 16256/2020 година е влязло в сила на 06.02.2024 година, а това по
НОХД № 17058/2020 година е влязло в сила на 11.04.2024 година. Деянията и
по двете общ характер дела са извършени през лятото на 2020 година, т.е.
преди влизането в сила, на която и да е от петте присъди.
Същевременно, деянието по НОХД № 4506/2023 година е извършено
преди влизането в сила единствено на новите, отразени в приетата от
въззивната инстанция справка за съдимост, /НОХД 16256/20 г. и НОХД
17058/20 г./.
Това предполага възможност за формиране на два варианта на
групиране на наказанията:
При първият вариант, на групиране подлежат наказанията по НОХД №
15241/2020 година, „пробация“, по НОХД № 7729/2021 година, „лишаване от
свобода“ за срок от една година, по НОХД № 16256/2020 година, „лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, по НОХД № 17058/2020 година,“лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца с определяне на общо наказание – най-
тежкото от тях от една година „лишаване от свобода“.
Извън групата като подлежащо на самостоятелно, отделно изтърпяване
следва да остане наказанието от единадесет месеца „лишаване от свобода“.
При вторият вариант, могат да бъдат обособени две отделни групи, като
в първата общо наказание може да бъде определено между наказанията по
НОХД № 15241/2020 година, „пробация“, по НОХД № 7729/2021 година,
„лишаване от свобода“ за срок от една година, с определяне на общо
наказание – най-тежкото от тях от една година лишаване от свобода.
Втората група, може да бъде обособена между наказанието, наложено
по НОХД № 4506/2023 година, „лишаване от свобода“ за срок от единадесет
месеца, по НОХД № 16256/2020 година, „лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца и по НОХД № 17058/2020 година,“лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца с определяне на общо наказание – най-тежкото от тях от
единадесет месеца „лишаване от свобода“.
И при двата възможни варианта, А. ще следва да търпи ефективни
наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и за срок от
единадесет месеца.
Отново в цитираното тълкувателно решение № 3/2009 година, ОСНК на
4
ВКС е посочило, че съдът следва да извърши групирането, съобразявайки
най-благоприятното за дееца съчетание.
Доколкото и в двата възможни варианта, крайният резултат за А. би бил
еднакво „благоприятен“, то с оглед постигането на максимална яснота при
предстоящото изпълнение на определените общи наказания, въззивният
състав възприема първия от двата възможни варианта – групиране на четири
от осъжданията с определяне на една година лишаване от свобода общо
наказание и отделно изтърпяване на единадесет месеца лишаване от свобода.
Макар и формално да се касае до „изменение“ на определението на
районният съд, то извършваните от въззивната инстанция измения са толкова
съществени, че за прецизност и яснота се налага пълната отмяна на
определението и постановяване на ново такова.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено от Софийски
районен съд от 17.06.2024 година, постановено по ЧНД № 8388/2023 година,
по описа на съда, с което е извършено групиране на наказания, наложени по
отношение на осъдения Т. В. А., ЕГН **********, вместо което постанови:
На основание чл.25,ал.1, във вр. с чл.23,ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ
ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията, наложени на Т. В. А., ЕГН
********** по влезли в сила Присъди /Определения, с които са одобрени
споразумения за прекратяване на наказателно производство/ по НОХД №
15241/2020 година, „пробация“, по НОХД № 7729/2021 година, „лишаване от
свобода“ за срок от една година, по НОХД № 16256/2020 година, „лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, по НОХД № 17058/2020 година,“лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, като определя за изтърпяване най-тежкото
от тях от ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Наказанието по НОХД № 4506/2023 година, „лишаване от свобода“ за
срок от единадесет месеца следва да бъде изтърпяна отделно и самостоятелно
от определеното общо наказание.
На основание чл. 57,ал.1,т.3 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ по отношение на
осъдения Т. В. А., ЕГН ********** първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“.
На основание чл.25,ал.2 от НК ПРИСПАДА изтърпяната от Т. В. А.,
ЕГН ********** част от наказанията „лишаване от свобода“ по включените в
групирането присъди.
На основание чл.25,ал.3 НК ПРИСПАДА изтърпяната от Т. В. А., ЕГН
********** част от наказанието „пробация“, като два дни „пробация“ се
зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл.59,ал.1 НК ПРИСПАДА от определеното общо
наказание, времето, през което по отношение на Т. В. А., ЕГН ********** е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което и да е от
5
делата, включени в определеното общо наказание.
Препис от Определението да се изпрати на Софийска градска
прокуратура за сведение и изпълнение и на Бюро „Съдимост“ при
Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6