Решение по дело №1041/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 626
Дата: 3 ноември 2021 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20212230101041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 626
гр. Сливен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101041 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. К.,
действащ със съгласие на своята майка М. В. М., с която е предявен частичен
осъдителен иск за осъждане на ответника ЗД „Б.“ АД да му заплати сумата от
5 000 лв., представляваща част от обезщетение с общ размер от 200 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядо му
С. К. С., починал в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.09.2019 г., на автомагистрала „Тракия“,
водачът на л. а. „Хонда Сивик“, с рег. № ********* - И. И. Д., нарушил
правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка, не контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал, поради което реализирал ПТП,
вследствие на което била причинена смъртта на дядото на ищеца. С влязла в
сила присъда по НОХД № 428/2021 г. по описа на ОС - Бургас водачът на
автомобила бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.
1
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл/ 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП и му било
наложено наказание.
За лекия автомобил „Хонда Сивик“ имало сключена застраховка ГО
при ответното дружество.
Пострадалият отправил претенцията си пред застрахователя, но все
още не било изплатено обезщетение.
Ищецът описва, че е имал изключително силна емоционална връзка
със своя дядо, като внезапната му загуба му е донесла неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и до днес. Твърди, че дядо му
е бил един от най-близките му хора, ищецът е разчитал на подкрепата му,
били са заедно постоянно. След загубата му ищецът сънувал кошмари, не
можел да спи пълноценно, развил остра стресова реакция и душевно
разстройство. На изложените основания моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
наличието на застраховка ГО на водача на л. а. „Хонда Сивик“, с рег. №
*********, а с оглед влязлата в сила присъда не оспорва и настъпването на
процесното ПТП, при което е починал дядото на ищеца и вината на водача на
лекия автомобил. Оспорва наличието на особена трайна и дълбока
емоционална връзка между ищеца и неговия дядо, както и твърденията за
търпени неимуществени вреди в посочения обем. Оспорва и размера на
претенцията за обезщетение като прекомерен. Релевира възражение за 90 %
съпричиняване от страна на починалия, който в нарушение на забраната на
чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗДвП се е движил като пешеходец по автомагистралата
и е предприел пресичането й, без да вземе предвид движещите се по нея
автомобили.
Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично и
не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат
писмена защита, с която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
2
Прави възражения за недължимост и прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответното дружество.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмена молба, с която
излага становище за неоснователност на иска поради липса на
изключителност на връзката между ищеца и покойния му дядо и моли да бъде
изцяло отхвърлен.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, с влязла в сила
Присъда по НОХД № 428/2021 г. по описа на ОС - Бургас подсъдимият И. И.
Д. бил признат за виновен в това, че на 21.09.2019 г., на автомагистрала
„Тракия“, до км. 337-ми, посока гр. Бургас, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил - марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. №
********* нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение
по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗдвП, като допуснал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на С. К. С., ЕГН: ********** -
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество.
От представеното удостоверение за наследници на починалия С. К. С.
се установява, че ищецът С. К. е негов внук.
Видно от представената Молба - претенция ищецът предявил искането
си за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. пред
застрахователя като с Уведомително писмо от 15.07.2020 г. ищецът бил
уведомен от ответното дружество, че претенцията му няма да бъде
удовлетворена.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, както
3
и неоспорено от страните.
От него се установява, че скоростта на движение на автомобила Хонда
Сивик преди ПТП и към момента на удара е била около 99 km/h. Опасната
зона за спиране на автомобила, при определената скорост на движение и суха
пътна настилка, е била около 107 m. Преди удара пешеходецът се е движил
напречно на платното за движение и отдясно наляво за водача на автомобила.
Скоростта му на движение от момента на пресичане на разделителната линия
на двете активни ленти до мястото на удара е била около 5,5 km/h.
Мястото на удара е било на 230,3 m преди мерната линия и на 2 m
вляво от разделителната линия на активните ленти за движение (9 m от
дясната граница на платното за движение с аварийната лента).
В момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
автомобилът Хонда е бил на разстояние не по-малко от около 160 m от
мястото на удара. В този момент пешеходецът е бил извън видимата зона за
водача на Хонда. Пешеходецът е станал видим за водача, когато той се е
намирал на около 70-75 m от мястото на удара, когато е осветен с челния
фронт на късите светлини на десния фар. Видимостта за водача на автомобила
Хонда към пешеходеца се е открила, когато той е бил осветен от късите
светлини. Той е възприел опасността на около 50 m от мястото на удара, като
в този момент пешеходецът е бил на 2,8 m от мястото на удара. Спрямо
момента на осветяване на пешеходеца с челния фронт на късите светлини е
било налице навлизане на пешеходеца в опасната зона за спиране на
автомобила.
Технически съобразената скорост на движение при средна видимост от
около 62 m е около 68 km/h. Водачът на автомобила е управлявал автомобила
с технически несъобразена скорост спрямо видимостта пред автомобила. От
техническа гледна точка основната техническа причина за настъпване на
ПТП е неправилното поведение на пешеходеца, който е предприел пресичане
на автомагистрала в тъмната част на денонощието, без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. Техническа причина
за настъпване на ПТП е и движението на автомобила с технически
несъобразена скорост спрямо видимостта пред автомобила при движение на
къси светлини.
4
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди са разпитани свидетелите Й. Н. и Д. Г.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни и
последователни, непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите
събрани доказателства.
От показанията на свидетелите се установява, че починалият е бил
добър, работлив човек и е обичал да помага на семейството си. Бил е много
близък със своя внук, играели са заедно в парка и са събирали камъчета от
морския бряг. Ищецът приел тежко новината за смъртта на дядо си, защото
баща му също починал по-рано. Поведението на ищеца се променило след
смъртта на дядо му, отбягвал връстниците си и не контактувал доста време с
деца. Свид. Г. описва, че ищецът и майка му не са били на погребението на
починалия, но за период от около месец след смъртта на дядо си ищецът си
стоял вкъщи, не излизал, ходел на училище, но не контактувал с никой.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е частичен пряк осъдителен иск с правна квалификация чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
ЗД „Б.“ АД да заплати на ищеца С. К., действащ със съгласие на своята майка
М. В. М., сумата от 5 000 лв., представляваща част от обезщетение с общ
размер от 200 000 лв., за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дядото на ищеца С. К. С., починал в резултат на
ПТП, настъпило по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество
съдът го намира за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между увредилото го лице
5
и ответника; настъпилото увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования или от лице, което ползва неговия
автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди. Наред с
горното, предвид процесната родствена връзка между починалия и ищеца -
дядо и внук, в случая са приложими постановките възприети с ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно
които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
В настоящия случай не се оспорва валидността на застрахователната
полица, респективно валидното застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, които обуславят
задължението на ответното застрахователно дружество да заплати
обезщетение. Не се оспорва настъпването на процесното ПТП.
Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, причинено от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, а именно - извършеното от водача на л. а. Хонда Сивик
виновно противоправно деяние, причинната връзка между деянието и
вредоносния резултат, и по-конкретно смърт на дядото на ищеца, в резултат
на ПТП, настъпило на 21.09.2019 г. по вина на водача на процесния
автомобил, са обстоятелства, установени с влязла в сила присъда по НОХД №
428/2021 г. по описа на ОС - Бургас и съобразно чл. 300 ГПК са задължителни
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
Недоказани останаха обаче обстоятелствата, свързани с особено
6
близката и силна привързаност между ищеца и починалия му дядо, довела до
изключителни болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между баби/дядовци и
внуци, като в традиционните за българското общество семейни отношения
тези между бабите/дядовците и внуците им са част от най-близкия родствен и
семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69
г. на Пленума на ВС.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лицата, извън кръга
на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение.
7
Предпоставките, за да се приложи това изключение са да е създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и да са
претърпени действително неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. При преценката за наличието им
в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради
това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка
връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма близост от тази, считана за нормална за
съответната родствена връзка.
По делото обаче не са ангажирани доказателства относно изградени
изключителни отношения на близост между ищеца и починалия му дядо, нито
специални житейски ситуации, предполагащи особено близка връзка. Те са
били близки в рамките на нормалните родствени отношения на близост и
взаимопомощ. Свидетелските показания не установяват и понасянето на
морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които
обичайно би изпитал всеки внук от внезапната загуба на своя дядо.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, като претенцията на ищеца се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски по
делото, представляващи заплатен депозит за експертиза в размер на 300 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6720 лв.
8
Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца за
недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответното дружество поради липса на доказателства за заплащането му. На л.
39 от делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
който възнаграждението е заплатено на адв. Г. авансово и в брой.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответното дружество обаче съдът намира за основателно.
Делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност,
надвишаваща тази на делата от съответния вид, а разглеждането му е
приключило в две открити съдебни заседания. Минималният размер по чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в случая възлиза на 696,00 лв. с ДДС,
изчислено върху размера на претенцията за обезщетение от 5000 лв. Наред с
това обаче е предприета пълноценна защита на ответника по същество на
иска, подаден е отговор на исковата молба, осъществено е процесуално
представителство в първото по делото о. с. з. Ето защо съдът намира, че
размерът на дължимото адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответното дружество следва да бъде намален до сумата от 600 лв. или 720,00
лв. с ДДС.
Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 1020,00 лв., представляваща разноски по
делото в общ размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К., ЕГН: **********, действащ със
съгласие на своята майка М. В. М., ЕГН: **********, двамата с адрес
********* иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1
КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника ЗД „Б.“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ********* да заплати на ищеца сумата от
5 000 лв. /пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от общ размер от
200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на дядото на ищеца С. К. С., ЕГН:
9
**********, починал в резултат на ПТП, настъпило по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2019 г. до окончателното
й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. К., ЕГН: **********, действащ със съгласие на своята
майка М. В. М., ЕГН: **********, двамата с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1020,00 лв. /хиляда и
двадесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10