Решение по дело №253/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 227

гр. Видин, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 Двадесет и трети октомври

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АНД №

253

по описа за

2023

година

за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на НТУ към АПИ, чрез юрк.Йорданова, против решение № 195 / 12.05.2023г. по АНД № 121/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № BG 17062022 / 5800 / Р8 – 1192 / 09.12.2022г. на Директор НТУ към АПИ, с което на Р.М.Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП. Обжалва се и Определение №150 от 06.07.23 година, с което Директора на НТУ към АПИ е осъден да заплати разноски.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението.

Ответникът оспорва жалбата в с.з. и иска решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като е налице недоказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 17.06.2022г. около 04:46 часа на път I – 1, км 7 + 594, в направление излизане от територията на Р България на ГКПП Илинден, е пристигнало ППС с рег. № Е***МР, вид : влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона,  което е управлявано от Р.Р..

След извършена проверка от страна на митнически служители е прието, че на 06.06.2022г. в 14:40 часа по път I – 1, отсечка км 7 + 594, превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20181 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид. Карадалиева приела, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение съставила АУАН против нарушителя.

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП № BG 17062022 / 5800 / Р8 – 1192 / 09.12.2022г. на Директор  НТУ към АПИ, с което му била наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

Нарушението е установено на излизане от територията на страната на ГКПП Илинден, като АУАН е съставен от служител на Митница София.

В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че към акта са приложени две снимки, едната от които представлява черен фон, на който се чете регистрационен номер на автомобил, с автоматично генерирани дата и час, а на другата се вижда товарен автомобил, за който се твърди, че е процесният, управляван от наказаното лице. На двете снимки има автоматично генерирани освен дата и час и други буквени и цифрови символи.

В акта е посочено, че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП. Той е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 17.06.2022г. Писмени възражения по него не са постъпили. В НП като нарушен е посочен същият текст.

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение.

Административнонаказващият орган е приел, че ответника по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

С чл.10,ал.1 от ЗП се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси, а именно на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

При така установените факти и след анализ на правните норми се оказва, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Макар и от така съставеният АУАН и част от приложените доказателства да се установява някаква фактическа обстановка, така както е възприета и от съда във връзка с извършеното от страна на ответника по касация нарушение на ЗДвП, Административен съд намира, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Нещо повече, дори и така както е установена фактическата обстановка не е изяснена и не може да се приеме, че нарушението е категорично доказано.

В АУАН е посочено, че водачът е извършил нарушение във връзка с движение по път, попадащ в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като за въпросното ППС такава такса не е била заплатена. Така както са описани фактите стават ясни отчасти и от описанието в АУАН. При разпита на свид. Карадалиева в с.з. пред ВРС обаче освен, че заявява, че поддържа вписаното от нея в АУАН, друго нищо не конкретизира.

Относно посоченото по - горе нарушение, което наказващият орган твърди, че е извършено от нарушителя, се установява отчасти от фактическата обстановка описана в АУАН. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната действителност факти. Правната норма, обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със становището на наказващия орган и събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно-наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Преписването на част от правните норми, не означава, че в НП има фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва, тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства, констатирани от наказващият орган.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от ответника по касация са предмет на доказване по делото.

Административният съд намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика е довело до невъзможност за нарушителя да реализира и изгради адекватна защита, което от своя страна нарушава правото на защита на ответника по касация.

В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми така между словесното описание на нарушението и посоченият като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Според разпоредбите на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и същата посочена в НП.

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП се съдържа неясна снимка, от която не може да се разбере, какво точно е снимано и къде е направена снимката от една страна, а от друга – от описанието към снимковия материал също не става ясно дали се отнася за този автомобил и за какво точно нарушение. Следва да се посочи, че част от описанието освен дата и час, съдържа цифрови и буквени символи, които представляват съкращения, които не са общоизвестни са и такива на английски език. Според чл.14,ал.1 от АПК производствата се водят на български език, съответно и приложените доказателства също. Предполага се, че въпросният клип касае конкретния случай, но това не е категорично ясно. Безспорно начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението като „път I – 1, км 7 + 594“ индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложените снимка и описание към нея не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не. Такова оспорване се съдържа в първоначалната жалба пред ВРС.

Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, според съда при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани като „път I – 1, км 7 + 594“ с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението.

Според настоящия съд описаното нарушение, вменено на лицето, се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл.139,ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Противно на това, според наказващия орган е бил нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП, доколкото това се явява санкционната норма, установяваща санкция именно за нарушение на чл.139,ал.7 от ЗДвП. Непосочването на правилната правна норма, която е нарушена представлява съществено процесуално нарушение на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Освен посоченото по – горе, следва да се има предвид и че не е категорично установен и авторът на нарушението, тъй като доказателства в тази насока изобщо не са събирани. За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не е сторено.

Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 17.06.2022г. на ГКПП Илинден, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и на 06.06.2022г., в друга част на страната.

Липсват данни на 06.06.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент, не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 06.06.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Отговорността като репресивна такава няма как да почива на предположения

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение. Без да е налице обаче коректна такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят и до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя са предмет на доказване по делото. Следва да се има предвид, че НП не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, поради което и в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е правилно, а НП е незаконосъобразно и като такова същото е отменено.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно това, че решението на ВРС не съответства на установената фактическа обстановка. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка. Правилно съдът е преценил, че са налице съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото НП. В този смисъл не са налице и основания за касиране на решението.

В този смисъл Административен съд – Видин счита, че решението на ВРС е правилно и в тази му част, тъй като допуснатите процесуални нарушения по никакъв начин не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, като по принцип нарушаването на правото на защита на нарушителя, каквото е безспорно в настоящия случай, винаги е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за обосноваване на правилността на решението на ВРС, с което е отменено НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. НП е незаконосъобразно, поради което и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

 По отношение на частната жалба срещу Определение №150 от 06.07.23 година, с което Директора на НТУ към АПИ е осъден да заплати разноски в размер 720.00 лева, то същата е основателна. Видно от делото е, че както пред ВРС, така и пред настоящата инстанция са представени договори за правна помощ, както и анекси към тях, от които се установява, че не Р., а трето лице – дружеството „Б.“ ЕООД, е заплатило по-голяма част от договорените адвокатски възнаграждения, за което са приложени и копия от фактури и преводни нареждания. По делото са представени доказателства за плащане на сочените в списъка по чл.80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК разноски от страна на касатора само за 720.00 лева. направени пред настоящата инстанция. При положение, че част от претендираните съдебни разноски, представляващи адвокатски възнаграждения и за двете инстанции, не са заплатени от касатора, те не подлежат на присъждане в негова полза / т.1 от ТР № 6 / 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012г. ОСГТК/. По посочените съображения съдебни разноски, във връзка с уважената касационна жалба, следва да му бъдат присъдени, за касационната инстанция в размер на 720.00 лева, които в действителност е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                        Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 / 12.05.2023г. по АНД № 121/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № BG 17062022 / 5800 / Р8 – 1192 / 09.12.2022г. на Директор НТУ към АПИ, с което на Р.М.Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800.00 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП, както и

ОТМЕНЯ Определение №150 от 06.07.23 година на ВРС, с което Директора на НТУ към АПИ е осъден да заплати разноски в размер на 720.00 лева.

ОСЪЖДА НТУ към АПИ да заплати на Р.М.Р., сумата от 720.00 лв., представляваща разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                        2.