Решение по дело №13239/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2941
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20211110213239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2941
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110213239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Брайт Инженеринг“ ООД, ЕИК:**********
срещу Наказателно постановление (НП) № 22-007602 от 03.09.2021г.,
издадено от инж. Д********* на длъжност директор на Дирекция „Инспекция
по труда-София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 ( две хиляди) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр с чл. 2, ал. 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“.
В жалбата е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.1 от
ЗАНН, доколкото не е посочена длъжността на актосъставителя. Твърди се, че
нарушението е отстранено преди съставяне на АУАН. Отделно от това, се
излагат аргументи, че не са обсъдени и взети предвид всички събрани по
делото доказателства. Счита се, че е допуснато нарушение, като е определен
максимално предвидения от законодателя размер на наказанието. Моли се за
приложението на нормата на чл. 28 ЗАНН и определяне на нарушението като
маловажно такова. Моли се отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адв. Т******, която моли за отмяна на наказателното постановление, като
издадено в нарушение на разпоредбите на материалния закон и при
1
съществено нарушение на процесуалните правила. Представя писмени
бележки, в които излага подробни съображения относно незаконосъобразност
на наказателното постановление. Моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Дирекция „Инпекция по труда“ се представлява от
юрисконсулт Х*******. Същaто моли за потвърждение на наказателното
постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно. Счита, че
визираното нарушение е безспорно доказано. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Във връзка с постъпила декларация за трудова злополука, заведена в ИС
на ИА ГИТ с вх. №21074948 от 29.07.2021г. и декларация за трудова
злополука с вх. №21074946 от 29.07.2021г. от НОИ била инициирана
проверка по спазване на трудовото законодателство на дружество „Брат
Инженеринг“ ООД, ЕИК:****** със седалище и адрес на управление гр.
С********. Дружеството се представлявало от Д******* и К*******-
управители. Проверката била извършена от свидетелката Анна Б. на длъжност
„инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ и Ж******* на длъжност
„старши инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ на 04.08.2021г.,
16.08.2021г. и 20.08.2021г. В хода на проверката били констатирани
нарушения, за които Дирекция „Инспекция по труда“ дала 10 задължителни
за изпълнение предписания. Едно от предписанията под №10 било „Брат
Инженеринг“ ООД в качеството му на работодател да изпълни
задължението си за своя сметка да застрахова задължително за риска
„трудова злополука“ работещия в дружеството Б*******,
ЕГН:**********…“ . За изпълнение на предписанието бил даден срок до
27.08.2021г. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена
проверка / ПИП/ с изх. №ПР2125930 от 20.08.2021г.
Междувременно на 16.08.2021г. с Дирекция „Инспекция по труда“ били
представени документи сред които и полица задължителна застраховка
„Трудова злополука“ №109Е0000000541 сключена на 21.05.2021г. заедно с
добавки към нея съгласно които броя на застрахованите лица се променял.
Били представени и списъци на работещите в дружеството лица, които се
включвали към задължителната полица.
При прегледа на представените документи било установено, че лицето
Б******* не е включено в списъците. Поради тази причина и предвид
сключения трудов договор на същия с дружеството- жалбоподател, както и
неизпълнението на даденото задължително предписание, служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ изпратили призовка на основание чл. 45, ал.
1 от АПК до дружеството- жалбоподател, което следвало да се яви на
определена дата в ДИТ за съставяне и връчване на АУАН.
2
Призовката била връчена на представител на дружеството-
жалбоподател на 04.08.2021г.
На 20.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ се явило лицето
Х******* в присъствието на когото бил съставен АУАН №22-007602 от
20.08.2021г. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и в
присъствието на представителя на дружеството, който получил екземпляр от
АУАН-ът срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения.
На база на съставения АУАН, било издадено процесното Наказателно
постановление Наказателно постановление (НП) № 22-007602 от
03.09.2021г., издадено от инж. Д******* на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413,
ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 ( две хиляди) лева за нарушение на
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр с
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“.
Наказателното постановление било връчено на 07.09.2021г. н
представител на дружеството- жалбоподател срещу подпис.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие А Б.
(актосъставител) и З******, както и въз основа на надлежно приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на:
заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ;
Заповед №ЧР-977/21.08.2017г. на ИД на ГИТ ведно с длъжностна
характеристика; Заповед №ЧР-1007 от 12.03.2019г. на ИД на ДИТ ведно с
длъжностна характеристика; Протокол за извършена проверка / ПИП/ с изх.
№ПР2125930 от 20.08.2021г. ; декларация за трудова злополука с вх.
№№21074948 от 29.07.2021г; декларация за трудова злополука с вх.
№21074946 от 29.07.2021г; призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК;
идентификационна карта; трудов договоро №14 от 14.05.2021г.; справка от
НАП; длъжностна характеристика; 3 бр. декларации от лицето Б********;
служебна бележка на Б*******; молба за назначаване на работа; карта за
предварителен медицински преглед; заключение на лекар; диплома;
автобиография; Заповед №28 от 15.07.2021г. на управителя на дружеството-
жалбоподател ; застрахователна полица №109Е0000000541 от 21.05.2021г.
ведно с добавки към нея и списъци на лица; правилник за вътрешния трудов
ред на дружеството- жалбоподател; вътрешни правила за работна заплата в
дружеството- жалбоподател; справка от ТР.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите А Б. и З****, и прецени, че показанията им са пълни,
3
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното неизпълнение на предписанието
и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същите се явяват
източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги
кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа
(АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. Б.- компетентно
длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед №
ЧР-1007/12.03.2019г., която е била на длъжност „инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от директора на
дирекцията, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява
„оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган
(изпълнителен директор на ИА „ГИТ”) длъжностно лице.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по
съставянето на акта и в присъствието на представител на дружеството-
4
жалбоподател. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставянето на АУАН и за издаването на НП.
В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани
относимите към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и
такива по извършването му, като ясно е посочено в какво се изразява
нарушението – дружеството в качеството си на работодател не е сключило
задължителна застраховка „трудова злополука“ по отношение на лицето
Б******, с което е нарушило разпоредбата на чл. 52,ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
На следващо място, не е налице неяснота кое е мястото на извършване
на нарушението.
Посочена е и датата на нарушението – 17.05.2021 г., както и място на
извършването му, а именно в предприятието на дружеството- жалбоподател.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва
нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа
законовите реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по
извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
дружеството- жалбоподател за допуснати нарушения на процесуалните
правила. По отношение на възражението, че не е посочена длъжността на
свидетелката Б., настоящата съдебна инстанция намира, че дори това да е
пропуск на АНО, то същият не би могъл да се приеме, че е от категорията на
съществените такива, предвид, че по делото е представена Заповед на ИД на
ГИТ относно длъжността на лицето, от която би могло да се определи, че
същата е компетентно длъжностно лице. В тази връзка съдът намира, че
пропускът на АНО не е засегнал правото на зашита на санкционираното
дружество.
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
По делото е безспорно установено, че дружество „Брайт Инженеринг“
ООД е имало качеството на работодател по смисъла на по смис. на § 1, т.1 от
ДР на КТ. Работещите, които извършват работа, при която съществува
опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска
"трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет. Така съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат
работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа
дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.
По делото предвид представените от дружеството писмени
5
доказателства се установява, че дружеството е сключило застраховка със
застрахователна полица №109Е0000000541 от 21.05.2021г. ведно с добавки
към нея. Съгласно приложените добавки застрахователната полица се изменя,
като същата важи от 5 за 11 работника, а впоследствие от 11 за 18 работника.
Дружеството е представило и списък на работещите в предприятието. Видно
от представения последен списък в предприятието полагат труд 19 работника,
като на последно място е записано и лицето Б*******. В приложената
застрахователна полица обаче лицата, за които е важаща застраховката не са
поименно изброени, за да може настоящата съдебна инстанция да прецени
дали лицето Б******** е включено в този списък. Отделно от това, в
полицата е посочено, че същата се сключва за 18 души, а представеният
списък от дружеството е за 19 такива. Поради изложеното, съдът намира, че
дружеството действително е допуснало нарушение от обективна страна на
разпоредбата на чл.52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд във вр с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, доколкото същото
не е застраховало лицето Камбуров за своя сметка, каквото задължение е
имало. Нарушението се осъществява чрез бездействие и настоящата съдебна
инстанция намира, че то е от продължените такива, като неговото извършване
е продължило до приключването на съдебното следствие пред настоящата
съдебна инстанция, предвид, че по делото не са представени доказателства
дружеството да е изпълнило своето задължение.
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо,
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна).
На следващо място, съдът не се съгласява с изложените доводи на
дружеството- жалбоподател, че се касае за маловажност на нарушението,
доколкото същото не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност
от нарушения от същия вид. Същото, отделно от това, не е отстранено, не
само до момента на приключване на проверката в Дирекция „Инспекция по
труда“, но и до приключване на настоящото дело. Съдът намира също така, че
именно поради неизпълнение на законовото си задължение лицето ******* е
било ощетено при настъпване на трудова злополука, като същото не е
получило полагащото му се по закон обезщетение. В тази връзка съдът
намира, че от деянието на дружеството- жалбоподател са настъпили вредни
последици, които не са отстранени. Поради изложеното по- горе, настоящата
съдебна инстанция на намира основание за приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на наложеното наказание обаче настоящата съдебна инстанция
намира, че нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда налагане на наказание
на „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. АНО не е изложил никакви
конкретни мотиви кое налага определяне на наказание над законоустановения
6
минимум. Не е посочено дали нарушението на трудовото законодателство е
първо по ред такова или е налице повторност. Отделно от това, съдът намира,
че видно от приложения по делото Протокол за извършена проверка,
дружеството е изпълнило останалите дадени му предписания. В тази връзка
съдът не намира основание за налагане на наказание над законоустановения
минимум и счита, че същото следва да бъде намалено от 2000 / две хиляди/
лева на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявените
претенции за присъждане на направени разноски от представителя на дружеството-
жалбоподател и от въззиваемата страна, като намира същите за неоснователни, доколкото
наказателното постановление подлежи на изменение относно размера на наложената
санкция, но по отношение на допуснатото нарушение съдът намира същото за правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-007602 от
03.09.2021г., издадено от инж. Д******** на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413,
ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 ( две хиляди) лева за нарушение на
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр с
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложената санкция от 2 000 / две хиляда/ лева на 1 500 / хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7