Р Е Ш Е Н И Е
№ ....260001........ 17.08.2020г. гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
трети август две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
София Радославова
Членове: 1.Нели Батанова
2.Димчо
Луков
Секретар:
Геновева Стоева
Прокурор:
Румен Рачев
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Нели Батанова
ВАХД № 190 по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С решение № 226 от 24.06.2020г. по НАХД № 646 по описа
за 2020г. Шуменският районен съд признал обвиняемият М.З.Ю. ЕГН **********, за виновен в това, че на 12.06.2019 год. в гр.Шумен, при управление на МПС – лек автомобил
марка “****** нарушил правилата за движение
по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди да започне
движение назад, да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен по време на
движението си назад, непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице,
което да му сигнализира за опасност“ и по непредпазливост причинил на A.H.A.от гр.Шумен
средна телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение
в движението на левия крак /поради
счупване на четири мататарзални кости /в областта на главичките/ на лявото стъпало/; трайно затруднение
движението на дясната ръка /поради
счупване на дясната ключица/ и трайно затруднение на дъвченето и говоренето /поради счупване на долната
челюст в ляво/ - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК го освободил
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.78а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр.
с чл.37, ал.7 от НК, лишил М.З.Ю. от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца.
Осъдил М.Ю. да заплати в полза на държавата сумата
от 844.23 лева /осемстотин четиридесет и четири лева и двадесет
и три стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и 5 /пет/ лева такса
за издаване на изпълнителен лист.
Срещу постановеният съдебен акт е депозирана
жалба от М.Ю.. По същество с жалбата се атакува решението на ШРС само в частта,
с която е наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Счита, че с
оглед посочените от първоинстанционния съд
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да не се налага
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй
като същото би се явило прекомерно репресивно. Мотивира това и последиците от
това наказание, които биха довели до ограничаване на възможността да осигури на
себе си и дъщеря си издръжка, както и от опасността въобще да не може да
упражнява трудовата си дейност. Това обуславя и със спецификата на работата си,
която е свързана с правоуправление на МПС. Друг довод подкрепящ искането му е
факта, че е съдействал на органите на
реда, както и това че е оказал помощ на пострадалия, изразяващо се в изваждане
на езика, без да оспорва
обстоятелството, че не са събрани доказателства по делото за това. Представя
като доказателства копие от трудов договор, копие от договор за наем на жилище,
удостоверение за семейно положение и служебна бележка от работодател.
Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е наложено
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а по
същество за неоснователна. Счита, че независимо от събраните по делото
доказателства, включително и пред настоящата инстанция относно факта, че обв.Ю. е оказал помощ на пострадалия, то квалификацията на
деянието не следва да се преквалифицира по привилегирования състав. Заема
позиция, че искането направено с жалбата за отмяна на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“ не следва да бъде уважавано. Мотивира становището си
със справката за нарушител на Ю. ***, видно от която същият е наказван
многократно, за което има издадени 14 наказателни постановления и 22 фиша за
нарушения по ЗДвП. С оглед на това, намира, че отмяната на посоченото по-горе
наказание би попречило за постигане катто на личната,
така и на генералната превенция. В този смисъл предлага решението на ШРС да
бъде потвърдено за правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят
М.Ю. се явява лично. Поддържа
депозираната жалба и искането направено с нея. Основен акцент на доводите
изложени пред настоящия състав е необходимостта от свидетелството му за
правоуправление на МПС, както в личен, така и в професионален план. В тази
връзка излага като факти, че родом от отдалечено от гр.Шумен населено място –
гр.Златоград, че близките му са в това населено място, че живее в гр.Шумен под
наем, заради работата си, а самата тя е ръководна, отговорна и изключително
свързана с управлението на МПС. Именно с редовното, ежедневно ползване на
автомобил и честите му пътувания извън града обяснява наличието на наложените
му наказания по ЗДвП, като сочи, че голяма част от тях са за дребни нарушения.
Изразява несъгласие и с факта, че ШРС не е възприел обстоятелството за оказване
първа помощ на пострадалия, но не оспорва правната квалификация на деянието.
Изразява съжалението си за случилото се, както и готовността да си понесе
наложеното му административно наказание „Глоба“.
Моли да му бъде отменено наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“, наложено му с решението на първоинстанционния съд.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства, включително във въззивното
производство, доводите и възраженията на страните изложени в жалбата и пред
настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на
обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:
Производството
пред първата инстанция било образувано по внесено от РП-Шумен постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Насрочено и разгледано е по реда на
глава ХХVІІІ от НПК. Съгласно правомощията си дадени му с разпоредбата на
чл.378, ал.2 от НПК районния съд направил преценка на доказателствените
източници и приел следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М.З.Ю. бил правоспособен водач на МПС. На
12.06.2019г. около 17.00 часа бил паркирал управляваното от него МПС лек
автомобил марка „***** в района на Новата поликлиника, находяща
се на ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен, в лявата част на платното за движение,
пред аптека „Ceiba“. Тъй като възнамерявал да паркира
на паркинга, намиращ се непосредствено пред поликлиниката, след като се
освободи место на него, предприел движение на заден ход, с цел навлизане на
паркинга, като предвид паркиралия зад неговия автомобил друг автомобил – марка
„*****насочил задната си част на автомобила към дясното пътно платно. В същото време в посока от бившето заведение
„Чакъла“ към поликлиниката, се приближил мотопед марка „*****, управляван от A.H.A.. Последният се изненадал от предприетата
внезапна маневра на обвиняемия, не могъл да реагира своевременно и с предната
част на мотопеда се ударил в задната част на автомобила. В резултат на удара и мотопеда и водача му паднали на
земята.
Намиращи се на мястото на инцидента граждани се
обадили на телефон 112, за да потърсят помощ, след което на място пристигнали
екипи на РУ – Шумен и на ЦСМП. Последният откарал пострадалия A. в МБАЛ-Шумен,
за оказване на медицинска помощ. По-късно същият бил настанен на лечение в МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, гр.Варна.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, със заключение,
че скоростта на движение на управлявания от обвиняемия лек автомобил към
момента на ПТП-то е била 14 км/ч., а
скоростта на движение на мотопеда, управляван от пострадалия – 25 км./час.; че
ударът спрямо платното за движение е станал по ширина на платното на 1.2 метра
вляво от десния край на платното, а по дължина на 8.6 метра след пешеходната
пътека; опасната зона на лек автомобил „*****“ при определената скорост е била
6.24 метра, а опасната зона на мотопеда – 13.3 метра. Водачът на мотопеда не е
имал възможност да предотврати удара при създалата се ситуация в конкретните
условия, докато водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
мотопеда при директно наблюдение през десните странични стъкла или чрез
наблюдение през задното стъкло и да избегне удара.
Видно от изготвената в досъдебното производство
съдебно – медицинска експертиза №68/2019 год. на пострадалия са били причинени следните травматични увреждания:
счупване на 2, 3, 4 и 5-та мататарзални кости /в
областта на главичките/ на лявото стъпало, състояние след репозиция
и метална остеосинтеза, рана в областта на лявото
Ахилесово сухожилие, счупване на дясната ключица поставена ортеза за
30 дни, счупване на артикулиращия израстък на долната челюст в ляво, състояние
след операция. Счупването на четирите метатарзални
кости на лявото ходило са причинили на пострадалия трайно затруднение в
движението на левия крак за период, по-голям от един месец при обичаен
оздравителен процес; счупването на дясната ключица му е причинило трайно
затруднение движението на дясната ръка за период, по-голям от един месец при
обичаен оздравителен процес, счупването на долната челюст в ляво му е причинило
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за около 1.5-2 месеца при
неусложнен оздравителен процес, а останалите увреждания са му причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като не е
била създадена реална опасност за живота на A..
Изготвената химическа експертиза не е отчела наличие
на етилов алкохол или упойващи вещества в кръвната проба на пострадалия. Извършената проверка на обвиняемия с
техническо средство ***** е отчела минимално количество алкохол – 0.25 промила.
Приетите за установени от първоинстанционният
съд фактически положения се споделят и от настоящият състав.
Правилна е оценката на доказателствената маса,
мотивирала районният съд да приеме, че от обективна и субективна страна с пряк умисъл
обв. Ю. е осъществил престъпния състав на чл.343,
ал.1, б.“а“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира изложените в жалбата
доводи за частично основателни.
Видно от обстоятелствената част на постановения от РС - Шумен съдебен акт е, че при
установяване на фактическата обстановка съдът е констатирал, че обв.Ю. е предприел
маневра на заден ход в разрез с всички правила на движение по ЗДвП. Не без
значение е и факта, че това той е извършил на традиционно натоварена с трафик
за града пътна артерия, в час пик, в участък от пътя с два и повече входа и
изхода, без да предприеме каквото и да е превантивно действие за безопасност
при изпълнение на маневрата. Именно вследствие на това негово поведение на пътя
е причинено транспортното произшествие и настъпилите телесни повреди за
пострадалия.
Въззивната инстанция намира, че при решаването на въпроса
за наказанието правилно са взети предвид всички обстоятелства имащи значение –
обществена опасност на дееца и обществената опасност на деянието. Въз основа на
тази си оценъчна дейност на доказателствата, с които е разполагал, правилно ШРС
е наложил наказание „глоба“ в минимален размер и наказание „лишаване от право
да управление на МПС“ за срок от 3/три/ месеца. В жалбата се прави искане за отмяна
на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.
Това искане се поддържа от обв.Ю.
и в съдебно заседание.
Въззивната инстанция счита, че това искане не следва да бъде
уважавано. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК дава възможност за преценка дали
да бъде наложено това наказание или не. В конкретния случай правилно първоинстанционния съд е преценил, че за постигане на
целите на наказанието следва да бъде наложено и това наказание.
Пред настоящата инстанция бяха представени нови
доказателства - копие от трудов договор
от 2016г. за длъжност „салонен управител“, копие от договор за наем на жилище
от 2016г., удостоверение за семейно положение от 06.07.2020г., издадено от
община Шумен и служебна бележка от работодател – „*****гр.Шумен.
Във въззивното производство
по делото беше допуснато и разпитано в качеството на свидетел лицето М.П.П..
От показанията на същата става ясно, че е била свидетел – очевидец
непосредствено след настъпване на произшествието и е възприела състоянието и
действията на обв.Ю.. Потвърждава се твърдението на
самия обвиняем, че е оказал помощ на пострадалия, изразяваща се в опит да
извади езика на пострадалия и то успешно. Това е направил според свидетелката в
условията на силен стрес и е бил до пострадалия, до момента, в който на място
са пристигнали медици от „Спешна помощ“.
В показанията на посочената свидетелка се съдържат и
добри характеристични данни на обв.Ю., вследствие на
няколко годишно познанство в качеството му на клиент на аптеката, намираща се в
непосредствена близост до мястото на произшествието и в която свидетелката
работи като фармацевт. Също така свидетелката сочи, че действията на обв.Ю. са станали достояние на много хора, а и би могло да
се обсъжда от медицинска гледна точка, дали точно изваждането на езика на
пострадалия не е било неотложното животоспасяващо действие.
Всички гореописани доказателства са в подкрепа на
изложените от Ю. доводи. Те по същество са смекчаващи и следва да бъдат ценени
като такива.
Оценката на тези доказателства мотивира въззивният съдебен състав да направи извод, че наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в определения от районният съд
размер се явява несъразмерен на извършеното, с оглед всички обстоятелства имащи
значение при определяне на вида и размера на наложените наказания. Все пак не
следва с лека ръка да се игнорира и визираната от прокурора и налична по делото
справка за водач-нарушител, от която е видно интензитета на допуснатите от обв.Ю. и санкционирани по надлежния ред административни
нарушения по ЗДвП, както и периода в който са извършени, немалък във времето.
Ето защо според
ШОС е справедливо да бъде определен минимален размер на наложеното на основание
чл.343г от НК наказание, а именно 1/един/ месец, отчитайки всички обстоятелства
имащи значение за определяне на вида и размера на наказанието и възприемайки изложеното
от прокурора и обвиняемия.
Във въззивното производство
не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа
обстановка. Не се констатираха и
нарушения на материалния и процесуален закон, които да са основание за връщане
на делото на първоинстанционния съд, поради което
съдът намира, че решението на РС - Шумен ще следва на бъде изменено единствено
в тази част, като размера на наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ наложено на обв.Ю. бъде намалено от
3/три/ месеца на 1/един/ месец.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.334, т.3 от НПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 226/24.06.2020г.,
постановено по НАХД № 646/2020г. по описа на Шуменския районен съд, като
намалява размера на наложеното на обвиняемия М.З.Ю. ЕГН ********** наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ от 3/три/ месеца на 1/един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в
останалата му част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.