Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 22.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На двадесет
и четвърти февруари,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 435 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец: Р.М.Б. ***,
Ответник: В.Л.И. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е онсъдителен иск с цена 4 000.00 лева и посочено п равно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че на 16.02.2020г,около 02.30 часа,се намирал ведалеч от центъра на град Ябланица,в компанията на свои приятели.Разделили се,той се качил на шофьорското място в лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ххххххх,собственост на дядо му Ц С Ц ,паркиран на ул.“Гурко“срещу казино „Елит“ и потеглил в посока близкия хранителен магазин,дза дса обърне посоката на движение. Преди това изчакал известно време,тъй като възприел светлбини от фарове на движещ се с висока скорост автомобил,който също обърнал посоката на движение в района на близката бензиностанция.Около 02.45 часа ищецът вече бил потеглил и се движел с ниска скорост,когато съвсем неочаквано отзад го удря същият лек автомобил ,възприет от него малко преди това-джип,маркаф „БМВ“-Х5,с рег.№ ххххх,движещ се с висока скорост и управляван от ответника,с когото са съученици.Последният ,в уплахата си след удара тръгва назад и отново напред с намерение да заобиколи автомобила на ищеца,но се ядра втори път в задната му част,като от двата удара са причинени значителни материални вреди по ударения автомобил.Щетите са изплатени от застрахователната компания и автомобилът технически е възстановен.След инцидента ответникът бързо напуска местопроизшествието,отправяйки се към казиното и едва по обед на следващия ден е опткрит и установен.
Първоначалните експертни данни,че е управлявал след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда,впоследствие н еса потнвърдени от разширена експертиза,тъй като водъчът е открит и проверката извършена повече от 9 часа след произжшествието.
На 17.02.2020г след установяване на водача на джипа,му е състъавен АУАН за причиняване на ПТП и напускане на местопроизшествието,въ з основа на което срещу него е издадено и наказателно постановленоие.Със същото му е наложено административно наказание-глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок.Със съдебно решение по НАХД №83/2020г по описа на РС-Тетевен същото е влязло в сила.
Вследствие на инцидента,освен физическата травма с комоцио,оищецът получава реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията ,рязко повишаване на стойностите на кръвното налягане,породили се страхове ,станал много напрегнат ,изгубил съня си,преживявал многократно случилото се.Поради това бил освидетелстван от специалисти-психиатър и невролог в град Луковит и град Червен бряг.
Моли да бъдзат призовани на съд с ответникът и бъде осъден същия да му заплати сумата от 4 000.00 лева,явяваща се обезщетение за причинените му неимуществени вреди,със законната лихва от деян ан увреждането и направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият не признава предявения иск.Твърди,че наистина на посочената в исковата молба дата,време и място имало пътен инцидент между управляваните от тях МПС-на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№хххххххи от него лек автомобил „БМВ-Х5“ с рег.№хххххН,собсдтвеност на баба му радка Д П.Ищецът се движел с управлявания от него автомобил пред ответника и в един момент ненадейно по неизвестни причини внезапно спрял,поради което се стигнало до съприкосновение на предната часдт на неговия автомобил със засдната част на неговия.Ответникът се изплашил от сл,училото се и напуснарл местопроизшествието,за което напускане си понесъл последствията по ЗДП.Не отговаря на истината описаното в обстоятелствената част на исковата молба за някаква висока скорост,с която се е движел и за два удара в задната част на автомобила на ищеца,както и за твърдените значителни материални вреди.Категорично не отговаря на истината и твърдението на ищеца,че имало данни да е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Оспорва описаните в приложените медицински удостоверения неврологични и психиатрични диагнози и констатации.Управлявания от него автомъобил към момента на инцидента имал редовна задължителна зстраховка „Гражданска отговорност“,сключена със застрахователя „Бул Инс“-АД-София.
Позовава се на писмени доказателства.
С постановеното на 08.10.2020г определение по чл.140 от ГПК е допуснато,на основание чл.219 от ГПК,вънв в-ка с чл.430,ал.2 от КЗ, встъпването на трето личе-помагач-„Бул Инс“-АД-София,по искането на ответника по делото.В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от третото лице-помагач,в който се заявява,че предявените искове са допустими,но се оспорват същите,по основание и размер.Изглага се от третото лице,че се оспорва твърдението,че на сочената дата и място е настъпило ПТП с участие на ищеца,при което той е пострадал,оспорва се твърдението,че в ПТКП е участвал луек автомобил „БМВ-Х5“ с рег.№ххххх.Оспорва се твърдението,че ПТП е причинено виновно и противоправно от ответника.Оспорва сех механизма на ПТП,при което ищецът твърди,че е пострадал.До момента на изразяване на становището по делото не е представено нихто едно доказатерство,от което да се установи,че на тази дата е настъпило ПТП между посочените автомобили.По сделото липсва представен и КП за ПТП с пострадали лица,от който да се установи,чуе ищецът е пострадал от него.Липксват данни ищецът да е посетил ЦСМП,да е откаран с линейка до някоя болница и/или ЦСМП и т.н.Липсват доказателства,съставени непосредствено след ВПТ за това,че ищецът е претърпял някаква травма.Очевидно е,че няколтко дни слевд твърдяното ПТП ищецйът е започнал да събира необходимите документи,които да установят несъществуващи увреэждания и стресови реакции,катэо нито едно от тези удостоверение не е издадено от лекар или психиатър в родния му град ЙЯбланица,като съставеноите документи в други населени места са с невярно съдържание.Не е ясно и от какво и развита острата стресова реакция-дали от самото ПТКП или от това,че ищецът е управлявал автомобила на дядо си и непрекъснатите упреци и укори,които търпи от роднините си. Осхпорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърденоите от ищеца болки и страдания и негативни изживявания и твърдяното от него ПТП.Доказателсдтва не сочи.
От представените по делото писмени доказателства,тези по приложеното наохд №83/2020г по описа на РС-Тетевен,показанията на свидетеля Младен Б. Йорданов,заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза,зиготвена от вещите лица д-р М. и Г.С.,както и заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице д-р Д.Х.,ксъдът приема за установена следната фактическа обстантовка по делото:
На 16.02.2020г,вв град Ябланица,Лов.обл.,отколо 02.45 часа,възникнало пътно-транспортно произшестви/ПТП/,в което участвали два автомобила-лек автомобил марка „Фолксваген голфх“% с рег.№хххххуправляван от ищеца Р.Б. и лек автомобил марка „БМВ Х5“,с рег.№ ОхххххххххН,управляван от ответника В.И..
На същата дата е съставен акт за установяване на административно нарушение,връчен на ответника,в койтои същият е отразил че няма възражения,в който е описано следното нарушение:В град Ябланица,на ул.“хххх,посока на движение ,л.“хххх“, управлява лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ххххххххх,собственост на Радка Петрова от град Ябланица,родачът реализира ПТП с материални щети и напуска мястото на произшествието,без да има съгласие с останалите участници в него и без ад уведоми съответните служби за конттрол на МВР.
Въз основа на акта е издадено наказателно постановление №20-0451-000114/04.03.2020г от началника на РУП-Ябланица,с което за нарушщение на чл.123,ал.1,б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.1785,ал.1,т.5 от ЗДвП на ответника е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С решение по НАОХД №83/2020г по описа на РС-тетевен наказанвията са намалени,както следва:глобата на 150 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
От приложеното писмо ПО нахд №83/2020Г от 05.06.2020гж,подписано от началника на РУП-Ябланица се установява,че е било образувано и досъдебно производство срещу ответника за извършени престъпления по чл.325,ал.1 от НК,по чл.216,ал.1 от НК и по чл.343б,ал.1 от НК-за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда.
От показанията на свидетеля М Й се установява,че след инкасиране на ПТП от страна на ответника,ищецън/негов син/ му се обадил,сйъобщил му,че В./“циганина“/ го е блъснал и го пребил,обяснил къде се намира и свидетелят се облякъл набързо и се затичал,тъй като произшествието било настъпило на около 300-400 метра от дома на свидетеля.На местото заварил само автомобила ,управляван от сина му,който бил „потрошен“,като твърди,че синът му треперил,не знаел къде се намира,след това цяла нощ не могъл да си легне,да спи,на следващият ден заявил,че има болщки във врата.
Приложено е медицинско свидетелство за пред съд,издадено на 19.02.2020г от МБАЛ-Луковит-ЕООД,в което е поставена дигноза на ищеца-контузио фациер,комоцио церебри.
Приложено е удостоверение изх.№07/19.02.2020г,издадено от АСМП по психиатрия –д-р И Н,в което е отразена следната диагноза,поставена за състоянието на ишщеца:реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията.
От заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза се установява,че ищецът Б. страда от посттравматично стресово разстройство,протрахирана депресивна реакция.Претърпяното ПТП е оказало влияние върху психиката на ищеца,налице е изразена депресия,анхедония,ситуативна тревожност при шофиране.Не се очакват трайни негативни последици върху личността на ищеца.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,че съществува пряка причинно-следствена връзка между ПТП и полученото сътресение на мозъка на ищеца,приблизителния срок на отшумяване на описаните симптоми в заключението –мозъцно сътресение и последвалата церебрастения е до около месец,като вще още персистират слаби и непостоянни оплаквания от болки във врата и тилната област на главата,вдясно,състояние,неводещо до временна или трайна опасност за живота.
При така изложената фактическа обстановка се налагат слаедните правни изводи:
Съдът приема,ме ищеццът е доказал наличието на всички предпоставки от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Безспорно между управляваноите от страните автомобила на 16.02.2020г в град Ябланица е настъпило ПТП и този факт не се отрича от ответника.Заявеното оспорване от третото-лице –помагач ЗД „Бул Инс“-АД е формално и очевидно във връзка с избягване на неблагоприятни за него последици,в зависимост от изхода на производствотхо.Същото обаче не се споделя от съда,а и от показанияхта на свидетеля Й се установява,че именно това участващо в производството лице,като застраховател,е репарирал причинените по управляваното от ищеца МПС материални щети.
Съдът приема,че вина за произшествието има ответникът,като от съвкупната преценка на доказателствата може да се приеме,че механизмът на произшествието е оименно този,сочен от ищеца в исковата молба. Ответникът оспорва наличието на вина за настъпване на произшествието,но този му заявен в отговора на исковата молба довот е възприема за негова защитна теза,с оглед избягване на неблагоприятните последици по репариране на неимугществените вреди на ищеца. Налице е влъзло в сила наказателно постановление,в което е отразено,че именно той е реализирал процесното ПТП.В съставения акт за установяване на административно нарушение ответникът е вписал,че няма възражения срещу констатациите в него,в т.ч. и досежно отразените причини за ПТП,а в жалбата срещу наказателното постановление отново не е оспорвал механизма на произшествието,а само е поискал намаляване размера на наложгените му наказания,което съдът е уважил.
От приетите и неоспорени от страните заключения на комплексната психолого-психиатрична и медицинска експертизи безспорно се установява,че ищецът е претърпял травма вследствие на ПТП,както и описаните в експертизите негатимни изживявания-стресово разстройство,депресия,анхедония,ситуативна тревожност при шофиране,както и че съществува пряко причинно-следствена връзка между ПТП и полученото от ищеца травматично увреждане-сътресение на мозъка.
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. от ОСГТК на ВКС, е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на решението изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ /чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Идентично разрешение е дадено и в решение № 306/07.06.2011 г. по гр.д. № 1556/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 478/22.07.2010 г. по гр. д.№ 943/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 144 от 14.11.2017 г. по т. д. № 1084/2016 г. на I т. о. на ВКС и др.
Неудовлетворена вреда от сключеното
споразумение би била налице, само при търсене на обезщетение за вреди, които не
са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили (напр. при
ексцес, последващи разходи за лекарства и лечение и пр.), както и поради
нищожност на споразумението или унищожаването му. Целта на сключения договор за
спогодба със застрахователя за размера на дължимото обезщетение за вредите от
деликта, е прекратяването на съществуващ или избягването на възможен спор – чл.
365, ал. 1 ЗЗД, поради което сама по себе си спогодбата може да не съдържа
отказ от права. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя според разбиранията и възприятията на пострадалия и на застрахователя.
Критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се извежда от общоприетите морални
норми в обществото и се прилага при определяне на обезщетението от съда, но
този критерий не предполага незачитане на волята от страните, изразена в
спогодба относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Определеният
в спогодбата размер на обезщетението за неимуществени вреди отразява волята на
съдоговорителите за справедливо репариране на болките и страданията на
увреденото лице, съществуващи към момента на сключване на споразумението.
Във връзка с цитираното и от
пълномощниците на страните по делото тълкувателбно решение и от друга страна в
предвид липсата на данни за урежодане на отношенията за репариране на
неимуеществените вреди на ищеца със застрахователя/третото лице-помагач/,съдът
приема,че искът е процесуално допустим и на основание изложените съображения за
доказване на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД,съдът приема искът и за
основателен.
По отношение на размера на
иска,респ. на дължимото от деликвента/ответникът/ обезщетение:
Съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно
настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени
(чл. 52 от ЗЗД). Приема се, че съдът следва да определи размера на
неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства,
детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични
изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него противоправно деяние.
В случая съдът намира, че ищецът е търпял неимуществени вреди във връзка с претърпяното мозъчно сътресение за един несравнително дълъг времеви период-около месец от инцидента.В същото време около една година от инцидента същият все още страда от стресово разстройство,но в същото време същото е с добър изход и не се очакват трайни негативни последици върху личността на ищеца.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 1 500.00 лева за ищеца които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 4 000.00 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Този извод съдът прави, изхождайки от постоянната практика на съдилищата.
Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, в случая законна лихва се дължи от деня на увреждането, т.е. от 16.02.2020 година.
При този изход на делото,съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 72.50 лева разноски по делото,определени по съразмерност и компенсация.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.И.,ЕГН:********** *** заплати на Р.М.Б.,ЕГН:********** ***,на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД,сумата от 1 500.00/хиляда и петстотин/лева,представляваща обезщетение за претърпени неимугществени вреди,вследствие на пътно-транспортно произшествие,настъпило на 16.02.2020г в град Ябланица,Лов.обл.,по вина на ответника И.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 16.02.2020 година,до окончателното и заплащане,а за разликата над уважения размер на главния иск и до пълния претендиран размер от 4 000.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.И.,ЕГН:********** *** заплати на Р.М.Б.,ЕГН:********** *** от 72.50/седемдесет и два лева и петдесет ст./лева,представляващи сторени разноски в производството,определени по съразмерност и компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач-ЗД „Бул Инс“-АД-град София.
Раешението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: