Определение по дело №474/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20197240700474
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  601

 

 гр.Стара Загора, 10.01.2020г.

 

 

   Старозагорският административен съд, VIII състав, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 474 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                      

                                                                                  

 

            Производството е по реда на чл.248 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по молба вх.№ 6446/02.12.2019г. от „К. и С. – адвокатско дружество“, представлявано от управителя адв.П.К., за изменение на Решение №425/06.11.2019г. по адм.д.№ 474/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за разноските като се присъдят такива в размер на 360 лева с ДДС, съответно при данъчна основа 300 лева. Обосновава се, че съгласно §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху изчисления минимален размер на адвокатското възнаграждение се начислява 20% ДДС, когато адвокатът (в случая К. и С. – адвокатско дружество) е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, респективно минималния размер на адвокатския хонорар, под който не може да се договоря адвокатско възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явява данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Моли се съда да измени решението в частта за разноските, като ответника да бъде осъден да заплати на Л.Г.Д. сумата от 360 лева с ДДС, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Ответникът по молбата – ОД на МВР – гр.Бургас, в срока по 248, ал.2 от ГПК, не изразява становище по молбата.

 

         След запознаване с материали по делото съдът намира следното:

 

         Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

 

Искането на „К. и С. – адвокатско дружество“ е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява и основателно.

 

 С Решение №425/06.11.2019г. по адм.д.№ 474/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора Областна дирекция на МВР Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев, №46, е осъдена да заплати на Л.Г.Д., ЕГН **********,*** ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 09.07.2019г., до окончателното плащане на сумата. Със същото решение Областна дирекция на МВР Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев, №46, е осъдена да заплати на Л.Г.Д., ЕГН **********,*** ***, сумата от 310 лева – разноски по делото, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.

 

         Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска. По принцип отговорността за разноски не се реализира служебно, а след отправено искане от заинтересованата страна в определен срок и при условие, че размерът и видът на съдебните разноски са доказани пред съответната съдебна инстанция.

 

         В случая процесуалният представител на ищеца е депозирал списък с разноски за сумата от 360 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лева – заплатена държавна такса за завеждане на иска (л.15). Към списъка са приложени Договор за правна помощ и процесуално представителство (л.11), фактура (л.12) и извлечение от банкова сметка (***.13). Фактурата е издадена за сумата от 360 лева, от които 300 лева данъчна основа и 60 лева ДДС. Видно от извлечението от банковата сметка сумата от 360 лева е заплатена на адвокатското дружество от ищеца Л.Д..

 

С разпоредбите на чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес. Съгласно т.1 от този текст при интерес до 1 000 лева възнаграждението е в размер на 300 лева. В разглеждания случай материалния интерес, представляващ цената на иска е 300 лева, т.е. минималното възнаграждение съгласно посочената Наредба е също 300 лева.

 

Съгласно текста на § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. С оглед регламента на тази разпоредба следва да се приеме, че върху минималното възнаграждение, което в случая е 300 лева, следва да се начисли ДДС, което се явява неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение и което е в размер на 60 лева, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид обстоятелството, че иска е уважен в пълен размер, това възнаграждение следва да се възстанови на ищеца от ответника, както и сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса.

 

С Решение №425/06.11.2019г. по адм.д.№474/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора, ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на Л.Г.Д. сума в размер на 310 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 300 лева – заплатен адвокатски хонорар и 10 лева заплатена държавна такса за завеждане на делото. С оглед всичко гореизложено обаче съдът намира, че присъдената на жалбоподателя сума от 310 лева, следва да се коригира, като се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 370 лева, от които 360 лева – заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС и 10 лева – заплатена държавна такса.

         

         Водим от тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

    ИЗМЕНЯ Решение №425/06.11.2019г. по адм.д.№ 474/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта за разноските като ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев, №46, да заплати на Л.Г.Д., ЕГН **********,*** ***, сумата от 370 (триста и седемдесет) лева – разноски по делото.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд Стара Загора,  пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: