Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.11.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

05.10

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

97

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Т.Р.Т. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.М., против Решение № 124/06.06.2022 г., постановено по АНД № 438/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-1947-000139/15.04.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, с което на Т.Р.Т. от *** са наложени административни наказания, както следва: 1. „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2.„глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, за нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП и 3. „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Изцяло се оспорва фактическата обстановка, отразена в АУАН, като се твърди, че на посочените в същия място, дата и час, движейки се с автомобила си, забелязал полицай в униформа, който вървял по тротоара и го поздравил с ръка, вследствие на което и жалбоподателя отвърнал на поздрава, като продължил движението на автомобила.

Излага съображения, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, пътуващи в автомобила на нарушителя.

Счита, че не е осъществил състава на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като подадения от униформения полицай сигнал с ръка не бил ясен, поради което и не бил възприет от него като такъв, а като поздрав, предвид на това, че са познати.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 124/06.06.2022 г., постановено по АНД № 438/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 22-1947-000139/15.04.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа изцяло депозираната касационна жалба. Представя писмена защита, в която са изложени съображения аналогични с тези, въведи в касационната жалба.

Ответникът по касация – началник сектор в ОДМВР – Кърджали, РУ – Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура – Кърджали, чрез прокурор В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира съображения, че районният съд е изложил мотиви, които съответстват на наличните доказателства и обосновават извода, че процесните нарушния са безспорно осъществени от жалбоподателя.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 22-1947-000139/15.04.2022 г., издадено от началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Т.Р.Т. от *** са наложени административни наказания, както следва: 1. „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2.„глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, за нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП и 3. „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираното лице е осъществило състава на посочените в акта и постановлението три нарушения. Обсъдил е показанията на свидетелите и е изложил съображения, че извършването на административните нарушения се установява от показанията на свидетелите по АУАН – св. Б. Д. и В. Т. Посочил е, че не кредитира показанията на св.Е. Т., С. Н. и Ю. Х., тъй като същите освен, че били заинтересовани от изхода на спора, показанията на част от тях били и противоречиви.

В тази връзка е посочил, че в производството се доказало по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил процесните нарушения на ЗДвП, а именно: Управлявал е МПС без поставен обезопасителен колан; Превозвал на предната седалка малолетното си дете Р. Т. Т. на 3 години; При подаден сигнал за спиране с ръка от униформен  полицейски служител, не спира и не изпълнява неговите указания. С оглед това е приел, че наложените наказанията съответстват на обществената опасност на деянията и дееца, поради което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на жалбоподателя са основателни, респ. налице е основание за отмяна на обжалваното решение, в частта му с която е потвърдено НП по т. 3, с която на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като в останалата си част съдебния акт се явява законосъобразен и съответен на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 103 от ЗДвП е установено от обективна и субективна страна и е потвърдил наказателното постановление в частта му, с която на касатора е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, районният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата, довели до постановяване на решение, в тази му част, в противоречие с материалния закон.

Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водачът на ППС,  при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

За осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба.

Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Настоящият касационнен състав счита, че вмененото на Т.Т. административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП не е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата, събрани в производството пред районния съд.

В тази връзка, видно от разпита на св. Б. Д., на 23.03.2022 г. около ** часа, докато изчаквал колегата си (св. В. Т.) на тротоара на ул. „***“ срещу заведение „***“, забелязал лек автомобил, движещ се в посока от ул. „***“ към ул. „***“, в който на предната седалка стояло изправено малолетно дете. Разпознал водача на автомобила, тъй като се познавали служебно, вдигнал дясната си ръка вертикално нагоре, след което я свалил и му посочил мястото, където да спре. Автомобилът обаче не спрял. Според свидетеля водачът възприел този сигнал, понеже автомобила намалил своето движение. Д. сочи и обстоятелството, че в момента, в който автомобилът се изравнил с него, заявил на водача Т. да спре пред автомобилите в кръстовището, тъй като прозорецът му бил отворен наполовина.

В показанията си св. В. Т. сочи, че около *** на посочената в АУАН дата, излизайки от входа на блока, в който живеела, намиращ се на ул. „***“, се насочила към ул. „***“, където я чакал колегата й Д. В това време видяла последния да сигнализира с ръка на лек автомобил „Мерцедес“, вдигайки дясната си ръка нагоре, а след това хоризонтално му указал и къде да спре, но водача на автомобила не спрял. Свидетелката е заявила, че не била сигурна дали водачът е разбрал, че трябва да спре, когато колегата й вдигнал ръката си.

Анализът на показанията на св. Д. и св. Т., взети в съвкупност с останалите доказателства по делото, включително и установения по делото факт, че касаторът и Д. били познати, обосновават извода, че подаденият сигнал не е бил достатъчно ясен и недвусмислен, респ. същият не е подаден съобразно изискванията на изискванията на чл. 170, ал. 3, изр. 3 от ЗДвП, поради което не е възприет като такъв от страна на водачът Т. В тази връзка нито св. Д., нито св. Т. са категорични в своите показания, че Т.Т. е възприел подадения от органа за контрол сигнал с ръка. На конкретно зададения му въпрос в този смисъл св. Д. заявява, че според него, след като намалил скоростта си, то сигналът бил възприет, че ще има някакви действия. Какви са тези действия не е уточнено, като логично е според настоящия състав, след като водачът на МПС, приближавайки стоящ в близост до пътното платно пешеходец, било той униформено или цивилно лице, да намали скоростта на движение с оглед безопасност, още повече, че в случая Д. и водачът са се познавали. Както вече бе посочено по-горе, св. Т. изразява съмнения дали вдигнатата ръка от колегата й е била възприета от касатора, именно като сигнал за спиране.

Доколкото възприемането от водача на ППС на подадения сигнал, като такъв за спиране, се явява съществен елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, то наличието му следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин в процеса, за което носител на доказателствената тежест е административно наказващия орган. При липсата на проведено пълно и главно доказване относно посоченото обстоятелство, то административното нарушение се явява недоказано по несъмнен начин, което обосновава и незаконосъобразност на наложеното административно наказание.

Съдът намира, че от доказателствата по делото пред районния съд не се установява, че в конкретния случай подаденият сигнал е бил в съответствие с разпоредбата на чл. 170 от ЗДвП и е бил възприет като такъв от касатора, който не е изпълнил задълженията си по чл. 103 от ЗДвП. В този смисъл следва да се отбележи, че не всяко вдигане на ръка от стоящ на тротоара униформен полицай следва непременно да бъде възприето от идващ насреща водач на автомобил, като сигнал за спиране.

Във връзка с горното, отново следва да се посочи, че униформеният полицай следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране с ръка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, и едва тогава за последния възниква задължението по чл. 103 от ЗДвП да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от органа място, което в настоящия случай не е установено в хода на производството по обжалване на НП.

С други думи, след като в хода на въззивното производство не се е установило горепосоченото обстоятелство, то не е налице нарушение на чл. 103 от ЗДвП от обективна и субективна страна, поради което и ангажирането на  административнонаказателна отговорност на касатора на основание  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на горната разпоредба, е незаконосъобразно. Като не е съобразил всичко това районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, в противоречие с материалния закон, поради което първоинстанционният акт в тази му част следва да бъде отменен, след което да се постанови решение по същество, с което се отмени процесното наказателно постановление в частта му по т. 3, с която на Т.Р.Т. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че Наказателното постановление по т. 1 и т. 2, с които на Т.Р.Т. е наложена глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, за нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, е законосъобразно. Нито във въззивната, нито в касационната жалба са въведени каквито и да са съображения относно незаконосъобразността на НП в тази му част, поради което касационния състав изцяло споделя изводите на районния съд относно правната квалификация на деянията и относимите санкционни норми, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тази връзка за прецизност следва да се отбележи, че осъществяването на деянието по чл. 133, ал. 2 от ЗДвП се потвърждава и от разпитаните в качеството си на свидетели Е. Т. – майка на детето и С. Н., които недвусмислено сочат, че малолетното дете Р. Т. се е возело на предната дясна седалка на автомобила, без поставена допълнителна специална седалка.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Т.Р.Т. от ***, против Решение № 124/06.06.2022 г., постановено по АНД № 438/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за частично основателна, поради което решението на Районен съд – Кърджали, в частта, в която е потвърдено НП № 22-1947-000139/15.04.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Кърджали, в частта по т. 3, с която на Т.Р.Т., на основание чл. 174, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и  „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, следва да бъде отменено, след което се отмени и НП в тази му част. Решението на районния съд в останалата му част се явява законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да в полза на Р.Т. да бъда присъдени деловодни разноски в производствата пред районния и касационния съд, съобразно с уважената част на жалбата. В този смисъл от заплатените във въззивното производство за адвокат в размер на 360 лв., следва да бъдат присъдени 120 лв., а от заплатеното възнаграждение за адвокат в производството пред касационния съд в размер на 380 лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие № **/*** г., следва да бъдат присъдени 126 лв., т.е общо разноски в размер на 246 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 124/06.06.2022 г., постановено по АНД № 438/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1947-000139/15.04.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, в частта по т. 3, с която на Т.Р.Т. от *** е наложено административна наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1947-000139/15.04.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Кърджали, в частта по т. 3, с която на Т.Р.Т. от *** е наложено административна наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

ОСТАВЯ в сила Решение № 124/06.06.2022 г., постановено по АНД № 438/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в останалата му част.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали, да заплати на Т.Р.Т. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски за две инстанции, общо в размер на 246 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.