Решение по дело №5029/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 194
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20214430105029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. ***, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105029 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:


Делото е образувано по искова молба от Г. КР. В. от гр.*** против Г.М.
*** от гр.***. Твърди, че имат сключен брак 10.04.2021г., от който имат
родени две деца – *** – родена на 30.07.2010г. и *** – на 29.07.2018г. От
септември 2020 живеят разделени, като децата имат контакт и с двамата
родители. Моли съда да прекрати брака с развод без да се произнася по
въпроса за вината, като му предостави упражняването на родителските права
върху по-голямото дете на него. Предлага всеки от двамата родители да
заплаща на другото дете издръжка в размер на 170 лева месечно. Предлага
режим на лични контакти подходящ двете деца да могат да са заедно в
почивните дни. По отношение на рождените дни на децата, тъй като са в
поредни дни предлага всяка четна година децата да са при него и всяка
нечетна да са при майката. Предлага споразумение.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор и насрещна искова
молба. В писмения отговор оспорва твърденията на ищеца, че децата не
усещат напрежението между родителите. Моли съда да и предостави
упражняването на родителските права върху двете деца на нея и да бъде
определено местоживеене на децата при нея, а на бащата да бъде определен
подходящ режим на лични отношения. Претендира издръжка за всяко дете в
1
размер на по 200 лева.
Предявява насрещен иск, с който твърди, че бракът между страните е
разстроен. Навежда доводи, че съпругът и настройва голямото им дете срещу
нея, като му купува скъпи и ненужни вещи и едновременно с това я обижда.
Ищцата по насрещния иск твърди, че живее с друг мъж, което още повече
влошило отношенията им. Ищцата твърди, че е в състояние да се грижи сама
за двете деца и претендира родителските права върху двете деца да и бъдат
предоставени за упражняване на нея, а на бащата се определи режим на лични
отношения с децата.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си в исковата
молба, писмения отговор и насрещния иск. Изслушани са в хода на съдебното
дирене. Ищецът прави искане децата да живеят една седмица при него и една
седмица при майката, като бъдат записани на нейния адрес. Прави искане за
предоставяне на споделено родителство върху децата. Ответницата
претендира да и бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение и на двете деца.
В предоставения от съда срок са представени писмени бележки от
ответницата, в които поддържа доводите от писмения отговор.
От фактическа страна, съдът приема следното : От представеното по
делото удостоверение на лист 5 се установява, че на 10.04.2010г. страните са
сключили граждански брак. Представено е удостоверение за раждане,
издадено на основание акт за раждане №****. и удостоверение за раждане
издадено на основание акт за раждане № ***г. от които се установява, че от
брака си страните имат родени две деца – *** *** В., с ЕГН **********
родена на 30.07.2010г. и *** *** В. с ЕГН ***, родена на 29.07.2018г.
Представено е удостоверение с Изх.№ 445/16.07.2021г. от „*** от което
се установява, че за периода юли 2020 до юни 2021г. Ищецът е получил
трудово възнаграждение в размер на 19099,45 лева, или нето в размер на
14874,90 лева.
Не се спори между страните и съдът приема за установено, че след
раздялата им, ищецът живее в гр.***, а ответницата живее в гр.***. В
показанията си свидетелката И. твърди, че страните се разделили през есента
на 2019г. като ответницата напуснала семейното жилище и заживяла при
родителите си. През пролетта на 2020 ответницата се върнала с желание да се
възстановят отношенията, но през есента отново се разделили.
Не е спорно и се установява след справка в деловодната система, че е
образувано гр.дело №4339/2021г. по ЗЗДН, което е приключило с влязло в
сила съдебно решение. С решението е прието, че по делото е установено
осъществено психическо насилие от страна на Г.В. спрямо *** и *** В.
осъществено чрез закани, заплахи и думи със сексуално и неприлично
съдържание, изречени в присъствието на детето, уронващи авторитета на
майката и нанасящи трайна травма върху психиката на детето.
Не се спори между страните, че всяка от двете страни има нов партньор.
2
С оглед на тези безспорни установени по делото факти, съдът приема,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да
бъде прекратен с настоящето решение. Никой от страните няма искане за
произнасяне по въпроса за вината, поради което съдът не следва да
установява чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
Спорно по делото е на кого следва да бъдат предоставени за
упражняване родителските права върху двете деца.
За да се установи интереса на децата, съдът събра гласни и писмени
доказателства, изслуша детето, навършило 10 годишна възраст, и назначи две
съдебно психологически оценки и социален доклад.
В изготвения по делото социален доклад, приложен на 22.10.2021г. се
установява, че двете деца *** и *** са близки и имат силна емоционална
връзка по между си. В доклада се сочи, че двамата родители разполагат с
отлични битови и жилищни условия за отглеждане на децата. Жилището на
ищеца в гр.*** разполага с детска стая, в която има всичко необходимо за
отглеждане на двете момичета. Жилището, с което ищцата разполага е на
нейната сестра, но е предоставено за безвъзмездно ползване и разполага с две
отделни детски стаи. Към момента на изготвяне на доклада, майката обитава
жилище на своите родители. Установява се от доклада, че двете деца са в
топли отношения с разширеното семейство по майчина и бащина линия.
Близки са и с двете си братовчедки по бащина линия, с които живеят в един
двор. Детето *** е записана в пети клас в *** и има отличен успех в училище.
Старателна и съсредоточена е, с добра самооценка за възрастта си,
социализирана в училище. В доклада е отразено, че по-малкото дете ***
посещава детска градина, добре адаптирана и без проблеми в комуникацията.
Двете деца са привързани една към друга, а спречкванията между тях са в
резултат на възрастта им.
По отношение на грижите за децата, които са полагани до момента са
изслушани двама свидетели. В показанията си свидетелката Галя Димитрова
заяви, че основно грижи за децата е полагала майката, която е добра
домакиня. По-голямото дете *** има респект от майката. Майката помага при
усвояване на учебния материал, води и взема детето от училище, както и на
извънкласни мероприятия, курсове по английски и танци. Бащата също се е
грижил за детето ***. В показанията си свидетелката заяви, че няма
впечатления от грижите, които бащата полага за децата, тъй като не го е
срещала често.
Като свидетел по делото е изслушана *** И., сестра на ответницата.
Твърди, че страните се разделили окончателно през есента на 2020г., от
когато основни грижи за децата полага майката, а бащата участва с финансова
подкрепа, когато прецени. Твърди, че децата обичат баща си, изпитват към
него уважение и желаят да контактуват с него. В усвояване на учебния
материал на детето *** основно участие взима майката, която помага за
3
подготовка и за матурите. В показанията си заяви, че докато детето е живяло
при бащата, се обаждала на майка си за помощ при подготовката за училище.
След това пребиваване при бащата и връщане на детето при майката,
свидетелката заяви, че наблюдавала рязка промяна в отношението на детето
към майката, изразяваща се в настъпило отчуждаване между двете и дори
агресия от страна на детето. Разказва за случай, в който детето нарекло майка
си „***“, след което споделило, че бащата наричал така майката. В
показанията си твърди, че бащата започнал да участва по – активно в грижите
за децата от месец май 2021г. Детето *** започнало по-често и по-задълго да
остава при него в гр.***, купил му телефон и дрехи за сезона. Свидетелката
сочи, че ответницата правила опити да възстанови брачните си отношения,
които показания съдът няма да обсъжда, тъй като няма искане за произнасяне
по въпроса за вината. Твърди, че пред детето бащата заявил, че майката „***
и детето ставало свидетел на обидни думи, отправени от бащата към майката.
Сочи, че страните са били в процес на споразумение, но не могли да се
разберат по въпроса за издръжката, поради което такова не е постигнато. В
тази връзка исканията на бащата били майката да се грижи за децата, а по
документи децата да са разделени и той да не заплаща издръжка. В
показанията си свидетелката твърди, че престоя на детето при бащата рязко
променяло отношението му не само към майката но и към нея самата и бабата
и дядото по майчина линия, като повишавало тон и не поздравявало.
Наблюденията на свидетелката са, че в присъствие на бащата, детето се
притеснява да контактува с майка си. Детето имало добра комуникация с
учителката от занималнята, която към момента е съжителка на бащата.
Детето е изслушано в присъствие на социален работник. Заяви, че има
желание да живее при баща си в гр.***, където има повече приятели. Пред
съда детето споделя, че и двамата родители говорят по адрес на другия
негативно пред детето, макар и рядко. С майка си се чувства по-добре
отколкото с приятелката на баща си.
По делото са изслушани и приети две психологически оценки,
заключенията на които са сходни. Промяна в отношението на детето *** към
майката е настъпила, когато детето заживяло преимуществено с нея от
септември 2021г. Първоначално детето е имало отхвърлящо негативно
поведение, като причина за първоначалното напрежение в отношенията им е
връзката на *** и. При изготвяне на заключението, психологът е установил
динамика в отношенията на детето към всеки от родителите. Първоначално е
било налице силно отхвърлящо и негативно отношение, което впоследствие
се е променило в емоционална близост и привързаност. Споделило, че с
майка си се чувства добре, имат общи теми на разговор. *** установил, че
комуникацията между двете била затруднена поради негативното отношение
на детето към партньора на майка си. Добри отношения са установени между
детето и бащата, което се чувства добре в дома, където са живели заедно
всички. В същото време детето се чувства добре при баща си, където е в
позната обстановка и с хора, с които е свикнала. Пред психолога детето е
4
заявило, че се притеснява баща и да не се сърди като става при майка си, за
което психологът дава заключение, че е в резултат на насилие от страна на
бащата върху психиката на детето, предизвиквайки у нея чувство за вина от
факта, че общува с майката. Тези впечатления са потвърдени впоследствие и
при разговор с майката, пред която детето споделя чувство за вина когато не
отговаря на очакванията на бащата. Влошените отношения между майката и
детето *** са били в резултат на неприемливото и недопустимо силно
травмиращо детската психика като изказ обсъждане личния живот на майката
пред детето от страна на бащата. В този смисъл е и заключението на
последващата психологическа експертиза, която е приета по делото.
Заключението е, че липсват индикации за наличие на синдром на родителско
отчуждение спрямо всеки от двамата родители. *** е обидена на майка си и
показва нестабилно отношение към нея, а не крайно негативно, враждебно и
отхвърлящо, каквото се наблюдава при синдром на родителско отчуждение. В
случай, че е налице такова, *** би имала по близки отношения с приятелката
на баща си, каквото не е установено. И в тази експертиза вещото лице
установява, че за отношенията на детето към майката роля има и коментарите
пред детето от страна на бащата за конфликтните отношения с майката,
въвличането му в родителските противоречия, включително съдебни дела и
финансови въпроси. В конкретната ситуация детето се възползва от
ситуацията на конфликт между родителите и променя отношението си към
единия или другия родител според обстоятелството къде са задоволени по
добре интересите му.
На първо място следва да се обсъди желанието на родителите да
отглеждат децата. При изслушването им се установи, че всеки от двамата има
желание, което ги равнопоставя. Двамата родители са равнопоставени и по
отношение на жилищно-битовите условия, които могат да предоставят, тъй
като при изготвяне на социалния доклад е установено, че всеки от двамата
родители разполага с жилище, в което за двете деца има осигурена детска
стая. Двамата родители са равнопоставени и по отношение на помощ от
разширеното семейство при отглеждане на децата, тъй като в
психологическите оценки е констатирано добро отношение на децата към
баба и дядо както по майчина, така и по бащина линия.
По отношение на материалните възможности, по делото се установи, че
бащата разполага с по-висок доход от майката, което следва да се вземе
предвид при определяне на издръжките за децата.
Най-важните критерии, който следва да бъде обсъдени са
възпитателските качества на родителите, което определя техния
родителски капацитет, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, както и привързаността на двете момичета към родителите.
Страните заедно с децата са живели в семейното им жилище в гр.***, като
след фактическата раздяла съпругът е останал в семейното жилище, а жената
е заживяла в жилището на своите родители.
5
От фактическа страна се установи, че по-малкото дете *** живее
преимуществено при майката, докато *** е живяла в различните периоди при
всеки от двамата родители. С оглед възрастта и пола на ***, съдът приема, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката.
Детето е на ниска възраст и не са представени доказателства по делото
бащата сам да е полагал грижи за него. Поради това, съдът счита, че
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на *** следва да
бъдат поети от майката, като след достигане на по-висока възраст би могло по
съдебен ред да бъдат променени както родителските права, така и режима на
лични контакти.
По отношение на кого да бъдат предоставени за упражняване
родителските права върху детето ***, съдът приема следното : От приетите по
делото психологически експертизи се установи, че не е налице родителско
отчуждение на всяко от децата към родителите им, а динамичните отношения
на детето *** към майката са резултат на възрастта и, както и на
недопустимото поведение на бащата, по повод на което е имало и образувано
дело за защита от домашно насилие. По делото по ЗЗДН, по което е налице
влязло в сила решение е установено, че през лятото на 2021г. Г.В. е упражнил
спрямо съпругата си и дъщеря си *** психическо насилие чрез закани,
заплахи и думи със сексуално и неприлично съдържание, изречени в
присъствие на детето, уронващи авторитета на майката и нанасящи трайна
травма върху психиката на детето. Въпреки, че заявява, че пази авторитета на
майката пред детето, поведението на бащата показва обратното. По делото се
установи, че детето е изпратило на баща си снимки от телефона на майка си, в
който е показало нейна кореспонденция със съжителя и с неподходящо за
детето съдържание. Отделно от това се установи, че бащата споделил с
детето, че няма да му купи куче, защото дължи пари на майка и заради
образуваното дело за домашно насилие - в проведеното с ищеца интервю,
същият е заявил, че сам е казал на ***, че няма и купи куче, защото има да
плаща на майка и 300 лева за делото. В експертизите се сочи, че поведението
на детето *** спрямо майката е резултат от възрастовите особености и
конкретната житейска ситуация. Въпреки, че в психологическите експертизи
се сочи, че няма данни за манипулации, съдът приема, че бащата е оказал
негативно влияние върху отношението на *** към майка и. Разговорите на
бащата с детето за пари, използването на думи в негово присъствие, макар в
разговор с майката, с неприлично сексуално съдържание съдът приема, че
показват, че бащата не притежава необходимият родителски капацитет, за да
му бъдат предоставени за упражняване родителските права. Видно от
развитието на производството по делото, страните са поставили негативните
си емоции един към друг над интереса на децата. Всяко дете има
необходимост да контактува както с единия, така и с другия родител,
независимо от техните характерови особености. В случая всяко от двете деца
има нужда и от двамата си родители. Детето ***, както се сочи в експертизата
„изпитва чувства на привързаност и обич и към двамата си родители, но
6
спрямо майката не знае как да изрази потребността си от повече време и
внимание от нейна страна по конструктивен и рационален начин, не може да
отработи чувствата си на ревност и обида и затова ги демонстрира като
агресия и обиди спрямо нея, които после заменя с добро отношение.“ Без да
осъзнава, бащата въвлича детето *** в споровете със съпругата си и така
създава у нея чувство на несигурност. Бащата пренася собствената си
неприязън и конфликт с майката в отношенията на *** към нея, като създава
сериозен риск и предпоставки за проява на значителни нарушения и сериозни
отклонения в емоционалното развитие. Тези негативни емоции в детето са
засилени от специфичната възраст, в която момичето се нуждае от модел на
поведение с противоположния пол.
При определяне на кого да бъдат предоставени за упражняване
родителските права върху детето ***, съдът отчете и съществуващата между
двете момичета силна емоционална връзка, която не следва да бъде
прекъсвана. В Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума
на ВС е застъпено становище, че разделянето на деца е допустимо само по
изключение, ако сериозни причини налагат това, като например голямата
разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност,
продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия
родител. Във всеки конкретен случай съдът може да приеме и други
обстоятелства, имащи характер на сериозни причини за разделянето, но
разделянето на децата следва да е обусловено и да произтича от техния
интерес, който има приоритетно значение при преценката кой родител да
упражнява родителските права по отношение на всяко от децата. Във всеки
конкретен случай, съдът трябва да обсъди всички правнозначими критерии,
посочени в цитираното ППВС, примерно възпитателските качества на всеки
от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на
полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да
живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия
за това; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към
кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо;
разполага ли родителят с помощта на близки лица, на които при нужда може
да разчита; съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее
детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин
на живот и възпитание, обучение; жилищно – битови и други материални
условия на живот. В случая се установи, че независимо от това при кого от
двамата родители ще живее детето ***, тя ще продължи да посещава същото
училище и ще контактува със същите съученици, което ще запази
фактическото положение. Двете деца са от един пол и на близка възраст,
което е и причина между тях за съществува силна емоционална връзка. *** е
на възраст, в която съдът приема, че се нуждае повече от своята майка, тъй
като в този период тя съзрява и настъпващите промени с нея тя би могла да
сподели по- лесно с майка си, отколкото с баща си или неговата приятелка.
Отделно от това и установеното по делото, че бащата е упражнил насилие над
7
майката в присъствие на детето, което прави и него пострадало, употребявал е
думи, в присъствие на детето с неподходящо за възрастта съдържание,
показва недостатъчен родителски капацитет за възпитание на момичето. При
така изложеното, съдът приема, че родителските права и върху детето ***
следва да бъдат предоставени на майката. С оглед така определените
родителски права, на двете деца следва да бъде предоставено местоживеене
при майката.
По отношение на режима на лични контакти с бащата, съдът счита, че
следва да му бъде предоставен по-разширен режим на лични контакти с двете
деца, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от петък от 18
часа до неделя до 18 часа с преспиване при бащата в петък и събота. Този
режим ще осигури на бащата пълноценни контакти на бащата с двете деца,
което ще спомогне да се запазят отношенията им. Следва да бъде
предоставено на бащата правото да взима децата по 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение на издръжката за децата, съдът прецени възрастта на
децата и доходите на страните. Детето *** е на възраст три години и
посещава детска градина. Детето *** е на възраст 11 години и е ученичка. Не
са представени доказателства за разходи за децата извън обичайните за
възрастта им. Поради това, като прецени, че децата в тези възрасти израстват
сравнително бързо, което налага за всеки сезон да се закупуват нови дрехи и
обувки, както и необходимостта от учебни пособия и материали за детето
***. При тази преценка, съдът счита, че детето *** се нуждае от месечна
издръжка в размер на 400 лева, а детето *** – в размер на 300 лева. Майката е
направила искане бащата да и заплаща издръжка по 200 лева за всяко дете.
По отношение на детето ***, претенцията се явява основателна изцяло до
предявения размер и бащата бъде осъден да заплаща 200 лева за детето ***, а
останалите 200 лева следва да се заплащат от майката, която полага
непосредствените грижи за детето. По отношение на детето ***, съдът
съобрази, че бащата получава сравнително по-висок доход от майката.
Поради това и следва да заплаща по-голяма част от определената издръжка, а
именно от определените 300 лева месечно, бащата следва да заплаща по 200
месечно, а останалите се дължат от майката, която полага и непосредствените
грижи за детето. При така изложеното претенцията на ищцата се явява
основателна до предявения размер и по отношение на двете деца.
С исковата молба е направено искане за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата, поради което и на основание чл.326
ГПК съдът следва да постанови с решението си, че след развода ищцата ще
носи предбрачната си фамилия ****.
Следва Г.В., да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в
размер на 12,50 лева върху предявените искове, както и държавна такса върху
първоначално определената издръжка в размер на 576 лева. Г. М. В. следва да
заплати допълнителна държавна такса в размер на 12,50 лева.
8
По отношение на искането за присъждане на разноски, съдът счита, че
такива не се дължат. По делото не е правено искане за произнасяне по
въпроса за вината и съгласно чл.329 ГПК, такива не следва да бъдат
присъждани. Произнасянето на съда по исковете за родителски права,
местоживеене на децата, лични отношения и издръжка са последица от
прекратяване на брака и не представляват самостоятелни искове (Решение
№306/06.10.2011г. по гр.д. №1365/2010г. III г.о.). Отделно от това в
практиката си ВКС приема, че произнасянето по въпроса за упражняване на
родителски права представлява спорна съдебна администрация, в
производството по което не се дължат разноски (Определение
№385/25.08.2015г. по ч.гр.д. /3423/2015г ВКС)
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49 СК като дълбоко и
непоправимо разстроен гражданския брак, сключен на 10.04.2010г. в гр.*** с
акт за граждански брак № 79 от 10.04.2010г., между Г. КР. В. с ЕГН
********** от гр.*** **** и Г. М. В. с ЕГН ********** от гр.*** ул.****
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху
децата *** В. с ЕГН **********, родена на 30.07.2010г. и **** В. с ЕГН
**********, родена на 29.07.2018г. на майката Г. М. В. с ЕГН ********** и
определя местоживеене на децата на адреса на майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ контакти на бащата Г. КР. В. с ЕГН
********** с децата *** В. с ЕГН ********** и **** В. с ЕГН **********
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от петък от 18 часа до неделя
до 18 часа с преспиване при бащата в петък и събота, както и по 20 дена през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г. КР. В. с ЕГН ********** от гр.*** **** да заплаща за
детето *** В. с ЕГН **********, родена на 30.07.2010г чрез майката и
законен представител Г. М. В. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 200 лева считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г. КР. В. с ЕГН ********** от гр.*** **** да заплаща за
детето **** В. с ЕГН **********, родена на 29.07.2018г. чрез майката и
законен представител Г. М. В. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 200 лева считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Г. М. В. с
ЕГН ********** от гр.*** ул.****да носи предбрачното си фамилно име ***.
9
ОСЪЖДА Г. КР. В. с ЕГН ********** от гр.*** **** да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 576 лева върху размера на
издръжката, както и 12,50 лева допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10