Решение по дело №8005/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 396
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430108005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр.Плевен,  13. 03. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                     Плевенският  районен  съд, тринадесети  граждански състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА  ЗАМФИРОВА

                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при  секретаря  Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА гр. д. № 8005   по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от    ***  ***ЕИК / БУЛСТАТ ***против ***., ***.,  с която е предявен иск  по реда на  чл. 422 от ГПк.      В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  частно дело    и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в  законовия срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си.  Вземането  произтича  от  извлечение от счетоводните книги на  ******към ***г. за задълженията на кредитополучател ***., ЕГН ********** по договор за кредит от ***г. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на  ПлРС.

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответната страна,  която  оспорва исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:

По делото е установено  безспорно  от   двете покани за доброволно изпълнение,  адресирани до *** ***.,  едната с изх. № ***г. по изпълнително дело № ***г. по описа на *** ***, както и още една покана с изх.  № ***г. за доброволно изпълнение,  адресирана до ***., която се отнася за същото нещо по същото дело като получател, че тя отново по това дело  е длъжник,  заедно с ***Това е възражението във връзка с погасителната давност, тъй като изпълнителният лист е издаден по ч.  гр. д. № 4816 / 2009 г, което съдът е присъединил  към делото.  Относно  ***,  поискано  от ищеца и за което е направено възражение, че неясно по какъв начин това ще улесни защитата на ищеца, освен, че се потвърждава фактът, че е продадено вземането от  ***  на  ***, което  не е оспорено.  Относно   поисканата счетоводна експертиза е видно, че от момента на издаването  изпълнителния лист през 2009 г. до днес са минали единадесет години и  такава експертиза не е необходима. Искът  е неоснователен, недоказан и недопустим. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че искът е погасен по давност. Видно е, че изпълнителният  лист  е  взет  през  2009 г,  но чак през 2019 г. е връчена поканата за доброволно изпълнение до ***представена в днешното съдебно заседание  с  десет години по – късно. Съгласно Тълкувателното решение за погасителната давност, ако в петгодишния давностен срок не се потърси вземането, а такова не се доказва от ищеца с доказателствата към делото, то се счита, че искът е погасен по давност. Съдът по принцип работи с доказателствата, които са поискани от страните и са вложени в делото към настоящия момент. В този случай  е правилно недопускането на счетоводната експертиза, както и привличането на ***. Заявлението по чл.  417  от ГПК  е подадено от   ***  през 2009 г,  като вземането след това е цедирано на  ***, а по - късно на  ***. Видно е, че исковата молба   е от ***, а не от  ***  и  в делото липсва доказателство отново това вземане да е цедирано в полза на  ***.  

  ***  не е активната и надлежна  процесуална страна да води такъв иск, тъй като ако беше такава страна, то в случая трябваше вземането от  ***  да бъде цедирано в полза на  *** и тогава те да си заведат настоящото дело. Искът е неоснователен, недоказан и по размер, тъй като  от договора за потребителски кредит  безспорно се установява, че не са посочени компонентите и методиките за сформиране  договорната лихва и  наказателната лихва. Видно от доказателствата, липсват в делото и не са представени от ищеца общите условия, при които е отпуснат кредитът, както и не е доказан  фактът,  дали същите са връчени на ответниците  и дали те са били съгласни с изложеното в тях. Горното е необходимо именно за правилното определяне на главница, договорна лихва и наказателна лихва в делото. Липсата на това важно доказателство възпрепятства уточняването колко главница, договорна лихва и наказателна лихва се претендира  от  ищеца в настоящия процес, като съдът е дал възможност многократно да се представят доказателства, включително и в днешното съдебно заседание в подкрепа на техните твърдения,  съгласно чл. 146 от ГПК.  В  този  смисъл  претенцията  е недопустима, неоснователна, недоказана и погасена  по давност.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск по реда на  чл. 422, ал. 1  от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.  При този изход на делото,  следва да бъдат възложени на  ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

 Р      Е      Ш      И:

ОТХВЪРЛЯ,   поради  погасяване  задълженията  с изтичане на петгодишната давност, предвидена в    ЗЗД, предявения иск  по реда  чл. 422, вр. чл. 124  от ГПК  от    ******, ЕИК ***,  Седалище и адрес на управление:*** ***, законен представител: ***, пълномощник  ***, ***, Адрес: гр.***; Телефон / факс:  ***, GSM ***,  против ***., ЕГН **********,***, ж. к.  ***и  ***., ЕГН **********,***, област ***, ул.  ***, за сумата  ***лв. – просрочена главница, с 1633, 26 лв. –  договорна лихва  от ***г . до ***г. с 283, 50 лв. – наказателна лихва от ***г.  до  ***г. и законната лихва върху главницата от ***г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 310 лв. - внесена държавна такса и 1536 лв.-******.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК,   ******, ЕИК ***Седалище и адрес на управление:*** ***, законен представител: ***, пълномощник  ***, ***, Адрес: гр.***; Телефон / факс:  ***, GSM ***, да заплати на ******. ***. ***, направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 1500 лв. за *** възнаграждение и 1560 лв.   за *** възнаграждение в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: