Решение по дело №2736/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2736/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение № 1276/28.09.2022г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 2087/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № ****/20.04.2022г., с което на Т.Г.Т., ЕГН: **********, за нарушение на чл.139, ал.1 т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.8, ал.2, ал.1 и чл.37, ал.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 750,00лв.

Касаторът твърди неправилност на решението, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Намира за неправилен извода на ВРС, че отговорността на лицето е ангажирана за едно нарушение – това по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата /ЗП/, а с НП е наложена санкция за друго нарушение – по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, като сочи, че АУАН е съставен за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква а) от Закона за пътищата, съобразно правомощията на актосъставителя. В тази връзка оспорва и извода на ВРС, че АНО не разполага с компетентност да налага санкции по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП като се позовава на разпоредбата на чл.167, ал.3, изр.2 ЗДвП. Сочи, че в случая контролът на общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства е възложена на Агенция „Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което техните ръководители разполагат с компетентност да наложат административно наказание за нарушение във връзка с изискванията за движение на ППС. Твърди и че неправилно ВРС е извел извод за допуснато нарушение на правото на защита на наказаното лице, като сочи, че в НП е допусната техническа грешка при изписване на санкционната разпоредба – чл.177, ал.1, пр.3 ЗП, вместо чл.177, ал.1, пр.3 ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрк. Л.Ч. – Тодорова, която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответната страна – Т.Г.Т., чрез адв.В., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че за нарушения по Закона за движение по пътищата, каквото е настоящото, разпоредбата на чл.189, ал.12 ЗДвП посочва изрично органите, които са компетентни да издават наказателни постановления, като Агенция „Пътна инфраструктура“ не е сред тях. По изложените съображения счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено всила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 22.03.2022г., служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнявали служебните си задължения, позиционирани на път
ІІІ-944, в обл. Варна, на входа на с.Ю. Около 10:22 часа спрели за проверка Т.Г.Т., който превозвал пясък със съчленено превозно средство, състоящо се от МПС „***“, кат N3, с ДК№ В****ТК, с две оси, и полуремарке с рег.№ В****ЕН, кат. 04, с три оси. В хода на проверката било извършено замерване на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна и ролетка, и било установено, че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е 12,410т. при максимално допустимо натоварване 11,5т. – превишение с 0,910т. Натоварването на тройната ос на полуремаркето, при измерено разстояние между осите 1,38м., било 2,.205т. при максимално допустимо натоварване на оста 24т. – превишение с 0,205т. По време на проверката Т. не представил разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата – разрешение за управление на тежко ППС. Прието било, че на 22.03.2022г. Т. е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ, за което му бил съставен АУАН № ****/22.03.2022г. От своя страна АНО приел, че предвид констатираното превишение на максималното допустимо натоварване на осите, ППС е „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/03.07.2021г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и водачът е извършвал дейности в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата. Така констатираното деяние е преквалифицирано от АНО като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, за което се следва санкция по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП. Така е издадено НП № ****/20.04.2022г., с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г., на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, на Т. била наложена глоба, в размер на 750,00лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е съобразено, че с АУАН отговорността на лицето е ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, а с НП му е наложена санкция за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, което в случая е недопустимо, доколкото административнонаказателната компетентност по различните закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената към преписката Заповед № Рц11-1267/17.10.2019г. на председателя на УС на АПИ, св. М (актосъставител) няма компетентност да установява нарушения по ЗДвП. На следващо място е прието, че издателят на НП – в случая началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура“, също не разполага с административнонаказателна компетентност по ЗДвП, в частност да налага санкции за нарушения на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Анализирайки разпоредбите на чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.167а ЗДвП и чл.189е, ал.12 ЗДвП, ВРС е приел, че контролните функции, съответно административнонаказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДвП, се изчерпват с осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса, съответно контрол за осъществени нарушения на чл.139, ал.5 от ЗДвП, наказуеми по чл.179, ал.3 – 3в. В случая АНО е приел, че Т. е осъществил нарушение на чл.139, ал.1 от ЗДвП с каквато административнонаказателна компетентност не разполага. На следващо място е прието, че от НП не става ясно и въз основа на коя законова норма е наложена санкцията, доколкото в него е посочено, че санкцията се налага на основание чл.177, ал.3, т.1 пр.3 от Закона за пътищата, каквато разпоредба в този закон не съществува. Прието е, че констатираните процесуални нарушения са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. От една страна същото е привлечено към отговорност с АУАН за едно нарушение по (нарушение на разпоредба от един закон – ЗП), а с НП е наказано за друго нарушение (нарушение на друг закон – ЗДвП) при пълна неяснота досежно правното основание на което му е наложена санкция. От друга страна с НП е наложена санкция за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП от длъжностно лице, което не разполага с административнонаказателна компетентност да налага санкции за такова нарушение. ВРС е извършил и преценка по същество, и е изложил подробни съображения за това, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на нарушение на чл.26, ал.2, т.1 буква „а“ от ЗП.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от фактите и закона извод за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

От събраните в административнонаказателното и въззивното производство доказателства безспорно се установява, че на 22.03.2022г. Т.Г.Т. е извършвал превоз на пясък със съчленено превозно средство, състоящо се от МПС „***“, кат N3, с
ДК№ В****ТК, с две оси, и полуремарке с рег.№ В****ЕН, кат. 04, с три оси, както и че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е било 12,410т. при максимално допустимо натоварване 11,5т. – превишение с 0,910т, а натоварването на тройната ос на полуремаркето, при измерено разстояние между осите 1,38м., било 24,205т. при максимално допустимо натоварване на оста 24т. – превишение с 0,205т.

Така установените натоварвания на осите квалифицират управляваното от Т. превозно средство като „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е допустимо само след издаване на разрешение и заплащане на съответната такса – чл.8, ал.2, чл.14, ал.3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила във вътрешността на страната, целящ предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, е възложен на Агенция „Пътна инфраструктура“ – чл.37, ал.1 от Наредбата, чл.53, ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.2, т.1, буква а) от Закона за пътищата.

В същото време за осигуряване безопасността на участниците в движението, разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл.5 – чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се санкционира по чл.177, ал.3, пр.2 ЗДвП.

            В конкретния случай правилно ВРС е констатирал противоречие между АУАН и НП, т.к. с акта е повдигнато обвинение на лицето за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква а) от ЗП, което обаче, както бе посочено по-горе, се санкционира по чл.53, ал.1, т.2 ЗП, а не по чл.177, ал.3, пр.2 ЗДвП. В същото време АНО е преквалифицирал нарушението като такова по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП – каквото компетентност служителите на АПИ нямат.

            Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП, НП за нарушения по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т.ч. и на правилата за максимално допустима маса на превозните средства). Така по арг. от чл.189, ал.1 и чл.166, ал.2, т.8 ЗДвП, компетентни да установяват и санкционират нарушения по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП са длъжностните лица при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а не тези при Агенция „Пътна инфраструктура“.

            Касае се за две различни административни нарушения – по чл.177, ал.3, вр.чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП и по чл.53, ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.2, т.1, буква а) от ЗП, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия. Административнонаказателната разпоредба по чл.177, ал.3 ЗДвП защитава различни обществени отношения от тези, предмет на защита по ЗП. Разпоредбата на чл.177, ал.3 ЗДвП е свързана с целта по чл.1, ал.2 ЗДвП – да се опазват животът и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото (собствеността) на физическите и юридическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС. От своя страна разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 ЗП цели предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура като в тази връзка на администрацията, управляваща пътя се възлагат правомощия да извършва проверки и преценка доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко ППС по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му в последствие.

            По изложените съображения настоящият състав преценява като правилна и съответна на материалния закон преценката на ВРС, че АНО не разполага с компетентност да установява и санкционира вмененото нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр.чл.177, ал.3, пр.2 ЗДвП.

            По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

            При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 500,00лв., които видно от договор за правна защита и съдействие № 0001/05.01.2023г. са изплатени изцяло в брой.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1276/28.09.2022г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 2087/2022г.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Т.Г.Т., ЕГН: **********, разноски за производството в размер на 500 (петстотин) лева.

 

Решението е окончателно!

 

Председател:                       

 

Членове:       1.                                            

 

2.