РЕШЕНИЕ
Номер 679 , 17 май Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На седемнадесети април през 2018 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Елена Калончева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 1206 по описа за 2017 година
намери за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 24, ал. 4 от
Наредба № 34 от 29.12.2006 г. на министъра на здравеопазването за придобиване
на специалност в системата на здравеопазването (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - д-р Д.Л.К., ЕГН ********** и постоянен адрес:***
чрез упълномощените си процесуални представители адв. С. Р. К. и адв. Н. В. М.
твърди, че на 01.09.2010 г., в качеството на „***“ e сключила с ответника ***, ***в
качеството му на „институция, провеждаща
практическо обучение“ тристранен договор за обучение за придобиване на
специалност – платено обучение № *** г.. Изпълнението на договора започнало на
15.09.2010 г. и завършило в предвидения в договора четиригодишен срок, като на
ищцата били признати права на специалист по ***. Твърди, че в договора няма
клауза, уреждаща размера на възнаграждението, но такова й се дължи, тъй като за
срока на договора извършвала лечебно-диагностични дейности и/или медицински и
здравни грижи на пълен работен ден и с приложение разпоредбата на чл. 24, ал.3,
т.3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването. Възнаграждение, според ищеца не се дължи единствено в
изчерпателно посочените в чл. 24, ал. 5 от Наредба № 34 от 29.12.2006г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването хипотези, които по
отношение на нея не са изпълнени. Сочи, че подала до ***на *** заявление вх. №
6625 от 20.05.2014 г., на което с писмо изх. № 2510 / 17.06.2014 г. й било
отговорено, че следва да декларира липса на обстоятелства по чл. 24, ал. 5 от
Наредбата. Твърди, че за периода от сключване на договора до 31.12.2011 г.
размерът на дължимото възнаграждение е в размер не по-малко от 1,5 минимални
заплати месечно, а за периода от 01.01.2012 г. – в размер на две минимални
заплати месечно. Като сочи, че ответникът не й е заплатил никакво
възнаграждение, въпреки, че признал задължението, настоява съда да постанови
решение, с което да осъди *** да й заплати сумата от 22 381.80 лв.,
представляваща дължимото й, но не платено възнаграждение по процесния договор,
както и сумата от 6066.95 лв., представляваща обезщетени за забава, считано от
15.09.2014 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата. Претендира разноски.
Ответникът - ***, ЕИК ***, седалище: ***и адрес на
управление: *** депозира писмен отговор, с който оспорва главния и акцесорния
иск като неоснователни. По отношение размера на главницата твърди, че в
договора, а и в Наредбата не е посочено, че се дължи месечно възнаграждение на ***,
а само, че се предвижда минималният му размер да не е по-малко от две минимални
месечни заплати. В случай, че ищцата твърди, че се касае за дължими й
периодични плащания прави възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна
давност, евентуално в случай, че претенцията е за еднократно плащане позовава
се на изтекла петгодишна погасителна давност. Сочи, че противно на ищцовите
твърдения, след като К. е представила декларация по чл. 24, ал. 5 от Наредбата
със заявлението от 20.05.2014 г. още от месец април ответникът предприел
начисляване и изплащане на съответното възнаграждение в размер на две минимални
работни заплати. Счита, че до момента на деклариране липса на съответните
пречки, за *** не е било налице основание за изплащане на възнаграждение, а
подадената декларация няма обратна сила. Освен това в нейното съдържание ищцата
не е посочила липса на обстоятелства по т. 4 от чл. 24, ал. 5, т.е. че не
получава стипендия от средства по европейски проекти и програми, по които
бенефициер е Министерство на здравеопазването, което означавало, че всъщност
изплащаното й след 20.05.2014 г. възнаграждение е било без основание. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
На 01.09.2010г. е сключен договор за обучение за
придобиване на специалност – платено обучение № ***между ***, представляван от ***,
***, представляван от *** К.Д., като здравно заведение, провеждащо практическо
обучение и Д.Л.К., като спечелила конкурс за обучение за придобиване на
специалност ***болести за място, срещу заплащане, по силата на който висшия
университет се е задължил да организира, регистрира, проведе и контролира
специализацията на *** ***за придобиване на специалност ***болести за срок от 4
години, срещу насрещното задължение на *** да спазва условията за провеждане на
специализацията в базата за обучение ***. В договора не е уговорено изрично
задължение за заплащане възнаграждение на специализиращият.
Със заявление вх. № 6625 от 20.05.2014г. д-р Д.К. е
уведомила ***на *** , че е зачислена за специализация към ***– Клиника по ***болести
за срок от 4 години, като за този период не е получавала полагащите й се
ежемесечни възнаграждения, като е представила и декларация, с която е отрекла
по отношение на нея да са налице някое от основанията за недължимост на
възнаграждение по чл. 24, ал.5 от Наредба № 34 от 29.12.2006г..
В отговор до заявителя е изпратено писмо изх. № 2510
от 17.06.2014г., с което ***К.Д., ***на ***
***е посочил, че съгласно чл. 12, ал.7 и чл. 24, ал.3, т.3 в сила от
12.02.2010г. от Наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването, лечебното заведение, определено за практическа
база на специализанти на места „срещу заплащане“ дължи на съответния ***възнаграждение
за периода до 31.12.2011г. в размер на не по-малко от 1.5 минимални работни
заплати, а за периода след 01.01.2012г. в размер на две минимални работни
заплати месечно, само при условие, че не е налице някоя от хипотезите на чл.
24, ал.5 от Наредба № 34 от 29.12.2006г., поради което и е приел, че
възнаграждение следва да бъде заплатено на ***за датата, следваща деклариране
на липсата на обстоятелствата, посочени в чл. 24, ал.5 от Наредба № 34 от
29.12.2006г.
От приложената служебна бележка от 10.07.2017г. на ***,
издадена за периода от м.10.2013г. до м.09.2014г. е видно, че за м.04., 05.,
06., 07. и м.08.2014г. на ищцата е начислено и изплатено брутно трудово
възнаграждение в размер на 680 лв., а за останалите месеци от периода, за който
е издадена липсват данни за платени възнаграждения – л.30 – л.35.
За безспорно между страните е прието обстоятелството,
че ищцата е участвала в провеждани в болничното заведение оперативни
интервенции при условията на чл. 24, ал.3, т.4 от Наредба № 32 от 2006г., отм.
ДВ бр. 7 от 2015г., което обстоятелство се установява и от представените
оперативни протоколи, видно от които ***е участвала като ***при провеждани оперативни
интервенции в ***клиника – вж. 193, 202, 204, 284, 334, 368.
От приетата от съда и без възражения от страните ССчЕ
се установява, че дължимото се на ищеца, съобразено с Наредба № 34 от
29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и
конкретно чл. 24, ал.4 от същата е в размер на брутна сума от 25 781.80
лв., съответно нетна в размер на 20 052.18 лв., от която сума са изплатени
2566.55 лв., а дължимия остатък е в размер на 17 485.63 лв.
Съгласно чл. 181
от Закона за здравето, условията и реда, включително и финансирането на
обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се
определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването. В изпълнение на
тази законова
делегация е приета Наредба
№ 34/2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването,
действала за периода на обучение на ищцата, отменена с приемането на Наредба №
1 от 22.01.2015 г. / ДВ бр. 7 от 2015 г./. Съгласно чл. 24, ал. 3, т.3, в
редакцията на ДВ, бр. 12 от 2010г., в сила от 12.02.2010г. от коментираната
Наредба в договора следва да е посочена, както стойността на обучението по
съответната специалност на лицата, които са спечелили конкурс на място срещу
заплащане, така и размера на получаваното възнаграждение за извършена лечебно –
диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи. Въпреки коментираното
нормативно изискване в сключения на 01.09.2010г. договор подобни данни за
дължимо възнаграждение на *** не са посочени, което не означава, че същото е
недължимо.
След като условията
и реда, включително и финансирането на обучението са нормативно разписани в Наредба № 34/2006
г., то измененията на тази
наредба, включително новоприетата разпоредба на чл. 24, ал. 5, в сила от
14.02.2010 г., свързана с финансирането на обучението и уреждаща дължимостта на
възнаграждение на специализантите, са приложими и към действащите след
влизането й в сила на 14.09.2010 г. договори за обучение. Разпоредбата на чл.
24, ал. 5 от Наредбата е материалноправна по своя характер и има действие
занапред съгласно чл.
14 от Закона за нормативните актове, като е приложима по отношение на
юридически факти, осъществени след влизането й в сила. В подкрепа на това разбиране
за приложимост на нормата на чл. 24, ал. 5 от Наредбата към сключения между
страните договор за обучение и предвиденото в § 26, ал. 3 от ПЗР на Наредбата
за изменение и допълнение / обн. в ДВ бр. 72 от 14.09.2010г / на Наредба № 34,
задължение за специализантите, които към
влизане в сила на тази
наредба, отговарят на условията на чл. 24, ал. 5 да уведомят за това
висшето училище, в което са записани, като приложат и съответен документ в
10-дневнен срок от обнародване на Наредбата, а съгласно § 27 висшето училище е
длъжно да уведоми МЗ за специализантите, отговарящи на условията на чл. 24, ал.
5 и се обучават на места, финансирани от държавата в 20-дневнен срок. След като
ищцата, в качеството й на ***не е уведомила висшето училище, че отговаря на
някое от условията по чл. 24, ал.5, то за същото това училище не е имало
основания да не заплаща дължимото й се възнаграждение. Следва да се има
предвид, че и самият ответник не твърди по отношение на ищцата да са били
налице някое от условията на чл. 24, ал.5, а единствено сочи, че същата е
представила декларация, с която е отрекла съществуването именно на тези
отрицателни предпоставки в момент, следващ сключването на договора. Подобно
задължение за ищцата в случай, че не са налице лимитивно посочени изключения на чл. 24, ал.5
не е предвидено, поради което и неизпълнението му не може да се свърже с
отпадане задължението на висшето училище да заплаща дължимото й се
възнаграждение, а депозираното от нея заявление вх. № 6625 от 20.05.2014г.
следва да се приеме като покана за плащане на паричното задължение без падеж и
същото е относимо по отношение забавата на длъжника – чл. 84, ал.2 ЗЗД. Затова
и искът за неплатеното й възнаграждение в минимално предвидения в чл. 24, ал.4
от Наредбата размер е основателен, с изключение на месеците, за които
ответникът й е заплатил такова, а именно м.04.,05.,06., 07. и 08.2014г.
Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на коментираното
парично вземане. Същото е с произход тристранно облигационно правоотношение и
може да бъде определено като вземане за труд, за което дори и да се приеме, че не
е предвидена друга давност, съгласно чл. 111, ал.1, б.а ЗЗД се погасява с
изтичане на тригодишния давностен срок. Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД. В конкретният
случай, каза се, не е уговорено конкретно възнаграждение на ***, нито срок за
изпълнение на това паричното задължение, поради което и на основание чл. 84,
ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че същото е станало изискуемо от момента на
поканата. За покана следва да се приеме депозираното от ищцата заявление вх. №
6625 от 20.05.2014г. до ***на ***, от който момент и вземането е станало
изискуемо. Исковата молба е депозирана на 16.05.2017г. или преди изтичане на
три годишния давностен срок.
Коментираното до
тук налага да се приеме, че предявения иск е основателен до размер от сумата от
17 485.63 лв., който е посочен от вещото лице като остатък за получаване,
след приспадане на платените на ищцата суми за периода м.04.2014г. –
м.09.2014г., за която сума ще се постави удовлетворително за ищцата решение, а
за разликата до пълния предявен размер от
22 381.80 лв. искът ще бъде отхвърлен.
От ищеца е заявено
за присъждане и обезщетение за забава плащането на възнаграждението. За
коментираното парично задължение няма уговорен срок за изпълнение, поради което
и при съобразяване чл. 84, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че длъжникът изпада в
забава след поканата, а поканата е отправеното заявление вх. № 6625 от
20.05.2014г., от който момент следва да се приеме, че ответникът е в забава.
Затова и искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен за периода
от 21.05.2014г. до датата на депозиране на исковата молба - 16.05.2017г., но
доколкото е предявен от ищцата за периода от 15.09.2014г. и с оглед
диспозитивното начало ще се присъди за този период, а дължимият размер, определен
с помощта на онлайн приложението calculator.bg е
сумата от 4744.81 лв., за която сума ще се ангажира отговорността на ответника,
а за разликата до пълния предявен размер от 6066.95 лв. ще се отхвърли.
При този изход на
спора разноски се дължат и на двете страни.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, които съдът констатира да са в размер на сумата от 2675.58 лв., съгласно списък на разноските за
платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, която
сума следва да се възложи в тежест на ответника.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски за платено възнаграждение за
адвокат, съгласно списък на разноските, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, които съдът констатира да са в размер на 425.18 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***,
ЕИК ***, седалище: ***и адрес на управление: *** да заплати на Д.Л.К., ЕГН **********
и постоянен адрес:*** сума в размер на 17 485.63 лв., представляваща
възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност – платено
обучение № ***от 01.09.2010г. за периода от м.09.2010г. до м.04.2014г., ведно
със законната лихва считано от 16.05.2017г. до окончателното й заплащане, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 22 381.80 лв. и за периода от
м.04.2014г. до м.09.2014г.
ОСЪЖДА ***,
ЕИК ***, седалище: ***и адрес на управление: *** да заплати на Д.Л.К., ЕГН **********
и постоянен адрес:*** сума в размер на 4744.81
лв., представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 17 485.63
лв. за периода от 15.09.2014г. до 16.05.2017г., като отхвърля иска до пълния
предявен размер от 6066.95 лв.
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, седалище: ***и адрес на управление: *** да заплати на Д.Л.К., ЕГН
********** и постоянен адрес:*** сума в размер на 2675.58 лв., представляваща
разноски, съгласно списък на разноските за платена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.Л.К.,
ЕГН ********** и постоянен адрес:*** да заплати на ***, ЕИК ***, седалище: ***и
адрес на управление: *** сума в размер на 425.18 лв., представляваща разноски
по заплащане на възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: