Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕНСЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI съста, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 18288 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Я.М.Д.,
ЕГН ********** срещу В.Ц.Д., ЕГН ********* иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ж.к. Изгрев, 44-та с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с
идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861,
10135.2552.1048, 10135.2552.945, 10135.2552.4021, 10135.2552.863.
Ищецът твърди да е собственик на процесния
имот по силата на договори за продажба на недвижим имот, обективирани в
нотариален акт №97, том XVIII, дело № 5237/02.1021990 и нотариален акт № 115,
том II, дело № 221/14.12.2018г. на варненски нотариуси. Навежда, че като
собственик на имота осъществява необезпокоявано владение, считано от
придобиването му. С оглед отсъствието си от страната е упълномощила трети лица
да извършват действия по управление и поддържане на имота. След справка в СГКК
е установено, че ответникът е вписан в кадастралните регистри като собственик
на имота въз основа на НА № 13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски
нотариус, с който е удостоверено придобиването от Д.С.В. на правото на собственост
по давностно владение. По –късно с договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 9, том 3, рег. № 10744, дело № 370/23.10.2009г. имотът е придобит от
ответника. Ищцата се позовава, че е обжалвала пред административен съд отказа
на длъжностно лице при СГКК за издаване на скица и заличаването й от регистъра
на собствениците. С влязло в сила решение на административен съд са отменени и
отказа и извършеното й заличаване като собственик от кадастралните
регистри.Навежда се, че пълномощник на ишцата е извършвала периодично огледи в
имота. В тази връзка в края на м. февруари 2017г. при оглед е установено
поставянето на ограда с бетонни колчета и метална мрежа, което е мотивирало
ищцата да подаде жалба до началника на съответното РПУ за извършване на самоуправни
действия. Оспорва се ответникът В. Дикова да е придобил собствеността по
отношение на процесния имот, тък като приобретателите му не са собственици.
Относно последните се оспорва да са упражнявали владение.
С оглед на изложеното се претендира да се
постанови решение, с което да се отрекат правата на ответника по отношение на
процесния имот, както и да се отмени титула за собстеност на праводателя му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения иск.
Поддържа, че липсва идентичност между придобития от ищцата имот и процесния.
Навежда се, че ищцата не е упражнявала фактическа власт по отношение на имота,
нито е предприемала други действия, с които да покаже, че е заинтерсована от
имота си. Твърди се, че ответникът е станал титуляр на вещно право на
собственост по давност, упражнявайки чрез праводателите си, а по- късно и лично
фактическа власт върху имота от 01.01.1998г. Действията на ищцата, с които
манифестира права по отношение имота са извършени едва след 2015г. С оглед
изложеното се прендира отхвърляне на така предявени иск.
Подпомагаща страна С.С. твърди, че ответникът е собственик на процесния имот на
основание договор за покупко- покупка от 23.10.2009 г., а в условие на евентуалност
на основание продължило повече от 10 години давностно владение с присъединяване
владението на праводателите му, започнало от 24.10.1997 г. Твърди се, че след
24.10.1997 г. и до настоящия момент ищцата не е осъществявала владение по
отношение на имота. Оспорват се действията по управление, стопанисване и
поддържане на имота да се покриват с
осъществяване на владение. Твърди се, че цената по договора за продажба е
платена изцяло.
Третите лица Д.С.В.
не са изразили становище по спора.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. Главните страни в производството са представили подробни писмени
бележки, с които са доразвили правните си доводи.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото, а и се установява от приложения НА № 97, том XVIII,
дело №5237/90 на Варненски нотариус, че ищцата Я.М. Демирева е придобила по
силата на договор за продажба в режим на СИО съвместно с Петър Светославов
Славчев дворно място с площ 1000 кв.м., представляващ пл. №1175 в кв. 54 по
плана на ж.к.“Стойко Пеев“, гр. Варна, при граници имоти пл. № №1774, 641, 636,
1776.
С договор за продажба на недвижим имот
№ 115, том II, рег. №3557, дело №221/14.12.2018г.
на нотариус рег. № 332 НК Петър Светославов Славчев е прехвърлил на Я.М.
Демирева ½ ид. част от недвижим имот с
идентификатор 10135.2552.867 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, кв.
