Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 25.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД в публичното заседание на трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при участието на секретаря
Диана Дечева
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 128 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Нова Загора и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Е.К.С. с
ЕГН **********, като непълнолетена действащ със съгласието на майка си Д.Н.И. с
ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** и чрез процесуален представител и
съдебен адресат: адв. Г.М.С. ***, със служебен адрес: гр. Нова Загора,
ул.„Петко Енев” № 20 против К.К.С.
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
Предявен
е иск с правно основание чл.150 от СК, съгласно който при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена.
С
исковата молба се посочва, че че ответникът по делото е баща на ищцата, които с
майка ѝ били отдавна разделени. Посочва се, че бил осъден по гр.д. №
534/2016 г. на Pайонен съд - Нова Загора да ѝ заплаща месечна
издръжка в размер на 165 лева, което той изпълнявал точно. Ищцата сочи, че
бащата К.К.С.
разполагал със средства и възможности, тъй като бил земеделски производител, но
от постаноновяване на издръжката до сега не бил направил опити да увеличи
издръжката ѝ, а си позволявал само на Коледните и Новогодишните празници
да дава на ищцата по 100 лева. Твърди се също, че заплащал разходите за мобилен
телефон в рамките на 25 лева.
С
исковата молба се поддържа, че за изминалите оттогава 4 четири години, през
които настъпили множество промени в обстоятелствата, относно нуждите на ищцата
от издръжка и гледане. Те се увеличили многократно, което се изразявало в
нарастнали разходи за храна, облекло, учебни помагала, ежедневни нужди от
средства за задоволяване на потребностите ѝ, като са се увеличили и
разходите по нейната грижа. Уточнява,
че детето към момента е ученичка в девети клас и ежедневните
ѝ нужди били като на пълнолетно лице, получаващо минималната работна
заплата в Р България.
Твърди
се, че майката на ищцата била на трудов договор на минималната работна заплата
и сама се грижела за нейното отглеждане и възпитание. Изтъква се също, че ищцата,
освен това посещавала и курсове по английски език, правела и допълнителни
разходи за специализирани учебници, пособия и помагала по този език, който вече
изучавала само в училище.
Сочи
се, че с оглед нуждите ѝ и възможностите на баща ѝ – ответника К.К.,
за нейната издръжка и грижи по възпитанието и отглеждането били необходими по
около 610 лева месечно, като баща ѝ следвало да поеме повече от
половината от тях и следвало да ѝ
заплаща увеличена издръжка от 165 лева на 350 лева месечно.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да измени размера на определената по гр.д.№ 534/2016
г. по описа на Районен съд - Нова Загора издръжка, като увеличи същата от 165.00 лева на 350.00 лева, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването ѝ, считано от завеждане на
исковата молба, ведно с последиците от това.
Ищцата
моли съдът да задължи ответника да представи декларация за семейно имотно и
гражданско, както и такава за доходите си и притежаваните недвижими имоти и
МПС-та. състояние
С исковата молба са представени писмени
доказателства: Удостоверение за раждане, Удостоверение за доход, Декларация,
Извлечение от имотен регистър и разходи за учебници.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.К.С., чрез
процесуалния си представител адв. М.П.М. е депозирал отговор на
исковата молба по делото. В него се твърди, че предявения
иск за увеличение на месечната издръжка на ищцата, присъдена по гр.д. № 534/2016
г. е допустим, но напълно неоснователен. Твърди се, че не била налице промяна в
обстоятелствата, на база на които е била определена издръжката на
непълнолетното дете Е. в размер на 165.00 лв и които да мотивират
необходимостта от увеличение на тази издръжка. Безспорно било, че за изминалите
3 години ищцата е пораснала, но не били настъпили каквито и да било съществени
промени в ежедневните ѝ нужди, респективно в разходите за покриването им.
Ищцата продължавала да бъде ученичка, така както е била и преди три години,
нямала заболявания, нямала разходи по-големи от обичайните за дете на нейната
възраст.
В
отговора се твърди също, че ответникът бил със съществено намалени доходи в
сравнение с тези отпреди няколко години, което не му позволявало да предоставя
повече средства на дъщеря си от тези, които в момента отделял за нея. Посочва
като невярно и твърдението на ищцата, че ответника ѝ давал само 165.00 лв
месечно. Твърди се, че през месец-два ответника изплащал по банковата сметка на
майката ѝ допълнително суми в различен размер. Освен това бил купувал и
продължавал да купува на дъщеря си храна, дрехи, обувки и други необходими вещи
и да ѝ дава пари за покриване на ежедневните разходи. Всъщност ответника
купувал всяка една по-скъпа вещ, която детето ползвало.
Заявява,
че през 2019 г. бил реализирал брутен доход в размер на 11610.45 лв., от които
след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността му като
земеделски производител, плащане на дължимите лични осигуровки и данъци, нетният
му годишен доход за предходна година бил в размер на едва 2776.02 лв.
В
отговора на исковата молба се твърди, че ответникът притежава само един жилищен
имот, който бил закупен през 2007 г. със средства, които в по-големия си размер
/65000.00 лв./ били предоставени от ОББ АД. За обезпечение на вземането на
кредитора била вписана законна ипотека върху имота, изплащането на вноските по
която продължавало и към момента, като същите били в размер на по 400.00 лв.
месечно.
Твърди
се, че ответникът бил с множество заболявания, в това число „Хипертонично сърце“,
„Хронична обструктивна белодробна болест“, „Хроничен нефрит“ и др., за
лечението на които приемал ежедневно лекарства и заплащал немалки суми за тях.
В
отговора се сочи също, че в издръжката на непълнолетното дете Е. били длъжни да
участват и двамата родители, като всеки от тях поема от част от нея, съобразно
финансовите си възможности и материално състояние. В конкретния случай,
съобразявайки всички релевантни обстоятелства, ответника считал че предявения
иск се явява неоснователен. Ответникът не бил в състояние да заплаща издръжка в
по-висок размер от досегашния, поради намалените си финансови и материални
възможности, а от друга страна - настоящата издръжка в размер на 165.00 лв.
била съобразена с възрастта и потребностите на непълнолетното дете. Ответникът
моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и
да му присъди направените по делото разноски.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по делото, страните са родители на детето Е.К.С., родено на ***
г.
С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 534/2016 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, ответникът К.С.К.
с ЕГН ********** е осъден да заплаща на Д.Н.И. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете Е.К.С. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 165.00 лв., до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва, което ответника изпълнява точно.
Не се отрича и факта, че бащата плаща разходите на детето си за телефон, както и
че ѝ дава по 100.00 лева за Коледните и Новогодишни празници.
Сочи
се, че с оглед нуждите ѝ и възможностите на баща ѝ – ответника К.К.,
за нейната издръжка и грижи по възпитанието и отглеждането ѝ са
необходими по около 610 лева месечно, като баща ѝ следвало да поеме
повече от половината от тях, съобразно доходите на двамата родители и факта, че
майката се грижи за детето и предвид факта, че тя работи на минимална работна
заплата, докато баща ѝ разполагал със средства и възможности, тъй като
работел като земеделски производител, поради което следвало да ѝ заплаща
увеличена издръжка от 165 лева на 350 лева месечно.
От определяне на издръжката в посочения размер 165 лв. месечно, до
настоящия момент за изминалите четири години са настъпили множество промени в
обстоятелствата, които кореспондират с основанията на които съдът е определил
предходния размер на издръжката.
Установи се по
делото, от представеното на л.7 по делото Удостоверение с изх. № 180/03.02.2020
г., че ищцата Е.К.С.
е записана като ученичка в 9-ти
клас за учебната 2019/2020г. в девети клас в СУ „Христо Ботев”, и освен средства за храна, облекло, обувки, за
развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, са
ѝ необходими и значителни средства за покриване на разходите в
ежедневието ѝ на учаща – курс по английски език, учебници.
От представеното на
л.8 по делото Удостоверение с изх. № 13/14.02.2020 г. на майката Д.Н.И., се
установи, че работи в ДГ„Слънчице“ на длъжност „Помощник възпитател“ и за
последните 12 месеца е получила брутно средно месечно възнаграждение от 809.49
лв.
По делото са
представени доказателства за доходите на бащата на ищцата. Същият е представил
годишна данъчна декларация, ведно със съобщение – потвърждение, че декларацията
е приета от НАП. Ответника е представил и писмени доказателства за изплатени
стредства за издръжка, касаещи месеци за които е предоставил на детето си сума,
по-голяма от месечната издръжка определена от съда.
По делото е постъпила
и изисканата от съда справка от ДФ„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ за получени субсидии за 2019 г.
от ответника като земеделски производител, както и справка от Отдел „Местни
данъци и такси“ за декларирани МПС и недвижими имоти на името на К.С.К..
От получените справки
се установи, че ответника е получил субсидии в общ размер на 7791.80 лв., както
и че притежава 3 автомобила /един от които е бракуван/ и едно ремарке, както и че е собственик или съсъобственик на
5 недвижими имота, с данъчна оценка съобразно неговия дял в размер на 31101.70
лв.
С оглед
изложеното, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.150 от СК.
Съгласно чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, а съгласно чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
В настоящия случай,
обективно за периода от около 4 години, изминал от присъждане на издръжката в
досегашния ѝ размер – 165 лева, са настъпили трайни и съществени
изменения на обстоятелствата, касаещи размера на определената издръжка, платима
от ответника. Променили са се и икономическите условия в страната, като индикация
за това е и размера на минималната работна заплата, която за цялата 2016-та
година е била в размер на 420 лв., а към днешна дата вече е в размер на 610.00
лева. Ноторно известен е фактът, че в последните няколко години се забелязва
трайна тенденция на нарастване на цените на стоките и услугите, което
предпоставя и изисква по-висок размер на необходимите средства за издръжка на
едно лице месечно.
От друга страна,
ищцата е пораснала, вече е на 16 навършени години и е ученичка в горните
гласове, поради което освен нужда от повече и същевременно по-скъпи дрехи,
обувки, храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното ѝ
физическо развитие, необходими са ѝ и средства за закупуване на учебници
и учебни помагала и такива за задоволяване на общообразователни и културни
потребности. Отчитайки тази нужда на детето, съдът намира, че за осигуряване на
необходимия му стандарт на живот и създаване на нормални условия за такъв,
съобразно критериите в РБ, са нужни средства в значително по-голям размер от определения
с предходното решение на съда.
Следователно, налице
са елементите от състава на разпоредбата на чл.150 от СК за увеличение на
присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от
родителите, следва да намери приложение нормата на чл.142, ал.1 от СК, която
предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я
дължи.
Безусловният характер
на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива
битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие,
каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.
Съдът отчита, че
майката на ищцата е в обективно затруднение за осигуряване издръжката на детето,
с оглед нарасналите му нужди. От друга страна, с оглед установения брутен месечен
доход на бащата, който видно от представената данъчна декларация е бил в размер
на 11610.45 лв., както и получените от него субсидии в размер на 7791.80 лв.
или общо над 19400 лв., както и притежаваното от него движимо и недвижимо
имущество, съдът намира, че изменение на издръжката в размер на 290.00 лв. би
бил справедлив и в интерес на детето, съобразен с възможностите на бащата и
няма да затрудни неговата собствена издръжка и е в синхрон с разпоредбата на
чл.142, ал.1 от СК. Така определеният размер на издръжката не би създал
неоправдани затруднения за бащата и ще допринесе за срочното изпълнение на
задължението, което също е от особена важност с оглед характера на този вид
престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване на
издържаните. Останалите необходими средства ще се дават от майката, която ще
продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането
на детето.
С оглед изложеното,
предявеният от ищцата Е.К.С.
срещу ответника К.С.К. иск за увеличение на издръжка е частично основателен и
следва да се уважи до размер от 290.00 лв. месечно.
Определената сума за
издръжка се присъжда, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2020 г.,
до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 150.00 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение, относно присъдената
издръжка.
При този изход на
делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Нова Загора държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, изчислен съгл. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК – 4 на сто върху тригодишните платежи или за остатъка от време до
навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето /ищцата/, както е в случая
- 150.00 лева.
С оглед уважаването
на предявения иск следва да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна и
направените разноски по делото. Съгласно разпоредбите на чл.5 от Наредбата за адвокатските възнаграждения
лицата търсещи издръжка могат да бъдат освободени от заплащане на адвокатски
хонорар, то същият следва да бъде присъден на пълномощника на ищцата адв. Г.М.С.
***, пропорционално на уважената част от иска в размер на 248.00 лв. за
адвокатски хонорар.
Въз основа на
изложеното и на основание чл.150 от СК, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА, определен със решение по гр.д. №
534/2016 г. на Районен съд – Нова Загора, като ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА НА Е.К.С. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.Н.И. с ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес: ***
вместо по 165.00 лв. /сто шестдесет и пет лева/ - по 290.00 лв. /двеста и деветдесет
лева/ месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2020 г.,
до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част до претендирания размер от 350лв.
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Нова Загора държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер
150.00 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА К.С.К., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. Г.М.С. ***,
в качеството му на процесуален представител на ищцата Е.К.С. с
ЕГН ********** за направените по делото разноски в размер на 248.00
лв. /двеста четиридесет и осем/, представляващи адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: