№ 72
гр. София , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502670 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1453/24.02.2020г., постановено по гр.д.№4405/2018г., СГС е :
- ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от А. В. Ш., гражданин на Руската
Федерация, роден на ********, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр. Москва срещу
„Ахау“ЕООД, ЕИК200985272 и „Ахау 2013“ЕООД, ЕИК202788715 установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от
следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1932.814.1.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. ***, район
***, бул. *** №***, вх.“*“, ет.*, ап.**, с площ от 77.90 кв. м., при съседи: на същия етаж:
68134.1932.814. 1. 69, 68134.1932.814. 1. 40, 68134.1932.814. 1. 34, под обекта
68134.1932.814. 1. 25, над обекта 68134.1932.814. 1. 41., ведно с прилежащите му 1, 51 %
идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот 68134.1932.814. 1.
168, заедно с паркомясто Р. 4, находящо се в сутерен, ниво – 2, в блок А, със застроена площ
от 19, 5 кв. м., съответстващи на 18, 27 кв. м. по площообразуване или площ, включваща и
идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1932.814. 1. 168, от 37, 77 кв. м., заедно с 0, 1564 % идеални части от
1
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814, заедно с
паркомясто Р. 5, находящо се в сутерен, на ниво – 2, в блок А, с площ от 19, 5 кв. м., със
съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18, 27 кв. м. по
площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814. 1. 168, от 37,
77 кв. м., заедно с 0, 1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.814 ;
ОСЪДИЛ е „Ахау 2013“ЕООД, ЕИК202788715 да предаде владението на А. В. Ш.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ********, на основание чл. 108 ЗС описания по-
горе имот.
Срещу решението е подадена жалба от ответниците „Ахау“ЕООД и „Ахау
2013“ЕООД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Прехвърлителката М.
В. е действала добросъвестно при установяване на владение върху процесния имот, тъй като
го е обитавала преди смъртта на В. Ш., продължила е да живее там и след това,а
извършените от нея сделки са били въз основа на дадено от последния пълномощно.Тъй
като тя е представлявала и двете търговски дружества то следва, че установеното от
ответника „Ахау 2013“ЕООД владение е било добросъвестно и правото на собственост
върху имота е било придобито въз основа на кратката придобивна давност, която е изтекла
към момента на подаване на исковата молба.Ако съдът приеме, че в полза на ответниците не
е изтекла предвидената от закона придобивна давност, то предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни, тъй като ищецът е сезирал съда само с искове за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот по н.а.№49,
н.д.№229/2013г., както и на апорта, който е извършен на 09.12.2013г.И двете действия са
действителни и са произвели своите правни последици.По отношение на апорта следва да се
има предвид, че евентуалните пороци, от които страда процедурата по включването на
имота в капитала на „Ахау 2013“ЕООД биха могли да бъдат релевирани само чрез искове за
установяване недействителност на вписването, каквито в случая не са били предявени.Ако
съдът не приеме изложените доводи следва да се има предвид, че ищецът е предявил иск
само за ½ ид.ч. от имота, тъй като другата част се притежава от трето за процеса лице –
преживялата съпруга Л. В..Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по
2
същество, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.Претендират се
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответниците е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно по делото, че наследодателят на ищеца В. Ш. е придобил по продажба
правото на собственост върху жилищен имот и две паркоместа, находящи се в гр.София,
бул.“България“№110.Сделката е била сключена на 05.11.2008г., към който момент
купувачът е бил неженен/бракът му с лицето Л. В. е сключен на 10.04.2010г. – стр.29/,
поради което следва да се приеме, че на основание чл.20, ал.1, изр.1 от СК-отм., вр. чл.65,
ал.1 от КМЧП придобитите имоти съставляват негово лично имущество.
Разпоредбата на чл.89, ал.2 от КМЧП предвижда, че „наследяването на недвижими
вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират“, което означава, че
след смъртта на В. Ш. собствеността върху придобитите през 2008г. имоти е била
придобита от неговия син и преживяла съпруга, които на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от
ЗН са наследници с равни права.
Представени са доказателства, че В. Ш. е починал на 18.01.2013г., а на 03.04.2013г. е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е обективиран по н.а.№49,
н.д.№229/2013г. на Нотариус Р.Д., по силата на който В. Ш., действащ чрез пълномощника
си М. А. В. е продал на „Ахау“ЕООД имотите, които е придобил на 05.11.2008г.Така
сключената сделка е нищожна поради липса на съгласие, а не се явява висящо
недействителна поради това, че е сключена от пълномощник с прекратена представителна
власт, тъй като една от страните по правоотношението /продавача/ е била починала и не би
могла да изяви воля за сключване на договор.На нищожност на сделката поради липса на
съгласие може да се позове всеки, докато в случая, в който сделката е висящо
недействителна само мнимо представляваната страна или нейните универсални
правоприемници.
От изложеното по-горе следва, че купувачът по договор за покупко-продажба от
03.04.2013г. „Ахау“ЕООД не е придобил собствеността върху прехвърлените имоти, а
установеното от дружество владение е било недобросъвестно.
Представени са доказателства, че на 25.10.2013г. е учредено еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност с наименование „Ахау 2013“ЕООД. Едноличен
3
собственик на капитала е бил „Ахау“ЕООД, а управител на новоучреденото дружество М.
В..Установеното от „Ахау 2013“ЕООД владение е било също недобросъвестно.Неговият
управител и този на „Ахау“ЕООД е било едно и също лице, което означава, че към момента
на апортиране на придобитите от „Ахау“ЕООД имоти в капитала на „Ахау 2013“ЕООД,
органът, който управлява и представлява дружеството е знаел, че прехвърлителят не е техен
собственик/чл.70, ал.1 от ЗС/. Неоснователни са оплакванията на ответниците, че
единственият път за защита на ищеца е чрез предявяване на иск по чл.29 от ЗТР, тъй като
насрещната страна не твърди порок на процедурата по включване на процесните имоти в
капитала на „Ахау 2013“ЕООД.
От изложеното по-горе следва, че ищецът е установил активната си
материалноправна легитимация в качеството си на собственик на процесните имоти по
наследяване, както и пасивната легитимация на втория ответник, който не оспорва
твърдението, че владее процесния имот.Неоснователно е възражението на „Ахау
2013“ЕООД, че е придобил по давност процесния имот, тъй като от момента на
установяване на владението от неговия праводател – 03.04.2013г. до подаване на исковата
молба в съда – 30.03.2018г., не е изминал период по-голям от 10г.
Предявеният положителен установителен иск срещу първия ответник е допустим,
тъй като е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се
е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба/т.3б от ТР№4/2016г.
на ОСГК/.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с допуснати от страна на
първоинстанционния съд нарушения на диспозитивното начало.В решението си СГС се е
произнесъл по същество само по отношение на исковете за собственост, които са били
предявени срещу двамата ответници.Липсата на произнасяне по самостоятелните претенции
за нищожност на договора за покупко-продажба от 03.04.2013г. и извършения през 2014г.
апорт съставлява непълнота на решението, която би могла да бъде отстранена по искане на
страните, което е направено в срока за обжалване.Такава процедура не е била проведена,
поради което исковете за нищожност не са предмет на въззивна проверка.
Както бе посочено по-горе ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от
процесните имоти, а ответника „Ахау 2013“ЕООД ги владее без правно основание.
Предявяването на иск по чл.108 от ЗС от един от съсобствениците срещу лице/лица/, които
владеят или държат съсобствения имот без правно основание съставлява действие на
обикновено управление, поради което същия разполага с правото да иска предаване на
целия имот, а не само на притежаваната от него идеална част.
Предявените искове за собственост са основателни и следва да бъдат уважени.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
4
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1453/24.02.2020г., постановено по гр.д.№4405/2018г.
на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5