Изгрев, ул.“44-та“ с площ 1000 кв.м., а по скица с площ 1031 кв.м. в
урбанизирана територия, при граници по скица имоти с идентификатори
10135.2552.862, 10135.2552.861, 10135.2552.1048, 10135.2552.945,
10135.2552.4021, 10135.2552.863.
От пълномощно с нотариална заверка на
подписите на упълномощителя рег. № 1181/21.03.2011г./л. 8-9/ се установява, че
ищцата Я.М. Демирева е упълномощила Елизабет Христова Даскалова да извършва от
името и за сметка на упълномощителя правни и фактически действия пред широк
кръг от трети лица, вкл. да извършва сделки на управление със имуществото й.
По делото е
представен протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 10135.2552.867
по КК на гр.Варна, адм. район Приморски от 17.08.2015г., видно от който
правоспособно лице е извършило трасиране на имота и означаване на граничните
точи по възлагане на Я.М. Демирева. Към протокола е изготвена трасировъчна
скица/л. 20/.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 13, том II, рег. № 2355, дело №
203/2008г. на нотариус № 537 НК Д.С.В. е
признат за собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с
площ 1135 кв.м., представляващ ПИ 1775 по плана на гр.Варна.
С договор за продажба на недвижим имот
№ 9, том III, рег. № 10744, дело №370/2009г.
на нотариус рег. № 196 НК Д.С.В. и Николина Д. Сименова са се разпоредили в
полза на ответника В.Ц.Д. с поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“
с площ 1135 кв.м.,а по скица с площ 1031 кв.м., представляващ имот с
идентификатор 10135.2552.867 при граници по скица имоти с идентификатори
10135.2552.862, 10135.2552.861, 10135.2552.1048, 10135.2552.945,
10135.2552.4021, 10135.2552.863.
С пълномощно от
04.08.2014г./л. 38/ ищцата Я.М. Демирева е упълномощила Диана Михайлова А. да я
представлява пред държавни и общински организации, физически лица и служби по
повод стопанисването и управлението на собствения й недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с пл. № 1775.
Видно от писмо рег. №
20-61872/21.11.2014г. от Началника на СГКК гр.Варна по повод заявление вх. №
01-186166/11.08.2014г. на Я.Д. същата е поканена в тридневен срок да отстрани
нередовностите по заявлението си, като се яви пред органа, за да посочи дали
желае да бъде заличен вписания в КРНИ за ПИ 10135.2552.867 Д. Сименов В., за които са налице данни че е продал имота на В.Ц.Д..
По повод жалба от
ищцата Я.Д. до началника на второ РПУ, гр.Варна за самоуправство е образувано
ДП №799/2017г.
С влязло в сила
Решение № 989/06.06.2017г. по адм. дело № 372/2017г. по описа на Варненски
административен съд е отменено извършеното заличаване на Я.М. Демирева и Петър
Светославов Славчев като собственици от КР на недвижим имот представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2552.867 по КК на гр.Варна и отказа за издаване на скица за
имота.
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано като обективно
и компентно дадено и неоспорено от страните се установява, че поземлен имот пл.№1775 в кв.54 по плана на
ж.к.“Стойко Пеев“ е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2552.867 по
КК и КР на гр.Варна.
От показанията на свидетеля Диана А. се
установява, че свидетелката е упълномощена от Я.Д. да се грижи за нейното
имущество и да извършва действия във връзка с това през лятото на 2014 г.
Поводът за това бил намерението на ищцата мястото й в кв. „Изгрев“ № 44 да се
почисти, да се огради и да се предприемат действия по проектиране и изграждане
на жилищна сграда, за което да се направят справки в СГКК-Варна и Агенция по
вписванията. Съпругът на свидетелката се захванал с почистването на имота. Оказало
обаче, че мястото е обрасло с дървета и храсти, за което била ангажирала
техника. Когато поискала да се снабди със скица за имота, свидетелката узнала,
че имената на Я. и бившия й съпруг Петър са заличени от КР, поради което бил
постановен отказ за издаване на скица. Около 2017г. приятелка на ищцата-
Елизабет се обадила на свидетелката, за да я уведоми, че на мястото е поставена
ограда. Когато отишла на място, свидетелката видяла новозасадени зелени фиданки
в имота и уведомила Я.. В този период в имота бил заведен геодезиста Живко
Кателиев, който да го трасира и постави
колчета, като Я. не предприела по-нататъшни действия по ограждането и
почистването, тъй като междувременно била изградаена ограда и се водело
досъдебно производство по жалба на ищцата.
Свидетелят Елизабет Христова Даскалова се
познава с ищцата от 1991-1992 г. Когато децата им били малко, двете често
ходели с тях в процесния имот на пикник,
там беряли плодове. През 2011г. ищцата Я.Д. заминала за чужбина, като причина
за това били инвестиционните й намерения към имота. Преди да замине ищцата
упълномощила свидетелката в нейно отсъствие да се занимава с имотите й.
Свидетелката изнася, че поне два пъти годишно, а понякога и повече пъти е
посещавала мястото. Когато Д. се връщала в страната през лятото, ходели там
двете. При едн от ходенията в зимния период през 2017 г. свидетелката
установила, че в имота има сложена ограда от бетонови колчета и телена мрежа.
Били засадени овошки. До тогава мястото
никога не е било обработвано. За проблем с имота ищцата разбрала след справка в
кадастър, направена по повод покупката на частта на бившия й съпруг. Тогава
станало ясно и за оградата.
Свидетелят Андреан Веселинов Йорданов познава
ответника Валентин Д. от много години. Йорданов знае, че ответникът има имот,
който се намира на околовръстния път над Военна болница. Посещавал е мястото с В.
поне мястото 4-5 пъти в годината, да косят, копаят. През 2019г. засадили
дръвчета. Заедно с ответника пред 4-5 години свидетелят е опъвал ограда около
имота и е поставял колчета. Преди поставянето на ограда и колчета, двамата са
косили само тревата.За първи път свидетелят е ходил в имота през 2009 година.
Не е виждал друг човек в имота.
Свидетелят Красимир Атанасов Колев познава
ответника В.Д. от повече от 15-17 години. Споделя, че когато през 2008-2009г.
ответникът закупил мястото почерпил за това. За първи път свидетеля ходил на
място през 2009г. Колев е ходил 3-4пъти
годишно е ходил на мястото, за да коси. Споделя, че в мястото има дръвчета.
Около имота има мрежа, но може свободно да се влезе. Последно е ходил в имота
пред 2 години с ответника. Свидетелят Колев не познава свидетеля Йорданов.
От протокол за разпит на свидетел от
18.07.2017г. по приложеното ДП№ 799/2017г. по описа на II РУ,
гр. Варна се установява, че В.Ц. е заявил следното пред разследващия орган:
закупил е имот през 2009г. в ж.к.“Изгрев“. След закупуването на имота не го
посещавал редовно. След 2011г. година ответникът вече
посещавал имота си редовно. През януари 2017г. ответникът получил копие от
документи от Окръжен съд, обективиращи претенция за имота.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви
иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно право,
когато има интерес от това.
С даденото в т. 1 от ТР № 8
от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва.
В производството
по този иск
ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът
– фактите, от които произтича правото му. Предмет
на спора е отричаното от ищеца
право, поради което ответната страна е тази, която
носи доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на имота на твърдяното придобивно основание.
Видно от представените по делото титули за
собственост НА № 97, том XVIII, дело №5237/90 на
Варненски нотариус и НА № 115, том II, рег. №3557,
дело №221/14.12.2018г. ищцата Янка Демирева се легитимира като
собственик на имот пл. №1175 в кв. 54 по плана на ж.к.“Стойко Пеев“, гр. Варна,
който според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ е идентичен с
процесния. Доколкото ищцата е представила по делото и доказателства за правата
на приобретателите, които не са били оспорени, съдът приема, че ищцата Янка
Демирева е придобила вещно право на собственост върху процесния ПИ
10135.2552.867, с което удостоверяват материалната си
легитимация по спора.
На свoй ред ответникът, чиято е доказателствената
тежест се позовава да е придобил
имота, упражнявайки фактическа власт с намерение за своене при присъединяване
на владението на своя праводател, считано от 1.01.1998г. Тъй като ответникът се позовава, че е
установил владение въз основа на годно придобивно основание, а именно договор
за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 9, том III, рег.
№ 10744, дело №370/2009г. на
нотариус рег. № 196 НК, за да породи
владението правните последици на придобивната давност е необходимо ответната
страна да установи на първо място липса на знание за придобиване от несобственик, а на следващо - постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно владение, упражнявано
най-малко пет години-79, ал. 2 от ЗС. Доколкото ищецът е собственик на
имота, той няма задължения да осъществява владение върху имота, нито да го
поддържа и стопанисва по какъвто и да било начин, каквито доводи са развити в
отговора на исковата молба. Правото на собственост не се погасява, поради
неупражняване на някое от правомощията от съдържанието му, а може да се загуби поради
придобиването му от друго лице по някой от установените в чл. 77 от ЗС способи.
Ето защо не ищецът следва да доказва, че е упражнявал правомощието си да владее
имота, а ответникът е този който носи тежест да установи, че е осъществявал
владение.
По същество относно предпоставките за правата
на ответника:
Липсата на знание към датата на
сделката, че праводателят на ответника не е титуляр на вещни права върху
процесния имота, или добросъвестността на купувача принципно се предполага до доказване на противното.
Доколкото противното не е установено, подлежи на доказване само, че ответникът
е установил и осъществявал владение с посочените по- горе релевантни
характеристики в рамките на 5 годишен период, на осн. чл. 70, ал.1 от ЗС.
Относно установяването и осъществяване на фактическа власт по делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели- водени
съответно от ищцеца и от ответника. Съдът намира, че като достоверни следва да
се кредитират показанията на свидетелите Диана А. и Елизабет Даскалова. На първо място показанията и на
двете свидетелки са преки, и двете имат непосредствени впечатления от имота,
като изрично са били упълномощени с пълномощни съответно от 21.03.2011г. и от
04.08.2014г. да извършват правни и фактически действия във връзка с имуществото
на ищцата, като за това упълномощаване са налице писмени доказателства. И двете
свиделки описват детайлно имота и пътя за достъп до него/ вкл. вариантите за
паркиране, за да се достигне пеша/, неговите граници и площ. И двете имат
впечателения върху имота за продъжилителен период от време, знаят за проблем с
пътя до имот на ищцата, в известност са, че пътя е бил стеснен, като конкретно описват причната
за това. Свидетелката А. е била ангажирана с трасирането на имота, като
конкретно описва как станало това, кое е лицето което е ангажирано с
почистването на имота с техника. Тези показания кореспондират с протокола за
трасиране от 17.08.2015г./ л.19/. За разлика от показанията на свидетелите,
водени ищеца, показанията на другите двама свидетели за повърхностни.
Свидетелите А.Йорданов и К. Колев лаконично описват къде се намира имота и как
се стига до него. Свидетелите са ходили първият 4-5 пъти в годината, а вторият
3-4, но не обясняват кога точно е ставало това. За сравнение показнанията на
св. Даскалова са конкрени – ходила е в имота всяка година поне по два пъти –
веднъж през зимата и веднъж през лятото. На следващо място показанията на св.
Йорданов и Колев са житейски нелогични и противоречат на останалия доказателствен
материал. Като цяло липсва логика имот, който не се използва- в
него не построена сграда или някаква постройка със стопанско предназначени,
нито се реализира някаква икономическа полза от него да се окосява два пъти
годишно. Показанията на тези свидетели противоречат на изнесеното от св. А. и
Даскалова, че през цялото време след 2011г. имотът е обрасъл и неподдържан.
Безспорно се установи, че едва през 2015г. имотът е изчистен с цел трасирането
му, за който факт освен гласните показания са налице и писмени доказателства-
протокол за трасиране. След като свидетелите са ходили в имота средно по четири
пъти на година, биха забелязвали почисването на
терена с техника. Освен това едва ли би се наложило при редовно
окосяване, да стигне до използване на специализирана машина за почистване на
терена. По-нататък буди съмнение в обективността на показанията на свидетелите
факта, че двамата свидетели не се познават и всеки от тях поотделно е ходил с
ответника да коси- св. Йорданов 4-5 пъти, а св. Колев 3-4 пъти
годишно. Последното би означавало, че имотът е оплевяват общо 8-9 пъти годишно,
което е твърде необичайно за неизползван имот.
От показанията на свидетелите А. и Даскалова
се установява, че едва през 2017г. на мястото е поставена ограда с бетонни
колчета и телена мрежа. В тази част
изнесеното съвпада с показанията на св. Йорданов, че ограда е поставена преди
4-5 години. В съотвествие с тази констатация, направена от ищеца чрез
упълномощени от него лица, през същата 2017г. Я. Демирева е сезирала органите
на полицията с жалба за самоуправни действия от страна на ответник. Действията
на ищцата във връзка със заличаването на ответника и праводателя му от
кадастралните регистри са извършени през 2014г., тоест много преди ответната
страна да демонстирала по несъмнен начин фактическата си власт върху имота,
поради което не може да се изведе, че тя е узнала по-рано за владение на
ответника. Следва да се посочи, че принципно вписването на кадастралните
регистри няма отношение към фактическото състояние на владение.
При тази доказателствена установеност съдът
приема, че ответникът е започнал да упражнява явно владение по отношение на
имота едва през 2017г., когато е поставил мрежа и колчета около имота. По
дефиниция владението е явно, когато фактическата власт се
упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец. В действителност обвързването на определени правни
последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне
до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде
поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да
бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги
зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. За се
зачете едно владение като явно, не е необходимо то да бъде въприето конкреното от
лицето, което има вещни права върху имота, а да бъде от такова естество, че
всяко трето лице да може да въприеме осъщестявяваната фактическа власт. В
случая такива действия, сочещи явност и несъмненост на владението са
осъществени едва през 2017г., съответно от тогава упражняваната от В.Д.
фактическа власт може да се квалифицира като владение. От 2017г. до датата на
предявява на настоящата исковата молба-05.11.2019г., не е изтекъл посочения в
чл. 78, ал.2 от ЗС период, с който закона свързва придобиването на имота по
давност. По същите съображения съдът намира, че не са налице предпоставките за
присъединяване владението на праводателя на ответника по реда на чл. 82 от ЗС,
тъй като няма данни праводателят да е упражнявал фактическа власт в никой
период.
По изложените съображения искът с правно
основание чл. 124,ал.1 от ГПК се явява основателен и следва да се уважи.
По искането за отмяна на костативния
нотариален акт № 13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски
нотариус, с който е удостоверено придобиването от Д.С.В. на правото на
собственост по давностно владение:
В мотивите на към т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се приема, че при уважаване на отрицателния установителен иск за
собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо
действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното
право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати
от отреченото със съдебното решение право.
Съобразно
приетото с Тълкувателно решение №3/2012г.
на ОСГК на ВКС отмяната на нотариален акт,
издаден в производство по чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от постановяване на съдебното решение, с
което се признават права на лице, различно от титуляра,
чиито права са удостоверени с оспорения акт. Констативният нотариален акт
подлежи обаче на отмяна само в случай, че с него се разрешава спор за
материално право, породен от искането за издаването му между лицето, което твърди, че е собственик на
конкретен недвижим имот респ. притежава вещно право върху такъв имот и лицето,
което се легитимира с констативния нотариален акт Решение № 24 от
27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2019 г., I г. о., ГК, докладчик
Бранислава Павлова.
По
настоящото дело не е разрешен спор за материално право по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК, защото ответникът не оспова правата
си на въпросния констативен титул, а на друго деривативно основание. Ето защо
отмяната на нотариалния акт в настоящото производство е недопустимо, независимо
от извода на съда, че праводателят на ответника не е придобил права върху
процесния имот.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адв. хонорар, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК. Възражението е неоснователно. Заплатеното от ищеца
възнаграждение от 2000 лева се доближава до минимума по чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения ( 1833,71 лева). Освен това
производството се отличава както с правна, така и с фактическа сложност. В
заключение на ищца се следва разноски в общ размер на 2734,46 лева за държавна
такса, експертиза и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Я.М.Д., ЕГН ********** *** и В.Ц.Д.,
ЕГН ********* ***, че В.Ц.Д., ЕГН ********* не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.867 по
КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ж.к. Изгрев, 44-та с площ 1031
кв.м. при граници поземлени имоти с идентификатори № № 10135.2552.862, 10135.2552.861,
10135.2552.1048, 10135.2552.945, 10135.2552.4021, 10135.2552.863, на осн. чл.
124, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Я.М.Д., ЕГН ********** *** за отмяна на
констативен нотариален акт № 13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на
варненски нотариус с рег. № 537 НК, с който е удостоверено придобиването от Д.С.В.,
ЕГН ********** на правото на собственост по давностно владение.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., ЕГН ********* *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.М.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 2734,46 лева,
преставляваща разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните пред Варненски окръжен съд.
Решението е постановено при участието на Д.С.В.,
ЕГН ********** *** С.Д.С., ЕГН **********
*** и Ф.Д.А., ЕГН ********** ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: